Отговори
# 30
  • Мнения: 1 317
Работата ме научи. В началото ми беше трудно, но с течение на времето в мига, в който застана пред хората, всички емоции и чуства на тъга, на радост, на болка се изпаряват.
От там се научих  да прикривам емоциите си и пред най-близките, не мисля, че е правилно, но така се получи. Навик, може би  Rolling Eyes

# 31
  • Мнения: 4 447
Трудно прикривам емоциите си.
Вече се понаучих, но като цяло
не трая много. Лесно паля и съм
истинска луда.

 Grinning

Ако имам нещо си го казвам.
ПОнякога, ако пък не си струва
си мълча.  Crazy

# 32
  • Мнения: 3 405
Зависи от силата на емоцията. Мога да ги удържа, ако са малки и слабички, но ако се разбушуват - няма сила, която би могла да ги спре.

# 33
  • Мнения: 243
Нямам отговор аз - по възможност отивам в тоалетната или излизам за малко от стаята или помълчавам докато преглътна буцата, а и присъствието на хора наоколо е достатъчно да ме стегне малко и да ме разсее.
Това май беше единствения отговор с някакви съвети на практика...което и всъщност иска авторката.Аз действам по същия начин или започвам да върша нещо, някаква работа, която да скрие лицето ми от хората....поне докато се овладея малко. Peace

# 34
  • София
  • Мнения: 1 176
Гласът ми много ме издава.  Rolling Eyes
Ще запазя самообладание, само ако не говоря.

# 35
  • Мнения: 2 759
                    Мога да не плача с дни, ако смятам, че в момента има нещо по-важно. Отлагам емоциите си и ако когато вече мога да си позволя да ги изразя не съм забравила за тях и още си ги имам - си ги изживявам подобаващо. Ако ме изкарат абсолютно извън разновесие (което се случва изключително рядко) се скривам някъде за 5 минутки, моля се, и после съм ок.

# 36
  • София
  • Мнения: 2 079
Професията ми е такава, че ме научи да си сдържам емоциите.
В повечето случаи успявам да съм ведра и усмихната, като съм подтиснала емоциите на гняв, на тъга, на радос, на болка. Когато се изправя пред хората трябва да съм усмихната и весела.
Само аз си знам понякога какво ми коства ....  Tired
Но когато съм сама ....  Stop Тогава давам израз на тъгата, особено ... чрез сълзи.

# 37
  • Мнения: 1 080
Броя до 30 и се самоуспокоявам на ум .Разглеждам нещата от други гледни точки ,или поне се опитвам .През това време изглеждам тъпо и мълча .Мълчанието е злато .

# 38
  • Мнения: 673
  Предполагам, че става въпрос за негативни емоции - обида, яд. Преглъщам си жабите и гущерите, защото по принцип не съм конфликтен човек. Винаги първоначално се опитвам да не реагирам и се правя ,че не съм чула или разбрала , дори с риск да ме помислят за тъпа, такава е първосигналната ми реакция.  И аз гледам тъпо и се опитвам да прикрия лумкането на сърцето си и изчервяването от високия адреналин. Всичко изживявам вътре в себе си, не спя няколко нощи, псувам си на ум. Ако ситуацията обаче се повтори и потрети,т.е. чашата прелее...е тогава е по-добре да сте далеч от мен. Пред очите ми става черно и всичко ,което умело съм прикривала ,за да запазя добрия тон излиза с пълна сила . Следват пак безсънни нощи, понякога угризения.

# 39
  • Мнения: 480
Когато тренирах латино- американски танци ни учиха на подобни неща - дори да ти се плаче се усмихвай. В повечето случаи при мен има резултат. Гадно е ако трябва да говориш, а ти е заседнала буца на гърлото.

# 40
  • Мнения: 750

Ако имам нещо си го казвам.
ПОнякога, ако пък не си струва
си мълча.  Crazy
Мда...и аз така!

# 41
  • София
  • Мнения: 3 099
Зависи. Емоционална съм и не го крия (много). Но! Когато истински ме боли, отивам в другата крайност - весела, забавна, бъбрива. А ме боцнеш, а се пукам, обаче... Но успявам (като цяло) да се владея (последните години). И на всички енергийни нива се "реорганизирам", за да не "поддаде" "някъде".

# 42
  • varna
  • Мнения: 676
За съжаление не мога да сдържам емоциите си,особено сълзите си.Завиждам благородно на хора,които умеят да го правят.Много се дразня на себе се,когато не мога да се контролирам,но това съм аз и мисля че не бих могла да бъда по-различна.

# 43
  • Мнения: 730
Трудно се справям. За това и винаги когато съм ядосана, или ми е супер готино не мога да го прикривам. Такава съм си- няма скрито покрито.

# 44
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
Емоционална съм, и то много.
Всичко преживявам поне два пъти.
Това повече ми пречи.
Не мога да се справя, особено на работното място.
Дори на моменти, като се сетя, ме хваща срам, как съм се държала с колегите в офиса.
Ако намеря начин да се справя с тази моя емоционалност, ще споделя, непременно.

Общи условия

Активация на акаунт