Публикувана: 14 май 2008, 10:59 ч.
Последно мнение: 20 авг. 2008, 13:56 ч.

грижи за неговото дете

11 194
128
1

Отговори

1
...
4
5
6
...
9
Всички

# 60 22 май 2008, 07:15 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=295652.msg7552999#msg7552999

smile3514

Това ми дойде до главата години след като съм се грижила за детето на съпруга ми от брака му преди мен.
Просто нямам думи..............вече. smile3505

А бащата умираше за сина си........и убиваше другите заради него..................а сега си на убива баща си................. smile3511

и всички около себе си........ smile3515

# 61 22 май 2008, 11:21 ч.

София
Мнения: 4 493

Е нямам думи просто Shocked

- това потвърждава поговорката - "Направи добро за да изядеш ......."
Тоя пикльо е за #2gunfire

# 62 22 май 2008, 14:00 ч.

Мнения: 2 723

Четох още вчера в ДиС...
Просто не знам какво да кажа Tired

# 63 22 май 2008, 14:40 ч.

Мнения: 103

Изказването на tobeornottobe звучи доста крайно, но сигурно си има основателна причина да мисли по този начин. Факт е, че много мъже се държът като свине, особено ако са в ролята на изоставените. Най лесния начин да накажеш причинителя на страданията е чрез детето / там мноооооого боли /. Незнам какъв е нейния случей, но знам моя и знам че 4000 км. помежду ни напълно ме удовлетворяват.За уточнение, аз съм бивша първа и настояща втора.

# 64 23 май 2008, 16:00 ч.

Мнения: 145

Цитат на: matakosmata в пн, 19 май 2008, 10:58

Цитат на: tobeornottobe в чт, 15 май 2008, 17:38

Здравейте,
С бившия сме разделени от 4 години, има личен контакт с детето, неговият личен живот не ме интересува, но категорично съм забранила сегашната му по някакъв начин да влиза в моята роля спрямо детето. НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца. АКО аз със детето съм във Варна - неговата с нейните деца да са в Сифия.

боже, каква злоба............ами дай боже неговата СЪПРУГА да има заедно с него деца. какъв ти е проблемът бе маце. какво са ти криви децата, че ти не си се разбрала с някого. изкарваш си го на своето дете и на бъдещите им деца, заради нараненото си его.
грозна история.
не те интересувал неговият личен живот, трънки. интересува те и още как, обаче си изпуснала влака и колкото и да злобееш, човека има ново семейство. който и да е крив за радялата ви, а обикновено са виновни винаги и двамата, просто нещата са свършили. примири се с това и си живей живота. негативните емоции водят до тежки болести.

а това, с приемането на ЧУЖДО дете. говорите на ангро. чужди деца се приемат много лесно и се обичат от сърце, стига да искаме. само че, който поставя егото си на първо място-не ги приема. жалко за такива хора.

Благодаря за НАПАТКИТЕ. Всеки има право на мнение и това е моето.Никой няма право никого да съди или да обижда, защото днес аз съм на това положение, утре може да бъде някой от вас КРИТИЦИТЕ.Всеки си има причини за да вземе дадено решение или да достигне до дадено мнение.Никой не казва че децата са виновни, но въпреки това кръвта вода не става нито пък на половина.
Хора и съдби много и една с една еднаква няма. Всеки си има камбанария и гледа от своята, аз си гледам от моята. bouquet

# 65 25 май 2008, 02:39 ч.

Мнения: 420

tobeornottobe, за никакви НАПАТКИ, нито за НАЛЕБЕДИ не иде реч. Много си противоречиш, ама много. Хем никoй няма право да съди, хем навираш жени с по-особен статут да не казвам къде. Не си им била в обувките, не знаеш подробности, но отсичаш! Извинявай, ама е много грозно, а и просташко. Съжалявам, ако те обиждам, ама може и да се налага някой да те обиди, та да слежеш на замята, да не клеймиш като във викторианската епоха (ако си чувала, де) и да вземеш да се придържаш към по-горните си писания.
И друго, животът е прекалено кратък, за да се прекарва осноно в злоба и омраза. Вредиш не само на себе си, а и на детето си. Помисли си пак.
И най-вече не категоризирай, ако обичаш, или поне не писмено.
Благодаря.

# 66 26 май 2008, 14:05 ч.

Мнения: 934

Aйде и аз да се насадя в тая тема. Нали малко латино сериал го играе моя живот.
Голямата си дъщеря пуснах преди доста години да види сестра си. Тя беше направо луда от щастие, че е кака. Обаче набързо и бе припомнено, че е чуждо дете и сринаха мечтите и. Е не се наложи аз да бъда лошата и да не я пускам повече, просто баща и забрави за нея и тя малко, по-малко преодоля сестринските си чувства. Сега си има сестра с която са заедно, а за другата не знам дали се сеща, поне не ми го е казвала.
Имах голямото желание да се разбирам със сина на настоящия ми партньор, понеже съм в ролята на кифла,кроасан и всякакви други сладкарски изделия, това става доста трудно. Настроиха детето адски негативно към мен и към сестра му, да не говоря за моята голяма дъщеря. Не искаше да идва в къщи, не искаше да ме вижда, а аз през живота си лоша дума не съм казала. Казваше, че майка му ще плаче, ако той се види с мен или със сестра си. Голяма драма беше. Слава богу явно на майка му малко му премина да се прави на многострадалната Геновева, даже и спа 2 дена в къщи детето, да не повярвате. Тази седмица пак имаме 2 дена, самата тя вече насърчава детето, но сега пък се борим с неговите страхове. Има и една други неща за доизглажадне, баща му го глези ама ужасно много, тук вече не издържам и доста трудни разговори водихме.
В мойта-нашата къща има едни правила за всички деца и тепърва ще се учим и аз и той и децата как да си живуркаме заедно, хайде не като голямо щастливо семейство, а поне като едни нормални хора в малко по изчанчена ситуация.
Та с две думи аз майка на въпросния син няма да ставам, ама поне уважение да си имаме, когато иска и се налага отделям време за всички деца наравно без да деля, има си правила които той ще спазва, има си неща които аз няма да правя и така нататък. Трудно, бавно ама ще дойде времето когато това дете ще свикне с двете семейства и няма да има повече драми.
Опит имам, само дето търпение се иска доста.

Последна редакция: пн, 26 май 2008, 14:31 от УФСЪ

# 67 26 май 2008, 14:12 ч.

И моят мъж има дете от предишен брак-тийнейджър.Двамата имаме бебе на годинка.
Реших да пиша тук за да споделя-да намеря сродни души,да получа съвет...
Между нас напоследък никак не върви.Ако имах възможност биш стегнала куфарите днес...
Не се чувствам като жена на въпросният господин.Нито имам усещането,че той обича бебето ни истински.Е,играе си с него...докато гледа телевизия, а детенцето си бръмчи наоколо...
Синът му е бил почти на 5,когато се е развел-сега е на 14...Мъжът ми някак си отказва да пусне онова време,да го остави в миналото и да продължи напред...Живея с усещането,че ние с моето бебе(и негово бебе също) сме един вид статисти във филм за предишният му живот...и душата ме боли...Ако на бебето е излязло зъбче,то на синът му е излязло по-рано...Синът му всичко е направил по-бързо и по-хубаво...Даже на три години е можел да чете...айде сега да видим бебето кога ще научи буквите...За всеки лек проблем ми се изказва компетентното мнение как са го разрешили навремето...За сведение(не плюя)-бившата е обикновена жена,от село и още си живее там,гимназиално образование и работа в производство.И пак за сведение-тя го е зарязала моя.Изхвърлила го е като мръсно коте след като си е намерила любовник...
С родителите му -същото положение.За тях бившата си е предпочитаната снаха.Надули са ми главата колко е интелигентна.Защото е била приета да следва,но нямало кой да я издържа...и тук ме гледат с бялото на окото-грешна съм,че съм го докарала да втора магистратура и то в чужбина...(повечето време през годините на следването ми до тук съм се издържала сама)
Уморих се да живея в сянката на този бивш негов живот.И определено не желая бебето да расте в сянката на полу-брат,който никак не се вълнува за него...
Контакти със синът му имам много рядко-през лятото.Отношенията ни са приятелски.
И без това всеки съвсем невинен въпрос от моя страна относно момчето е приеман много лошо и от мъжът ми и от родителите му.Питам например какво ще учи след 8 ми клас...или какъв е успехът му в училище...И от другата страна се наежват като таралежи...Вече са ми дали ролята на лошата мащеха в малката ни пиеска...
Но са особено щастливи всички като му купувам подаръци...
Идеята която чух вчера-ще купуваме апартамент на синът му...Ние сме под наем Laughing

Историята ми накратко.Как ви звучи?Според мен нашата връзка е в началото на края...
Ако можете да ми помогнете със съвети,ще съм ви много благодарна...Трудно ми е да лиша моето дете от баща...
Оказва се,че нямам проблеми нито с бившата съпруга,нито с синът им...как да избия миналото от главата на моят мъж е въпросът?!?!

# 68 26 май 2008, 16:17 ч.

Мнения: 402

честно да си кажа, доповръща ми се като те чета Sick

Как може да те е яд, че мъжът ти има такова отношение към 1вото си дете ooooh!

Ами за него и то и вашето общо бебе са му деца, част от него и е само похвално,че той се държи така бащински.
А като озлобяваш,че бащата иска да купи апартамент на детето си , и изобщо, че си го спомня постоянно,ти самата се намъкваш в "ролята" на злата мащеха...

# 69 26 май 2008, 16:22 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: my_everything в пн, 26 май 2008, 16:17

А като озлобяваш,че бащата иска да купи апартамент на детето си , и изобщо, че си го спомня постоянно,ти самата се намъкваш в "ролята" на злата мащеха...

Той казал "да купЯТ"

# 70 26 май 2008, 16:34 ч.

Мнения: 402

Цитат на: Никси в пн, 26 май 2008, 16:22

Цитат на: my_everything в пн, 26 май 2008, 16:17

Той казал "да купЯТ"

Тя ако не иска да участва в покупката, винаги може да откаже. Идеята е,че не може да вини бащата,че иска да прави тези неща за детето си.

# 71 26 май 2008, 16:39 ч.

София
Мнения: 17 329

Ники, аз това го разбирам като такъв начин на изразяване - той ще купува апарамент, жената така се изразява само - както някоя би казала "Имаме млада любовница", сещаш ли се.
Пък и доколкото схващам е само идея, не е тръгнал да купува.

Иначе из основи не разбирам проблема на авторката - освен, че мъжа й сравнява двете си деца - което май всеки родител прави.

А това - как да избия миналото от главата на моят мъж - е направо смехотворно. Как ще избиеш миналото от главата на някой бе, направо не е истина.

Разбирам, че иска да се чувства като първата жена в живота му, а детето им - като първото в живота му, ама това не е така и няма как да се промени.

# 72 26 май 2008, 17:37 ч.

София
Мнения: 4 493

Сега с риск да ме изядат всички, но не мога да забравя времето когато моето дете беше поставено на второ място, защото БНД има син от предишен брак, та

Цитат на: бяла в пн, 26 май 2008, 14:12

Идеята която чух вчера-ще купуваме апартамент на синът му...Ние сме под наем Laughing

Това ли ти тежи най-много??? Ами кажи на мъжът ти, че е чудесно че се грижи за синът си и има желание да му купи апартамен - нека го направи щом има възможност, НО му напомни че има 2 деца та нека купи и на малкото апартамент. Ако не може да си позволи да купи два апартамента, тогава да купи един в който вие да живеете и да е за двете деца Peace

Това, че сравнява децата може би е нормално , НО Е супер дразнещо - моят съвет е да парираш изказванията му, след като те дразнят - като не си играе с бебето - питай го - ти така ли пренебрегваше ....., или ти си гледал .... до като е бил на 5 годинки, дали ще издържиш повече сега. Синът му правел еди какво си на толкова години - накарай мъжът ти да направи същото с вашето бебе и като претърпи неуспех ще му кажеш - ааа значи не си го научил ти и т.н.
А за родителите - не мога да кажа нищоо, колкото и да ми се иска да те успокоя, че нещата може да се оправят - аз нямам вяра - или поне при мен не се оправиха - напротив това го преносоха върху дъщеря ми Sick

, нито се научиха да ме ценят, нито видяха нещо добро в мен - само защото съм втората /аз се познавах със синът им години след развода му- т.е. нямам нищо общо с това/
Оказва се,че нямам проблеми нито с бившата съпруга,нито с синът им... - пляскай с ръце, чукай на дърво и се радвай

как да избия миналото от главата на моят мъж е въпросът?!?! - ако го обичаш - с търпение - човек се променя - на него просто може би му е ужасно мъчно заради това че е с разбито семейство /първото/, но не заради жената или детето, а заради идеята "Щастливо семейство" и го боли
Пожелавам ти сили и търпение за да можш да се справиш с тази сложна ситуация Peace

# 73 26 май 2008, 19:21 ч.

Мнения: 30

Бяла,мисленето ти изначално си е погрешно.Няма как да избиеш миналото от живота на мъжа ти,а не е и нужно.Ако ти един ден се разделиш с него можеш ли да избиеш детето си от собствения си живот само щото с татко му не сте се спогодили?Не можеш,нали?Що тогава искаш от него такива невъзможни неща?Спокойно,човекът ще се отпусне и с твойто дете,мъжете малко са дръпнати с бебоците докато не поотраснат.Фактът,че се грижи и тревожи за сина си е показателен за качествата му като баща изобщо.Това трябва да се толерира и насърчава,а не да се чудиш как да му предизвикаш амнезия.Щото нали се сещаш,че ако е способен да забрави едното си дете също така успешно може да забрави и другото/твоето/.Момчето просто е част от него и ако ти обичаш мъжа си няма как да го обичаш само отчасти,нали?

# 74 26 май 2008, 22:24 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: my_everything в пн, 26 май 2008, 16:17

Излобява?

Жената само се чуди... Представям си аз да съм в нейната ситуация Twisted Evil

Явно мъжът на Бяла се чувства виновен, че не е бил до детето си и това е неговия начин за реванш - идиотски и погрешен. Не мога да си представя аз да живея под наем, а да купя на 14 годишния си пикльо /родния ми син или дъщеря/ апартамент.

Само не разбирам, не го ли е видяла това Бяла преди да се омъжи и да роди дете? Аз не бих се обвързала за човек живеещ до такава степен в миналото и пренебрегващ мен и детето ни...

Препоръчани теми

Случайни срещи с детето - нарушение?

Декларация за пътуване на дете в чужбина след приемането ни в Шенген?

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Причина:

Причина: