Отново на работа в кофти среда

  • 26 757
  • 150
  •   1
Отговори
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 371
И след дългите почивни дни,позитивните емоции и празнично настроение реших да пусна тема по случай тазгодишните първи работни дни. WinkСамо като си помисля,че всичко започва отначало с първия работен ден след няколко часа и тръпки ме побиват,изпадам в депресия....

 Как се справяте с психологическото натоварване от работата? Как успявате да се отърсите от напрежението и когато се приберете вкъщи да сте спокойни и усмихнати, да не мислите за работа?
Явно все още не го умея това нещо и като се прибера вкъщи съм едно ходещо кълбо от нерви, а не искам. И не само че съм изнервена, а и не мога да откъсна мислите си от работата и да си почина качествено. Ако имам проблем за разрешаване, непрекъснато мозъкът ми е там и търси варианти за решаването му, макар че за това мога да мисля и следващия ден.

И друг въпрос:
Ако работите на място, където условията ви устройват напълно и в момента страшно много имате нужда от стабилен доход, а и да понатрупате опит, бихте ли се примирили с някои много съществени негативи във фирмата?
Под негативи имам предвид конкретно - лош колектив, интриги и сплетни,чуството че все едно си длъжен на някого да му свършиш работата чрез прехвърляне на отговорност, неясно разграничение на задълженията в различните нива на йерархия,

# 1
  • Мнения: X
Работя на място, където средата предполага интриги. Не ми пука особено, не съм отишла там, за да се обичам с колегите. Върша си работата просто.

# 2
  • Мнения: 2 616
Има психологически и метафизични подходи за справяне с различни проблеми и ситуации.  Sunglasses И моята работа например е психически много натоварваща, но благодарение на определени практики успявам да се поддържам във форма. Rolling Eyes Случват се понякога по принцип по-сериозни стресове, на които човек трябва да отдели по-специално внимание, разбира се. Важното е обаче да може да се събере също така 1 месец пълна почивка за годината, разделена например на два пъти - т.е. напълно откъснат от работата и работните ситуации за този период. Sunglasses  Grinning Все пак човек трябва да има време за възстановяване и откъсване от работната среда за известно време - 10-14 дена, и това не може да се замени с каквото и да е.  Sunglasses Зависи и какъв тип е човекът, разбира се - има хора, на които не им пука особено, а има и емоционални натури и вживяващи се.  Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 2 379
 smile3530 Хахаххаха, все едно говориш за моя колектив... за част от него.  
Аз обожавам работата си, прекалено много даже жертвам заради нея( а тя е много натоварваща физически и психически и няма нищо сигурно и последователно в нея)....Навсякъде има интриги, има натегачи, подлизурковци, лицемери, мързеливи търтетии, натегачи и дразнители .....така, че от това оттърване няма. Винаги ще има нещо, което да не е както трябва или да може и по-добре!
Винаги съм предпочитала да работя нещо, което ми доставя удоволствие макар и за по- малко пари, пред това да взимам голяма заплата и да не понасям професията си. И задължително да е законно!
Сама трябва да разбереш кое на теб ти помага да останеш спокойна. Обикновено ако ти пука, нямам как да ти е спокойно Wink, особено ако другите край теб не си вършат работата. За мен опитът е много важен, защото освен професионалната сигурност ти се повдига самочувствието, че си добър, в това което правиш и си "знаеш цената".
Прецени си жертвите, които правиш на работното място заслужават ли си? Нареди приоритетите и целите си! За да издържиш не мисли колко още ти остава, а че така или иначе има край Wink

# 4
  • Мнения: 1 572
Не е толкова сложно. Знаеш си целите и интересите. Останалото не те интересува. Гинка казала на Ганчо, несвършила това пък излъгала за онова - не те касае. Изпълняваш своята част по най-добрия възможен начин, ако нещата все пак не вървят това е грижа на мениджмънта над теб. Внимаваш да имаш писмени доказателства за всяко свое действие, за да не те накиснат. Зависи от службата, но ако работата позволява питай колегите по имейл. Така ще имаш черно на бяло кога си повдигнала въпрос и кога са реагирали, как.
Отишла си на работа за пари, заработвай ги и не се поставяй в нечий кръг. При по-емоционална ситуация си напомняй, че и този отсреща храни семейство, и той затова е на работа.
И на всеки 5 или 8 години е добре да се сменя работата, не го казвам аз, така са ни учили навремето в университета. Иначе започваш да бъркаш личен и служебен живот. Успех и дано се настроиш подходящо  Peace

# 5
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 187
Само броя оставащите ми часове почивчица. Като знам, че утре съм от 6 на работа ми се повръща. Sick
И както не съм излизала отпуска и както ми се е насъбрало с лични проблеми и такива на работното място направо изпушвам.

В работата сме 90% жени. За кой ли път се убедих, че да работиш с жени е равносилно на злоба и интриги. Толкова са отвратителнииии. И малкото мъже, които имаше избягаха. Преди поне имаше някакъв баланс и приятни хора. И тогава се прибирах вкъщи спокойна и отивах на работа с кеф. Имаше толкова забавни и готини моменти, че като се сетя ми става носталгично и гадно. Много ми липсват някои бивши колеги и колежки. Останаха само гадовете.

Усещам, че не мога да се справя с всичките отрицателни емоции на работното си място. #Crazy
Успокоявам се, че имам по-важни неща и хора в живота си от тая работа и нямам търпение да си тръгна от там.

# 6
  • Мнения: 4 193
Само броя оставащите ми часове почивчица. Като знам, че утре съм от 6 на работа ми се повръща. Sick
До края на ноември тази година бях на работа, на която по същия начин не ми се ходеше и ми се повръщаше. Но и самата тя не ми харесваше и просто не беше моето място. Издържах 3 месеца - не съжалявам, че я смених. Това беше страхотна крачка напред за мен.  Simple Smile

# 7
  • София
  • Мнения: 12 374
И аз мразя да съм заобиколена от жени, поне половината се оказват кокошки, които или клюкарят яко зад гърба на останалите, или са скучни като смъртта и дрънкат само за деца и плетки.

Каквото и да работя иначе, каквито и проблеми да имам, от момента на напускането на сградата, забравям всичко свързано с работата ми и изцяло си пренасочвам мисълта към личния живот. Съответно сутрин когато си седна зад бюрото, изключвам домашните проблеми и не се кахъря какво е яло детето, кихнало ли е, къде е мъжът ми, и т.н. Забравям за тях и работя с кеф.

# 8
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 407
След двуседмична отпуска, утре отново съм на работа и ще отида с мисълта, че там съществува само една личност, която опропастява цялото хубаво естество на работата ми.  Tired Това е, което ме мори мен! Иначе, отпочинах си, даже последните дни направо мързелувам. Имам късмета да работя в страхотен екип.  Утре ще отида с желание на работа/изкл.гореказаното Laughing/.

# 9
  • София
  • Мнения: 6 011
Каквото и да работя иначе, каквито и проблеми да имам, от момента на напускането на сградата, забравям всичко свързано с работата ми и изцяло си пренасочвам мисълта към личния живот. Съответно сутрин когато си седна зад бюрото, изключвам домашните проблеми и не се кахъря какво е яло детето, кихнало ли е, къде е мъжът ми, и т.н. Забравям за тях и работя с кеф.


+1  Grinning

Носила съм си служебните мисли вкъщи единствено когато направя някой мега-тъп гаф, за който се чувствам лично виновна - определено ми се скапва настроението и за вечерта. Добре, че ми се е случвало броени пъти за всичките години работа.


И друг въпрос:
Ако работите на място, където условията ви устройват напълно и в момента страшно много имате нужда от стабилен доход, а и да понатрупате опит, бихте ли се примирили с някои много съществени негативи във фирмата?
Под негативи имам предвид конкретно - лош колектив, интриги и сплетни,чуството че все едно си длъжен на някого да му свършиш работата чрез прехвърляне на отговорност, неясно разграничение на задълженията в различните нива на йерархия,
Зависи на какъв етап от живота си съм. Ако съм във възрастта 20-30, не съм семейна и работата ми докарва стабилен и приличен доход - не просто бих търпяла негативите, ами бих се възползвала от "анархията" максимално. Т.е. включвам се в схемата и окото ми няма да трепне.
Обаче сега примерно /възраст 35+/, въобще нямам желание да се занимавам с интриги  Grinning, искам работата да не ме затормозява психически, и да се прибирам при семейството си ведра и спокойна, каквато всъщност съм.
В този ред на мисли - преди две години така напуснах една затормозяваща ме работа, хвърлих се в неизвестното и се оказа, че за мой късмет направих огромна крачка напред.  Grinning

П.П. Обичам да работя с жени, когато сме не повече от 3 накуп.  Laughing С мъжете определено е по-интересно, въпреки, че и там има толкова прости индивиди, че понякога предпочитам да слушам за плетки и манджи.  Mr. Green

# 10
  • Мнения: X
Аз лично ще отида с нежелание.
Шефката ми е изключително голяма интригантка, злобна и нечестна личност. Запълва отдела с лични познати и приятели, които паразитират на гърба на останалите. Гнусно и дразнещо е. Ще се махам от там, но не е дошъл моментът още.
Иначе работата ми не е лоша.

# 11
  • София - Варна
  • Мнения: 4 176
Цитат
Ако работите на място, където условията ви устройват напълно и в момента страшно много имате нужда от стабилен доход, а и да понатрупате опит, бихте ли се примирили с някои много съществени негативи във фирмата?

Като по-млада и неопитна се е случвало да се примирявам, но само за няколко месеца, с почти нездравословни условия на труд, както и с въртене на интриги, като второто ми е било много по-силен стимул за напускане.
Сега не бих си го причинила. Спокойствието и здравето са ми по-важни.

Сплетни и интриги винаги ще има там, където са сбрани повече от 2 жени заедно.
Понякога съм се чудела кой им пише сценария на тия същества.

Спасение от това специално няма...
Търси най-изгодното и подходящо за себе си. Избор винаги съществува, стига човек да си нареди добре нещата.




# 12
  • Мнения: 19 027
Скрит текст:
Каквото и да работя иначе, каквито и проблеми да имам, от момента на напускането на сградата, забравям всичко свързано с работата ми и изцяло си пренасочвам мисълта към личния живот. Съответно сутрин когато си седна зад бюрото, изключвам домашните проблеми и не се кахъря какво е яло детето, кихнало ли е, къде е мъжът ми, и т.н. Забравям за тях и работя с кеф.


+1  Grinning

Носила съм си служебните мисли вкъщи единствено когато направя някой мега-тъп гаф, за който се чувствам лично виновна - определено ми се скапва настроението и за вечерта. Добре, че ми се е случвало броени пъти за всичките години работа.


И друг въпрос:
Ако работите на място, където условията ви устройват напълно и в момента страшно много имате нужда от стабилен доход, а и да понатрупате опит, бихте ли се примирили с някои много съществени негативи във фирмата?
Под негативи имам предвид конкретно - лош колектив, интриги и сплетни,чуството че все едно си длъжен на някого да му свършиш работата чрез прехвърляне на отговорност, неясно разграничение на задълженията в различните нива на йерархия,
Зависи на какъв етап от живота си съм. Ако съм във възрастта 20-30, не съм семейна и работата ми докарва стабилен и приличен доход - не просто бих търпяла негативите, ами бих се възползвала от "анархията" максимално. Т.е. включвам се в схемата и окото ми няма да трепне.
Обаче сега примерно /възраст 35+/, въобще нямам желание да се занимавам с интриги  Grinning
Скрит текст:
, искам работата да не ме затормозява психически, и да се прибирам при семейството си ведра и спокойна, каквато всъщност съм.
В този ред на мисли - преди две години така напуснах една затормозяваща ме работа, хвърлих се в неизвестното и се оказа, че за мой късмет направих огромна крачка напред.  Grinning

П.П. Обичам да работя с жени, когато сме не повече от 3 накуп.  Laughing С мъжете определено е по-интересно, въпреки, че и там има толкова прости индивиди, че понякога предпочитам да слушам за плетки и манджи.  Mr. Green

абсолютно! Peace
 при мене стана така че точно на 35 се махнах от досадно неприятни колеги и лош колектив, които търпях доста дълго
знаех им игрите, ако исках, можех да им правя мръсно, така че да ме помнят до пенсия  Mr. Green
но в един момент си дадох сметка, че не мога да прекарвам 40+ часа седмично с хора, които не харесвам   

# 13
  • Мнения: 18 562
Ми аз трудно се справмя със стреса като цяло.
Още не ми се мисли, че утре тръгвам пак.
Работя на нова работа от 2 месеца и малко и не я харесам особено, но условията са добри и изобр нямам.
Много ми е тегаво да си призная.Колектива е добър в общи линии.
Обаче това не е моето място.Ходя с нежелание, не че някога съм ходила с желание на работа де, рядко ми се е случвало такова чудо.Усхокоява ме до известна степен мисълта, че няма да е задълго стоенето ми там, защото планувам майчинство. Simple Smile И само това ме крепи донякъде.
Понякога психически не може да се издържи на лошата среда. Траеш си, работиш и си свикваш, само че е доста трудно.

# 14
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 473
7 години работих на място, където не ходех с желание. Обичах, не, обожавах самата работа, но един- единствен човек сговняваше обстановката( както можете да се досетите, беше шеф). Малък колектив, предполагащ задушевна работна обстановка. Нищо подобно- зорлем вкарваше интриги и стрес! Винаги носех по нещо от негативните емоции вкъщи, не се научих да не го правя.
Ако обаче пак мога да работя същата тази работа, бих се навила!

Общи условия

Активация на акаунт