Лошо ли е , че съм скръндза?

Е, това вече не скръндзалък, а здрав разум и отказ от използвачество. Това ли не ти дава покой или цепенето на стотинката на две? Различни неща, вярвам и сама го разбираш.
И ако се замислиш.... заслужава ли си да се бориш със себе си и дали това не е неравна битка с предизвестен край? Намери начин да се харесаш такава каквато си, за запазване на собственото душевно равновесие.

Не виждам нищо лошо да закараш приятелите си до тях,нали утре и на теб може да ти се наложи

По принцип няма нищо лошо да закараш приятелите си до тях. Няма по нормално нещо от това. Бих го направила веднага.
Но, я си представи, че това "закарване" се случва доста често. Ами ако приятелите живеят в Люлин, а пък аз живея в Дървеница. Ами ако е 17 часа, ами ако мен ме боли глава, или току що съм излязла от работа и не съм яла цял ден, а единственото ми желание е да трупясам на дивана, ами ако имам малко дете, което ме чака да го поема в къщи..............
много "ами" та, нали? Е, ти лично би ли жертвала няколко часа от свободното си време, предвид гоеописаните обстоятелства, за да се правиш на безплатно такси, напред и назад през цяла София, в задръстванията, само за да "услужиш" на някои си. Който и да е било той.
Аз бих го направила, само ако човекът е  болен и трябва спешно да се закара в болница. Всички други да си решават пътните проблеми самостоятелно.

Ако пък сме се събрали с приятели и аз съм кола, да бих ги закарала до тях, ако живеят наблизо, или ако младата ми племенница трябва да се шматка по нощите по трамваи и автобуси, за да се прибере, да закарвам я, ако ще до Варна да е, но хора, които са достатъчно с всичкия си, че да се придвижат до срещата на идване, би трябвало да се погрижат и за прибирането си, а не да изнудват.


И аз мисля като теб, живяла съм в чужбина и там няма такова очакване от близки и приятели, че щом имаш възможности,  то задължително трябва да ги поделяш с роднини и приятели както ти описваш - къща на морето, родата почивката и е осигурена, къща в планината - хоп и пикниците им уредени, кола голяма, хоп и родата се намърдала, ама че това коства на човека не само финанси, но и време и умора, няма значение че искам и аз да си почивам на дивана вместо да обикалям цяла софия щото ми е на път (ми то от обеля до младост пътища колкото искаш има и може през 5 квартала да минеш и цялата рода да закараш, но има и преки директни и право у дома), вместо да се прибера по-бързо и да си оправя детето и да почиваме, или да четем книжки?!
Случвало ми се е близък  да ме муфти да черпя приятелите му, че имам РД и то хора , които виждам за пръв път и не са ми никакви на мен?!

Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".


hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.

Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш  територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его  в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.

А ти така ли привличаш приятели?Като им плащаш сметките.