Не искам бебе- нормално ли е това???

Когато срещнеш подходящия човек и решиш, че той ще бъде бащата на твоите деца, просто ще почувстваш вътрешен порив да имаш дете.
Ако, не почувстваш желание за дете до 35-37 годишна възраст, по-добре не се прави опити да имаш по-натам, едва ли ще бъдеш много добра майка.

Ааа, с това не съм съгласна, никога не съм искала да раждам дете, но дъщеря ми (вече като факт) не мисля, че страда 

Така мисля и аз
И моля те, не живей за родителите си, те са до време любовта и семейството е за цял живот, е, освен ако не предпочиташ да живееш и остарееш сама

Изживяла си доста тежък момент и то без помощ, нормално това да е оставило някакви следи макар и неосъзнати. За нежеланието ти да имаш бебе не съм сигурна защото едва ли осъзнаваш дали искаш или не дете когато нямаш подходящ човек до себе си. Имах проятелка която не намираше нищо очарователно в децата, но откакто заживя с едно момче се промени на 180 градуса дори започна да си мечате за бебе. Според мен ти е необходима професионална помощ да преодолeeш травмата която ти е нанесена в миналото и когато един ден срещнеш подходящия човек ще вземете заедно решение за бебе, ще видиш колко по-различни ще бъдат нещата тогава. ТОва че повечето ти приятелки са женени с деца нека не те притеснява, има жени които се женят и раждат много по-късно, но са много щастливи и ни най-малко ощетени. Мисля че първо трябва да си емоционално готова за връзка и след това да прецениш дали си емоционално готова за бебе. Поговори с родителите си и им обясни как се чустваш, понякога те доброжелателно искат да ти покажат че са готови за внуци, но не знаят че това те кара да се чустваш под напрежение.

емоли, не може да правиш обобщения от един случай. 

Според мен изнасилването и желанието да имаш дете нямат особена връзка.
И аз преди имах изваяно тяло, подсвиркваха ми, обръщаха се след мен, а сега 11 месеца след раждането коремът ми е като торба, стриите са безброй и пр. Но изобщо не го отчитам, като проблем.
Винаги съм искала да имам деца, още от както аз самата бях дете. Парадоксално е, че имам аборт по желание, и то не защото не съм била самостоятелна или обременена с някакви трудности, а просто защото човекът не беше подходящ.
Когато се събрахме със съпругът ми да живеем заедно знаех ,че е само въпрос на кратко време да си направим дете. И аз изпитвах ужас от тестовете за бременност, но когато се появяваше само едната чертичка.
Не те съдя, но тъй като искаш различни мнения, ти казвам, че според мен проблемът ти е в егоизмът и нежеланието  да бъде нарушено спокойствието ти.
Бъди здрава, пък кой знае, ако срещнеш  "Човекът", гледната ти точка може да се промени за нула време.

И аз все не бях готова,вьпреки,4е сме 9 години заедно с мьжа ми.Миналата година за един ден вси4ко ми се обьрна и се по4увствах готова,бях на 25години

това е и моето мнение.късмет 

И аз имах подобни мисли : ужас ще погрознея , раждането е ужасно , бремеността ми може да е тежка , а какво ще го правя после  това дете, деца се гледат трудно  и така до 29 години и половина после изведнъж започнах да се радвам на бебетата ,които срещах по улиците и започнах изведнъж да искам дете макар че все още ме беше страх .Когато видях две черти бях колкото радостна дваж повече ужасена и така до 12 седмица, когато видях малкото човече да скача на екрана на видеозона и му чух сърцето чувството е на невероятно щастие и така се чувствам и до днес много много щастлива въпреки 10 килограма в повече който още не съм свалила ,въпреки стриите / е не са много ама ги има/ и липсата на време даже за сън ,но тези неща ще ти се струват незначителни когато имаш детето си , но това предварително не може да се разбере . Аз въпреки скептицизма ми относно идеята колко е хубаво да имам дете сега две години по-късно има две породени деца с 11 месеца разлика и съм много много щастлива мама , на 31 години съм и определено от раз изпреварих колежките си на 23 години които ме питаха за кога отлагам и кога ще родя първо ,че и второ дете ве4е съм била стара ,и за второто нямало да остане ред . Така че нищо не се знае ще имаш дете когато му дойде времето,и тогава ще бъдеш щастлива не изсилвай нещата само защото роднини те питат какво става мен осем години ме питаха така , но и не се страхувай от идеята да станеш майка , два пъти повече е хубаво отколкото страшно. Наистина най-важното е да срещнеш подходящ човек , но и да не го срещнеш една майка винаги ще обича детето си и ще се грижа за него на всяка цена , а относно това че е задължително  да имаш деца и че е егоизъм да нямаш пълни глупости , човек може да свърши много полезни и алтруистични и значими дела в живота си без задължително да се размножи , майка Тереза егоист ли е била като не е имала деца ?, може да се спори кое от двете е повече егоизъм решението  да имаш или  да нямаш деца , и без това човеците сме пренаселили планетата .
А за травмата от изнасилването смятам ,че няма връзка със страха и нежеланието  ти да имаш деца ,  и аз изпитавах такъв страх и нежелание ,а в момента съм доста по-търпелива майка от моя позната която се кълнеше че призванието на човек е да роди и да отгледа дете и твърдеше ,че ще има 3 деца ,а сега е изнервена от  гледането  на едно дете и казва че второ може и да няма , а пък аз живот и здраве искам и трето .

според мен си изпаднала в една дълга и тиха депресия,без дори да се усещаш.незнам дали причината е в това,което си преживяла,ти най-добре знаеш превъзмогнала ли си го.
но наистина след такива кошмарни драми и то на крехка възраст доста хора се променят и често занапред поведението им не е по приетия стереотип.
лично според мен не е нормално на твоята възраст да не искаш да имаш мъж до себе си,семейство,деца.обикновено това ни е в природата и повечето от нас го искат силно.
според мен трябва да поговориш с психолог и да разбереш дали проблемът ти е от някаква травма или просто е въпрос на индивидуалност..защото пък има и хора,които не искат семейство,не искат да имат деца..вярно,малко са такива,но ги има.и все пак,не смятам,че животът им е щастлив.според мен,каквото и да имаме,каквото и да сме постигнали,най-хубавото нещо,което осмисля съществуването ни е семейството и това да оставиш нещо след себе си.
успех!!!

Това щях да кажа и аз. Когато срещнеш подходящия човек (дано наистина да е такъв), няма да ти минават такива мисли, а заедно и с нетърпение ще очаквате двете чертички  на теста.

Според мен си депресирана.Потърси услугите на специалист.

Изживяла си прекалено голяма травма, била си много малка. Това те е бележило за цял живот. Мисля, че трябва да поговориш с някого - не е срамно, не се стахувай да изкажеш болката си пред човек, който ще ти помогне, специалист имам предвид. Когато успееш да се справиш с този проблем ще видиш, че всичко ще си дойде на мястото. Тогава ще можеш да допуснеш до себе си мъж, който да обичаш и да му позволиш да те обича, да не се страхуваш, че и той е като всички останали и ще те нарани. Така постепенно ще разбереш,че и ти искаш детенце и това ще е неговият татко. Пожелавам ти късмет   

Подкрепям това мнение .