здравейте преди 5 години се запознах с настоящият ми съпруг. той беше в развод и имаше дъщеричка на почти 3 год. направо ангелче. така започнахме много бурна връзка и така след 2 години и ние се сдобихме с момченце. да ви кажа много беше трудно отношенията с бившата му съпруга много се променяха през годините ту бяха перфектни ту не много добри. дъщеря му живее при майка си но е имало години в които и по няколко месеца е била при нас. много се обичат с братчето си и много им е мъчно като се разделят. наскоро приятелка попадна в същата ситуация не знаех какво да я посъветвам. може би като знам колко трудности съм имала нямаше да се "хвана на хорото" ама пък иначе много си ги обичам и двете деца и си заслужават всички жертви и лишения. споделете подобни съдби интересно ми е да разбера как е било при вас
- Публикувана: 14 май 2008, 10:59 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2008, 13:56 ч.
грижи за неговото дете
Аз май няма да съм от полза много....но нали питаш как е при нас. При нас просто дребната дори не знае за наличието на брат и се надявам да не научава скоро. Изобщо нямам намерение да я пращам при БНД и новата кифла, дет се прави на кроасан. Проблемът е да не започнат баба/дядо- опозиция да искат да събират внуците да ги виждат заедно....Щото няма да стане! А защо никога няма да пратя дечко си при новата - просто никога няма са й простя на девойката, че точно тя е причината БНД рязко да се фръцне подир нея и да забрави за всичко! А и като гледам девойката никак не гори от желание да вижда моето дете - това било грижа на БНД, а не нейна....Нямам коментар!
Съжалявам, че съм така рязка...но аз съм от другата страна просто!
Съжалявам, че съм така рязка...но аз съм от другата страна просто!
Аз бях в такава ситуация.С детето на БНД в началото имахме конфликтни ситуации, но много бързо всичко си дойде по местата.Живеехме заедно.Грижите по него бях поела почти изцяло.Като се започне от прането и яденето , та до уроците и ходене на родителски срещи.Постепенно и той свикна с мен, даже си бяхме партия срещу баща му в някои ситуации.Но.... стана така , че ние се разделихме.Той страдаше, аз също.На моята дъщеря казвам, че има батко, но тя не го познава.Аз бих искала да се познават, но не знам дали ще стане.
Моята дъщеря също има по-малко братче, което е вече на около 1,5 години - виждала го е два пъти и до там, не гори от желание да го вижда а и аз 
, няма негативни емоции към майката на детето /не ми се прави на кроасан/, напротив изказах й най-искренни съболезнования когато разбрах че е бременна, но това не значи че съм склонна баща й да го разиграва филма - "голямото щастливо семейство и всички деца на куп". Нито искам да виждам горкото момиче, нито детето й.
, няма негативни емоции към майката на детето /не ми се прави на кроасан/, напротив изказах й най-искренни съболезнования когато разбрах че е бременна, но това не значи че съм склонна баща й да го разиграва филма - "голямото щастливо семейство и всички деца на куп". Нито искам да виждам горкото момиче, нито детето й.
Синът ми не познава другото дете на създателя си макар че знае за съществуването му. Аз съм категорично против това познанство защото бившия и сегашната му са изключително неуравновесени и ненормални същества и смятам че детето ми няма място при тях / не че и те са се засилили да го виждат де /. Съпругът ми има дете от предишния си брак, с което поддържа контакт и не е имало проблем да бъде с нас. Двете ни деца се познават и никога не е възниквал сериозен проблем когато са били заедно. Един ден когато имаме общо дете смятам, че ще е съвсем нормално и естествено те да се познават и общуват като членове на едно семейство.
Много е успокоително, като прочетох всичко това и като разбрах, че има и други жени с моята съдба.
sunny_777, никакъв съвет неможеш да дадеш на приятелката си, защото всеки гледа със своите си очи. Мисля, че е достатъчно да знае през какви тръни си минала и сама ще прецени по коя пътека да тръгне. Пъък... "каквото сабя покаже".
sunny_777, никакъв съвет неможеш да дадеш на приятелката си, защото всеки гледа със своите си очи. Мисля, че е достатъчно да знае през какви тръни си минала и сама ще прецени по коя пътека да тръгне. Пъък... "каквото сабя покаже".
Ние с моя мъж нямаме брак, живеем от 2години заедно, има син на 5,5 г. Много е сладък и аз много го обичам, като мое. Ако имаме един ден свое дете, бих му позволила да се вижда с братчето си,никога няма да го спра. Малкия живее при майка си, тя малко ни създава проблеми. Разбирам,че е разстроена,ама би трябвало да гледа вече напред и да не ни се меси в нашите работи, да мисли кое е добре за малкия, а тя прави точно обратното. Във всеки възможен случай ни прави напук и така тя развали отношенията на мъжу ми и неговата майка. Малкия от 3 седмици не сме го виждали и ми е много мъчно за него. 
, а и не само на мен..... Жалко за хубавото дете, точно сега най важните години за възпитанието му.
, а и не само на мен..... Жалко за хубавото дете, точно сега най важните години за възпитанието му. 
с изкючение на didi_hris всички останали са от другата страна сигурно и аз за бившата съм новата кифла макар да нямам нищо общо с развода му. разбирам я жената ама ако сме зрели хора има и други начини макар че не зависи от мен и нея а от моя и нея а това е друго. а didi_hris дай боже да си имате едно бебче ще видиш колко още по тежко става ама да не те плаша при всеки е различно желая ти късмет
с изкючение на didi_hris всички останали са от другата страна сигурно и аз за бившата съм новата кифла макар да нямам нищо общо с развода му. разбирам я жената ама ако сме зрели хора има и други начини макар че не зависи от мен и нея а от моя и нея а това е друго. а didi_hris дай боже да си имате едно бебче ще видиш колко още по тежко става ама да не те плаша при всеки е различно желая ти късмет
Кво значи тежко, бе мила????
Като ти тежат децата-чужди или свои-не се хващай на хорото...Ма ти ако си знаела,нямало да се хванеш-еми да не си почвала "бурна връзка" с таткото...
Кво значи тежко, бе мила????
Като ти тежат децата-чужди или свои-не се хващай на хорото...Ма ти ако си знаела,нямало да се хванеш-еми да не си почвала "бурна връзка" с таткото...
Като ти тежат децата-чужди или свои-не се хващай на хорото...Ма ти ако си знаела,нямало да се хванеш-еми да не си почвала "бурна връзка" с таткото...
с изкючение на didi_hris всички останали са от другата страна сигурно и аз за бившата съм новата кифла макар да нямам нищо общо с развода му. разбирам я жената ама ако сме зрели хора има и други начини макар че не зависи от мен и нея а от моя и нея а това е друго. а didi_hris дай боже да си имате едно бебче ще видиш колко още по тежко става ама да не те плаша при всеки е различно желая ти късмет
с изкючение на didi_hris всички останали са от другата страна сигурно и аз за бившата съм новата кифла макар да нямам нищо общо с развода му.
Мислех , че въпроса е за отношението между втората или поредната жена на един мъж към детето/децата от предишни връзки.На първо място за мен поне е факта, че децата нямат вина за раздялата на родителите им и не трябва да са потърпевши от неразбирателствата между тях в последствие.Второ - не е много трудно да се положат усилия и малко компромиси , ако е нужно , за да се разбира една жена с децата на съпруга си.Трето - който реши да започва връзка с човек имал семейство и деца съответно, трябва да може да понесе и трудностите, предизвикани от това.
Малко дълъг стана поста ми, и може би пообъркан, но тук говоря и като "новата кифла" макар и вече да не съм с този човек.Дано някой да прочете това, защото май не се допускат външни хора тук.
Кво значи тежко, бе мила????
Като ти тежат децата-чужди или свои-не се хващай на хорото...Ма ти ако си знаела,нямало да се хванеш-еми да не си почвала "бурна връзка" с таткото...
Като ти тежат децата-чужди или свои-не се хващай на хорото...Ма ти ако си знаела,нямало да се хванеш-еми да не си почвала "бурна връзка" с таткото...
Според мен на момичето не му тежат децата, а бившата...
Макар аз самата да съм бивша като чета понякога и ужас ме хваща... Да се крие от детето, че има брат или сестра е просто
...за бившата съм новата кифла макар да нямам нищо общо с развода му. разбирам я жената...
Не, не я разбирай
Аз имам половин сестра. А сина на 2-та жена на баща ми, с които нямаме никаква кръвна връзка смятам за брат. Не мога да си представя да крият от мен, че имам сестра.
Децата са си деца - на бившия, на бъдещия, на настоящия... те проблеми рядко създават. Проблемите идват от родители, за които е невъзможно да отделят собствените си чувства от нуждите на детето/децата си.
с изкючение на didi_hris всички останали са от другата страна сигурно и аз за бившата съм новата кифла макар да нямам нищо общо с развода му. разбирам я жената ама ако сме зрели хора има и други начини макар че не зависи от мен и нея а от моя и нея а това е друго. а didi_hris дай боже да си имате едно бебче ще видиш колко още по тежко става ама да не те плаша при всеки е различно желая ти късмет
мдаа..и аз съм новия кроасан за бившата
.И тя за 5 год не можа да свикне с положението,ама нейн си проблем.Съпругът ми също има син от бившата...преминали сме през страшно много проблеми с нея,то бива лакомия,ам туй нейното си е
.Ама какво да ти кажа,дали има син,или не...ние сме щастливи,обичаме се ,разбираме се...чакаме си второ отроче 
.Това е най важното в случая.Все пак ние живэм заедно нали .Синът му е винаги добре дошъл,принципно е 2 уикенда в месеца в къщи..,освен ако оная пак нещо не е пушила 
и настроението и е с цел война .Ама нейn си проблем..,тya остаря като бабка за тези 5 год 
.,и всичко заради злобата и,и вечната и лакомия за пари 
.На приятелката си,какъв съвет можеш да дадеш
.Ами ако се обичат,ако се разбират ..какъв е проблема.Това че има син не е толкова страшно.Детето не е виновно за нищо .Но трябва да го приеме наистина с чиста съвест и отворено сърце .Тогава всички ще са щастливи.
Megan, и ти не си застрахована да не минеш в ролята на "бившата" и да започнеш да се сблъскваш с "кроасани" 
А когато човек сам отглежда детето си, вечно излиза "алчен" в очите на другия т. нар. "родител", недай пък боже да е придружен с кроасан и да забрави,че има деца...та всичко трябва да се разглежда от гледната точка.
А когато човек сам отглежда детето си, вечно излиза "алчен" в очите на другия т. нар. "родител", недай пък боже да е придружен с кроасан и да забрави,че има деца...та всичко трябва да се разглежда от гледната точка.
Моята ситуация е следната:
Бившата му (нямат брак) се разбираШЕ с майка му, но те разбраха каква злоба се е криела в нейната личност и сега поддържат връзка с нея заради малкия. Иначе към мен нямат лоши чувства за моя радост. Ето ви един пресен случай: За великден мислехме да вземем малкия от 25.04 и до 6.05 да е при нас защото майка му е на работа, а детската градина щеше да почива от 1-6.05. Моя се разбра с нея...всичко точно. Обаче нещеш ли на 18.04 оная решава че иска да ходи на село при неговите и ние като сме ходили за цветница да сме го оставили щото тя щяла да ходи и да стои там до 1.06 ,защото била в принудителна отпуска.... ала бала . А много добре знаеше ,че по празниците аз и той ще сме там. А и тя няма работа при неговите родители.... И затова сега той е скаран с неговите ,че не са и отказали. Кажете ми сега това не са ли курвенски номера...Само интриги. Извинявам се за израза,ама като се сетя и напшраво побеснявам.
Естествено сега познайте кой мислят че е лошия в случая... не е тя.
Бившата му (нямат брак) се разбираШЕ с майка му, но те разбраха каква злоба се е криела в нейната личност и сега поддържат връзка с нея заради малкия. Иначе към мен нямат лоши чувства за моя радост. Ето ви един пресен случай: За великден мислехме да вземем малкия от 25.04 и до 6.05 да е при нас защото майка му е на работа, а детската градина щеше да почива от 1-6.05. Моя се разбра с нея...всичко точно. Обаче нещеш ли на 18.04 оная решава че иска да ходи на село при неговите и ние като сме ходили за цветница да сме го оставили щото тя щяла да ходи и да стои там до 1.06 ,защото била в принудителна отпуска.... ала бала . А много добре знаеше ,че по празниците аз и той ще сме там. А и тя няма работа при неговите родители.... И затова сега той е скаран с неговите ,че не са и отказали. Кажете ми сега това не са ли курвенски номера...Само интриги. Извинявам се за израза,ама като се сетя и напшраво побеснявам.
Естествено сега познайте кой мислят че е лошия в случая... не е тя. 
Ей ме и мен в кюпа, децата в подписа ми са на любимия.
С майка им в момента сме в добри отношения, но не винаги е било така.
Докато се разберем коя кифла, кой кроасан, се появи 3-та, която тръгна съвсем сериозно физически да ни унищожава и двете, за да не й пречим - много бързо идва акълът на място в такива моменти, вЕрвайте ми
.
Хайде, да кажем, нашият случай е прекалено оплетен, но просто няма начин отношенията в подобна ситуация да са идеално гладки.
Дори всички участници в тях да се разберат по някакъв начин, винаги се намира някой страничен (бил той роднина или от общ кръг приятели/ познати), който да подклажда напрежение. Вариантите са или директно поставяне на място на въпросния, или тотален игнор, за съжаление понякога няма възможност за нито едно от двете.
С майка им в момента сме в добри отношения, но не винаги е било така.
Докато се разберем коя кифла, кой кроасан, се появи 3-та, която тръгна съвсем сериозно физически да ни унищожава и двете, за да не й пречим - много бързо идва акълът на място в такива моменти, вЕрвайте ми
.Хайде, да кажем, нашият случай е прекалено оплетен, но просто няма начин отношенията в подобна ситуация да са идеално гладки.
Дори всички участници в тях да се разберат по някакъв начин, винаги се намира някой страничен (бил той роднина или от общ кръг приятели/ познати), който да подклажда напрежение. Вариантите са или директно поставяне на място на въпросния, или тотален игнор, за съжаление понякога няма възможност за нито едно от двете.
Трудно е да приемеш чуждо дете а що се отнася за грижите: ако човек по принцип си е грижовен, би се гижил за чуждо дете като за свое, че и по- съобразителен ще бъде, за да не го нарани, засегне. Това обаче носи напрежение и негативите се натрупват. С две думи е трудно. 
Детето е дете, не е негова вина или заслуга, че родителят му е този или онзи, който ние харесваме или не....
Всъщност какво ли се опитвам да обясня....
Godzilla, хайде сега - искаш да кажеш, че всички деца като цяло са деца и трябва да се грижим за тях ли? Много ясно, че детето, поне първоначално не е "наше", а "мое"... и си е точно 'чудото дете'.
Нещо повече - бих погледнала крайно подозрително /меко казано/ на някой, който от първия момент приеме детето ми като 'свое', защото то не е.
За мен нещата са много прости и лесни: Никой, никого не е длъжен да обича - Всеки е длъжен да уважава и да се съобразява с другия. Това по повод отношенията деца, възрастни.
Много ясно, че детето, поне първоначално не е "наше", а "мое"... и си е точно 'чудото дете'. Нещо повече - бих погледнала крайно подозрително /меко казано/ на някой, който от първия момент приеме детето ми като 'свое', защото то не е.
За мен нещата са много прости и лесни: Никой, никого не е длъжен да обича - Всеки е длъжен да уважава и да се съобразява с другия. Това по повод отношенията деца, възрастни.
ооо стана много горещо 
да ви кажа честно на мене грижите за децата не ми тежат даже имам огромна нужда да го правя. повече ми тежи че каката идва и си отива а не е само при нас. тук вече идва и момента с възпитанието от което страда само каката. майка и и угажда за едни неща баща и за други и има една неумишлена(не знам дали е точната дума) война между родителите кой ще и даде повече
(маркови дрехи, обувки образование и т.н.) и естествено никой няма достатъчно време за любов и внимание. естествено че и двамата я обичат много и все пак не е добре за детето. на 4 год. имаше вече мобилен телефон (а сега е на 7) и прочие. ту майка и ни дава дрехи ту не и се налага да ходи мръсна понякога. имаме си в къщи набор от дрешки но те бързо умаляват а не са носени и пак наново и наново. доста се изморявам и аз от всичко това. но може би мисля за това прекалено много и за това се товаря толкова.
искам да поздравя всички самотни майки които със зъби и нокти се борят за оцеляването си и на децата си абсолютно сами
и един призив от мен:децата са смисъла на всичко обичайте ги и не ги ненавиждайте само за това че мразите или не понасяте родителите им
да ви кажа честно на мене грижите за децата не ми тежат даже имам огромна нужда да го правя. повече ми тежи че каката идва и си отива а не е само при нас. тук вече идва и момента с възпитанието от което страда само каката. майка и и угажда за едни неща баща и за други и има една неумишлена(не знам дали е точната дума) война между родителите кой ще и даде повече
(маркови дрехи, обувки образование и т.н.) и естествено никой няма достатъчно време за любов и внимание. естествено че и двамата я обичат много и все пак не е добре за детето. на 4 год. имаше вече мобилен телефон (а сега е на 7) и прочие. ту майка и ни дава дрехи ту не и се налага да ходи мръсна понякога. имаме си в къщи набор от дрешки но те бързо умаляват а не са носени и пак наново и наново. доста се изморявам и аз от всичко това. но може би мисля за това прекалено много и за това се товаря толкова.
искам да поздравя всички самотни майки които със зъби и нокти се борят за оцеляването си и на децата си абсолютно сами
и един призив от мен:децата са смисъла на всичко обичайте ги и не ги ненавиждайте само за това че мразите или не понасяте родителите им
Нещо повече - бих погледнала крайно подозрително /меко казано/ на някой, който от първия момент приеме детето ми като 'свое', защото то не е.
Можеш да започнеш да чувстваш едно дете близко и почти като свое , само когато се грижиш за него, иначе другото е поза
Също така смятам, че когато се роди едно дете това не те прави автоматично безумно обичащ родител, когато започнат ежедневните грижи, отговорност, лишения, недоспиване и т.н. т.н. това започва да те оформя като родител, който се привързва и за почва да обича до лудост
Godzilla , "чуждо дете" за мен означава: Дете, което не съм родила аз. Е, няма как всички деца да ги чувствам като свои. И да, гледала съм чуждо дете и съм била много по тактична и толерантна към него, отколкото към своите. И да, това ме натоварваше, признавам си. Но това дете никога не разбра по отношението ми и ме уважава и до днес.
Малко по-радикално мнение, нали може? тук изчетох тонове постинги все "за доброто на детето"...Да не забравяме, че пътя към ада е постлан все с добри намерения! Все си мисля, че всеки сам за себе си определя какво е добро за него и неговото дете!
И ако някой не може да си представи, че няма да познава полу-брат/сестра - това не е лично моя грижа!
Има случаи, в които е по-добре да не се познават! Така, че без крайни мнения, ако може. Още повече, че всеки знае къде го стискат собствените му обувки.
А това за обичането на чуждо дете - не се изхвърляйте, много ви моля! Животът ми е пълен с примери по въпроса - никой не може да замени майката, която се грижи за детето - тя е единствена за него! И всичко останало е за наше успокоение и изчистване на съвестта!
И ако някой не може да си представи, че няма да познава полу-брат/сестра - това не е лично моя грижа!
Има случаи, в които е по-добре да не се познават! Така, че без крайни мнения, ако може. Още повече, че всеки знае къде го стискат собствените му обувки.
А това за обичането на чуждо дете - не се изхвърляйте, много ви моля! Животът ми е пълен с примери по въпроса - никой не може да замени майката, която се грижи за детето - тя е единствена за него! И всичко останало е за наше успокоение и изчистване на съвестта!
Morgana - абсолютно съм съгласна обаче тук не става въпрос някой да заменя или да отнема функциите на родната майка. далеч съм от тази мисъл. даже това аз го обяснявам на детенце всеки път в който се чувства объркано.
знаете ли какво да ти каже нещо от рода "как ми се искаше ти да ме беше родила " мозъкът ми направо блокирва и съм наясно че тя обожава и обича майка си , но също има желание да е част и от нас като семейство. това беше само един от примерите. знам че на майка и не и е приятно на мен пък ми е адски неудобно че всеки път аз трябва да измислям обяснения на всичко. в повечето случаи се опитвам да се поставям и от другата страна и да си мисля ами ако това стане и с моето дете аз как бих реагирала. знам че може би за повечето от вас моето поведение е прекалено толерантно, но пък може би точно заради това се чувствам не добре разбрана.
Още повече, че всеки знае къде го стискат собствените му обувки.
А това за обичането на чуждо дете - не се изхвърляйте, много ви моля! Животът ми е пълен с примери по въпроса - никой не може да замени майката, която се грижи за детето - тя е единствена за него! И всичко останало е за наше успокоение и изчистване на съвестта!
А това за обичането на чуждо дете - не се изхвърляйте, много ви моля! Животът ми е пълен с примери по въпроса - никой не може да замени майката, която се грижи за детето - тя е единствена за него! И всичко останало е за наше успокоение и изчистване на съвестта!
знаете ли какво да ти каже нещо от рода "как ми се искаше ти да ме беше родила " мозъкът ми направо блокирва и съм наясно че тя обожава и обича майка си , но също има желание да е част и от нас като семейство. това беше само един от примерите. знам че на майка и не и е приятно на мен пък ми е адски неудобно че всеки път аз трябва да измислям обяснения на всичко. в повечето случаи се опитвам да се поставям и от другата страна и да си мисля ами ако това стане и с моето дете аз как бих реагирала. знам че може би за повечето от вас моето поведение е прекалено толерантно, но пък може би точно заради това се чувствам не добре разбрана.
Съни, нещо такова каквото ти си описала имах предвид. Децата се объркват и се чувстват не много комфортно. Никога няма да забравя откровението на мой приятел от миналото, който казваше че тайно ревял нощем когато ходел с баща си, новата му жена и син на море! Защото му се искало и той да е част от това семейство, но въпреки вниманието, той е усещал, че е прибавеното дете! Той лично беше приел брат си като такъв доста късно....и въпреки това имаше горчивина и дистанция в отношенията им!
знаете ли какво да ти каже нещо от рода "как ми се искаше ти да ме беше родила " мозъкът ми направо блокирва и съм наясно че тя обожава и обича майка си , но също има желание да е част и от нас като семейство. това беше само един от примерите. знам че на майка и не и е приятно на мен пък ми е адски неудобно че всеки път аз трябва да измислям обяснения на всичко.
Съни, нещо такова каквото ти си описала имах предвид. Децата се объркват и се чувстват не много комфортно. Никога няма да забравя откровението на мой приятел от миналото, който казваше че тайно ревял нощем когато ходел с баща си, новата му жена и син на море! Защото му се искало и той да е част от това семейство, но въпреки вниманието, той е усещал, че е прибавеното дете! Той лично беше приел брат си като такъв доста късно....и въпреки това имаше горчивина и дистанция в отношенията им!
аз не мисля, че има как всички да са идеално доволни и щастливи
поемаш си последствията и си плащаш цената и си полагаш усилията - елементарно е
е това е неизбежно, ако човек иска да създава друго семейство
аз не мисля, че има как всички да са идеално доволни и щастливи
поемаш си последствията и си плащаш цената и си полагаш усилията - елементарно е
аз не мисля, че има как всички да са идеално доволни и щастливи
поемаш си последствията и си плащаш цената и си полагаш усилията - елементарно е
Всяко нещо си има цена.Дори и любовта, за която всички казват , че не се купува.
знаете ли какво да ти каже нещо от рода "как ми се искаше ти да ме беше родила " мозъкът ми направо блокирва и съм наясно че тя обожава и обича майка си , но също има желание да е част и от нас като семейство. това беше само един от примерите. знам че на майка и не и е приятно на мен пък ми е адски неудобно че всеки път аз трябва да измислям обяснения на всичко. в повечето случаи се опитвам да се поставям и от другата страна и да си мисля ами ако това стане и с моето дете аз как бих реагирала. знам че може би за повечето от вас моето поведение е прекалено толерантно, но пък може би точно заради това се чувствам не добре разбрана.
Как за всички настоящи жени бившите са злобни, лакоми и не достатъчно добри майки...
... горките деца, дето страдат бидейки отглеждани от такива гадини
... горките деца, дето страдат бидейки отглеждани от такива гадини
Ами както за всички бивши,ние новите, сме кифли правещи се на кроасани и т.н.
Кво чудно има
...Все си мисля, че всеки сам за себе си определя какво е добро за него и неговото дете!
И ако някой не може да си представи, че няма да познава полу-брат/сестра - това не е лично моя грижа!...
И ако някой не може да си представи, че няма да познава полу-брат/сестра - това не е лично моя грижа!...
Явно моето мнение те е обидило... Извинявай, че не мога да се съглася с теб, но не - не смятам, че има случай, в който е по-добре да се лъже.
Права си, че всеки сам определя съдбата на детето си - поне до една определена възраст. Дали това е най-доброто обаче съвсем не може да е сигурен. Поне аз непрестанно се колебая кое е най-доброто за моето дете, ако ти си уверена в собствената си правота - мога само да ти завиждам.
За мен лично, ролята на семейните взаимоотношения силно се завишава. В много отношения аз съм по-близка с приятелите си, отколкото със сестрите си...
Детето има нужда не толкова да принадлежи, колкото да не се чувства разкъсано м/у два отбора. То има нужда преди всичко от стабилност.
Godzilla, хайде сега - искаш да кажеш, че всички деца като цяло са деца и трябва да се грижим за тях ли? Много ясно, че детето, поне първоначално не е "наше", а "мое"... и си е точно 'чудото дете'.
Нещо повече - бих погледнала крайно подозрително /меко казано/ на някой, който от първия момент приеме детето ми като 'свое', защото то не е.
За мен нещата са много прости и лесни: Никой, никого не е длъжен да обича - Всеки е длъжен да уважава и да се съобразява с другия. Това по повод отношенията деца, възрастни.
Много ясно, че детето, поне първоначално не е "наше", а "мое"... и си е точно 'чудото дете'. Нещо повече - бих погледнала крайно подозрително /меко казано/ на някой, който от първия момент приеме детето ми като 'свое', защото то не е.
За мен нещата са много прости и лесни: Никой, никого не е длъжен да обича - Всеки е длъжен да уважава и да се съобразява с другия. Това по повод отношенията деца, възрастни.
Не става въпрос за това да демонстрираш неизпитвана обич към дадено дете, а да демонстрираш неприязън към дете...Има голяма разлика, но няма значение. Поне за някои. Виж за децата...
Ясно! Направих си извода. 
Значи съм кифла за новата на бившия ми и кроасан за бившата на сегашния ми.
Откъдето и да го погледна, съм си сладкиш.
Момичета, хайде като ни дадат лимони, да си направим лимонада!
Майката е една - добра или лоша.
Децата много бързо сменят мнението си. Особено като навлязат в пубертета.
След тази реплика "как ми се искаше ти да ме беше родила ", бих прегърнала детето и бих отговорила така:
"Много те обичам, но бъди убедена, че и мама те обича. Може да няма много време да ти обръща внимание, но трябва да знаеш, че ти си най-прекрасното момиченце за нея и тя много те обича!"
Мисля, че това ще успокои детето. Изказало се е така не защото мрази майка си, а защото му липсва нейното внимание. Иска да получи потвърждение за нейната любов.
Значи съм кифла за новата на бившия ми и кроасан за бившата на сегашния ми.
Откъдето и да го погледна, съм си сладкиш.
Момичета, хайде като ни дадат лимони, да си направим лимонада!
Майката е една - добра или лоша.
Децата много бързо сменят мнението си. Особено като навлязат в пубертета.
След тази реплика "как ми се искаше ти да ме беше родила ", бих прегърнала детето и бих отговорила така:
"Много те обичам, но бъди убедена, че и мама те обича. Може да няма много време да ти обръща внимание, но трябва да знаеш, че ти си най-прекрасното момиченце за нея и тя много те обича!"
Мисля, че това ще успокои детето. Изказало се е така не защото мрази майка си, а защото му липсва нейното внимание. Иска да получи потвърждение за нейната любов.
Изказало се е така не защото мрази майка си, а защото му липсва нейното внимание.
Ясно! Направих си извода.
Значи съм кифла за новата на бившия ми и кроасан за бившата на сегашния ми.
Откъдето и да го погледна, съм си сладкиш.
Добре, че е тази тема та да разбереш че си сладкишш
Здравейте,
С бившия сме разделени от 4 години, има личен контакт с детето, неговият личен живот не ме интересува, но категорично съм забранила сегашната му по някакъв начин да влиза в моята роля спрямо детето. НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца. АКО аз със детето съм във Варна - неговата с нейните деца да са в Сифия.
С бившия сме разделени от 4 години, има личен контакт с детето, неговият личен живот не ме интересува, но категорично съм забранила сегашната му по някакъв начин да влиза в моята роля спрямо детето. НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца. АКО аз със детето съм във Варна - неговата с нейните деца да са в Сифия.
И с това с чуждите и своите деца хич не съм съгласна 
tobeornottobe, Боже, Боже...
Ще си замълча, че...
Ще си замълча, че...
... че заради такива изцепки ни излиза име на бившите, че сме злобарки.
Пък върви обяснявай, че ти не си такава
...Все си мисля, че всеки сам за себе си определя какво е добро за него и неговото дете!
И ако някой не може да си представи, че няма да познава полу-брат/сестра - това не е лично моя грижа!...
И ако някой не може да си представи, че няма да познава полу-брат/сестра - това не е лично моя грижа!...
Явно моето мнение те е обидило... Извинявай, че не мога да се съглася с теб, но не - не смятам, че има случай, в който е по-добре да се лъже.
Права си, че всеки сам определя съдбата на детето си - поне до една определена възраст. Дали това е най-доброто обаче съвсем не може да е сигурен. Поне аз непрестанно се колебая кое е най-доброто за моето дете, ако ти си уверена в собствената си правота - мога само да ти завиждам.
За мен лично, ролята на семейните взаимоотношения силно се завишава. В много отношения аз съм по-близка с приятелите си, отколкото със сестрите си...
Детето има нужда не толкова да принадлежи, колкото да не се чувства разкъсано м/у два отбора. То има нужда преди всичко от стабилност.
Иса, аз просто следвам това, което смятам за най-добро за мен и детето ми...А ако влезем във философските спорове кое е най-добро...да се обърнем към Бибилята и въпроса на Пилат Понтийски към Христос - А що е истина? Е, като гледам никой още не е открил абсолютната такава...същото важи и за абсолютната вярност на постъпките!
А аз не определям съдбата на детето си..понеже никой на никого не може да направи такова нещо! А това, че аз не искам да запознавам дъщеря ми с полу-брат си - не мисля, че е кой знае колко определяне на съдба! Още повече, че и като не е приета добре от другата страна - смисълът нещо ми се губи на упражнението!
И понеже детето има нужда от сигурност - просто така се е случило, че сме в един отбор с моето дете...
tobeornottobe, Боже, Боже...
Ще си замълча, че...
Ще си замълча, че...
... че заради такива изцепки ни излиза име на бившите, че сме злобарки.
Пък върви обяснявай, че ти не си такава
Аууу, страшна работа
Здравейте,
С бившия сме разделени от 4 години, има личен контакт с детето, неговият личен живот не ме интересува, но категорично съм забранила сегашната му по някакъв начин да влиза в моята роля спрямо детето. НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца. АКО аз със детето съм във Варна - неговата с нейните деца да са в Сифия.
С бившия сме разделени от 4 години, има личен контакт с детето, неговият личен живот не ме интересува, но категорично съм забранила сегашната му по някакъв начин да влиза в моята роля спрямо детето. НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца. АКО аз със детето съм във Варна - неговата с нейните деца да са в Сифия.
Синът ми също има по-голяма сестра,като се видят не могат да се отлепят един от друг.Цялата заслуга за техните отношения е на баща им,който още от самото начало държеше те да се познават и ако могат да се сближат.Най-често обаче БНД-то ги водеше при баба и дядо,на малки екскурзийки тук-там,без бивши и настоящи кифли и кроасани.Празниците бяха изключения,тогава детето си идваше при нас за половината ден примерно,за да може през другата половина да е с майка си.Обще взето лично моите контакти с детето бяха сведени до минимум.Харесвам я,уважавам я...нооо не мисля че е необходимо да й се правя на майка,защото просто не съм.А и тя си има майка,която се справя чудесно с ролята си на такава.За мен и баща им беше важно двете деца да се обичат,щото в тоя скапан живот винаги е плюс човек ако има някой близък ,на когото да вярва и да разчита през годините.Имам двама братя и не мога да си представя живота си,ако ги нямах.Така че за себе си съм решила-няма да лиша детето си от допълнителна доза обич/от сестра му/от чист егоизъм или само за да натривам носове.Хора дето да те мразят-дал бог...,обичащите са по-малко и гледам да ги държа близо до нас.Казвам всичко това с ясното съзнание,че не навсякъде тази формула е приложима и че ситуациите във всяко семейство са различни,всеки знае себе си и си решава.Но ако един баща държи еднакво силно и на двете си деца,той ще намери начин те да се чувстват братя/сестри без значение колко кифли,торти и толумбички има в уравнението.
tobeornottobe, Боже, Боже...
Ще си замълча, че...
Ще си замълча, че...
... че заради такива изцепки ни излиза име на бившите, че сме злобарки.
Пък върви обяснявай, че ти не си такава
Никого не мразя просто са ми безразлични и не ми пука за тях/Нито искам да гледам нейното/нито искам тя да гледа моето пък и никой не може да ме накара да обичам чуждото като своето
Никого не мразя просто са ми безразлични и не ми пука за тях...
Мда
за това не искаш да си в един и същ град с 'настоящата' Какво ли щеше да е ако не ти бяха 'безразлични'
Здравейте,
С бившия сме разделени от 4 години, има личен контакт с детето, неговият личен живот не ме интересува, но категорично съм забранила сегашната му по някакъв начин да влиза в моята роля спрямо детето. НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца. АКО аз със детето съм във Варна - неговата с нейните деца да са в Сифия.
С бившия сме разделени от 4 години, има личен контакт с детето, неговият личен живот не ме интересува, но категорично съм забранила сегашната му по някакъв начин да влиза в моята роля спрямо детето. НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца. АКО аз със детето съм във Варна - неговата с нейните деца да са в Сифия.
ТИ СИ ПОРЕДНАТА ДЕТО СИ ПИШЕ ДОМАШНОТО ПО ПСИХОЛОГИЯ ВЪВ ФОРУМА ...ЗЛЕ ПОСТАВИ ВЪПРОСА НЕ МООЖА ДА ПРОВОКИРАШ МНЕНИЕ СЛАБ 2
Както си искат така да ме наричат
Никого не мразя просто са ми безразлични и не ми пука за тях/Нито искам да гледам нейното/нито искам тя да гледа моето пък и никой не може да ме накара да обичам чуждото като своето
Никого не мразя просто са ми безразлични и не ми пука за тях/Нито искам да гледам нейното/нито искам тя да гледа моето пък и никой не може да ме накара да обичам чуждото като своето
Дано когато
(ако ,че явно си страшен уникум,и незнам кой ще те понася ...хмм защо ли ми наподобява малко на наща бивша ),си намериш нов партнёр в живота,той да няма деца от бивш брак...Че ако има не те виждам ,как ще се справиш НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца.
И как ще стане това,би ли обяснила.
Ще стоиш с картечница до спалнята им ли.
Що не ги оставиш да си живеят живота,ти по-добре се погрижи за себе си,имаш нужда.
tobeornottobe, с тая неприязън до никъде няма да стигнеш,ама само ти -не тия дето ги мразиш толкова.Те ще си живеят живота,а ти ще позеленяваш от яд-ей така
Това,че може би мразим бившите си не означава,че трябва да мразим и децата им...иначе по тая логика трябва да мразим и собствените си деца-нали и те са от тях.Ситните нямат нищо общо,те са невинни по презумция....,ние сме за бой!
Това,че може би мразим бившите си не означава,че трябва да мразим и децата им...иначе по тая логика трябва да мразим и собствените си деца-нали и те са от тях.Ситните нямат нищо общо,те са невинни по презумция....,ние сме за бой!
Трудно е да приемеш чуждо дете а що се отнася за грижите: ако човек по принцип си е грижовен, би се гижил за чуждо дете като за свое, че и по- съобразителен ще бъде, за да не го нарани, засегне. Това обаче носи напрежение и негативите се натрупват. С две думи е трудно.
Анджи,права си.Аз съм на същото мнение.
Никого не мразя просто са ми безразлични и не ми пука за тях...
Мда
за това не искаш да си в един и същ град с 'настоящата' Какво ли щеше да е ако не ти бяха 'безразлични'
Здравейте,
С бившия сме разделени от 4 години, има личен контакт с детето, неговият личен живот не ме интересува, но категорично съм забранила сегашната му по някакъв начин да влиза в моята роля спрямо детето. НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца. АКО аз със детето съм във Варна - неговата с нейните деца да са в Сифия.
С бившия сме разделени от 4 години, има личен контакт с детето, неговият личен живот не ме интересува, но категорично съм забранила сегашната му по някакъв начин да влиза в моята роля спрямо детето. НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца. АКО аз със детето съм във Варна - неговата с нейните деца да са в Сифия.
боже, каква злоба............ами дай боже неговата СЪПРУГА да има заедно с него деца. какъв ти е проблемът бе маце. какво са ти криви децата, че ти не си се разбрала с някого. изкарваш си го на своето дете и на бъдещите им деца, заради нараненото си его.
грозна история.
не те интересувал неговият личен живот, трънки. интересува те и още как, обаче си изпуснала влака и колкото и да злобееш, човека има ново семейство. който и да е крив за радялата ви, а обикновено са виновни винаги и двамата, просто нещата са свършили. примири се с това и си живей живота. негативните емоции водят до тежки болести.
а това, с приемането на ЧУЖДО дете. говорите на ангро. чужди деца се приемат много лесно и се обичат от сърце, стига да искаме. само че, който поставя егото си на първо място-не ги приема. жалко за такива хора.
примири се с това и си живей живота. негативните емоции водят до тежки болести.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=295652.msg7552999#msg7552999
Това ми дойде до главата години след като съм се грижила за детето на съпруга ми от брака му преди мен.
Просто нямам думи..............вече.
А бащата умираше за сина си........и убиваше другите заради него..................а сега си на убива баща си.................
и всички около себе си........ 
Това ми дойде до главата години след като съм се грижила за детето на съпруга ми от брака му преди мен.
Просто нямам думи..............вече.
А бащата умираше за сина си........и убиваше другите заради него..................а сега си на убива баща си.................
и всички около себе си........ 
Изказването на tobeornottobe звучи доста крайно, но сигурно си има основателна причина да мисли по този начин. Факт е, че много мъже се държът като свине, особено ако са в ролята на изоставените. Най лесния начин да накажеш причинителя на страданията е чрез детето / там мноооооого боли /. Незнам какъв е нейния случей, но знам моя и знам че 4000 км. помежду ни напълно ме удовлетворяват.За уточнение, аз съм бивша първа и настояща втора.
Здравейте,
С бившия сме разделени от 4 години, има личен контакт с детето, неговият личен живот не ме интересува, но категорично съм забранила сегашната му по някакъв начин да влиза в моята роля спрямо детето. НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца. АКО аз със детето съм във Варна - неговата с нейните деца да са в Сифия.
С бившия сме разделени от 4 години, има личен контакт с детето, неговият личен живот не ме интересува, но категорично съм забранила сегашната му по някакъв начин да влиза в моята роля спрямо детето. НЕ желая и никога няма да допусна детето до нея или недай- боже бившият да има други деца. АКО аз със детето съм във Варна - неговата с нейните деца да са в Сифия.
боже, каква злоба............ами дай боже неговата СЪПРУГА да има заедно с него деца. какъв ти е проблемът бе маце. какво са ти криви децата, че ти не си се разбрала с някого. изкарваш си го на своето дете и на бъдещите им деца, заради нараненото си его.
грозна история.
не те интересувал неговият личен живот, трънки. интересува те и още как, обаче си изпуснала влака и колкото и да злобееш, човека има ново семейство. който и да е крив за радялата ви, а обикновено са виновни винаги и двамата, просто нещата са свършили. примири се с това и си живей живота. негативните емоции водят до тежки болести.
а това, с приемането на ЧУЖДО дете. говорите на ангро. чужди деца се приемат много лесно и се обичат от сърце, стига да искаме. само че, който поставя егото си на първо място-не ги приема. жалко за такива хора.
Благодаря за НАПАТКИТЕ. Всеки има право на мнение и това е моето.Никой няма право никого да съди или да обижда, защото днес аз съм на това положение, утре може да бъде някой от вас КРИТИЦИТЕ.Всеки си има причини за да вземе дадено решение или да достигне до дадено мнение.Никой не казва че децата са виновни, но въпреки това кръвта вода не става нито пък на половина.
Хора и съдби много и една с една еднаква няма. Всеки си има камбанария и гледа от своята, аз си гледам от моята.
tobeornottobe, за никакви НАПАТКИ, нито за НАЛЕБЕДИ не иде реч. Много си противоречиш, ама много. Хем никoй няма право да съди, хем навираш жени с по-особен статут да не казвам къде. Не си им била в обувките, не знаеш подробности, но отсичаш! Извинявай, ама е много грозно, а и просташко. Съжалявам, ако те обиждам, ама може и да се налага някой да те обиди, та да слежеш на замята, да не клеймиш като във викторианската епоха (ако си чувала, де) и да вземеш да се придържаш към по-горните си писания.
И друго, животът е прекалено кратък, за да се прекарва осноно в злоба и омраза. Вредиш не само на себе си, а и на детето си. Помисли си пак.
И най-вече не категоризирай, ако обичаш, или поне не писмено.
Благодаря.
И друго, животът е прекалено кратък, за да се прекарва осноно в злоба и омраза. Вредиш не само на себе си, а и на детето си. Помисли си пак.
И най-вече не категоризирай, ако обичаш, или поне не писмено.
Благодаря.
Aйде и аз да се насадя в тая тема. Нали малко латино сериал го играе моя живот.
Голямата си дъщеря пуснах преди доста години да види сестра си. Тя беше направо луда от щастие, че е кака. Обаче набързо и бе припомнено, че е чуждо дете и сринаха мечтите и. Е не се наложи аз да бъда лошата и да не я пускам повече, просто баща и забрави за нея и тя малко, по-малко преодоля сестринските си чувства. Сега си има сестра с която са заедно, а за другата не знам дали се сеща, поне не ми го е казвала.
Имах голямото желание да се разбирам със сина на настоящия ми партньор, понеже съм в ролята на кифла,кроасан и всякакви други сладкарски изделия, това става доста трудно. Настроиха детето адски негативно към мен и към сестра му, да не говоря за моята голяма дъщеря. Не искаше да идва в къщи, не искаше да ме вижда, а аз през живота си лоша дума не съм казала. Казваше, че майка му ще плаче, ако той се види с мен или със сестра си. Голяма драма беше. Слава богу явно на майка му малко му премина да се прави на многострадалната Геновева, даже и спа 2 дена в къщи детето, да не повярвате. Тази седмица пак имаме 2 дена, самата тя вече насърчава детето, но сега пък се борим с неговите страхове. Има и една други неща за доизглажадне, баща му го глези ама ужасно много, тук вече не издържам и доста трудни разговори водихме.
В мойта-нашата къща има едни правила за всички деца и тепърва ще се учим и аз и той и децата как да си живуркаме заедно, хайде не като голямо щастливо семейство, а поне като едни нормални хора в малко по изчанчена ситуация.
Та с две думи аз майка на въпросния син няма да ставам, ама поне уважение да си имаме, когато иска и се налага отделям време за всички деца наравно без да деля, има си правила които той ще спазва, има си неща които аз няма да правя и така нататък. Трудно, бавно ама ще дойде времето когато това дете ще свикне с двете семейства и няма да има повече драми.
Опит имам, само дето търпение се иска доста.
Голямата си дъщеря пуснах преди доста години да види сестра си. Тя беше направо луда от щастие, че е кака. Обаче набързо и бе припомнено, че е чуждо дете и сринаха мечтите и. Е не се наложи аз да бъда лошата и да не я пускам повече, просто баща и забрави за нея и тя малко, по-малко преодоля сестринските си чувства. Сега си има сестра с която са заедно, а за другата не знам дали се сеща, поне не ми го е казвала.
Имах голямото желание да се разбирам със сина на настоящия ми партньор, понеже съм в ролята на кифла,кроасан и всякакви други сладкарски изделия, това става доста трудно. Настроиха детето адски негативно към мен и към сестра му, да не говоря за моята голяма дъщеря. Не искаше да идва в къщи, не искаше да ме вижда, а аз през живота си лоша дума не съм казала. Казваше, че майка му ще плаче, ако той се види с мен или със сестра си. Голяма драма беше. Слава богу явно на майка му малко му премина да се прави на многострадалната Геновева, даже и спа 2 дена в къщи детето, да не повярвате. Тази седмица пак имаме 2 дена, самата тя вече насърчава детето, но сега пък се борим с неговите страхове. Има и една други неща за доизглажадне, баща му го глези ама ужасно много, тук вече не издържам и доста трудни разговори водихме.
В мойта-нашата къща има едни правила за всички деца и тепърва ще се учим и аз и той и децата как да си живуркаме заедно, хайде не като голямо щастливо семейство, а поне като едни нормални хора в малко по изчанчена ситуация.
Та с две думи аз майка на въпросния син няма да ставам, ама поне уважение да си имаме, когато иска и се налага отделям време за всички деца наравно без да деля, има си правила които той ще спазва, има си неща които аз няма да правя и така нататък. Трудно, бавно ама ще дойде времето когато това дете ще свикне с двете семейства и няма да има повече драми.
Опит имам, само дето търпение се иска доста.
И моят мъж има дете от предишен брак-тийнейджър.Двамата имаме бебе на годинка.
Реших да пиша тук за да споделя-да намеря сродни души,да получа съвет...
Между нас напоследък никак не върви.Ако имах възможност биш стегнала куфарите днес...
Не се чувствам като жена на въпросният господин.Нито имам усещането,че той обича бебето ни истински.Е,играе си с него...докато гледа телевизия, а детенцето си бръмчи наоколо...
Синът му е бил почти на 5,когато се е развел-сега е на 14...Мъжът ми някак си отказва да пусне онова време,да го остави в миналото и да продължи напред...Живея с усещането,че ние с моето бебе(и негово бебе също) сме един вид статисти във филм за предишният му живот...и душата ме боли...Ако на бебето е излязло зъбче,то на синът му е излязло по-рано...Синът му всичко е направил по-бързо и по-хубаво...Даже на три години е можел да чете...айде сега да видим бебето кога ще научи буквите...За всеки лек проблем ми се изказва компетентното мнение как са го разрешили навремето...За сведение(не плюя)-бившата е обикновена жена,от село и още си живее там,гимназиално образование и работа в производство.И пак за сведение-тя го е зарязала моя.Изхвърлила го е като мръсно коте след като си е намерила любовник...
С родителите му -същото положение.За тях бившата си е предпочитаната снаха.Надули са ми главата колко е интелигентна.Защото е била приета да следва,но нямало кой да я издържа...и тук ме гледат с бялото на окото-грешна съм,че съм го докарала да втора магистратура и то в чужбина...(повечето време през годините на следването ми до тук съм се издържала сама)
Уморих се да живея в сянката на този бивш негов живот.И определено не желая бебето да расте в сянката на полу-брат,който никак не се вълнува за него...
Контакти със синът му имам много рядко-през лятото.Отношенията ни са приятелски.
И без това всеки съвсем невинен въпрос от моя страна относно момчето е приеман много лошо и от мъжът ми и от родителите му.Питам например какво ще учи след 8 ми клас...или какъв е успехът му в училище...И от другата страна се наежват като таралежи...Вече са ми дали ролята на лошата мащеха в малката ни пиеска...
Но са особено щастливи всички като му купувам подаръци...
Идеята която чух вчера-ще купуваме апартамент на синът му...Ние сме под наем
Историята ми накратко.Как ви звучи?Според мен нашата връзка е в началото на края...
Ако можете да ми помогнете със съвети,ще съм ви много благодарна...Трудно ми е да лиша моето дете от баща...
Оказва се,че нямам проблеми нито с бившата съпруга,нито с синът им...как да избия миналото от главата на моят мъж е въпросът?!?!
Реших да пиша тук за да споделя-да намеря сродни души,да получа съвет...
Между нас напоследък никак не върви.Ако имах възможност биш стегнала куфарите днес...
Не се чувствам като жена на въпросният господин.Нито имам усещането,че той обича бебето ни истински.Е,играе си с него...докато гледа телевизия, а детенцето си бръмчи наоколо...
Синът му е бил почти на 5,когато се е развел-сега е на 14...Мъжът ми някак си отказва да пусне онова време,да го остави в миналото и да продължи напред...Живея с усещането,че ние с моето бебе(и негово бебе също) сме един вид статисти във филм за предишният му живот...и душата ме боли...Ако на бебето е излязло зъбче,то на синът му е излязло по-рано...Синът му всичко е направил по-бързо и по-хубаво...Даже на три години е можел да чете...айде сега да видим бебето кога ще научи буквите...За всеки лек проблем ми се изказва компетентното мнение как са го разрешили навремето...За сведение(не плюя)-бившата е обикновена жена,от село и още си живее там,гимназиално образование и работа в производство.И пак за сведение-тя го е зарязала моя.Изхвърлила го е като мръсно коте след като си е намерила любовник...
С родителите му -същото положение.За тях бившата си е предпочитаната снаха.Надули са ми главата колко е интелигентна.Защото е била приета да следва,но нямало кой да я издържа...и тук ме гледат с бялото на окото-грешна съм,че съм го докарала да втора магистратура и то в чужбина...(повечето време през годините на следването ми до тук съм се издържала сама)
Уморих се да живея в сянката на този бивш негов живот.И определено не желая бебето да расте в сянката на полу-брат,който никак не се вълнува за него...
Контакти със синът му имам много рядко-през лятото.Отношенията ни са приятелски.
И без това всеки съвсем невинен въпрос от моя страна относно момчето е приеман много лошо и от мъжът ми и от родителите му.Питам например какво ще учи след 8 ми клас...или какъв е успехът му в училище...И от другата страна се наежват като таралежи...Вече са ми дали ролята на лошата мащеха в малката ни пиеска...
Но са особено щастливи всички като му купувам подаръци...
Идеята която чух вчера-ще купуваме апартамент на синът му...Ние сме под наем
Историята ми накратко.Как ви звучи?Според мен нашата връзка е в началото на края...
Ако можете да ми помогнете със съвети,ще съм ви много благодарна...Трудно ми е да лиша моето дете от баща...
Оказва се,че нямам проблеми нито с бившата съпруга,нито с синът им...как да избия миналото от главата на моят мъж е въпросът?!?!
честно да си кажа, доповръща ми се като те чета
Как може да те е яд, че мъжът ти има такова отношение към 1вото си дете Ами за него и то и вашето общо бебе са му деца, част от него и е само похвално,че той се държи така бащински.
А като озлобяваш,че бащата иска да купи апартамент на детето си , и изобщо, че си го спомня постоянно,ти самата се намъкваш в "ролята" на злата мащеха...
Как може да те е яд, че мъжът ти има такова отношение към 1вото си дете
Ами за него и то и вашето общо бебе са му деца, част от него и е само похвално,че той се държи така бащински.А като озлобяваш,че бащата иска да купи апартамент на детето си , и изобщо, че си го спомня постоянно,ти самата се намъкваш в "ролята" на злата мащеха...
А като озлобяваш,че бащата иска да купи апартамент на детето си , и изобщо, че си го спомня постоянно,ти самата се намъкваш в "ролята" на злата мащеха...
Той казал "да купЯТ"
А като озлобяваш,че бащата иска да купи апартамент на детето си , и изобщо, че си го спомня постоянно,ти самата се намъкваш в "ролята" на злата мащеха...
Той казал "да купЯТ"
Тя ако не иска да участва в покупката, винаги може да откаже. Идеята е,че не може да вини бащата,че иска да прави тези неща за детето си.
Ники, аз това го разбирам като такъв начин на изразяване - той ще купува апарамент, жената така се изразява само - както някоя би казала "Имаме млада любовница", сещаш ли се.
Пък и доколкото схващам е само идея, не е тръгнал да купува.
Иначе из основи не разбирам проблема на авторката - освен, че мъжа й сравнява двете си деца - което май всеки родител прави.
А това - как да избия миналото от главата на моят мъж - е направо смехотворно. Как ще избиеш миналото от главата на някой бе, направо не е истина.
Разбирам, че иска да се чувства като първата жена в живота му, а детето им - като първото в живота му, ама това не е така и няма как да се промени.
Пък и доколкото схващам е само идея, не е тръгнал да купува.
Иначе из основи не разбирам проблема на авторката - освен, че мъжа й сравнява двете си деца - което май всеки родител прави.
А това - как да избия миналото от главата на моят мъж - е направо смехотворно. Как ще избиеш миналото от главата на някой бе, направо не е истина.
Разбирам, че иска да се чувства като първата жена в живота му, а детето им - като първото в живота му, ама това не е така и няма как да се промени.
Сега с риск да ме изядат всички, но не мога да забравя времето когато моето дете беше поставено на второ място, защото БНД има син от предишен брак, та
Това ли ти тежи най-много??? Ами кажи на мъжът ти, че е чудесно че се грижи за синът си и има желание да му купи апартамен - нека го направи щом има възможност, НО му напомни че има 2 деца та нека купи и на малкото апартамент. Ако не може да си позволи да купи два апартамента, тогава да купи един в който вие да живеете и да е за двете деца
Това, че сравнява децата може би е нормално , НО Е супер дразнещо - моят съвет е да парираш изказванията му, след като те дразнят - като не си играе с бебето - питай го - ти така ли пренебрегваше ....., или ти си гледал .... до като е бил на 5 годинки, дали ще издържиш повече сега. Синът му правел еди какво си на толкова години - накарай мъжът ти да направи същото с вашето бебе и като претърпи неуспех ще му кажеш - ааа значи не си го научил ти и т.н.
А за родителите - не мога да кажа нищоо, колкото и да ми се иска да те успокоя, че нещата може да се оправят - аз нямам вяра - или поне при мен не се оправиха - напротив това го преносоха върху дъщеря ми, нито се научиха да ме ценят, нито видяха нещо добро в мен - само защото съм втората /аз се познавах със синът им години след развода му- т.е. нямам нищо общо с това/
Оказва се,че нямам проблеми нито с бившата съпруга,нито с синът им... - пляскай с ръце, чукай на дърво и се радвай
как да избия миналото от главата на моят мъж е въпросът?!?! - ако го обичаш - с търпение - човек се променя - на него просто може би му е ужасно мъчно заради това че е с разбито семейство /първото/, но не заради жената или детето, а заради идеята "Щастливо семейство" и го боли
Пожелавам ти сили и търпение за да можш да се справиш с тази сложна ситуация
Идеята която чух вчера-ще купуваме апартамент на синът му...Ние сме под наем
Това, че сравнява децата може би е нормално , НО Е супер дразнещо - моят съвет е да парираш изказванията му, след като те дразнят - като не си играе с бебето - питай го - ти така ли пренебрегваше ....., или ти си гледал .... до като е бил на 5 годинки, дали ще издържиш повече сега. Синът му правел еди какво си на толкова години - накарай мъжът ти да направи същото с вашето бебе и като претърпи неуспех ще му кажеш - ааа значи не си го научил ти и т.н.
А за родителите - не мога да кажа нищоо, колкото и да ми се иска да те успокоя, че нещата може да се оправят - аз нямам вяра - или поне при мен не се оправиха - напротив това го преносоха върху дъщеря ми
, нито се научиха да ме ценят, нито видяха нещо добро в мен - само защото съм втората /аз се познавах със синът им години след развода му- т.е. нямам нищо общо с това/Оказва се,че нямам проблеми нито с бившата съпруга,нито с синът им... - пляскай с ръце, чукай на дърво и се радвай
как да избия миналото от главата на моят мъж е въпросът?!?! - ако го обичаш - с търпение - човек се променя - на него просто може би му е ужасно мъчно заради това че е с разбито семейство /първото/, но не заради жената или детето, а заради идеята "Щастливо семейство" и го боли
Пожелавам ти сили и търпение за да можш да се справиш с тази сложна ситуация
Бяла,мисленето ти изначално си е погрешно.Няма как да избиеш миналото от живота на мъжа ти,а не е и нужно.Ако ти един ден се разделиш с него можеш ли да избиеш детето си от собствения си живот само щото с татко му не сте се спогодили?Не можеш,нали?Що тогава искаш от него такива невъзможни неща?Спокойно,човекът ще се отпусне и с твойто дете,мъжете малко са дръпнати с бебоците докато не поотраснат.Фактът,че се грижи и тревожи за сина си е показателен за качествата му като баща изобщо.Това трябва да се толерира и насърчава,а не да се чудиш как да му предизвикаш амнезия.Щото нали се сещаш,че ако е способен да забрави едното си дете също така успешно може да забрави и другото/твоето/.Момчето просто е част от него и ако ти обичаш мъжа си няма как да го обичаш само отчасти,нали?
А като озлобяваш,че бащата иска да купи апартамент на детето си , и изобщо, че си го спомня постоянно,ти самата се намъкваш в "ролята" на злата мащеха...
Излобява?
Жената само се чуди... Представям си аз да съм в нейната ситуация
Явно мъжът на Бяла се чувства виновен, че не е бил до детето си и това е неговия начин за реванш - идиотски и погрешен. Не мога да си представя аз да живея под наем, а да купя на 14 годишния си пикльо /родния ми син или дъщеря/ апартамент.
Само не разбирам, не го ли е видяла това Бяла преди да се омъжи и да роди дете? Аз не бих се обвързала за човек живеещ до такава степен в миналото и пренебрегващ мен и детето ни...
Да ме прощавате, ама изключая горния пост на Иса, всички сте видяли каквото бяла изобщо не е написала.
Ами да, ужасно е дразнещо непрестанно да те сравняват, само си представете да имате гадже, което непрекъснато говори за бивашата си, която го е оставила....
И да, неприемливо е да купува апартамент за 14 пикльо, след като живее със сегашната си жена и дете под наем и само защото много от тук пишещите биха искали БНД-та да направят подобен жест изобщо не е основание да се гледа на това положително.
Не знам на кой му се повръщаше, но жената нямаше предвид, че не приема детето на мъжа си, а по-скоро само това, че нейното пет пари не чини пред този въпросният прекрасен баща.....Във всеки случай аз пък като едно такова втора ръка дете (щото не съм белнуваният син) хич не съм склонна да му се възхищавам.....
Аз мисля, че е съвсем ясно какво я мъчи- сравнението, човека не се е преместил напред, просто е намерил с какво да замени оставилата го съпруга, но тази новата- бяла, не е станала съставна част на живоат му, а е само допълнение.
Ами да, ужасно е дразнещо непрестанно да те сравняват, само си представете да имате гадже, което непрекъснато говори за бивашата си, която го е оставила....
И да, неприемливо е да купува апартамент за 14 пикльо, след като живее със сегашната си жена и дете под наем и само защото много от тук пишещите биха искали БНД-та да направят подобен жест изобщо не е основание да се гледа на това положително.
Не знам на кой му се повръщаше, но жената нямаше предвид, че не приема детето на мъжа си, а по-скоро само това, че нейното пет пари не чини пред този въпросният прекрасен баща.....Във всеки случай аз пък като едно такова втора ръка дете (щото не съм белнуваният син) хич не съм склонна да му се възхищавам.....
Аз мисля, че е съвсем ясно какво я мъчи- сравнението, човека не се е преместил напред, просто е намерил с какво да замени оставилата го съпруга, но тази новата- бяла, не е станала съставна част на живоат му, а е само допълнение.
само защото много от тук пишещите биха искали БНД-та да направят подобен жест изобщо не е основание да се гледа на това положително.
Аз на моя мъж не се е налагало да избивам каквото и да е от главата му
.Той просто сам говореше с адски голямо пренебрежение за 2-те години с бившата си,и че е било огромна грешка...,но пък от друга страна има син от нея все пак...,за което мога да кажа е много щастлив.Няма как да се опитваш да избиваш нещо от нечия глава,ако той сам не иска да си го избие.Може би някъде вътре в себе си ,все още не може да преживэ това,че тя му е била шута.
Но определено се опитай да говорите за синът му..и за вашето общо дете,което също има нужда от много внимание.
Ох и тва постоянно сравняване...ужас
Говорете,много говорете...
Офф топик: megan79, няма ли да го раждаш това дете вече? Имам чувството, че от 2 години поне си бременна
А какво ще е бебето ако не е тайна?
Имам чувството, че от 2 години поне си бременна А какво ще е бебето ако не е тайна?
Исаааааа,и аз вече нямам търпение,че ми писна
.От септември 2005 съм или бременна или кърмя .Тоз хормон не спря да ме тресе бе ...,че и поне още година и половина ,две ..смятам да кърмя Беба ще е пак принцеса...
...От септември 2005 съм или бременна или кърмя .Тоз хормон не спря да ме тресе бе ...,че и поне още година и половина ,две ..смятам да кърмя
.Тоз хормон не спря да ме тресе бе ...,че и поне още година и половина ,две ..смятам да кърмя Ужас... цели 5 години имаш извинение да пишеш к'вото си щеш по форумите
...От септември 2005 съм или бременна или кърмя .Тоз хормон не спря да ме тресе бе ...,че и поне още година и половина ,две ..смятам да кърмя
.Тоз хормон не спря да ме тресе бе ...,че и поне още година и половина ,две ..смятам да кърмя Ужас... цели 5 години имаш извинение да пишеш к'вото си щеш по форумите
нали
Много се чудих дали и аз да се включа по темата, и ето ме и мен аз съм от вторите жени(връзката ни по мои наблюдения е към края си), преди 2-3 години бях пуснала анонимна тема тук с именно подобен проблем, една част от вас ме подкрепиха, други ме нападнаха!
Моето мнение, вече като човек в такава ситуация-т.е имаща връзка с човек с предишен брак и дете- не е за всеки!Не всеки може безпрекусловно да се раздава във връзката си с такъв човек- именно поради факта, че този човек вече е преживял веднъж всички тези неща, които някой от потребителките по-горе точно са описали и си слага спирачки!
Повярвайте, не искам никой да обиждам и да нападам, достатъчно сълзи пролях, заради моета неприемане и най-вече вредях и вредя на себе си- не на него, не на детето, а на СЕБЕ СИ, защото се опитваш да приемеш нещо, което е очевидно ,че ти не можеш да приемеш!Всеки месец си казвам, че е последен с него, защото ме е много тежко и с края на всеки месец си казвам, нека изкарам до края на другия месец и ще видя! Но вече последните2-3 месеца тотално издивявам- всички около мен имат семейства, намерили са своите половинки, а аз продължавам да си губя времето с човек, на който не бих родила дете,на който отказах предложение за женитба и пръстен поради изброените пак ще се повторя от горните потребителки мнения! Всеки ден влизам и чета мненията тук и на едните и на другите страни- честно не искам да бъда и от двете страни- доста си обърквам представите за щастлив семеен живот, четейки какво мислят и едните и другите!А чета, защото искам да знам какво мислят бившите жени за настоящите приятелки или жени и обратното!
Май нищо смислено не казах, но дано ме разбрахте!
Моето мнение, вече като човек в такава ситуация-т.е имаща връзка с човек с предишен брак и дете- не е за всеки!Не всеки може безпрекусловно да се раздава във връзката си с такъв човек- именно поради факта, че този човек вече е преживял веднъж всички тези неща, които някой от потребителките по-горе точно са описали и си слага спирачки!
Повярвайте, не искам никой да обиждам и да нападам, достатъчно сълзи пролях, заради моета неприемане и най-вече вредях и вредя на себе си- не на него, не на детето, а на СЕБЕ СИ, защото се опитваш да приемеш нещо, което е очевидно ,че ти не можеш да приемеш!Всеки месец си казвам, че е последен с него, защото ме е много тежко и с края на всеки месец си казвам, нека изкарам до края на другия месец и ще видя! Но вече последните2-3 месеца тотално издивявам- всички около мен имат семейства, намерили са своите половинки, а аз продължавам да си губя времето с човек, на който не бих родила дете,на който отказах предложение за женитба и пръстен поради изброените пак ще се повторя от горните потребителки мнения! Всеки ден влизам и чета мненията тук и на едните и на другите страни- честно не искам да бъда и от двете страни- доста си обърквам представите за щастлив семеен живот, четейки какво мислят и едните и другите!А чета, защото искам да знам какво мислят бившите жени за настоящите приятелки или жени и обратното!
Май нищо смислено не казах, но дано ме разбрахте!
...А чета, защото искам да знам какво мислят бившите жени за настоящите приятелки или жени и обратното!
Другото не го разбрах много и то най-вече защо се измъчваш, но що се отнася до мисленето - всички мислим различни неща. Много харесвам годеницата на нашето БНД. Даже се чудя какво прави такова свястно момиче с него.
Преди е имал приятелки, които не съм харесвала особено... всичко е според човека.
Марсиана,няма значение какво мислят хората за вас,за нас,..и т.н .Важното е как го чувстваш ти.Но щом доста често се замисляш за раздяла,щом не мислиш да продължаваш с този човек ...за мен си е губене на време. 
Няма и значение кой какво е имал преди...Моя мъж е бил женен,и има син..ами аз пък също съм имала връзки ..дори бившият ми,до скоро(близо 5 години от раздялата ни),ни правеше проблеми .Ако мъжът ми гледаше с лека ръка и той отдавна да ми е бил шута...
С него все се бъзикаме,че и двамата сме имали ненормални бивши...ама колкото и да се опитваха да ни стъжнят живота се справихме с тях .И то едиснтвено и само защото се обичаме.
.Важното е как го чувстваш ти.Но щом доста често се замисляш за раздяла,щом не мислиш да продължаваш с този човек ...за мен си е губене на време. Няма и значение кой какво е имал преди
...Моя мъж е бил женен,и има син..ами аз пък също съм имала връзки ..дори бившият ми,до скоро(близо 5 години от раздялата ни),ни правеше проблеми .Ако мъжът ми гледаше с лека ръка и той отдавна да ми е бил шута... С него все се бъзикаме,че и двамата сме имали ненормални бивши
...ама колкото и да се опитваха да ни стъжнят живота се справихме с тях .И то едиснтвено и само защото се обичаме. ...А чета, защото искам да знам какво мислят бившите жени за настоящите приятелки или жени и обратното!
Другото не го разбрах много и то най-вече защо се измъчваш, но що се отнася до мисленето - всички мислим различни неща. Много харесвам годеницата на нашето БНД. Даже се чудя какво прави такова свястно момиче с него.
Преди е имал приятелки, които не съм харесвала особено... всичко е според човека. Такива като Иса и още няколко мами в този подфорум са голямо изключение
.Повечето (може би и защото си имат доста основателни причини
...,но не всички все пак )...не ни обичат .Но кво да направим сега...то и аз не мога да обичам всички хора по света 
.За това казах...важното е какво чувстваш ти,дали си щастлива с този човек,дали се обичате,пък другите
...да не плащаш данък опществено мнение tobeornottobe, за никакви НАПАТКИ, нито за НАЛЕБЕДИ не иде реч. Много си противоречиш, ама много. Хем никoй няма право да съди, хем навираш жени с по-особен статут да не казвам къде. Не си им била в обувките, не знаеш подробности, но отсичаш! Извинявай, ама е много грозно, а и просташко. Съжалявам, ако те обиждам, ама може и да се налага някой да те обиди, та да слежеш на замята, да не клеймиш като във викторианската епоха (ако си чувала, де) и да вземеш да се придържаш към по-горните си писания.
И друго, животът е прекалено кратък, за да се прекарва осноно в злоба и омраза. Вредиш не само на себе си, а и на детето си. Помисли си пак.
И най-вече не категоризирай, ако обичаш, или поне не писмено.
Благодаря.
И друго, животът е прекалено кратък, за да се прекарва осноно в злоба и омраза. Вредиш не само на себе си, а и на детето си. Помисли си пак.
И най-вече не категоризирай, ако обичаш, или поне не писмено.
Благодаря.
Аз съм от първите и съм от ЛОШИТЕ, и нямам никакво намерение да го оставям да си живее живота с втората и да го освободя от пълна отговорност спрямо детето. Второ в поста ми е писано НЕ ДАЙ БОЖЕ ДА ИМА ДРУГИ ДЕЦА ОТ НЕЯ , а не ЧЕ ВЕЧЕ ГИ ИМА.
Нямам намерение да се обяснявам, така че в случай че не ти харесва моето мнение просто не отговаряй.
От такова чудо,всеки мъж ще избяга...
marsiana , не знам дали тук ще успееш да намериш отговор (аз лично мисля, че ти отговора вече го имаш, просто имаш нужда от потвърждение), но ти пожелавам да си щастлива. Животът е прекалено кратък, за да бъде прекаран в нещастна връзка.
Няма значение какво говорят хората и приятелите ти - за тях може причината да изглежда тъпа, но теб явно те яде и не ти дава мира, затова слушай себе си, а не тях.
Не ти помогнах много май.
Няма значение какво говорят хората и приятелите ти - за тях може причината да изглежда тъпа, но теб явно те яде и не ти дава мира, затова слушай себе си, а не тях.
Не ти помогнах много май.
С риск да ми се нахвърлите пак- не ми е ясно какво търсят тук обвързаните в ролята на 2ри,3ти,четвърти и т.н. на даден мъж Искат да разберат какво бившите по принцип мислят за тях или какво?...
Искат да разберат какво бившите по принцип мислят за тях или какво?...Да искам да разбера, и съм го написала по-горе! Искам да разбера дали си заслужават главоболията да бъдеш с такъв мъж и какви последствия би могло да има за мен самата, от една такава връзка! Да кажем, че искам да се презастраховам- говоря за себе си и да прекратя такава връзка- която лично за мен носи повече неудоволетворение от факта, че е имал брак дори и много краткотраен пред иот който се е родило дете, отколкото щастие, че сме се открили и си приличаме много! Тъпо, но факт, за който лично за себе си пак ще кажа, че не мога да приема- за който много хора ме укоряват,че изпускам страхотен мъж, само поради тази причина- която носи след себе си много последствия, заради които той страда, че не е с детето си, заради което аз страдам- не виждам смисъл от подобна връзка !Моята връзка в момента е агония- това е истинската дума- агония за мен най-вече- за него вече аз съм може би бъдещо минало! Това е самата истина!!
Много тъжно звучиш
Незнам какво да те посъветвам...но щом самата ти се чувстваш в "агония", то тогава има ли смисъл от такава връзка Не съм искала да те засегна с по-горния пост
Аз самата след като имах връзка след раздялата с бащата на детето, накарах човека до мен да се чувства зле, именно защото си живеех в миналото, говорех само за миналото, страдах
, той подкрепяше колкото можеше,влизаше в положение ...но накрая просто всичко свърши и сега осъзнавам,че той страда заради мене ...Мисълта ми е,че наистина понякога хората след раздяла, преживяват миналото и в следващите връзки...и става ужасно С риск да ми се нахвърлите пак- не ми е ясно какво търсят тук обвързаните в ролята на 2ри,3ти,четвърти и т.н. на даден мъж Искат да разберат какво бившите по принцип мислят за тях или какво?...
Искат да разберат какво бившите по принцип мислят за тях или какво?...Да искам да разбера, и съм го написала по-горе! Искам да разбера дали си заслужават главоболията да бъдеш с такъв мъж и какви последствия би могло да има за мен самата, от една такава връзка! Да кажем, че искам да се презастраховам- говоря за себе си и да прекратя такава връзка- която лично за мен носи повече неудоволетворение от факта, че е имал брак дори и много краткотраен пред иот който се е родило дете, отколкото щастие, че сме се открили и си приличаме много! Тъпо, но факт, за който лично за себе си пак ще кажа, че не мога да приема- за който много хора ме укоряват,че изпускам страхотен мъж, само поради тази причина- която носи след себе си много последствия, заради които той страда, че не е с детето си, заради което аз страдам- не виждам смисъл от подобна връзка !Моята връзка в момента е агония- това е истинската дума- агония за мен най-вече- за него вече аз съм може би бъдещо минало! Това е самата истина!!
Много тъжно звучиш
Незнам какво да те посъветвам...но щом самата ти се чувстваш в "агония", то тогава има ли смисъл от такава връзка Не съм искала да те засегна с по-горния пост
Аз самата след като имах връзка след раздялата с бащата на детето, накарах човека до мен да се чувства зле, именно защото си живеех в миналото, говорех само за миналото, страдах
, той подкрепяше колкото можеше,влизаше в положение ...но накрая просто всичко свърши и сега осъзнавам,че той страда заради мене ...Мисълта ми е,че наистина понякога хората след раздяла, преживяват миналото и в следващите връзки...и става ужасно Знаеш ли, кое е най-лошото, че знам,не убедена съм, че друг, като него няма да намеря, толкова добър и всеотдаен към мен!И това го осъзнавам много добре, затова нямам смелостта да прекратя тази връзка, въпреки че се измъчвам, нямам дори смелоста да родя едно дете, евентуално да се променят нещата от моя страна!
Марсиана, без да омаловажавам болката ти, но ти с какво се занимаваш? Работиш ли имаш ли други интереси. Звучиш ми като човек, който с лупа търси драмата - имаш проблем, който в по-голямата му част сама си създаваш. Не можеш да прежалиш, че преди теб е имало друга? Че след първото дете, той няма да обича вашето ли? Аз също съм от тези, които много харесват новата съпруга на бившия съпруг. Дори без никаква пресиленост мога да кажа, че точно това е жената, от която той има нужда. Сега имат две дечица - да са живи и здрави!
Наистина никой от двама ви не заслужава да живее в тази, изкуствено създадена сапунка.
Представяш ли си, мъжът, с когото живея сега има едно дете от предния си брак, а аз две - общо три! Представям си, какво ще стане ако започнем да се вайкаме за всяко дете поотделно - що не било наше, напр.
Сори, ако не съм те разбрала правилно.Всъщност ти самата разбираш ли себе си?
Оффтопик, Джери избяга(((((
Наистина никой от двама ви не заслужава да живее в тази, изкуствено създадена сапунка.
Представяш ли си, мъжът, с когото живея сега има едно дете от предния си брак, а аз две - общо три! Представям си, какво ще стане ако започнем да се вайкаме за всяко дете поотделно - що не било наше, напр.
Сори, ако не съм те разбрала правилно.Всъщност ти самата разбираш ли себе си?
Оффтопик, Джери избяга(((((
От такова чудо,всеки мъж ще избяга...
п.п. Така както ми звучиш, ти още не можеш да се оттърсиш от него - ти още не можеш да го изключиш от живота си, още си твърде озлобена /заради провалени мечти, неизпълнени планове и т.н./ и не мислиш трезво. Сега минаваш през един етап - фаза от раздялата - през която доста от нас тук сме преминали - гледай да не нанесеш много вреди на детето си
От такова чудо,всеки мъж ще избяга...
Mи кат ти си избягала, кво го мислиш. Гледай си живота и детето.
Нали си избягала, за да имаш друг живот, що си се фиксирала в неговия не мога да разбера
Оффтопик, Джери избяга(((((
Офф-офф-топик: Кой е Джери, бе, мацка?
От такова чудо,всеки мъж ще избяга...
п.п. Така както ми звучиш, ти още не можеш да се оттърсиш от него - ти още не можеш да го изключиш от живота си, още си твърде озлобена /заради провалени мечти, неизпълнени планове и т.н./ и не мислиш трезво. Сега минаваш през един етап - фаза от раздялата - през която доста от нас тук сме преминали - гледай да не нанесеш много вреди на детето си
От такова чудо,всеки мъж ще избяга...
Mи кат ти си избягала, кво го мислиш. Гледай си живота и детето.
Нали си избягала, за да имаш друг живот, що си се фиксирала в неговия не мога да разбера
Джери е котарака... , който взех от Марсиана (само да не бъркам ник-а )
Тъкмо мислех да го кастрирам..и той - избяга...
, който взех от Марсиана (само да не бъркам ник-а )Тъкмо мислех да го кастрирам..и той - избяга...
не бъркаш, аз ти го дадох! може и да се върне, просто сега му е периода
Тъкмо мислех да го кастрирам..и той - избяга...
Баси странното коте... защо ли е му е трябвало да бяга?
Дани, ти ли го спаси котака, я си признай
Ааа нямам нищо общо (ако изключим това, че редовно му обяснявах на уше, какво го очаква)
Birdy, нали бяхме приятели?
С риск да ми се нахвърлите пак- не ми е ясно какво търсят тук обвързаните в ролята на 2ри,3ти,четвърти и т.н. на даден мъж Искат да разберат какво бившите по принцип мислят за тях или какво?...
Искат да разберат какво бившите по принцип мислят за тях или какво?...Не мила моя
..темата е "ГРИЖАТА ЗА НЕГОВОТО ДЕТЕ"...така че съм в пълното си право да си дам мнението,щото когато синът на мъжо е в нас,и аз се грижа за него. С риск да ми се нахвърлите пак- не ми е ясно какво търсят тук обвързаните в ролята на 2ри,3ти,четвърти и т.н. на даден мъж Искат да разберат какво бившите по принцип мислят за тях или какво?...
Искат да разберат какво бившите по принцип мислят за тях или какво?...Не мила моя
..темата е "ГРИЖАТА ЗА НЕГОВОТО ДЕТЕ"...така че съм в пълното си право да си дам мнението,щото когато синът на мъжо е в нас,и аз се грижа за него. И на теб това безкрайно ти тежи,нали
Ох, мацки, няма лесно от никоя страна - от моята пък хептен
Сега тръгвам да прибирам тийнейджърите от тренировка (защото майка им днес не може), а след като закарам всички по къщята трябва да се върна в офиса да си довърша презентацията за утре.
Можех и да не го правя това движение, обаче компромиси трябват понякога, това е положението.
Сега тръгвам да прибирам тийнейджърите от тренировка (защото майка им днес не може), а след като закарам всички по къщята трябва да се върна в офиса да си довърша презентацията за утре
.Можех и да не го правя това движение, обаче компромиси трябват понякога, това е положението.
my_everything , не се заяждай с Меган, не си права.
Отдавна е при нас и никой не е нагрубила или обидила, нито пък сега е казала нещо накриво.
Отдавна е при нас и никой не е нагрубила или обидила, нито пък сега е казала нещо накриво.
На всеки му звучат нещата по-различен начин , на мен ми прозвуча така, сякаш й тежи да се грижи за предишното дете на мъжа си...както и да е, не съм искала да те засегна, Меган , в никакъв случай
Извинявай за грубия тон
Виж сега, наистина не можеш да знаеш кое как е при различните хора и всеки естествено съди по себе си.
Но е то ще ти дам такъв пример, аз душата извадих на БНД на дъщеря ми да я запознае с брат й, запознахме ги, но момчето се притеснява да идва да я вижда или да я търси, а баща му грам не му помогна и така че аз не само искам, ми по скоро се дразня, че ги дели и вместо да ги събира- ги разделя... ма това е, не зависи от мен......
Но е то ще ти дам такъв пример, аз душата извадих на БНД на дъщеря ми да я запознае с брат й, запознахме ги, но момчето се притеснява да идва да я вижда или да я търси, а баща му грам не му помогна и така че аз не само искам, ми по скоро се дразня, че ги дели и вместо да ги събира- ги разделя... ма това е, не зависи от мен......
Ейййй голямо разчепкване на подписа ми е паднало тук. Та на въпроса...запознах се с човек който има двама сина. Още на втората или третата среща ме запозна с малкия. Допаднахме си и даже падна голям майтап на гърба на баща му. Бих направила всичко за това дете, защото то винаги е било и ще бъде част от живота на баща си. Друг е въпроса, че ако новата "кифла " на БНД се опита да се сближи с моето дете. Тъй като тя е причината той да ни зареже още от раждането на беба и се опита да обвини мен, че му сасипвам живота не желая да се доближи на милиметър от детето ми. Ако искате наречете ме злобна, но просто след като наскоро директно ме поздравиха с песента "Тъпа овца" не искайте да изпитвам каквато и да е симпатия.
my_everything , не се заяждай с Меган, не си права.
Отдавна е при нас и никой не е нагрубила или обидила, нито пък сега е казала нещо накриво.
Отдавна е при нас и никой не е нагрубила или обидила, нито пък сега е казала нещо накриво.
На всеки му звучат нещата по-различен начин , на мен ми прозвуча така, сякаш й тежи да се грижи за предишното дете на мъжа си...както и да е, не съм искала да те засегна, Меган , в никакъв случай
Извинявай за грубия тон Ами не мога да кажа 4е ми тежи
,защото той е много кротко дете...zasega pone .Може би сега накрая на бременноста малко са ми изострени нервите ,и мога да кажа,че всички ме дразнят ..дори себе си не мога да понасям понякога .Все имам чувството ,че някой цапа в къщи...,но никога аз Ейййй голямо разчепкване на подписа ми е паднало тук.
Ахааа,сега разбирам откъде се е почнала за кифлите и кроасани...
Ейййй голямо разчепкване на подписа ми е паднало тук.
Ахааа,сега разбирам откъде се е почнала за кифлите и кроасани...
Ааа, моля, моля, за кифла си претендирам за авторство
– аз първа нарекох нашата кифла така и после тръгна тука Виж, за кроасана нямам пръст
...да е ясно
Момичета,благодаря ви за отговорите
my_everything Защо ти се доповръща?Защото не искам да се подложа на лишения и да се скъсам от пестене,за да купувам апартамент на бившата?И ако, да се купи жилище на първородното дете с цената на дълогодишен кредит,според теб е честно спрямо въпросното дете,то честно ли е спрямо другото дете.Трябва ли да лиша моят син от хубави дрешки,играчки,ваканции и добро образование,за да облагодетелствам някой, който дори се скъпи да ми благодари за подаръците,които вече съм му направила??? Моля, събуди се...
Диони-благодаря.Усетила си точно ситуацията.И аз нямам вина за развода на мъжът ми-срещнахме се 5 години след това...И моите така наречени свекър и свекърва не ме оценяват никак-те дори и не искат да ме опознаят.Те ,както нееднократно са подчертавали,уважават бившата и обичат само внукът им от нея.Свекърва ми направи страхотен скандал като чу,че съм бременна.Основният й проблем беше ,че сега горкичкият й син трябва да издържа и моето дете.Бебето за нея е моето дете,не нашето-мое и на синът й дете...Добре, че моите родители го обичат...И ми/ни помагат...Но пък свекър ми си има друга идея-понеже не видял как пораснал другият му внук по вина на синът му,щото ревнувал жена си и тя заради това си намерила любовник, сега е редно да му оставяме бебето по няколко месеца той да го гледаВсе едно е куче...
Говориш някак в минало време!Как продължава историята?
velvet dream-не става въпрос да се предизвиква амнезия в ничия глава...Особено пък по отношение на едно дете,което вина няма...Идеята е как да обясниш на един човек,че са минали десет години от раздялата с майката на детето му и въпросното дете вече не е петгодишна душичка с шарена тениска,която подкача в парка.За никого не е от полза,ако нон-стоп се въртиш в събития минали отдавна...Нещата са се стекли така,както са се стекли-не могат да се променят сега...Просто в един момент приемаш миналото си и прекрачваш в бъдещето...Животът не е компютърна игра-да си играеш и преиграваш което ниво искаш...Но моят мъж,който уж го разбира това и го приема,на практика говори и върши точно обратното...
Isa-добро попадение.И да и аз се питам как не разчетох по-рано симптомите...Ние живеем заедно от четири години...В годините преди да се роди бебето той беше внимателен,любвеобилен...истински мъж...Ако и за секунда ми беше минала идеята през главата ,че идването на бебето ще го хвърли в криза,щях да бягам като дявол от тамян.
Jaly-съвсем точно.МИслех,че е си е изживял лошите емоции,направил си е равносметката и може да продължи напред-не е нито първият,нито ще е последният мъж,който се е развел,а после е създал ново семейство.Но при него забелязвам някаква регресия...Понеже детето ни е добре гледано и си има всичко(аз също си имам добри доходи-не е само негова заслуга)той има кризи на вина по иотношение на онова време...Виждаш ли аз и моето дете сме глезльовците дето имат пари за памперси-аз не пера всеки ден насрани гащи,бебето не се мъчи с пелени...И на моменти това май го озлобява.Според неговата теория основната причина за разпадането на бракът му е мизерията през деветдесетте години-купонната система и там някъде...Защото отишъл на гурбет за 6 месеца в чужбина и госпожата се залюбила с колегата...
Стигало се е до там,че да ни бърка имената.Когато се прибрах от родилният дом,няколко пъти ме е наричал с името на бившата(и то пред майка ми),защото се върнал в онова време когато се родило първото му дете ...И бебето понякога нарича с името на полу-брат му...ето от това ме боли...
Меган 79д-а-а-а и той от начало така казваше-сбъркал първият път,но сега добре си е отварял очите и аз съм любовта на живота му...
МарсианаНе познавам твоят човек и не бих ти дала съвет...Но,аз от позицията на това ,което преживявам,бих го зарязала...Ако решиш да останеш ще ти трябва много сила...Но пък аз съм лош пример.Виж при Меган 77 как нещата си вървят добре
my_everything Защо ти се доповръща?Защото не искам да се подложа на лишения и да се скъсам от пестене,за да купувам апартамент на бившата?И ако, да се купи жилище на първородното дете с цената на дълогодишен кредит,според теб е честно спрямо въпросното дете,то честно ли е спрямо другото дете.Трябва ли да лиша моят син от хубави дрешки,играчки,ваканции и добро образование,за да облагодетелствам някой, който дори се скъпи да ми благодари за подаръците,които вече съм му направила??? Моля, събуди се...
Диони-благодаря.Усетила си точно ситуацията.И аз нямам вина за развода на мъжът ми-срещнахме се 5 години след това...И моите така наречени свекър и свекърва не ме оценяват никак-те дори и не искат да ме опознаят.Те ,както нееднократно са подчертавали,уважават бившата и обичат само внукът им от нея.Свекърва ми направи страхотен скандал като чу,че съм бременна.Основният й проблем беше ,че сега горкичкият й син трябва да издържа и моето дете.Бебето за нея е моето дете,не нашето-мое и на синът й дете...Добре, че моите родители го обичат...И ми/ни помагат...Но пък свекър ми си има друга идея-понеже не видял как пораснал другият му внук по вина на синът му,щото ревнувал жена си и тя заради това си намерила любовник, сега е редно да му оставяме бебето по няколко месеца той да го гледа
Все едно е куче...Говориш някак в минало време!Как продължава историята?
velvet dream-не става въпрос да се предизвиква амнезия в ничия глава...Особено пък по отношение на едно дете,което вина няма...Идеята е как да обясниш на един човек,че са минали десет години от раздялата с майката на детето му и въпросното дете вече не е петгодишна душичка с шарена тениска,която подкача в парка.За никого не е от полза,ако нон-стоп се въртиш в събития минали отдавна...Нещата са се стекли така,както са се стекли-не могат да се променят сега...Просто в един момент приемаш миналото си и прекрачваш в бъдещето...Животът не е компютърна игра-да си играеш и преиграваш което ниво искаш...Но моят мъж,който уж го разбира това и го приема,на практика говори и върши точно обратното...
Isa-добро попадение.И да и аз се питам как не разчетох по-рано симптомите...Ние живеем заедно от четири години...В годините преди да се роди бебето той беше внимателен,любвеобилен...истински мъж...Ако и за секунда ми беше минала идеята през главата ,че идването на бебето ще го хвърли в криза,щях да бягам като дявол от тамян.
Jaly-съвсем точно.МИслех,че е си е изживял лошите емоции,направил си е равносметката и може да продължи напред-не е нито първият,нито ще е последният мъж,който се е развел,а после е създал ново семейство.Но при него забелязвам някаква регресия...Понеже детето ни е добре гледано и си има всичко(аз също си имам добри доходи-не е само негова заслуга)той има кризи на вина по иотношение на онова време...Виждаш ли аз и моето дете сме глезльовците дето имат пари за памперси-аз не пера всеки ден насрани гащи,бебето не се мъчи с пелени...И на моменти това май го озлобява.Според неговата теория основната причина за разпадането на бракът му е мизерията през деветдесетте години-купонната система и там някъде...Защото отишъл на гурбет за 6 месеца в чужбина и госпожата се залюбила с колегата...
Стигало се е до там,че да ни бърка имената.Когато се прибрах от родилният дом,няколко пъти ме е наричал с името на бившата(и то пред майка ми),защото се върнал в онова време когато се родило първото му дете ...И бебето понякога нарича с името на полу-брат му...ето от това ме боли...
Меган 79д-а-а-а и той от начало така казваше-сбъркал първият път,но сега добре си е отварял очите и аз съм любовта на живота му...
МарсианаНе познавам твоят човек и не бих ти дала съвет...Но,аз от позицията на това ,което преживявам,бих го зарязала...Ако решиш да останеш ще ти трябва много сила...Но пък аз съм лош пример.Виж при Меган 77 как нещата си вървят добре
Диони-благодаря.Усетила си точно ситуацията.И аз нямам вина за развода на мъжът ми-срещнахме се 5 години след това...И моите така наречени свекър и свекърва не ме оценяват никак-те дори и не искат да ме опознаят.Те ,както нееднократно са подчертавали,уважават бившата и обичат само внукът им от нея.Свекърва ми направи страхотен скандал като чу,че съм бременна.Основният й проблем беше ,че сега горкичкият й син трябва да издържа и моето дете.Бебето за нея е моето дете,не нашето-мое и на синът й дете...Добре, че моите родители го обичат...И ми/ни помагат...Но пък свекър ми си има друга идея-понеже не видял как пораснал другият му внук по вина на синът му,щото ревнувал жена си и тя заради това си намерила любовник, сега е редно да му оставяме бебето по няколко месеца той да го гледа Все едно е куче...
Говориш някак в минало време!Как продължава историята?
Все едно е куче...Говориш някак в минало време!Как продължава историята?
Ами историята продължава супер произаично, скучно и предвидимо, но няма да ти я разказвам, защото нещата при теб са различни - аз имах проблем с БНД-то/различен от твоят-той рядко се сещаше за синът си, аз купувах подаръците и т.н. - но рядко виждахме синът му/, родителите му и по точно баща му - много помогна да се разделим /за да можел синът им да се върнел при първата си жена - след около 10 години развод- като самият той много кратно ми е обеснявал, че осъзнавал че това било трудно постижимо а и тя си имала кусури но той бил длъжен да опита да събере синът си с първата му жена защото имали дете - а в това време вече и ние имахме дъщеря на 2-3 години/. Не тая злоба или яд, нито към първата му жена, нито към третата /за нея ми е жал че е ГБП/, НО и до ден днешен не позволявам на БНД да спомене нещо за баща си пред мен - отрязвам го. Бабата и дядото не се сещат, че имат внучка, не се обаждат и няма подаръци за празници и т.н. ама това е насила не става.
Връщайки се назад осъзнавам, че съм допуснала много грешки спрямо тях - не биваше да крия успехите си /с образованието си, работата си и т.н./, това че съм по-оправна от синът им и най-вече това че и аз съм човек и да изисквам да ме ценят и уважават
Продължавам,
Моят мъж, който все пак не се осмелява да сключи брак с мен има две деца от предишен брак, които са на 17 и 18 г. Отсъдени са на бившата му, но живеят при нас. Наистина ми е много трудно, какво да се грижиш за такива големи деца, освен ако някои не смятат слугуването за вид грижа. Просто в собствения си дом нямам никакво спокойствие. Мога да кажа, че цялата къща се ръководи от някакви лапета. забравих да кажа, че имаме дете на 3 години, което също много обича. Но това чуство за вина към големите си деца направо ме побърква. А те така го манипипулират, само нещо да им каже се врътват и отиват при майка си, после на всички разправят, че баща им ги е изгонил. Не може нищо да ги накара да правят защото разправят, че ги кара да работят за да им дава пари. а той много се връзва на такива нешта. Да не говорим, че в къщи сме винаги заедно и пред тях не може да се прегръщаме, защото моят мъж не се чувствал добре. Нямаме кога да общуваме и всичко си заминава. Моля пишете ми коментари!
Моят мъж, който все пак не се осмелява да сключи брак с мен има две деца от предишен брак, които са на 17 и 18 г. Отсъдени са на бившата му, но живеят при нас. Наистина ми е много трудно, какво да се грижиш за такива големи деца, освен ако някои не смятат слугуването за вид грижа. Просто в собствения си дом нямам никакво спокойствие. Мога да кажа, че цялата къща се ръководи от някакви лапета. забравих да кажа, че имаме дете на 3 години, което също много обича. Но това чуство за вина към големите си деца направо ме побърква. А те така го манипипулират, само нещо да им каже се врътват и отиват при майка си, после на всички разправят, че баща им ги е изгонил. Не може нищо да ги накара да правят защото разправят, че ги кара да работят за да им дава пари. а той много се връзва на такива нешта. Да не говорим, че в къщи сме винаги заедно и пред тях не може да се прегръщаме, защото моят мъж не се чувствал добре. Нямаме кога да общуваме и всичко си заминава. Моля пишете ми коментари!
Какви са тия мъже, какви са тия пухлювци, какво е това чудо, каква е тая вина, какви са тия глупости. Децата които гледам, храня и обличам ще ми диктуват как да живея и ще ме пекат на шиш ако нещо не им се харесва. Що за възпитание. Щом живеят в моята и на баща им къща ще живеят според нашите правила и изобщо няма значение мое ли е негово ли е или е общо детето. Разликата между тях е никаква.
Арома поговори сериозно със съпруга си и му обясни че нещата не са такива каквито той си ги представя, и не е нормално да толерира подобно поведение от деца които са достатъчно големи да осъзнават ясно действията си. На тези години е нормално да работят и няма нищо лошо и нищо срамно в това. И още нещо като разправят че ги е изгонил след това връщат ли се, ако да - защо. И как така му е неудобно да изразява чувствата си към теб пред децата си, като му е толокова съвестно защо е създавал семейство с тебе. Човек който живее с миналото си, с чувство за вина и съжаление не става за партньор. Поне според мен. Ако миналото на съпругът ми пречи на бъдещето ни, да си живее живота без мен, не съм длъжна да се прекланям нито пред бившата му нито пред децата им / особено ако са разглезени манипулатори /. В една къща всеки трябва да се съобразява с всеки и да има уважение, а не двама възрастни да се въртят на пета на двама човека които дори не са деца вече.
Искрено ти пожелавам да се справиш с тази кофти ситуация.
Арома поговори сериозно със съпруга си и му обясни че нещата не са такива каквито той си ги представя, и не е нормално да толерира подобно поведение от деца които са достатъчно големи да осъзнават ясно действията си. На тези години е нормално да работят и няма нищо лошо и нищо срамно в това. И още нещо като разправят че ги е изгонил след това връщат ли се, ако да - защо. И как така му е неудобно да изразява чувствата си към теб пред децата си, като му е толокова съвестно защо е създавал семейство с тебе. Човек който живее с миналото си, с чувство за вина и съжаление не става за партньор. Поне според мен. Ако миналото на съпругът ми пречи на бъдещето ни, да си живее живота без мен, не съм длъжна да се прекланям нито пред бившата му нито пред децата им / особено ако са разглезени манипулатори /. В една къща всеки трябва да се съобразява с всеки и да има уважение, а не двама възрастни да се въртят на пета на двама човека които дори не са деца вече.
Искрено ти пожелавам да се справиш с тази кофти ситуация.
Aрома искам да споделя само едно нещо относно това, което си написала. Това, че не показвате никакви чувства пред децата не мислите ли, че ще доведе един ден и те да имат такова семейство каквото вие сте за тях пример-студено и без любов. За мен това звучи като кошмарна реалност. Любовта трябва да се показва и изразява открито, а театъра е за театро. Извинявам се ако звуча строго. Но лично моят син на 5год един ден ми сподели, че за него е странно, че баща му не демонстрира никакви чувства към новата си жена, за разлика от мен към човека с когото съм. Аз всеки ден си мисля, че не показвам достатъчно любовта си и към сина ми и към приятеля ми. Живота е много кратък, изживейте го с любов.
За останалото Ная го е казала.
За останалото Ная го е казала.
Благодаря за разбирането Джейнеър и Ная. Много сте прави, но на мен ми писна да говоря за това с мъжа ми, защото когато подхванем тази тема той само вика. Сега се сещам, че преди време той самият ни беше уредил час за психолог или психоаналитик, нещо такова. Още при първото си ходене, дъщеря му реши, че не иска да ходи повече, защото това което й казва жената не й харесва. Как ще й хареса като й казва като й казва как би трябвало да постъпва едно момиче на нейната възраст. И така всичко се провали. А за връщането се връщат естествено заради материални облаги. Става така. че или се засичаме някъде, но винаги баща им прави първата крачка за сдобряване, а последният път им се обади по телефона. Те играят такъв театър пред баща си. Решили са, че всички задължения в къщата са мои и мкогато баща им ги накара да свършат някаква работа, ме гледат накриво, сякаш вършат мойта работа. Сега пак сме скарани с мъжът ми, но този път няма аз да правя опит да се сдобряваме, пък ако ще и една година да не си приказваме. Просто чащата преля, омръзна ми като повдигна някакъв проблем за мен, защото той нямал проблеми, да чувам като не ти харесва си тръгвай.
То мойта ситуация май няма оправия, поне ще ми е приятно да си говоря с някой тук и се надявам да намеря нови приятели.
То мойта ситуация май няма оправия, поне ще ми е приятно да си говоря с някой тук и се надявам да намеря нови приятели.
Чета, ама не можах съвсем всичко...Ама някак ми напомняш на една от линиите в любимия сериал "Desperate houesives"...Там девойката, която беше от предбрачна връзка на бащата така и не можа да се впише в нещата....и след куп поразии и намесата на социалните, които решиха, че майката не била добра майка за собствените си деца зарад пуберката....Та тогава бащата категорически я изпрати при баба/дядо....Тоооо всеки случай е за себе си....но аз лично някак признавам не бих могла да гледам "неговото" дете...хипотетична ситуация....понеже не очаквам и изобщо не вярвам, че някой друг би гледал и моето дете....Това е положението!