Аз вече съм на 27 и все още нямам деца, нямам си и сериозен приятел. Повечето ми приятелки (да не кажа всичките) вече родиха. Но на мен като че ли някакси още не см го почувствала, че искам. Нормално ли е това? Да не би нещо да не съм в ред. Въобще дали ще го почувствам някога? Ами ако не го почувсвам никога? Това ме притеснява много, защото когато бях на 13 бях изнасилена най- брутално от един идиот, който на всичкото отгоре не знаеше, че съм девствена. Така че това ми беше злощастния първи път. Дали това е причината? Може би нещо не съм в ред и за това не мога да го почувствам. Една приателка ми каза, че да не искаш деца е много егоистично и аз се среснах много. Но какво да направя, то трябва да ми дойде отвътре. Умирам от страх като си помисля за раждане, разкасвания, паднала вагина, хернии, увиснал корем и т.н. Егоистка ли съм наистина. Имам една позната която след изнасилване стана обратна. Не може да понася мъжете. Поне такава не съм. Но явно травмата е голяма, но и аз съм успяла да надмогна много, при това сама, без специализирана помощ. Човек в живота си прави 99 % от нещата по задължение. Бебето е едно от малкото неща, които човек прави по желание, не искам да го правя по задължение, но явно ще ми се наложи, защото родителите ми са много вазрастни вече и искат внуци. Чета този форум, всички изглеждат толкова ка да кажа, искащи деца, не намерих нищо свързано с моя проблем. Правила съм си тестове за бременност 2-3 пъти и всеи път ми е прималявало от ужас докато се покаже резултата. Сякаш си правя тест да видя дали имам някакав тумор. Знам, че е гадно, но казвам какво чувствам. Не мога да ги разбера тези жени и това е. Като ходя на гинеколог в клиниката виждам бременни и направо ми прилошава. Това е ако съм преживяла прегледа, защото ми се е случвало и на преглед да припадам. Прави ми впечатление и друго нещо- ако някоя моя позната е родила трудно, всички питат как е бебето, никой не пита как е тя. Това е меко казано грозно. Моля ви кажете ми какво ми има, ако някой е имал същия проблем. Благодаря.