Не искам бебе- нормално ли е това???

issy81  , споко не си сама 
Аз нямах никакво желание за деца, ама никакво, всичките ми приятелки станаха крави, обезформиха се, заприличаха ми на лелки , разказите им за това как са раждали ... леле кошмари съм сънувала, няколко тестове за бременност точно така като тебе, докато не видях заветната чертичка , направо предпочитах стократно да умра , отколкото да съм бременна .

Омъжих се на 31, много обичам мъжа си - обаче никакво желание за дете , никакво , почнах да си мисля вече , че и аз съм леко ненормална ... до деня в който уж се пазех, уж смятах дни за безопасен секс  и ко стана ... видях  двете чертички и ... честно да ти кажа ама хич не се зарадвах. Разтреперах се, разревах се от ужас ...

Така до деня в който не видях малкото същество , малкото му сърчице и нещо в мене се промени. Преди това исках да го махам, пречеше ми, лошо ми беше ... бе всичките му там гадости на пустото му бременеене ... Сега то е целият ми свят, не знам как стана тази метаморфоза. Искам да се роди само живо и здраво , а как ще го раждам ... Бог да ми е на помощ, но съм готова на всичко, само то да ми е здравичко 

Хайде успокой се сега, виж , че има и други мацки като тебе, че и по дърти ... при това без да съм изживяла всичко това,което си описала ...и пак не щях и да си помисля за дете 
Но времената се менят, ще дойде и твоят ден, ей така изведнъж и ще видиш колко ще си щастлива 
 

До 30 г. изобщо не сьм искала да имам деца, исках да уча, да си намеря хубава работа и какво ли още не... Всичките ми приятелки в БГ родиха, но никога не сьм се сравнявала с тях. Всеки си има собствен пьт. Така на 31 г. родих дьщеря си, на твоите години изобщо и не сьм мислела за това. 

Според мен, отвращението, което изпитваш към бременността, раждането, и всичко свързано с вагината и детеродните функции, се дължи изцяло на травмата, която си преживяла. И аз съм сигурна, че ако поговориш известно време с психолог, много неща ще се изяснят и ще успееш да се справиш със страхове, за чието съществуване дълбоко в теб дори и не подозираш.

Бебето в момента не е най-важното нещо, което трябва да направиш. По-важно е да постигнеш мир със себе си и да затвориш старите рани.   

Аз не съм имала травма, но на твоите години бях на същия хал.
Малко след това дойде и "черната неделя"

  Момичета, страхотни сте, аз съм новичка в този форум ,смисъл че се регистрирах отдавна, но не пиша често, и да си призная не очаквах много. Но сега съм много по -спокойна, защото явно не съм единствената. Благодаря ви за хубавите думи. Пък и като се замисля майка ми ме  е родила на 37!! При нея е било по други причини, но все пак е било късно. Така,че както казват в една реклама "Най- хубавото предстои!" Когато на човек му се случи някаква травма, обикновенно белезите излизат на яве по- късно. На момента не изпитваш нищо, като че ли психиката ти го блокира, сякаш за да се предпази. При мен споменът се върна като започнах да водя полов живот. Дойде един момент, в който усетих, че съм натрупала много гняв в себе си. Реших да се тренирам да мисля позитивно. Става бавно, но помага. Психиката може да ти е невероятен съюзник (майка ми го доказа, като пребори рака) и в същото време може да ти е голям враг. Трудно се преборва, защото едно е да искаш, друго е да го направиш. Но аз съм сигурна, че ще се справя. 

"не искам дете, за да не стане така, че някой ден да искаш, а  то да не става тогава.Понякога събдата си прави шегички с нас"

Ох да и това го има, права си. Пази Боже да не се случва на никого!! 

Здравей мили4ка Issy!И аз мисля 4е проблема от4асти е травмата и от4асти самотата ти!Може би просто не си готова и аз родих на 29години за първи път и не съжалявам.Най важното е да остане6 на саме със себе си и да разбере6 какво то4но иска6.остави какво говорят хората.годините нямат зна4ение.Избери пътя си и тръгни по пъте4ката.....Успех мили4ка

Мила issy81 мога да ти кажа, че това с желанието и усета, че си готов да имаш деца са някакви думи просто. Когато срещнеш човек до себе си, ще видиш как ще се промениш. Писали са ти, че любовта променя хората и е така, но в същото време не стой да чакаш тя да те намери. Ако имаш някакви проблеми с отношенията си с мъжете, може би се дължи на травмата от изнасилването и в такъв случай е хубаво да помислиш за по-специализирана помощ (психолог, психоаналитик).
Пожелавам ти да те сполетят прекрасни изживявания!
 

Съгласна съм и аз 

Нормално е. Аз поисках, чак когато навърших 33. В рамките на една година се сдобих и със съпруг, и с бебе.

Ами според мен не си чак толкова голяма,за да искаш отчаяно бебе.Също може би причината е в това,че още не си срещнала подходящия мъж,от който би желала да имаш дете.Аз родих на 31 и мога да кажа,че на 27 също не ми се е искало да имам бебе.Всичко си идва,когато трябва-природата си знае работата!

Здравей, Иси81!
Радвам се, че си се престрашила да пишеш в този форум и споделяш толкова лични за теб неща. Аз съм психолог и смятам, както споделиха това мнение жени преди мен, че тази стъпка, която си направила е знак за това, че търсиш причината за това да се чувстваш така  този момент. Много жени преминават през подобни травми в живота си, макар да да говориш открито за това, това е травма, която трябва да отработиш съвсем съзнателно и по възможност със специалист, защото човек може да попадне на всякакви хора, които да му дадат множество съвети, които не само да не му помогнат, но дори да му навредят. Както човек има рани по тялото, така има и рани в душата и е хубаво да им се обръща внимание, няма нищо лошо в това да признае човек, че има душевна рана и да иска ад я излекува, защото ако не я излекува, тя остава в него и може цял живот да ти напомня за себе си, още повече ако не е отработена да нараства и да става все по-голям проблем. Моите клиенти в началото винаги се притесняват за това другите да не ги помислят за ненормални за това, че получават специализирана консултация и работят със психолог. В България все още не се е наложила достатъчно работата с психолози и често хората бъркат психолозите с психиатри, които работят с друг контингент от хора. Психолозите работят с нормални хора, които са минали или преминават през някаква травма в живота си, помагат им сами да достигнат до решение на проблема, не дават готови отговори.
Относно възрастта ти, не се притеснявай, няма такова понятие като стар за това да имаш дете. Има много силно притискане от страна на обществото за това кое е нормално и кога е нормално - кога е нормално да се ожениш, кога е но0рмално да имаш деца. Но определени маркери не могат да се приложат за всички хора. В Германия например жените до към 3334години градят карира и едва след това се ориентират да градят семейство. Не се оставяй приятели и познати да те притискат. Разбирам родителите ти, че искат внуче и мечтаят за това, но няма универсални рецепти з атова как да се развие животът на даден човек, всичко е страшно индивидуално. Тези стереотипи или както ги наричам аз - чекмеджета, в които сме научили да мислим, не само, че ни пречат да се наслаждаваме на живота си, но и правим близките си и познатите си нещастни, опитвайки се да ги вкараме там, където си представяме ние, че трябва да влезнат, защото така животът е по-подреден, възприемаме го по-лесно.
Жените, които са се изказали преди това са прави, че първата стъпка е да намериш човек до себе си, с когото да изградите стабилни взаимоотношения, взаимно-доверие и едва след това да започнете да планирате семейството си и да планирате нов член на семейството.
Относно неприятните чувства, които те връхлитат, също е хубаво да поговориш със специалист. Да откриеш корените на проблема. Аз вярвам, че най-голямата сила на човека е тази да се променя, да се развива и да усъвършенства себе си, не с познания, а с вътрешно обновление, очистване от проблеми и осъзнаване на собствените слабости, като по този начин расте.
Не се обиждай от подобни изказвания, че си егоистка. За да се чувстваш така си има конкретна причина.
Пожелавам ти един прекрасен път пред теб, в които да опознаеш повече себе си, да откриеш причината за проблемите,д а се сблъскаш с тях и стъпка по стъпка да започнеш с всеки изминал ден да се усмихваш повече на това, че си победила повече себе си и ходенето ти в живота става по-леко, защото товарите олекват!

и аз на 27 не исках ,не искахи на 30 ,не исках и на 32 - чак сега на 35 се чувствам готова .......така че не си луда

Има и такива жени!
За пример мога да ти дам моята братовчедка, която потръпвае от ужас като си представяше, че нещо може да мърда в нея.
Дойде момента в който се влюби в настоящия си съпруг а той много искаше дете.Тя се съгласи в крайна сметка....изкара кошмарна бременност и месец след раждането пожела да се върне на работа и остави детето на леля ми да го гледа.
Всички мислехме, че след като вече го е видяла и гушнала нещо в нея ще трепне.....но уви...
Не обича дъщеричката си, изпада в истерии когато и се наложи да седи при тях 2-3 дни в месеца и крещи по малката непрекъснато.Гледката е отвратителна!
Споделя ми, че никога не го е искала и освен Марин (мъжа и) не може да обича никой.

Ако не искаш дете по-добре не раждай, защото след това страда малка невинна душа!