Лошо ли е , че съм скръндза?

Да си скръндза е състояние , от което няма отърване, дори и да дадеш вътрешно ще ти е кофти.Така, че ти си разбрала за себе си , че си такава, бъди рахат. 
Аз никога не съм била, даже прекалено съм се раздавала за хора, които дори не го заслужават, и съм искала да се променя, но не мога. Както и ти ще си останеш такава. След като няма да съм ти приятелка не ме интересува.

Направих си труда да изчета цялата тема и ми стана ясно, че авторката е всичко друго, но не скръндза. По-скоро човек, който твърде дълго се е оставял да бъде използван, или поне е усещал как познатите му се опитват да го използват. Което за мен е грозно, а не поведението на авторката.
Аз съм човек с тесен семеен кръг, малко на брой приятели и многобройни познати и случайни контакти. Времето, финансите и емоциите си отделям за първите две групи. За третата - каквото остане. Не бих отказала услуга на приятел (ако преценя, че имам възможност да я направя), но винаги решението е мое и не допускам някой да се опитва да ме изнудва, или манипулира. Всъщност, ако опита, автоматично е аут от кръга
Обичам да споделям всичко с близките си хора - просто така преживявам по-пълно живота си - черпа, ако имам повод, настроение, желание за това, но категорично не поемам сметките на сульо и пульо, с които сме се озовали на една маса, за да им спестя неудобството от дългото смятане. Спестявам само собствените си усилия, като закръглям грубо собствената си сметка нагоре (това по темата която повдигна толкова забавния "кръчмарски ларж"  ).
Не мисля, че съм скръндза. Просто осъзнавам, че времето и ресурсите ми са ограничени, а вариантите за разпределянето им са повече от един и само аз решавам кой да избера. Прост принцип от икономиката. Сама вземам решенията си и не се чувствам виновна пред никого.

За мене пък е най-добре "чисти сметки, добри приятели" 
Разбира се, че семейството ми е на първо място - няма близки, няма приятели. Каквото съм се раздавала, раздавала съм се преди. Сега имаме 2 деца и ако услужвам и ако помагам, го правя пресметливо и с мисъл мога ли, не мога ли. Не ми е лесно да отказвам помощ, но и не мога с лека ръка - айде ето, колко съм добра, и после да се чудя как да си гледам децата - това е чиста безотговорност.

Освен това, хората имат различни критерии за "в нужда съм" - един няма пари за хляб, друг няма пари за цигари, трети няма за екскурзия в чужбина    Рядко ми се случва да търся помощ и рядко ми се случва да помагам, и то в много ограничен кръг от хора. Аз си правя сметката, и другите да си я правят. Да, добре се чувствам така.

\
И аз так. Абсолютно споделям мнението ти.
Предпочитам да съм добра за себе си и семейството си, отколкото да го играя велика алтруистка, тип Майка Тереза.

Явно привличаш кофти хора, преусмисли поведението си.
Как пък на мен не дойдат да ми люпят семки в беседката, а аз да го играя бавачка... 

Винаги много се радвам, ако мога да помогна. Професията ми е свързана с това, макар че много колеги се самозабравят и губят хуманноста си при работа с граждани. До колкото чета тук, става въпрос не само за пестене на пари, а и на време и усилия. И до ден по празници ми се обаждат и пишат хора, на които съм правила услуги в трудна ситуация, без дори да са ми били близки. Разбира се, много пъти съм изпадала и аз в ситуации, в които съм се нуждаела от помощ - например някой колега да отбие 1км. от пътя си, защото аз съм на много високи токове, а се налага спешно да се върна на работа. Е, отказвано ми е. Така един, два пъти, вече не комуникирам с тази личности. А аз никого не оставям пътя - нито техническия персонал, нито дори чистачката, камо ли колегите си. Друг път ми се наложи да заредя акумулатора на колата си, а всички колеги мъже решиха, че не разбират от тази работа /за сведение, по това време работехме в чужбина, в много малък и затворен колектив, което предполагаше по-голяма близост между колегите/. Заредих си го сама. Така човек свиква на по-голяма самостоятелност и прекрасно може да прецени на кого може да разчита и за в бъдеще.
Дни след като се върнах в България и бях тръгнала на работа за първия си работен ден, установих, че не мога да изкарам колата си, поради падналия сняг. Една съседка видяла, че се мъча, настигна ме по пътя, качи ме и ме закара на работа. Няколко пъти закъсвахме по пътя, сигурна съм, че и на връщане е закъсвала отново.
ТЯ НЕ МЕ ПОЗНАВАШЕ, тъй като преди дни се бях нанесла в апартамента си, но направи това за мен. Тя дори не предполагаше, че така ще ме спечели завинаги. Така че, правейки добро, жертвайки нещо, макар и минимално, никога не знаеш какво печелиш. А ако загубиш, какво толкова, майната му ...

                      Много съм стисната  . За всичко. Винаги се стремя да си правя сметката, макар обикновено да излиза крива. Не ме притеснява да черпя, не ме притеснява да дам пари назаем на сравнително непознат, не ме притеснява да вложа сили, време и усилия в нечия чужда кауза... Ако съм дала пари на някого, не си ги търся бързо, но държа да си ги прибера все някога, и помня много дълго. Също държа, ако съм дала назаем 35 лв (примерно), да не ми връщат 33 с думите 'Е, ти сега за 2 лева ли си...'. Не искам лихва, просто искам да ми дадат колкото съм дала. Ако плащам няколко пъти сметката на човека, с който съм, очаквам понякога и той да прави същото за мен (важи само от непознати до приятели - от родителите ми не бих приела почерпка, а на половинката не бих му платила сметката никога). Не изхвърлям стари дрехи и неща, правя всичко възможно да отидат при някой, който би ги ползвал. Или не стари неща, просто неща, които не бих ползвала. Искам да ги ползва някой друг, а не да отидат на боклука... Много, много мразя да хвърлям нещо. И ако не ме беше срам, бих вадила от боклука разни неща  . Примерно днес следобед видях хубава, здрава саксия, сложена в контейнера ни. Преди два месеца пък -  здрав, голям аквариум, поставен до един друг контейнер.. Иначе днес дадох мобилния си на непознати хора на улицата и не взех предложените пари - паднала им батерията, а трябвало да се обадят. Ако съседите готвят месо, предпочитам да донесат кокалите за кучето, вместо да ги изхвърлят, а аз да трябва да му купувам други от магазина. Изстисквам си пастата за зъби докрай, използвам всичко вкъщи максимално, спестявам вода, ток и т.н.т... И не го правя с цел да плащам по-малко, просто ужасно ме човърка отвътре, ако гледам как тече вода напразно, или да свети без нужда, или да се зарежда мобилния цял нощ, и т.н.т... Абе ужас съм, но само на вас казах, пред другите се прикривам, затова моля: пазете тайната ми  .
                    П.П. И да изхвърлям храна много мразя. Гледам да не се случва.

Ами това не е скръндза, а позволение за качване на главата.

не е хубаво човек да е стиснат .Аз съм щастлива ,когато дам нещо ей  така - без повод ,просто за да видя радостта в очите на даден човек .МОя приятелка , медицинска сестра ми пускаше системите, когато бях болна .Попитах я , уж между другото , дали си е купила купи за салати , които тя много харесваше преди 2 години .Бяхме ги видяли в едно заведение на морето и тя искаше да ходим все там ,защото обичаше да яде салата в купите .Когато разбрах , че още не си е купила , й направих подарък - същите мечтани от нея купи за салата .На детето им подарявам дребни неща ,когато не сме се виждали много време - шоколад , дребни играчки ...
Според мен човек трябва да дава от себе си ,но не за да получава , не със задни мисли ( " Аз ще дам , ама утре ще поискам услуга " ) , а просто от СЪРЦЕ .

Вие май не четете мненията на авторката. Защото тя не говори за нейната приятелка или нейното семейство, а за разни използвачи. Ами колкото повече се напъваш да станеш хубав за някои, те ти се качват на главата в един момент. Е, за такива изобщо не е лошо да си скрънза. Малко егоизъм понякога не е излишен... И въобще не става дума за пари или подаръци, а точно за нахалството и простотията.

 Много ясно ,че няма да се даде на използвачи ,обаче не може да се ограничиш само до собственото си семейство . Разбира се ,че то стои на първо място .ЗА мен беше така ,докато не разбрах как моите близки ме манипулират точно с отговорността ми към семейството  И тогава - беж при приятелите .Имам си едно приятелче от 15 години и с него всичко си споделяме и си помагаме .
Просто четох първия пост на авторката ,където тя не описваше с подробности , защо се смята за скръндза .Това , да не се съгласяваш да те използват системно , се нарича здравословен егоизъм . Мразя "приятелите " ,които ми се обаждат само , когато имат нужда от мен .По принцип такива полека ги зачиствам .Вярно е ,че в днешно време повечето си гледат интересите , ама аз пък искам да седна ей така с приятели , просто да се забавлявам .Ако трябва да си споделим нещо , да си дадем съвети , дори да си помогнем .Слава БОгу имам такива ,макар и малко .
Най  съм съгласна с Портокалово момиче - поведението й донякъде съответсва на моето  Това е пестеливост .

Не знам..аз лично предпочитам по широкоскроените хора. Когато някой е скръндза финансово, това ми говори за душевност. Не е възможно да имаш голямо сърце и да си стиснат по отношение на парите.

Щедрият човек обаче, се ражда такъв. Ти не можеш да надскочиш себе си. Или, ще успяваш 1-2 пъти с напъни, но после отново ще действаш според същността си. Щом си такава- лошо няма. По добре да си искрена, отколкото да даваш лицемерно, не на драго сърце - това обикновено се усеща и у отсрещния остава неприятен привкус.
Моят живот се стече така, че ми се налага да давам непрекъснато: както финанси, така и чувства, подкрепа, утеха и пр. Винаги съм била благодарна на Господ, че това не е проблем за мен. Правя го с лекота, но нямам заслуга за това -така съм устроена. От това също не може да се избяга- на мен ми идва отвътре някак си и е невъзможно да ме накараш да действам и мисля по противоположния начин. Затова знам, че и ти не можеш да избягаш от себе си, каквито и хватки да прилагаш. Бъди естествена- това е!

Ако ти се чустваш добре,значи не е лошо.Но лично аз не харесвам такива хора.Избягвам контакти с тях.