за мен има значение.25 години съм живяла в центъра за съжаление от 4 години съм в по-краен квартал и усетих разликата.Хората са различни,като манталитет,навици,обноски.Това беше първото нещо което забелязах.Може би попаднах на кофти квартал 
- Публикувана: 3 май 2008, 14:56 ч.
- Последно мнение: 6 май 2008, 18:00 ч.
Център vs. периферия
Уф, следя темата от самото и начало и все не намирам какво да кажа. Почти бях сигурна, че ще се отклони към вечния спор София/провинция, но не е късно, де.
И аз като vesi78 20 години живях в центъра на Ямбол, а сега съм почти на табелата, след турската и циганската махала. В квартала ни е нормално да се видят всякакви, аборигени, голи деца, жени по пеньоари и ролки, сигурно и на село така не се разхождат. Не мога да свикна с този квартал вече 10години, не знам кои блокове къде се намират, не познавам и много хора тук. Съзнателно не общувам и не се застоявам тук. Излизам до центъра по-често, колкото и път да ми коства. Така, че как излизам тук, така си излизам и до центъра, боклука и пазаруването го върши мъжа ми.
И аз като vesi78 20 години живях в центъра на Ямбол, а сега съм почти на табелата, след турската и циганската махала. В квартала ни е нормално да се видят всякакви, аборигени, голи деца, жени по пеньоари и ролки, сигурно и на село така не се разхождат. Не мога да свикна с този квартал вече 10години, не знам кои блокове къде се намират, не познавам и много хора тук. Съзнателно не общувам и не се застоявам тук. Излизам до центъра по-често, колкото и път да ми коства. Така, че как излизам тук, така си излизам и до центъра, боклука и пазаруването го върши мъжа ми.
Нямам време да изчета темата, само се записвам с думите, че в България е приоритет да се живее на пъпа на центъра, а в САЩ - на пъпа на периферията. И се плащаш цената за това, съответно.
Нямам време да изчета темата, само се записвам с думите, че в България е приоритет да се живее на пъпа на центъра, а в САЩ - на пъпа на периферията. И се плащаш цената за това, съответно.
всъщност жалко е , че не можеш да прочетеш темата.. Тя си казва всичко и Цветно, като Лиска и простичко, както бих я написала аз, / щот нямам дар - слово , ей за тва./ Цената - периферията е ясна.
Въпросът е пари- място- комфорт- пари прим. Без да се мисли за комфорта, като желание. без да се мисли какво виждаш пред балкона си, през прозореца си. Мястото е великолепно... , / примерно/ но като погледнеш, виждаш ръб на сграда, пране , сляп двор. иИникога, никаква идея за зеленина.
Оле, Евси, пак след теб, нищо лично.. просто се опитвам да разбера купувачите на " нагъчкани" имоти. И не мога.
Няма как да бягам някъде , като Бу, за което искрено и завиждам. Застрояват ме отвсякъде. Скоро ще съм къщичка в Комин от нови Сгради. С дворче почти без светлина. Някога . / прочее сега има още, има и дървета и птички/Тоест аз съм късметлия при покупката, но рано или късно ще ида на воля. Когато "Това ми отеснее" И то, ако мога да си го позволя.
Найке, знам за какво говориш. Кой ли не знае... Където и да отидеш, нямаш никаква гаранция, че някой предприемчив чиновник от общината не е решил да подсигури старините си. Това градинки, междублокови пространства, задължителни не знам колко метра от сграда до сграда, гробища, дом за болни деца, паметник на културата или читалище за нищо ги нямат. И строят, строят като бесни грозни сгради с бог знае с какви боклуци (висококачествени строителни материали, де ) .
А народът купува като бесен, взимат луди пари с ненормални кредити, само и само да струпат някое апартаментче от 80 квадрата, 40 от които дебелина на тухлите, площадката,стълбището на този, долния и горния етаж, балкон и шадраванче на площадката и бюстът на съседката.
) . А народът купува като бесен, взимат луди пари с ненормални кредити, само и само да струпат някое апартаментче от 80 квадрата, 40 от които дебелина на тухлите, площадката,стълбището на този, долния и горния етаж, балкон и шадраванче на площадката и бюстът на съседката.
Карай... Вземи Бу и елате под Черешата ми... и смокинята, додето ги има. В моят Пловдив./ онзи от детството /
Додето гО има. Събирам си приятелите в дворчето. Додето ги има и приятелите, и зеленината
)
Стискайте ми палци да не ме зазстроят и от изток. Ще ядем череши и ще се радваме на сянка и хлад..
Додето гО има. Събирам си приятелите в дворчето. Додето ги има и приятелите, и зеленината
)Стискайте ми палци да не ме зазстроят и от изток. Ще ядем череши и ще се радваме на сянка и хлад..
Тъй като отплеснатите разсъждения по темата се приеха като чисто отклоняване, ще се изкажа директно на тема обличане, дори и в къщи не ходя облечена така както не искам да бъда видяна (не перфектно издържана). Не държа да задоволявам стилистично целия свят, държа да си се приемам и за това няма вкъщи и не вкъщи и цялата тема от тази гледна точка ми е странна. Гледам на анцуга, като нещо, което бих облякла в определена ситуация или не, а не като на нещо с което са облечени другите, в повечето случаи не забелязвам.
Бих отвратила със себе се голяма част от обгрижващите се в КМ.
Единствената претенция, за собственото си съществуване, която имам е че не оставам следи, старая се да събирам всичкия ДНК материал, който разпростирам.
Бих отвратила със себе се голяма част от обгрижващите се в КМ.
Единствената претенция, за собственото си съществуване, която имам е че не оставам следи, старая се да събирам всичкия ДНК материал, който разпростирам.
Кифле, ела, бе джанъм, и на тебе ти намериме място под черешатата. веднагически:-)) Ела!!
ИзобщЕ не се шегувам , реална си е черешата и дворчето.
Баба ми ходеше облечена и " гримирана " до магазина даже.., / до последия с дъх - на 83 г/ щото улицата ни беше такава ", ХМ!! "Такава"!!!Цетралише.
От това време ми е останало да не обличам пеньоар, както и да излизам само по тениска/ на която шортите и се губят във висините, нейде/ , защото ми набиваха канчето, но умерено и на място.
ИНАЧЕ : Не обличам анцунг пожизнено, защото си въобразявам , че ме прави " кюфте". Което всъщност е мното вероятно да е така, но не е от анцунга. От формата ми е.
Хич не ме бива за защитник на Центъра,на Пловдив като Човече, отраснало в него.
Наясно съм че там остана една , застаравяща част, една, вече неадекватна към времето ни част,
която ще отмине. Но защо я изпращаме с толкова злост и обиди. Те са нечии родители.. :8 Няма да започвам темата, но си е ТемА/
Аз не мога да хвърля кал по тези хора, защото ще остана там/ колкото и да не ми се иска/ и ще ме боли утре децата ми да хвърлят кал по мене и съседките ми - форумки и чатърки:-))
Кал КАЛ е обща / обобщаваща/ дума... може да се смята и ЗА "определение на нещо, което е извън вашите критерии на човек, : отрепка, игнорант( и пр./ но това е крайно.
Кифле, а елате под черешата ми на кафе? Ще ми е драго.!!
ИзобщЕ не се шегувам , реална си е черешата и дворчето.
Баба ми ходеше облечена и " гримирана " до магазина даже.., / до последия с дъх - на 83 г/ щото улицата ни беше такава ", ХМ!! "Такава"!!!Цетралише.
От това време ми е останало да не обличам пеньоар, както и да излизам само по тениска/ на която шортите и се губят във висините, нейде/ , защото ми набиваха канчето, но умерено и на място.
ИНАЧЕ : Не обличам анцунг пожизнено, защото си въобразявам , че ме прави " кюфте". Което всъщност е мното вероятно да е така, но не е от анцунга. От формата ми е.
Хич не ме бива за защитник на Центъра,на Пловдив като Човече, отраснало в него.
Наясно съм че там остана една , застаравяща част, една, вече неадекватна към времето ни част,
която ще отмине. Но защо я изпращаме с толкова злост и обиди. Те са нечии родители.. :8 Няма да започвам темата, но си е ТемА/
Аз не мога да хвърля кал по тези хора, защото ще остана там/ колкото и да не ми се иска/ и ще ме боли утре децата ми да хвърлят кал по мене и съседките ми - форумки и чатърки:-))
Кал КАЛ е обща / обобщаваща/ дума... може да се смята и ЗА "определение на нещо, което е извън вашите критерии на човек, : отрепка, игнорант( и пр./ но това е крайно.
Кифле, а елате под черешата ми на кафе? Ще ми е драго.!!
Не знам дали е споменавано нейде в темата(ще ме прощавате, но стигнах едва до 3-та страница 
), но в някои градове, не нашенски ест., в центъра на града обикновенно живеят хора от и под средната класа. Друг е въпроса , че тук си нямаме даже средна класа по моите скромни разсъждения и наблюдения.
По темата - дъвкано и предъвкано е това , което ще спомена и аз - всичко си е въпрос на манталитет.
Досега живота ми е минал почти на пъпа на града . Казвам почти, защото все пак ми трябват пет минутки пешком да отида баш на пъпа да пия кафе
. От дете съм се научила да не си хвърлям боклуците през терасата, но то и при баба на село така ме учеха - имахме си място за изхвърляне на боклуци. Децата си никогаш не излязох да разходя в кварталната градинка с токове и червило - някак неудобно ми беше да подтичвам подире им възкачена на кокили. И всичко това в минало време, защото сега повече от всичко ми се живее в къща с двор на минимум 10 километра от града, центъра му и всички екстри...
Но докато това стане ще си джиткам по градинки и пазари с най-удобните ми ( поне 10 годишни) парцалки и любимите ми патъци-самоходки. Па ако отида на село - може и с галошки да тръгна, знам ли?!
), но в някои градове, не нашенски ест., в центъра на града обикновенно живеят хора от и под средната класа. Друг е въпроса , че тук си нямаме даже средна класа по моите скромни разсъждения и наблюдения. По темата - дъвкано и предъвкано е това , което ще спомена и аз - всичко си е въпрос на манталитет.
Досега живота ми е минал почти на пъпа на града . Казвам почти, защото все пак ми трябват пет минутки пешком да отида баш на пъпа да пия кафе
. От дете съм се научила да не си хвърлям боклуците през терасата, но то и при баба на село така ме учеха - имахме си място за изхвърляне на боклуци. Децата си никогаш не излязох да разходя в кварталната градинка с токове и червило - някак неудобно ми беше да подтичвам подире им възкачена на кокили. И всичко това в минало време, защото сега повече от всичко ми се живее в къща с двор на минимум 10 километра от града, центъра му и всички екстри...Но докато това стане ще си джиткам по градинки и пазари с най-удобните ми ( поне 10 годишни) парцалки и любимите ми патъци-самоходки. Па ако отида на село - може и с галошки да тръгна, знам ли?!
за мен има значение.25 години съм живяла в центъра за съжаление от 4 години съм в по-краен квартал и усетих разликата.Хората са различни,като манталитет,навици,обноски.Това беше първото нещо което забелязах.Може би попаднах на кофти квартал
Найке, ако знаеш как ми се идва-а-а-а! 
Ама не ме пускат.
П.П. Седя затворена в кулата (трети етаж, дърта централна смрадлива кооперация, заградена от всички страни с други дърти и смрадливи кооперации) и се надявам, че ще отгледам коса като на Рапунцел. Все пак трябва да има някаква компенсация, нали? 
Ама не ме пускат.
П.П. Седя затворена в кулата (трети етаж, дърта централна смрадлива кооперация, заградена от всички страни с други дърти и смрадливи кооперации) и се надявам, че ще отгледам коса като на Рапунцел.
Все пак трябва да има някаква компенсация, нали? 
Откакто живея в топ централната част, животът ми ненужно се усложни. Не мога лятото една диня да сляза да си купя на спокойствие. За да отида до пазара пресичам централната главна улица, която е с кафенета от двете страни и зяпачи, които умират да си пият кафето, докато зяпат кой как се е барнал. Самата аз се стъписвам, когато съм супер неглиже и се огледам наоколо и видя хората натруфени като за парад. 
Спрях да си изтупвам покривките с трохите през терасата. Неудобно ми е някак да падат върху улицата или спрените под прозорците ни коли. Мъка, мъка. Само от към разходки и забавления сме по-превилегировани. И магазините са по-скъпи.
Спрях да си изтупвам покривките с трохите през терасата. Неудобно ми е някак да падат върху улицата или спрените под прозорците ни коли. Мъка, мъка. Само от към разходки и забавления сме по-превилегировани. И магазините са по-скъпи.Центърът и периферията не задължават с нищо, някакви твои вътрешни правила определят всичко.
И аз така мисля. Чак червило за боклука не слагам, но гледам да съм прилично облечена, независимо къде се намирам. Простотии правя, но не са свързани със спретнатия външен вид. 