Образователните системи по света

Не съм чула при нас да има такава възможност. Знам, само че при преместване по средата на учебната година може да се завърши започнатото училище.

Winx, има райониране и в самия дистрикт, поне при нас. Има някакви възможности за трансфер, но избраното от теб училище си решава дали му е изгодно и не ти покриват транспортирането.
Аз сега съм точно в дилема за голямото дете - дали да се опитвам да го трансферирам в по-добрия мидъл в района ни, не че нашето училище е лошо, но онова е по-добро.

Плюсове: Харесва ми най-вече това, че съм спокойна за детето си, от момента в който я кача на училищния автобус. За дисциплината се държи много. В автобуса, на люлките /по време на междучасието/, в клас. Действат мигновено.
Харесват ми класните стаи, много „живи”, създават уют и спокойна обстановка за децата. Харесва ми това, че се създава много силна връзка с природата, с процесите, които стават около нас и че това се онагледява, не е само суха теория. Пример: преди една седмица в класа на дъщеря ми беше донесен инкубатор с 12 яйца, които всеки момент щяха да се излюпят. Не мога и да опиша вълнението на децата около този проект. Виждането как в действителност се ражда един живот за тях беше уникално. Излюпените пиленца стояха около една седмица с класа и децата се грижеха за тях.

Харесва ми това, че имам постоянна връзка с учителката и че всеки ден имам малък репорт как е преминал деня на детето ми.
Харесват ми всички посещения (или водения на децата до)  от страна на офицери от полицията и пожарната, които учат децата на безопасност.

Не ми харесват:
Дългият учебен ден, въпреки че в моя случай замества бейбиситинг;
Задължителният испански език от първи клас /опитах се да го премахна, но не успях/;
Това, че по време на физкултура са с училищните си униформи;
Прекаленото въвличане на родителите в училищните неща; /това за някой може да е плюс, но аз нямам време за това и ме карат да се чувствам виновна/
Най-вече не ми харесва нивото на обучение като цяло. По математика, например. Научиха се няколко основни неща /за сравнение в Бг са много по-напред/ и оттам-натам се започна само с ненужен/лековат материал. Налага ми се аз самата да обучавам дъщеря си допълнително всяка вечер.

А какви са ти мотивите, за да не ти харесва? При нас започват от 2-ри клас със задължителния испанския, но знам за дистрикти, които започват от предучилищната, и родителите го изтъкват като плюс. Аз лично не държа на това, но съм се питала дали при нас го правят поради липса на ресурси, или не им е приоритетно поради други съображения.

Хм. Аз също се замислих защо при нас е задължителен, при условие че имаме много нисък процент латино-ам. население  Даже тя го учи още от pre-school-a, но тъй като темата е за училищата, не го споделих.

Мотиви. Ако един ден тя пожелае да живее тук, няма да има никакви проблеми с английския си. Родена е тук и англ. й е първи език. Бих искала да й дам и шанс, ако пожелае да учи/живее в Европа. Държа на немски /първи избор/ и после френски.

Бих искала да мога да избера този /трети/ език за детето си. Дава се приоритет на испанския, така нямаме избор. За американците е по-различно, те не мислят за Европа 

/абсурд е да я записвам отделно за 4-ти език. Кашата е пълна и до тук  /

Много ми харесва, че се учат "hands on" а не е въпрос само за зубрене. Може да се видят деца по градинките на разходка да им се обясни биология; пилета излюпват, червеи отглеждат и какво ли не. Но всичко е на нивото на децата и така че да е колкото се може по интересно. Сега щерката беше поканена да отиде на курс където учат циркови трикове и други такива. Умира си от кеф и те вмъкват обучението под формата на игри.
Получават внимание от учителите, третират ги като човеци, не като досадни, ненужни дребни хора (както аз си спомням от моето детство в училището).

Харесва ми че ги карат да мислят, да правят, да се намерят себе си. Аз имах само една учителка която ме насърчаваше в моите идеи, които бяха в противоречие с приетите за литературна критика. Една единствена, и до ден днешен я помня жената. Всичко друго беше - ето ти учебника, зубри и повтаряй.

Да, децата ми ще научат по малко факти отколкото аз получих в училище (колко ги помня, не питайте), но за сметка на това ще излезнат с умения които ще са им нужни и в полза завинаги и шансовете да намразят системата са малки.

Аз засега съм много доволна. Фактите ги допълваме вкъщи, не очаквам от тях да поемат напълно обучението на нашите деца. Което за нашето семейство е важно (като география и знания за света) си ги просветляваме сами.

на мен също ми харесва това, че децата се учат да мислят от малки, харесва ми, че ги учат на уважение и това, че има възможност да се кандидатства по различни програми, които предлагат по-интензивни програми. Големите ми са в т.нар. магнет училища, а преди няколко дни разбрахме, че и малкия са го приели за наесен, така че не се налага да ходят непременно в училищата по местоживеене. Ние сме в Л.А. - мисля, че не навсякъде има такива програми. От друга страна, не ми харесва това, че започват да учат чужд език чак в гимназията, докато децата в Европа вече на тази възраст знаят поне един чужд език.

Действай, дори можеш да промениш първия постинг така, че да е във връзка с последователността.
Благодаря много за труда! 

При нас началните училища са задължително по местоживеене освен, ако детето не учи в частно училище. По-късно могат да избират къде ще учат като в гимназии се приемат деца с по-високи дипломи и добра характеристика от началното училище. Транспорт не поемат, децата пътуват сами с обществен транспорт или родителите ги карат.
При нас началното училище си има родителско настоятелство, което организира 2 пъти в годината празник на книгата с възможност за представяне на нова детска литература и книжна борса между учениците. Отделно всеки клас си организира веднъж годишно продажба на сладкиши и плодове, с които се пълнят касите на класа.
Ходят веднъж на кино и на театър организирано, водят ги на изложби. Част от разходите се поемат от родителското настоятелство, а друга от самите родители. Ако има по-бедни деца, то тогава се поемат тези разходи изцяло от настоятелството.
Начално училище може да се сменя, но е малко по-трудно, заради бюрократщината. На мен ми предстои тази борба сега накрая на годината.

Имам питанка - как се процедира при вас с трудните ученици? Каква допълнителна програма им се предлага, има ли срещи с психолог и др. под.?

м_е _ р_ и, така е действително . По принцип детето се записва в началното училище по местоживеене. Има и изключения- ако детето ходи на специално училище или частно училище.
В края на основното училище децата полагат изпит т.нар. СИТО-тест за определяне в какъв тип училище ще продължи ученикът съобразно постигнатите резултати (събраните точки), желанието на родителите, както и съвета на началното училище.
Клас-мост - горният курс за всички ученици, независимо от това, в кое направление са попаднали, започва с клас-мост (базов клас или подготвителен клас). След подготвителния клас отново се държи тест, който окончателно да определи в кое направление да продължи да се обучава ученикът. В случай, че ученик е показал резултат на СИТО-теста, сочещ възможности да продължи в две насоки, то той и неговите родители трябва след този нов изпит след класа-мост да определят къде да продължи. Ако и след тази първи клас решението не може да бъде взето и резултатите продължават все така да се движат на границата между двете възможности, то ученикът се насочва към удължен подготвителен клас. Това в никакъв случай не означава, че той е повтарач. На него и на други като него се дава още една година възможност да размисли, но след тази втора година решението трябва окончателно да бъде взето.

При нас ги лишават от междучасията 
Аз пък съм недоволна, че тук сериозно втори език се учи чак в гимназията и предлагат само френски и немски  Вече започна да пробива идеята за испански в държавните училища, но не е така популярна  Иначе в частните училища предлагат и руски
Имат специални занятия, но какво правят точно там, не мога да кажа. Това, което ми прави впечатление е, че например ги вадят от час по математика или английски, за да имат специален урок, как да контролират емоциите си 

И тук има родитело-учителска асоциация с членски внос - $5 годишно. Организират най-различни мероприятия за набиране на средства (с някои от методите им съм много несъгласна!), но имат и добри попадения. 2 пъти годишно има  и панаир на книгата. Хубавото на част от мероприятията на асоцияцията е, че в повечето случаи набаните средства отиват директно за нашето училище, а не към дистрикта (района), който да ги преразпредели и съответно пълната печалба за децата ни е само %. Покриват такси при училищни екскурзии, не само театри, кина и изложби, но ферми, пещери, музеи - това е съобразено с възрастта на децата.

Кои са "трудни" за теб? Тези с проблеми в обучението или поведението? Проблемните с дислексия или възпрепятствани академично се обучават поне 2 часа на ден от отделни учители по програми, съобразени с възможностите им. Тези, които имат поведенчески проблеми ходят на сбирки и сеанси с психолога към училището. Даже тази година измислиха някакво "осиновяване" на всяко проблемно дете от човек от персонала. То може да се обърне по всяко време към "родителя си" с възникналите проблеми.


Магнет училища има и в нашия град, но не бих записала децата си там. Намират се в много кофти райони (спроед мен е целенасочено). Charter училища също се намират, но те не са с много академична насоченост. По-скоро са за деца, които не желаят да учат, тъй като изискванията им не са много високи и са по-духовно - артистично ориентирани. Не мисля че контролът върху безопасността на децата е на ниво в подобни  училища. Но то е ясно, че дори за различните градове е различно, пък какво остава за разлика в щатите.

За двата сорта питам. Тук такива деца са голям проблем. Системата е шибана и директно ги изплюва навън от нормалните училища и ги праща в интеграционни такива или побългарено - за бавноразвиващи се.
Психолог към всяко училище няма. Има един за целия окръг и той не може да огрее за всички проблеми. Един пример с моята дъщеря. Имахме при него час през декември, след срещата обеща да посети учебния процес, за да си създаде сам картинка и дойде чак в края на април.
Дотогава я камилата, я камиларя.
Питам, защото моята дъщеря е "трудно" дете - много палава, с проблем в дисциплината заради АДД, което има и бързо губи търпение в час и се разсейва.

При нас много често наказват с липса на междучасие. Особено, ако не си си свършил зададените упражнения в час. Блъскаш и в междучасието до припадък. Заради ненаписани домашни - пак няма междучасие, защото си пишеш тогава домашната.

Много лоша практика е  наказването с междучасието. И при нас я има  Не стига че са по цял ден на училище и имат само 30 мин междучасие, ами и това да им взимат. Много съм против!
В нашето училище има detention стая - нещо като карцер си е. За по-сериозни провинения - наприме сбиване ги наказват вместо в клас да учат там.  Може да бъде и няколко дена наказанието. А има и обедно отстраняване - наказване да обядваш в класната стая или в офиса на училището, вместо в стола.
И най-тежкото наказание е отстраняване от училище. Може пак да бъде за различен период. И в крайност изключване.

Вечерница, а колко се намесват учителите в определяне на децата като "проблемни"? Ние скоро разисквахме в американската тема, как учителите за щяло и нещяло могат да поставят диагноза и препоръчат да се сложи едно дете на лекарства, с много лека ръка и че родителят не трябва да вярва сляпо на всяка бърза диагноза. Просто ми е любопитно как е в Германия, след като имате опит (за съжаление...), защото в САЩ много са се увеличили децата на лекарства и много хора го поставят под въпрос за дали не е ненужно често.

ние имахме подобен момент с големия ми син, когато беше на 8 години (трети клас)  и малкия се роди. Не знам от ревност ли беше, от какво, но започна въобще да не слуша, да не помни и т.н. Помислих си,че може да има АДД понеже четох доста неща и съвпадаха с неговото поведение. Отидох при учителката му и й казах, но за мой късмет, тя ми отговори, че според нея той просто си е едно палаво момче и на тази възраст е нормално да има такива изяви. Каза да не го водим по психолози защото веднага ще започнат да му дават лекарства. Е, сега е на почти 14 и е съвсем нормален тийнейджър, свири на китара, учи се, слуша по малко 
Напоследък забелязвам, че много се говори за това, как момчетата и момичетата учат по различен начин и се търси алтернативи на лекарствата.

И при нас ги има тези училища, но процедурата е много дълга преди да се вземе решението дали едно дете да бъде пратено в такова училище.
По принцип, ако детето има проблеми в училище се сформира тим от вътрешен ръководител, директор, учител от специално училище и психолог от службата по училищен надзор. Ако те не се справят с проблемът се обръщат към службата по училищен надзор и те назначават разследване за да се установи на какво се дължи проблема и какво е направено до сега. Разследването се води от психолози и те изготвят рапорт по случая. Ако се стигне до извод, че детето трябва да се прати в специално училище се информират родителите. Ако те са съгласни се иска разрешение от независима регионална комисия. Тази комисия не е задължително да приеме съвета на психолозите или да се съобрази със желанието на родителите и в този случай да отхвърли искането на родителите
Та, както казах не е толкова лесно да се прати дете в такова училище. Но е и също толкова трудно да се прехвърли дете от специално в нормално училище