Център vs. периферия

Няма какво да си го представям Майка ми живеят точно така - на 15 км от града в тихо село, цялата улица е вече запълнена с градски преселници. И в двора се гледа киви, череши и ягоди, както и еко-краставици и домати. Другото всичко е райграс и цветя. Нищо чудно, че се старая да бягам тук при всеки удобен случай детето, не иска питане, също винаги иска да дойде тук. Спокойствие, тишина, чист въздух, пък ако искаш град - те ти го на на 15 минути с кола.
Никой не си мята боклука през прозореца, защото ще му падне в собствения двор. Имаме си кофи пред къщата. Но, от друга страна, тук всички ходят по анцузи.

Щом няма шоколад Милка, не ми го хвали 

Събота и неделя Кремиковци работеше ,много романтично е да гледаш как разни комини бълват гадости .
София не е това ,което беше .Няма център ,няма периферия всичко е объркано .Разни хора ходят да купуват момичета от далечни села и ги правят проститутки тук .някои проститутки се състезават добре и заживяват в центъра .Разни хора докарватт празноглави спортисти и яки момчета от Балкана ,някои от тях умират ,но други са културни пичове от центъра .

В селото,където имаме къща,магазинът работи един път
седмично.И малкото хора,които живеят там,си обличат
официални дрехи и отиват да пазаруват.За тях това е
единственото място,където могат да си ги покажат.А
онзи ден там имаше курбан,не мога да ви опиша колко
приятно се чуствахме.

В Студентски град явно действащата нагласа е - не съм от тук и съм за малко...
Всъщност доста от хората там живеят прилично, чистят си стаите, ремонтират си ги, при нанасянето, изхвърлят си боклука не през терасата. От моите познати и приятели всички действаха така. И винаги съм се чудела кой цапа толкова много. После много пъти бях свидетел на това как контейнерите със смет не се събират от почистващите фирми със седмици, а в Стград както знаете е ветровито, абе бая си духа. И доста кучета има, които ровят из контейнерите и ги изсипват.

Пак по отношение на чистотата и не само - има у доста хора такова мислене - домът да е много чист и подреден, самият човек поддържа голяма хигиена, но излезе ли навън - всичк му е позволено едв ли не. Моето си е мое и ще си го пазя, общото да го пази някой друг. От една страна имаме все по-малко усещане за Общност и ЗаЕдност, от друга и контролът отгоре е яко разхлабен.
Няма ги зелените патрули, няма го всевиждащото око на закона, държавата и бигбрадъра и т.н.. От една страна е супер, че все по-малко робуваме на общественото мнение, от друга и за важни неща е лошо, че го няма естественият контрол на общността, размахването на пръст, правенето на забележка.
Вие правили ли сте забележка на човек, който си хвърля хартийката на земята и то пред детето си? Аз да си призная много се възмущавам, но го изразявам, ако познавам въпросният( нарушител. Ако не - сдържам се, понякога не ми се занимава, понякога тези хора изглеждат сякаш ще ти завъртят един шамар, а ко им кажеш нещо...
А на познати като съм правила забележка ме гледат сякаш съм най-странния човек на земята и правят физиономия и коментар- оф, пак ли почна с твоите неща, искаш всичко да е идеално и ей такива...

Това лесно може да се уреди с кофа лилава боя, спипваш кравата и тя почва да дава шоколад.

Градинка в центъра на Свищов.

Именно


Аслъ!
Пали съседът цигарка във входа. Пуши я в асансьора. И я стъпква пред вратата ми (образно казано). Щото у тях не се пуши. Ухае на чисто и е подредено  

Мисля, че проблемът, независимо за какво се отнася,
дали за местоживеене, дали за друго, е, че всеки от
нас смята, че това или онова всъщност не го касае.
Тоест, Гошо от Каспичан, като се засели в Подуяне,
си вика "Бал съм му мамата, аз тук съм само наемател,
дреме ми на дедовия, че асансьорът не работи, че не
се заключва входът, че Кичка от Севлиево си хвърля
превръзките в канализацията, а детето на Чорлеви от
втория етаж рисува по стените. Нали си плащам наема,
сера си между четирите стени, другото да го мислят тия,
дето притежават имота, аз съм тук временно, мерси, моля."

Вътьо Реброто от Дупница, напр., пък си мисли: "Бал съм му
мамата, аз и без друго кога се прибирам, кога не се, да не
съм луд да рина пред блока, стига ми, че им пускам чалга
безплатно, да не хабят ток тия келяви съседи. Аре, да чистят
вампирите, дето и без друго нямат друга работа по цял ден,
аз правя бизнес, зает човек съм, маамудеба, нямам време и
фаса си да занеса до кофите за боклук. Къде са те, впрочем."

Госпожа Петрана Милетиева пък, понеже е десето поколение
софийска джоза, си разсъждава: "Не мога да проумея защо така
станаха нещата, едно време по жълтите павета тътрех стрии и
бричове, но нито ми прашясваха обувките, нито се закашлювах
от липса на въздух. Виждах Витоша, виждах всичко. А сега какво.
Автомобили, тъмнокожи, какви ли не гамени хайлазуват из парка,
не мога да си раздвижа артритясалите кокали, камо ли пък да си
пийна кайвенце с живите си приятелки. Добре, че поне децата
дадоха другия апартамент под наем, че да мога да ходя на театър,
че те билетите скочиха. Ех, а преди войната какво беше, не искам
да ви разправям, щото и без друго трудно си спомням. Но беше чисто.
И гладки едни улици. Не като сега. Шишман разбита, Парчевич тясна,
Неофит Рилски я накацали какви ли не возила, нито мога да мина, ни
да се огледам в прозорците, пък и ме е страх, щото фасадите се ронят.
Ни политика ни оправя, ни деца, ни никой. Не е като едно време, не е."

И така нататък, и така нататък. Не център, не
покрайнини, не минало, не бъдеще. Манталитетът
ни на безхаберници и непукисти ще ни затрие!
За каквото и да става дума.

Лиске ,искаш ли да дойдеш да кажеш на 100 килограмовото туловище от последния етаж ,да не плюе в асансьора ?
Като те ошамарят два ,три пъти ще ти секне всякакъв ентусиазъм .

При мен не е точно така . Израснала съм на Шишман и Венелин .  Никога не ми е пречело да слезя по анцуг до магазина .
Сега живея в Борово - същото ...

В провинцията хората много повече се познават и съм забелязала , че като излизат са като на парад - не се знае кой може да те види  и затова се стараят повече .

Аз най - обичам да си ходя по джапанки примерно и по анцуг ...

А и в центъра е пълно с простовати същества , които също мятат от терасите , да знаеш 

Нямам време да изчета темата, само се записвам с думите, че в България е приоритет да се живее на пъпа на центъра, а в САЩ - на пъпа на периферията. И се плащаш цената за това, съответно.

Лиске, много ми хареса  леля Петрана.
Тя ще трябва да ми е окъсала лаленцата, които засадих в мини-градинката пред блока.
Освен това нейните деца, понеже са единайсто поколение софиянци, редовно си изтърсват пепелника през прозореца.



Evanescent,
винаги съм уважавала обикновения, здрав разум на американците - знаят как да живеят хората.

Говориш за онези периферии със спретнатите еднофамилни къщички, моравата, живия плет и розовите храсти, нали? Не става дума за тях  

Да. Явно трябва да изчета темата. 
Ще се включа по-сетне.