грижи за неговото дете

Момичета,благодаря ви за отговорите 

my_everything Защо ти се доповръща?Защото не искам да се подложа на лишения и да се скъсам от пестене,за да купувам апартамент на бившата?И ако, да се купи жилище на първородното дете с цената на дълогодишен кредит,според теб е честно спрямо въпросното дете,то честно ли е спрямо другото дете.Трябва ли да лиша моят син от хубави дрешки,играчки,ваканции и добро образование,за да облагодетелствам някой, който дори се скъпи да ми благодари за подаръците,които вече съм му направила??? Моля, събуди се...

Диони-благодаря.Усетила си точно ситуацията.И аз нямам вина за развода на мъжът ми-срещнахме се 5 години след това...И моите така наречени свекър и свекърва не ме оценяват никак-те дори и не искат да ме опознаят.Те ,както нееднократно са подчертавали,уважават бившата и обичат само внукът им от нея.Свекърва ми направи страхотен скандал като чу,че съм бременна.Основният й проблем беше ,че сега горкичкият й син трябва да издържа и моето дете.Бебето за нея е моето дете,не нашето-мое и на синът й дете...Добре, че моите родители го обичат...И ми/ни помагат...Но пък свекър ми си има друга идея-понеже не видял как пораснал другият му внук по вина на синът му,щото ревнувал жена си и тя заради това си намерила любовник, сега е редно да му оставяме бебето по няколко месеца той да го гледа  Все едно е куче...
Говориш някак в минало време!Как продължава историята?

velvet dream-не става въпрос да се предизвиква амнезия в ничия глава...Особено пък по отношение на едно дете,което вина няма...Идеята е как да обясниш на един човек,че са минали десет години от раздялата с майката на детето му и въпросното дете вече не е  петгодишна душичка с шарена тениска,която подкача в парка.За никого не е от полза,ако нон-стоп се въртиш в събития минали отдавна...Нещата са се стекли така,както са се стекли-не могат да се променят сега...Просто в един момент приемаш миналото си и прекрачваш в бъдещето...Животът не е компютърна игра-да си играеш и преиграваш което ниво искаш...Но моят мъж,който уж го разбира това и го приема,на практика говори и върши точно обратното...

Isa-добро попадение.И да и аз се питам как не разчетох по-рано симптомите...Ние живеем заедно от четири години...В годините преди да се роди бебето той беше внимателен,любвеобилен...истински мъж...Ако и за секунда ми беше минала идеята през главата ,че идването на бебето ще го хвърли в криза,щях да бягам като дявол от тамян.

Jaly-съвсем точно.МИслех,че е си е изживял лошите емоции,направил си е равносметката и може да продължи напред-не е нито първият,нито ще е последният мъж,който се е развел,а после е създал ново семейство.Но при него забелязвам някаква регресия...Понеже детето ни е добре гледано и си има всичко(аз също си имам добри доходи-не е само негова заслуга)той има кризи на вина по иотношение на онова време...Виждаш ли аз и моето дете сме глезльовците дето имат пари за памперси-аз не пера всеки ден насрани гащи,бебето не се мъчи с пелени...И на моменти това май го озлобява.Според неговата теория основната причина за разпадането на бракът му е мизерията през деветдесетте години-купонната система и там някъде...Защото отишъл на гурбет за 6 месеца в чужбина и госпожата се залюбила с колегата...
Стигало се е до там,че да ни бърка имената.Когато се прибрах от родилният дом,няколко пъти ме е наричал с името на бившата(и то пред майка ми),защото се върнал в онова време когато се родило първото му дете ...И бебето понякога нарича с името на полу-брат му...ето от това ме боли...

Меган 79д-а-а-а и той от начало така казваше-сбъркал първият път,но сега добре си е отварял очите и аз съм любовта на живота му...

МарсианаНе познавам твоят човек и не бих ти дала съвет...Но,аз от позицията на това ,което преживявам,бих го зарязала...Ако решиш да останеш ще ти трябва много сила...Но пък аз съм лош пример.Виж при Меган 77 как нещата си вървят добре

 

искам да подкрепя Бяла, а ми е и много любопитно какво ще кажете за моя случай.

Продължавам,
Моят мъж, който все пак не се осмелява да сключи брак с мен има две деца от предишен брак, които са на 17 и 18 г. Отсъдени са на бившата му, но живеят при нас. Наистина ми е много трудно, какво да се грижиш за такива големи деца, освен ако някои не смятат слугуването за вид грижа. Просто в собствения си дом нямам никакво спокойствие. Мога да кажа, че цялата къща се ръководи от някакви лапета. забравих да кажа, че имаме дете на 3 години, което също много обича. Но това чуство за вина към големите си деца направо ме побърква. А те така го манипипулират, само нещо да им каже се врътват и отиват при майка си, после на всички разправят, че баща им ги е изгонил. Не може нищо да ги накара да правят защото разправят, че ги кара да работят за да им дава пари. а той много се връзва на такива нешта. Да не говорим, че в къщи сме винаги заедно и пред тях не може да се прегръщаме, защото моят мъж не се чувствал добре. Нямаме кога да общуваме и всичко си заминава. Моля пишете ми коментари!

Благодаря за разбирането Джейнеър и Ная. Много сте прави, но на мен ми писна да говоря за това с мъжа ми, защото когато подхванем тази тема той само вика. Сега се сещам, че преди време той самият ни беше уредил час за психолог или психоаналитик, нещо такова. Още при първото си ходене, дъщеря му реши, че не иска да ходи повече, защото това което й казва жената не й харесва. Как ще й хареса като й казва като й казва как би трябвало да постъпва едно момиче на нейната възраст. И така всичко се провали. А за връщането се връщат естествено заради материални облаги. Става така. че или се засичаме някъде, но винаги баща им прави първата крачка за сдобряване, а последният път им се обади по телефона. Те играят такъв театър пред баща си. Решили са, че всички задължения в къщата са мои и мкогато баща им ги накара да свършат някаква работа, ме гледат накриво, сякаш вършат мойта работа. Сега пак сме скарани с мъжът ми, но този път няма аз да правя опит да се сдобряваме, пък ако ще и една година да не си приказваме. Просто чащата преля, омръзна ми като повдигна някакъв проблем за мен, защото той нямал проблеми, да чувам като не ти харесва си тръгвай.
То мойта ситуация май няма оправия, поне ще ми е приятно да си говоря с някой тук и се надявам да намеря нови приятели.

За Арома и изобщо ако в момента има някой в този форум ... Ако знаете колко злоба, завист и омраза може да има в душата на едно 5-6 годишно дете ....  Ако някой има тук нека се обади, не ми се пише сама на себе си ...