Занималнята в училище - за или против

  • 15 988
  • 81
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 373
Родител съм на момиченце, което завършва вече първи клас. Отглеждам го без чужда помощ - на съпруг или на мой родител. Детето не посещаваше занималня по време на учебната година, подготвяше се сама вкъщи. И се справяхме добре. Разбира се, беше ми много трудно, но не в това е въпроса. Знам, че сега предстои дълга ваканция, но нали все пак трябва да се направи равносметка за изминалия първи клас. Та, напоследък ме занимава мисълта дали догодина да я запиша на занималня и да намеря начин да отделя от сем. бюджет едни 200-300 лв. Отзивите, които получавам за занималните са много противоречиви и така и не мога да си отговоря кое е по-добре за развитието на детето, за насърчаване на самостоятелно справяне със задълженията, за формиране на чувство за лична отговорност, изграждане на дневен режим и навик за приключване с ученето и домашните, преди да се започне с игрите. Посещението на занималня или самостоятелната подготовка вкъщи и проверка на домашните вечер?
Основния ми въпрос е: занималнята в училище ще научи ли детето ми на това? Или единственото на което мога да разчитам са написаните домашни и подготвени уроци. Защото много е лесно да се дадат едни пари и да успокоя съвеста си, че съм направила това, което е добро за детето ми, но дали наистина е така?

Ще съм благодарна за всяко мнение или лично впечатление.  Simple Smile

# 1
  • Мнения: 205
Смятам, че няма голяма полза от ходенето на занималня.Познавам деца, които посещават занимални и оставам с впечатлението, че не работят кой знае колко там.Според мен най-добре е тя да свикне да учи сама вкъщи, а вечер ти да преглеждаш какво и как е направила.

# 2
  • Мнения: 1 608
Най-много зависи от учителката, която им води занималнята.

# 3
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Против занималните на днешно време, децата се изнервят и уморяват много, ако може учителка в къщи или частна занималня до 10 деца.

# 4
  • София
  • Мнения: 62 595
Мисля, че детето вече е свикнало да се оправя самичко и ако това му харесва ще предпочете да си остане вкъщи. Занималните са за спокойствие на родителите докато са на работа, а не за децата. На мен не ми допада идеята децата да са по цял ден на някакви маси и чинове, с едни и същи дрехи от сутринта до вечерта, на шум, прах и някой, който им казва какво кога да правят. Тяхното ежедневие така по нищо не се различава от това на възрастните.

# 5
  • Мнения: 14 654
Против съм. Като аз бях ученичка, занималните се посещаваха предимно от слабите ученици, с които имаше нужда да се работи допълнително. Сигурно е гадно по цял ден да седиш в училище, а и уморително.

# 6
Защо просто не попиташ детето? Crazy

# 7
  • Добрич
  • Мнения: 5 453
Занималнята е подходяща за деца, които не могат сами да се справят със задълженията си или няма кой да ги гледа, а родителите им не желаят да остават сами у дома. На децата  им е по - весело да са заедно, отколкото всяко само. Щом детето може да се подготвя само и оставянето у дома не те притеснява няма смисъл да го записваш на занималня. Там няма да стане нито по - организирано, нито по - самостоятелно. Естествено голямо значение има и какъв е преподавателят, особено за децата, които се затрудняват с подготовката на уроците.

# 8
  • Мнения: 285
Аз съм против. Няма как една учителка да може да подготви 20-тина деца. Ако датето ти се справя добре само, по-добре е да не ходи на занималня в у-ще. Ако все пак искаш да го запишеш, то нека това да е частна занималня. Плащеш, но знаеш, че всичко е О.К. Написани домашни, затвърден учебен материал и допълнителна подготовка.

# 9
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
Аз съм ЗА Peace

# 10
  • Мнения: 2 197
Против съм. Като аз бях ученичка, занималните се посещаваха предимно от слабите ученици, с които имаше нужда да се работи допълнително. Сигурно е гадно по цял ден да седиш в училище, а и уморително.
Аз посещавах занималня, защото майка ми работеше по 12 часа на ден. И въпреки, че за мен първи клас беше абсолютно излишен, защото знаех да чета, да смятам и да умножавам ходех и на занималня. Така че това за слабите ученици не е вярно, понякога е въпрос на време от страна на родителите.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 373
Работя на 8 часа - от 9 до 17:30, като в обедната почивка тичам да я водя или вземам от училище. Де факто, детето е само вкъщи за около 4 часа. Често се случваше да е написала домашните до половина и да е започнала с игрите или просто да забрави за някое домашно и въпреки написаният дневен режим да пишем домашните след 17:30, вместо само да ги проверя. В такива моменти везните накланят в полза на занималнята. Но после си давам сметка че желанието ми да я запиша там е породено повече от стремеж за мое удобство, защото едва ли детето ще се чуства добре ако е от 9 до 17:30 на училище. Това си е напрежение по цял ден и то 5 дни в седмицата. Разпитвала съм родители на съученици, които посещават занималнята - едните са доволни, другите - не. Не винаги децата са с написани домашни след занималня, чувстват се уморени пък и не отпада задължението за проверка от родител. Така остава единствен плюс - това, че детето не е само вкъщи.

Обсъждала съм и с нея въпроса - не може да вземе твърдо решение иска или не да ходи на занималня, но като че ли е по-склонна да си е вкъщи.

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Направете уговорка да опита за 2 седмици или повече, пък после решавайте. Никой няма да те хване за гушата и да те задължи да водиш детето.

# 13
  • Sf
  • Мнения: 978
Не знам, как е в платените занимални. Дъщеря ми ходеше първите три години на безплатна занималня в училище и го отчитам като една от най-големите си грешки. Уж много лесно беше всичко и нямаше проблеми, но сега завършва шести клас, и още някои неща ми излизат през носа - но чак сега си давам сметка, че улеснявайки си живота тогава, си го утежних двойно сега.

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Щом детето ти си има изградени навици и само се е оправяло вкъщи когато е било в първи клас не виждам смисъл от занималня. Аз  си мисля моята дъщеря да я запиша на занималня като тръгне на училище поради други причини- да не се притеснявам къде скита или какво прави докато ме няма. А не се надявам някой да и създава навици или да я подготвя перфектно за училище в никакъв случай.

# 15
  • София
  • Мнения: 39 764
Не мисля, че занималните са само за "слабаците". Като малка ме гледаха баба ми и дядо ми, и двамата работеха. Аз всяка година завършвах с 6 и похвално писмо (от онез забравени социалистически хвалебствия за подрастващото поколение). И ходех на занималня.

Аз съм за занималнята. Много зависи от учителката, която ще води децата. Мисля Дияна на есен да я запиша на занималня (стига да се организират в у-ще).

# 16
  • На село
  • Мнения: 873
На базата на моя личен опит с дъщеря ми, която сега завършва 6ти клас, съм категорично против занималня в училище. В първи клас ходи няколко месеца - лоша организация и дисциплина на класа, невъобразим шум и прах, не добра храна в училищния стол и в крайна сметка - дописване на домашните вкъщи вечер до 20 часа. Никакви навици! Спрях я след 2 месеца, макар че това не бе добре за социалните й контакти - целият клас без нея и още едно дете продължиха да си ходят на занималня до края на уч. година. В края на трети клас дъщеря ми пак ходи на занималня 1-2 месеца - учителката се смени, а аз започнах работа след майчинство - новата учителка беше страхотна и детето ми се подготвяше добре. Да, но в четвърти клас пак смениха учителката, даже направиха занималнята платена - пак 1-2 "изгубени"месеца. Дъщеря ми започна да си учи сама вкъщи - един път не е отишла без домашно и ненаучила. Така че дали ще е успешна подготовката на уроците на детето ти в занималнята в много голяма степен зависи от преподавателя.
Щом детето е изкарало "трудния" първи клас, подготвяийки се само вкъщи, нататък ще е още по-добре - аз лично бих си го оставила вкъщи.

# 17
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Безспорно зависи много от учителката. Peace

# 18
  • Мнения: 7 474
Опитайте, всичко зависи от учителката Wink

# 19
  • Мнения: 673
 Аз съм категорично против занималните в училище.Зависи и от учителя , но при тези огромни групи си е чиста загуба на време и единствено улеснение за родителите. По-склонна съм да се съглася със частните, но пак имам едно на ум. Синът ми сега завършва втори клас. Аз напуснах работа ,за да съм до него  основно ,за да му създам навици за учене и справяне със задълженията. В първи клас определено беше много трудно, но във втори-стоенето ми вкъщи просто изгуби смисъл. Времето лети и децата порастват.
  Смятам ,че в твоя случай занималнята ще е излишна, защото тя вече ще може да се справя сама.

# 20
  • Варна
  • Мнения: 373
...тя вече ще може да се справя сама.

Силно се надявам да е така.

Направете уговорка да опита за 2 седмици или повече, пък после решавайте...

Май най-добрия вариант е този. Няма как да знам със сигурност какви ще са резултатите и ще има ли полза от занималнята за моето дете, ако не опитаме поне за кратък период. Съгласна съм, че много зависи и от учителите, водещи занималнята, но все си мисля че ако проблема идва от тях, ще е най-лесния за решаване.


Това е притеснението ми - липсата на изградени навици или по-точно изграждането на навик да се учи, ако някой те следи изкъсо.

Щом детето е изкарало "трудния" първи клас, подготвяйки се само вкъщи, нататък ще е още по-добре - аз лично бих си го оставила вкъщи.

Да. Има доста време до началото на следващата учебна година и съм сигурна, че в това време психичното й развитие ще претърпи скок и много от остатъчните навици, изградени в детската градина ще останат на заден план. Може би ще я оставя да се подготвя сама в началото на 2-ри клас, за да преценя дали ще има нужда да я записвам на занималня и ако все още надделява желанието за игри и не съумява да си наложи да напише домашните преди игрите ще пробвам да я запиша за известно време. Така и тя самата ще има база за сравнение и ще може да избере в коя ситуация се чувства по-спокойна и по-добре.

# 21
  • София
  • Мнения: 478
 Естествено е да има противоречиви отзиви, поради простата причина, че от занималня до занималня понякога разликата е огромна. И това не зависи от това, за частна или държавна говорим, а от качеството на преподавателя. Безспорно удобството и сигурността детето да е под надзор са  неоценимо предимство, а умората от дългия "работен ден"- известен недостатък.
 Лично аз на този етап  съм твърдо "за" . Дъщеря ми е втори клас и посещава занималня, въпреки че аз съм  в майчинство и имам възможност да я гледам, а и резултатите и в училище са прекрасни (пу-пу!). В нейното училище учениците в начален курс, които не ходят на занималня са малко, а в класа й се броят на пръсти. Дисциплината е на необходимото ниво, децата се мобилизират и се справят с доста прилично темпо с огромните домашни, контролът е индивидуален и ефективен и при необходимост  им се  предоставя компетентна помощ, каквато не винаги родителите сме в състояние да дадем чрез достатъчно адекватни за нивото им на познание средства.  Забелязала съм, че въпреки че по принцип е самостоятелна и отговорна, справянето с аналогичен обем домашни в къщи й отнема повече време и усилия да се съсредоточи. От друга страна за голямо предимство считам възможността за социализация през свободното от уроци време, макар то да е доста ограничено- имат задължителен час почивка наобед, през която играят навън, както и след приключване със задачите за деня. Защото по време на сутрешните занятия времето през междучасията е крайно недостатъчно децата да общуват и да се опознаят, а сегашните форми на обучение обикновено им предоставят възможност само да си гледат гърбовете.  Действително умората е значителна, но когато изпълнена с притеснения от прекомерното за възрастта натоварване предлагам на детето да я взема наобяд, обикновено отказва. И често е небходимо неколкократно и свирепо скърцане със зъби от моя страна, за да я убедя да си тръгне и съответно да прекъсне играта си следобед.

# 22
  • Мнения: 24 467
Против съм привикване на детето от малко да подготвя уроците си под постоянния надзор на възрастен, в средата, в която прекарва без друго по половин ден и сред 20 деца. Безполезно е. Предпочетох да го науча да се подготвя сам в къщи, да си разпределя времето, да мисли сам, да си подрежда нещата сам. Положих много усилия и още полагам /макар и далеч по- малко/ за двете ни училищни до момента години, но пък резултатът е, че детето наистина се подготвя само, дори успехът му е чудесен и придоби много полезни навици, които липсват у много възрастни хора.
Ако няма кой да го прибира на обяд, а поради местоживеенето ни той не би могъл да си ходи сам от училище в къщи бих наела човек да го води у нас. Допълнителните занимания предпочитам да са извън училище, да не са свързани с общозадължителната му учебна подготовка /там един ученик може да се справи и сам/, да не заемат цялото му свободно време и да са по негово желание.
За мен и през лятото е редно да не се занемарява учебният процес, макар и това да е най- лесния вариант. Винаги съм оставяла през първата лятна ваканция на сина ми някоя и друга задачка или текст за писане. Отнема не повече от половин до един час дневно, но пък полезните навици се затвърждават.

# 23
  • София
  • Мнения: 478
 Самостоятелността в подготовката безспорно е много добре да бъде възпитана възможно най-рано, съгласна съм. Но моите впечетления са, че именно в занималнята нещата поне при нас стават по-лесно - някак си има организация, която донякъде децата сами налагат. Защото се мобилизирaт и работят бързо, не толкова заради конкуренцията, колкото за да играят повече заедно накрая. Ако някой не се справя, прердполагам дописва вкъщи. И под надзор нямах предвид някой да им стои на главите да ги подсеща какво да правят, а по-скоро да се правят проверки на домашните и при необходимост да се дават допълнителни задачи, диктовки и конкретни указания-нещо което иначе родителите биха правили така и така вкъщи.

# 24
  • Мнения: 24 467
Да, по- лесно е, когато възрастен организира графикът на детето, но не е полезно за самото това дете. Когато детето свикне да бъде самостоятелно си работи и в къщи добре. По- важно е не нещата да станат бързо, а да станат качествено и с усилията и организацията на самия ученик. Самият процес "учене" също подлежи на обучение и тренировка. Началото задължително следва да бъде в І клас. Иначе се губи ценно време.
Проверки, напр., аз правя винаги у нас, след като се прибера от работа. Само че в къщи ме чакат готовите написани неща и подготвените уроци. Знам, че е по- трудоемко, но го намирам за в пъти по- добре за самото дете. Допълнителни задачи давам от сборници, текстове- чете си сам книжки, подходящи за неговата възраст. Резултатите са видни от училищния успех и резултатите от състезания, които са един вид външна /не училищна/ оценка.
Много ми допаднаха думите, с които нашата класна ни посрещна още миналата година в първи клас. Тя сподели опит, според който да имаш първокласник е като да имаш новородено-толкова работа изисква. Само че е по- трудно, тъй като първокласникът "не се обажда" да те информира за своите нужди /за тях можеш по- лесно да забравиш или въобще да не разбереш,че ги има/, а последните се запълват доста по- трудно и изискват доста повече внимание, а не механична работа.  Тази жена лично мен ме научи на доста неща като майка на ученик. От нея също знам, че това, което е най- важно за началната степен на обучение е не толкова учебния материал, колкото придобиването на най- полезните /не само за училище, но и за живота/ навици- самостоятелност, подредба, отговорност за собственото поведение.

# 25
  • София
  • Мнения: 478
Judy, yes

# 26
  • София
  • Мнения: 62 595
Като стана въпрос за самостоятелността споделям възгледите на Джуди.
Тази година децата са във втори и трети клас. Домашни не проверявам - нито през деня, нито в края на седмицата. Има периоди, в които всъщност не зная дали са си писали домашните и колко домашни са имали. Питат за някоя задача или сами ми носят съчитенията си по български, защото много им се кефят - много рядко допускат правописни и граматически грешки и учителките им ги хвалят. Единствено помагам малко по ЧО и ЧП, когато трябва да се правят някакви допълнителни неща и опростявам някои неща. Всъщност целта ми не е детето да изкара оценката, а да му дам по-широки рамки изобщо по природните и хуманитарните предмети така, че да му улесня живота като му кажа основните принципи в науките. Откакто са започнали училище им внушавам, че от тях зависи да потърсят помощ (с две думи, който е на зор си търси начин) и аз няма да им вися на главите. Досега е имало 1-2 леки издънки, но те бяха съвсем в началото.
Съмнявам се дали биха постигнали такива резултати, ако ходеха на занималня. Разказвали са ми, че някои от съучениците им на занималнята хитруват и не казват на учителката какво домашно имат, защото не им се пишело. Част от времето всъщност на занималнята си мислят как да излязат на двора да играят. Като си говоря с другите родители оставам с впечатлението, че те в почивните дни прекарват доста време в гледане на домашни и наваксване на някои пропуски или всяка вечер трябва да контролират какво и как е писано. За мен това е двойна работа и ефективността е снижена.

# 27
  • Мнения: 2 700
Дъщеря ми винаги е ходила на занималня, с изключение на последния месец, когато занималнята просто я закриха. Раздвоена съм в мнението си. Като цяло винаги съм била доволна от занималнята. И домашните бяха написани, и детето разполагаше вкъщи със свободното си време и на мен ми беше по-спокоен деня. Не съм имала забележки по отношение на "качеството". И преди, и сега дъщеря ми е пълна отличничка, т.е. и успехът не й се промени от липсата на занималня. НО вкъщи пада едно неимоверно туткане - гледане на телевизия, взимане на душ, оправяне на гардероба, острене на моливи, слушане на дискове, говорене по телефон, пределно късно лягане. Може би Джуди е права, че е по-лесно възрастен да организира времето на детето. Ако се случи мъжът ми да остане вкъщи и да й забрани включване на телевизор докато не приключи с домашните, свършва бързо всичко , но оставим ли на нейната съвест разпределението на времето, нервите ни се скъсват.
В този смисъл и Да за занималнята (като успешен вариант детето да е под контрол и да си научава уроците) и Не - ако приемем, че навикът се формира отрано.
А може и да е въпрос на дете и на възраст... Не знам.

# 28
  • Мнения: 24 467
solaris, на това се опитвам да акцентирам в настоящата тема- много трудно е и изисква и време и усилия създаването на навици детето да се грижи САМО за времето си, за интересите си, за заниманията си, за себе си. Усилията са от страна най- вече на родителя. Знам през какво минах за двете години ученически живот на сина ми. Ходя и на работа. Един месец е крайно недостатъчен, това са умения за цял живот. В резултат на непридобити овреме такива навици редица възрастни и сега се туткат, зяпат ТВ понеже е най- лесно да се пльоснеш на дивана и не могат да си подредят живота, понеже няма кой да ги насочва постоянно и да ги тика с остена. Това е едно основно житейско умение, което се възпитава СЕГА, когато грешките не водят до много сериозни последици.
Не е само въпрос на дете и на възраст- всеки човек е склонен малко или много към инерция, към поемане по лекия път. Затова е жизнено важно да се приучи към ред и дисциплина от рано. Научаването на конкретните уроци е много по- маловажно, освен това от родителя зависи те да са подготвени. Сега обаче се залагат основите на бъдещия живот на човека, това е по- важното, мисля. Ако днес уроците са кратки и лесни, утре те стават по- сложни и в пъти по- важни.

# 29
  • Sf
  • Мнения: 978
В резултат на непридобити овреме такива навици редица възрастни и сега се туткат, зяпат ТВ понеже е най- лесно да се пльоснеш на дивана и не могат да си подредят живота, понеже няма кой да ги насочва постоянно и да ги тика с остена. Това е едно основно житейско умение, което се възпитава СЕГА, когато грешките не водят до много сериозни последици.

Това имах предвид и аз. Ако не я ръчкам постоянно, нещата се влачат, и влачат, и влачат, и накрая така и остават несвършени.  Rolling Eyes

# 30
  • Мнения: 24 467
Затова споделям опит, тъй като минах през това за тези въпросни две години- ръчках, бутах, наказвах, награждавах, карахме се, примери давахме. Както казах- работя и  през деня, естествено, не съм си в къщи. Използвах обаче първата ни лятна ваканция максимално, както вече писах- всеки ден оставях по някоя задача за вършене. Винаги му набивам в главата, че първо е работата, после- кефът. Спрях компа и ТВ-то за времето, когато не сме си у нас. Първо това му тежеше, сега вече не. Чак тази година взе да схваща, а едва ІІ срок започна да марширува в крак с програмата и изискванията. Обаче употребих за целта целия първи клас и лятната ваканция. Хич не е лесно, да знаете! Обаче се надявам усилията, положени днес, да дадат плодове утре. Сега само "връзваме". Е, поне не сме по голи клони.
Mrs. Lovett , няма как да останат нещата несвършени- вечер проверявам редовно и а съм напипала нещо такова- а съм го спастрила да пише, а това значи да не излезе да играе с апапите /от това по- голямо наказание здраве му кажи/. И от игра съм го викала, няма шест- пет. Свиква се с всичко, само желание и постоянство да има.
Успех! Laughing

# 31
  • Sf
  • Мнения: 978
Judy, при нас нещата са леко изпуснати, плюс, че пубертета я тресе, а и аз с малко бебе - най-често не успявам да проверя всичко (срам, не срам, но е така  Embarassed ). Но от два месеца тръгна на уроци каката, виждат се резултатите вече, и имам голееми планове за през лятото.  Twisted Evil

# 32
  • Мнения: 673
  Аз също се борих като прасе с тиква ,докато изградим навиците  и създам у сина си чувство за отговорност. Сега считам ,че съм се справила, показателен е успехът му. Не го проверявам ,не му вися на главата. Той сам си гони нещата и съзнава ,че писането на домашни е неговото най-важно задължение. Не съм убедена ,че занималнята постига подобни успехи / пак отварям скоба -зависи и от учителя/. За мен също така е изключително важна и почивката на детето ми, нещо което занималнята по никакъв начин не може да подсигури.

# 33
  • Мнения: 24 467
За почивката и разнообразието, за които споменава Ради- също ги включих в сметката и везните съвсем се наклониха "против занималнята".
Mrs. Lovett, бях с малко бебе, когато големият тръгна в І клас. По- лесно беше. Сега бебото е на две и шета, и вика, и внимание иска, и по вратовете ни виси, и с големия се закача, и непрекъснато ломоти, не млъква за секунда. Ужас! Не мога да си представя, ако миналата година беше на две. Връчвам го на тати, когато вечер се налага да обяснявам нещо, в противен случай е невъзможно или поне би било адски трудно. И да не зарязвате работата през ваканцията ей, тя е достатъчно голяма /и работата и ваканцията  Laughing/! 

# 34
  • Варна
  • Мнения: 373
Затова споделям опит, тъй като минах през това за тези въпросни две години- ръчках, бутах, наказвах, награждавах, карахме се, примери давахме. ... Винаги му набивам в главата, че първо е работата, после- кефът. Спрях компа и ТВ-то за времето, когато не сме си у нас. ...

Judy, твоите думи са точно описание на моите действия. И аз съм прибягвала до спиране на комп-а и ТВ-то, докато ме няма вкъщи. Ефект имаше, но само за около 2, 3 дни. После пак същата история. Успокоявах се с факта, че нищо добро във възпитанието не се постига от раз и без полагане на много и непрекъснати усилия, и пак започвах с обясненията, колко е важно да се спазва правилото "Първо работата, после забавленията!". И те така, целят първи клас. 

Думите ти относно резултата от твоите усилия ми дават кураж, че съм на прав път. Много по-важно ми е да възпитам отговорен и организиран човек, отколкото времето ми да минава в спокойствие и почивка.  newsm10

# 35
  • София
  • Мнения: 62 595
Забраните вкъщи определено не са действали благотворно. Мисля, че организирането на времето е умение, което може да се усвои единствено по пътя на пробата и грешката в детска възраст. Не мога да ги контролирам чрез изключване на телевизори, кабели и интернет, защото ако решат да се занимават с нещо друго, то може да бъде игра на карти, някакви техни си игри с играчки и какво ли още не. От свой опит го казвам - когато се опитваха да ме контролират измислях всякакви варианти, в които привидно вършех работа, но всъщност правех нещо друго (книгата под учебника е изпитан метод). Дори имаше някаква провокация и наслада в това положение - цаках ги с топла бира.  Wink

# 36
  • Мнения: 673
Забраните вкъщи определено не са действали благотворно. Мисля, че организирането на времето е умение, което може да се усвои единствено по пътя на пробата и грешката в детска възраст. Не мога да ги контролирам чрез изключване на телевизори, кабели и интернет, защото ако решат да се занимават с нещо друго, то може да бъде игра на карти, някакви техни си игри с играчки и какво ли още не. От свой опит го казвам - когато се опитваха да ме контролират измислях всякакви варианти, в които привидно вършех работа, но всъщност правех нещо друго (книгата под учебника е изпитан метод). Дори имаше някаква провокация и наслада в това положение - цаках ги с топла бира.  Wink
  Абсолютно си права. Децата са много изобретателни особено ,когато трябва да се заобикалят забрани. Забранения плод е най-сладък. Аз не съм прибягвала до подобни мерки. Разрешавам и телевизия и компютър ,и плейстейшън стига да си е преценил правилно времето и да си е подготвил уроците. Оставям сам да си решава ,но с условие ,че отговорността от неподготвените уроци си е негова.

# 37
  • Мнения: 24 467
Съгласна съм, само че предпочитам това време да бъде запълнено с някаква активна игра, а не с пасивно зяпане в екрана. Особено с ровичкане в нета, когато в къщи няма никой. Така хлапето придоби навици само да си намира забавления, да си измисля игри и да е по- активен, а не пасивен наблюдател. Преди просто се пльосваше и зяпаше. Сега току ще си хване книжка или ще излиза с топката по- често.

# 38
  • Варна
  • Мнения: 373
цаках ги с топла бира.  Wink

хаха ... нищо по-различно и към настоящия момент с дъщеря ми. После прибягнах към друг метод - сделка. Simple Smile Та, тя си решаваше какъв да е залога. Обикновено беше нещо, което желае да получи - посещение на сладкарница или време за определена игра, в която и аз да се включа, защото не може да се играе от един, пожелавала си е и съвместно правене на крем, които тя много обича. От моя страна условието обикновено беше - добрата подготовка за училище и допълнително четене или писане, понякога дори включвах и оправяне на стаята й. Този метод определено имаше по-голям успех от принудителното спиране на компа и ТВ-то.

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
За ученето сделки не правя. Казала съм им - когато аз ходя на училище моето име го пише на бележника ми или на студетската ми книжка и си е моя грижа. На техните бележници са написани техните имена и какво пише вътре си е тяхна грижа. Ако искат да учат, ако не искат да не учат. Няма срамна работа (аз самата съм работила какво ли не) и ако не им се учи, винаги ще има нужда от продавачи на пазара или хамали и няма да умрат от глад. Ако си харесват домашното да си го носят така, ако не го харесват да го напишат така, че да си го харесат. От моя страна могат да разчитат на помощ, но не и аз да им върша работата.

# 40
  • Варна
  • Мнения: 373
Радост, права си. Но, как да я накарам да зареже телевизията и да си напише домашните, ако няма някакъв стимул. Определено не се чувства добре, когато е отишла без домашно на училище, но това кофти чувство явно не е достатъчен мотив все още, за да си наложи малко по-вече организация в подготовката. Ако знаеш, пришки са ми излезли на езика да повтарям ,че ако не учи няма да има добра професия. Но някак си не вниква в смисъла на това. Затова водейки се от принципа "дай, за да получиш", стигнах до идеята за сделка - така поне тя реално може да види резултата от положените усилия. За сега - нещо, което е забавно за нея, но по-късно се надявам наградата й  да бъде удовлетворението от постигнат добър резултат и добри оценки.

# 41
  • Мнения: 673
  Още като тръгна на училище в първи клас му казах ,че многото му шестици не биха ме впечатлили толкова, колкото многото му знания. Казах му ,че искам от него да направи така ,че да се гордея от него , а не да потъвам от срам. Не искам синът ми да е поредния бележкар , но го виждам как страстно брои шестиците си и ме е яд. За съжаление не мога да направя много ,защото самата образователна система ни е построена на принципа на бележкарството.
   Имах съмнение ,че моят хубостник не си чете уроците по околен свят и разчита само на чутото в час. Опитах се да го накарам да обърне по-сериозно внимание , но ... не успях. Е нещата си дойдоха от самосебе си. Госпожицата го е вдигнала да го изпита и ...познайте ...моето синче започнало да си прави свободни съчинения. Двойката му се разминала , защото по принцип е отличен ученик, но срамът че се е изложил свърши добрата работа. Цялата събота и неделя учи без изобщо да го карам, моли ме да го изпитвам, изобщо положи големи усилия , за да поправи грешката си.
  Изводът е ,че децата сами трябва да осъзнаят отговорностите си, не със забрани и набиване в главата.  Аз също непрекъснато повтарям ,че образованието е изключително важно и той трябва да положи много усилия, давам примери за образовани и необразовани хора , но ако той не го осъзнае сам и мозъкът му сам не го смели, думите ми ще са напразни.

# 42
  • Варна
  • Мнения: 373
Аз съм изключително горда с резултатите от изходните нива на моето дете. По четене има Отличен - 52 думи за минута, по математика има Мн. добър, защото е допуснала грешка от разсеяност, не че не знае.  И всичко това е резултат на нейни лични усилия ... и мои нервни клетки. Grinning

# 43
  • Мнения: 156
Малко грозно пише, но пък правилно. И се гледаше сам през повечето време, сам пишеше домашни, сам си подготвяше уроците.

# 44
  • Мнения: 390
Всеки сам решава "за или против".Моята дъщеря посещаваше занималня до 4 клас.В 5, когато вече не посещава, направо луднахме с мъжа ми да я изпитваме вечер и все се оказваше, че не си е научила добре.И хайде учи до късно...
Моето мнение, че малките не биха могли да се справят сами-1,2 клас, но от 3 -4 трябва да свикват.
Освен това аз самата съм работила като възпитател в занималня(ама, че име!).Начално училище.25 деца.Следобяд.На никого не му е до учене.Моят метод беше: всички залягат над урока и четат самостоятелно.Ако някой нещо не разбира ме вика и аз обяснявам тихо.Всяко дете си го познавах и знаех на кое колко му трябва за да разбере и знае урока.Задачите по математика бяха написани на дъската- в съответствие с ученото сутринта.Бълг. език започва с диктовка-задължително! след което другата граматика.Разбира се всяка възраст със своите особености.Тук го написах общо и набързо.

Най-важното ,обаче което искам да ви кажа е, че 1993-1995 (мисля!?) началното образование беше организирано по друг вариант.Един клас се учеше от две учителки, които разделяха предметите в зависимост коя е тяхната силна област.И водеха самоподготовките по своите предмети.Т.е. аз преподавам БЕЛ веднага следва час по самоподготовка БЕЛ и това, което не е успяло детето да разбере се обяснява още следващия час.Така няма опасност да се пропусне материал.Освен това една и съща учителка, която знае къде са пропуските на ученика може да ги отстрани.И методите и изискванията и са същите.А сега какво се получава? Сутринта класната преподава, обяснява.Подхода на възпитателя е друг и става една объркваница....
Техническите предмети, като ДБТ, ФВС,ИИ можеха и следобяд да се провеждат,когато на децата точно това им се прави.
Но това не го решаваме ние,все пак.
А, и нещо друго.При заниманията следобяд-2 часа самоподготовка(в зависимост от предметите ,които се учат) и 2 часа дейност по интереси(в зависимост от това ,което интересува децата ви).Това е по задължителната програма.
Извинявам се за обяснителният пост, но нали съм си НУ  Laughing

# 45
  • Мнения: 1 217
Против.Много деца са,преуморяват се,не ядат,не учат,дремат по чиновете.Водила съм занималня и имаше едно момченце,което ако не легне да си поспи следобед(на чина) говореше абсолютно неадекватно.За храната по столовете да не говорим,и като количество и като качество е кръгла нула.

# 46
  • Добрич
  • Мнения: 5 453
Учудвам се, че педагог може да се изкаже толкова негативно - категорично против.

# 47
  • Мнения: 24 467
Учудвам се, че педагог може да се изкаже толкова негативно - категорично против.

Напълно е възможно, споделих, че и нашата класна не е много очарована от занималнята и определено не я препоръчва за деца, които имат други варианти или които могат да се подготвят сами. Повечето занимални към училищата са това, което споделя учителката.
Друго са онези частни занимални, където децата не висят по чиновете с часове, след като вече са висели по този начин по време на училище и не си губят времето, а се организират игри и занимания- на открито, с движение, дори при лошо време и на закрито, в стаята също се организират подвижни игри. Синът ми лятото посещава такава вече трета година. Обядът е в ресторантче, сутрешната закуска е плодове, следобедната- нещо друго, но не саламка с "увяхнали" кайми или сиренка без сирене или дори извара.

# 48
  • Добрич
  • Мнения: 5 453
Мисля, че качеството на работа в занималнята зависи най - вече от учителката, а не от това дали е частна или не. Говоря за работата, а не за храната или за материално - техническата база. В занималнята всеки ден има часове за отдих. Както  за часовете по другите предмети, така и за часовете по отдих учителят си нанася текущия материал в Материалната книга на училището и се подписва под темата.  Друг е въпроса ако учителят е решил, че ще напише някаква игра, а вместо това децата в действителност ще правят например преразказ. Познавам възпитатели /така се водят учителите от занималнята/, които са много по - старателни от преподавателите /учителите, преподаващи в задължителните часове/. Дали си добър учител не зависи от това дали преподаваш в занималня или в задължителната  /задължително избираемата/ подготовка. Занималнята не е най - подходящият вариант за всички ученици, но има такива, за които действително е необходима. Друг е въпроса ,че може възпитателят да не се старае достатъчно в работата и да гледа просто да отбие номера. Както и много учители го правят независимо дали са възпитатели или преподаватели.

# 49
  • Мнения: 24 467
Разбира се, че зависи, само дето от обиколките по училищата и разговори с учителките от региона не съм попадала на училищна занималя, по- различна от описаната от учителката тук /и тук да поясня- работила съм в Инспектора, от там и контакти с учители и директори/. Дали ще я наречеш "възпитател" или "учител" за мен е все едно- за мен са си учители, с възпитанието без друго се ангажирам аз. Grinning
Друг е въпросът, че на родителите им се иска много да е добре, тъй като често нямат избор. Нека отделим хипотезата на "избрах занималня в училище, въпреки че имам избор да..." от "на занималня сме, защо няма как"- всеки за себе си.

# 50
  • Добрич
  • Мнения: 5 453
...Дали ще я наречеш "възпитател" или "учител" за мен е все едно- за мен са си учители, с възпитанието без друго се ангажирам аз. Grinning
Друг е въпросът, че на родителите им се иска много да е добре, тъй като често нямат избор....
Термините възпитател и преподавател не съм ги измислила аз. Възпитател и преподавател  са длъжностите, с които се залагат  учителите в Списък Образец 1 в началото на учебната година. Това е най - важния документ, който РИО на МОН утвърждава за всяко училище в началото на всяка учебна година.
Естествено е на родителите да им се иска детето им да е добре в училище - и в задължителните и в подготвителните занятия. Но докато за занималнята имаме някакъв избор дали детето да я посещава или не, то училището е задължително. Има родители, които не са доволни от преподавателите на децата си, но тъй като това училище е избрано по една или друга причина детето продължава да учи при същите преподаватели.
Самата аз никога не съм посещавала занималня, но не зная какво ще реша за дъщеря си след време. Племенницата ми беше миналата година първи клас. От училището са попитали родителите занималня ли предпочитат да имат или двама преподавателя. Родителите на децата от класа са избрали втория вариант.

# 51
  • Мнения: 24 467
Термините нямат никакво значение в случая и за темата. Не обсъждаме длъжности, нито длъжностни характеристики. Учител е призвание, лично аз пиша за него тук.
В занималните, които знам към училищата точно се "учи", колко се научава е един друг въпрос. Децата пишат домашните си под надзора на учителката там, тя ги кара /ше/ да четат по изречение на глас, докато се изредят всички и това- цял следобед. Съвсем прясно ми е. Занималнята за ІІ клас беше следобед в класната стая, където учи моят син. На род. срещи винаги присъстват и класната и учителката по занималня и двете винаги са споделяли, съвсем откровено, че не може да се обърне нужното внимание на 30 деца /толкова бяха в занималнята, сборна групичка беше от вторите класове в училището/. И двете също така искрено ни препоръчаха ако имаме друга възможност да я използваме. В нашето училище няма нито едно дете с отличен успех, което посещава занималнята, а не мога да кажа, че учителката е безотговорна, познавам и нея. Това ми е достатъчно.
И пак уточнявам- говоря за занималните към училищата, това е заглавието на темата.

# 52
  • София
  • Мнения: 62 595
Джуди,

Като каза това за децата и успеха се замислих за нашето училище. В класовете на моите така да се каже истинските отличници с редки изключения не ходят на занималня.
Съгласна съм с теб за разликата между "нямам друг избор и пращам детето на занималня" и "искам да ходи на занималня". За мен това важи не само за училищните, но и за частните занимални. Според мен се отразява на децата, защото дори в най-добрата занималня децата нямат как да избягат от постоянното мотаене на разни хора около тях, от шума и от външно наложената организация. Колкото и да им организират добре времето все пак децата не могат да остана сами на спокойствие и това ги изморява още повече. Затова, който може да търси други начини.

# 53
  • Мнения: 24 467
Отличниците при нас до един не са там, посещават курсове по езици и спорт, обръща им се индивидуално внимание.
И за мен, Радостина, самоподготовката започва от там, където детето остава само с учебниците и тетрадките си. Помощта пък е качествена тогава, когато е персонална. Същото се отнася и за контролът.
За частната занималня вероятно е пак така, аз я ползвам само през лятото, когато учебен процес няма и в нея основно се учи език и децата играят.

# 54
  • Мнения: 2 700
Е, от класа на дъщеря ми и трите пълни отличнички (включително и тя самата Heart Eyes) ходят на занималня. Успехите им свързвам с възможностите на самите деца, а не на занималнята като такава. Не обобщавайте  Stop
Между другото, и трите ходят също и на курсове по английски и на спорт Wink Едното не пречи на другото...

# 55
  • Мнения: 511
Аз съм родител на дете ,което ще бъде във втори клас.Тази учебна година ползвахме занималнята,но чесно да ви кажа не ни беше от голяма полза.При нас нямаше кой да го пребере преди 15ч.,уж писал на занималнята като се преберяхме започвахме точно от самото начало.Колко листа съм скъсала затова,че сгрешил,задраскал и сталало мазало.Толкова ги гледат госпожите,че думи си нямам.Всеки път като го вземах в стаята беше див ужас,неможеше въобще да ми окроти.При такъв шум как се пише вярно и красиво.
Тази година,ще сме цялата 2-ра смяна и мн се замислям дали да посещава занималня.

# 56
  • Мнения: 24 467
Не обобщавам, конкретна съм- пиша за ІІ клас и за нашето училище. Децата няма как да ходят на занималня там и след това на езици или спорт. Те посещават занималня именно защото няма кой да ги вземе и заведе дори до вкъщи след училище и следобед у тях няма присъствие на възрастен човек. Стоят там до 17.30. дори, мисля това беше определено като краен час за взимането им от там, след приключване на занятията стоят в стаята или навън- според времето, сокато не ги вземе родител. Организирано е по този начин с цел удобство на самите родители и отчитане работното им време.
Голяма част от тези, които от ІІ клас започнаха да си ходят сами, преустановиха посещенията си в занималнята.
И за дисциплината е нещо подобно, на писаното от Миро и Поли- учителката е безсилна при това количество народ, стоящо цял ден в стаята /нищо, че има почивки, те са малки, а децата не могат да стоят мирни и преди обед и след това/. Освен това сборната група си оказва влиянието. Децата са от различни класове, подходът, преподаването е различен до обяд. Следобед всички се събират на камара, изморени, отново по чиновете в класната стая.
 

# 57
  • София
  • Мнения: 478
 С риск да се повторя, се включвам пак в качеството си на родител, който има друга опция (гледам дребос вкъщи), но избира занималнята. При това говоря за държавна занималня,  в която доста родители от класа ни преместиха децата си от първоначално предпочетената частна такава. При нас едва няколко деца не посещават занималня и това далеч не са най-изявените отличници.
 Поне дъщеря ми е по-организирана в подготовката на домашните, отколкото вкъщи по простата причина, че има някакво ограничение във времето, ако се вместят в което имат повече време за игри на двора, което е много ценно, когато най-близките ти приятели са съучениците.
  Относно възпитаването на самостоятелност: едва ли едно дете със специално нает учител за домашна подготовка или неангажиран с друго родител е по-близо до нея от поставеното редом с още поне двадесетина в условията на занималните в училище. Уверявам ви, че съдейки по себе си (посещавала съм от първи до четвърти клас занималня, въпреки най-високия си успех в класа), човек се "научава да учи" прекрасно, като получава и други много важни умения,свързани с общуването.
 Така че, без да правя обобщения от рода "всички занимални са страхотни и са подходящи за всички деца", апелирам да не се извеждат и обобщения с обратен знак (нещо като "не стават и са за изоставащите ученици и техните нехайни или прекалено заети родители") .  Simple Smile

# 58
  • Мнения: 24 467
Нямаме специално нает учител, когато говоря за самоподготовка то имам предвид именно самоподготовка. Аз давам задания за изпълнение и провеждам последващ контрол на изпълнението на моите задания и на училищните такива.
Общуването е нещо съвсем различно и няма нищо общо с посещението на тоз род организирано мероприятие. Времето за игра, и то свободна, само с деца, с които моето иска да контактува е в пъти повече.
Всеки сам си прави изводи, базиран на личния си опит, за всичко, с което се сблъсква. Аз излагам своите, пиша мотиви и соча пътя, по който съм ги направила. Ако някой желае- и обобщение да ги нарече.

# 59
  • София
  • Мнения: 62 595
И аз не говоря за нает учител. Независимо, че през част от времето съм вкъщи децата се оправят сами с подготовката си за следващия ден. Когато имат някакъв проблем идват и питат. Самички определят кога по какво да учат, включително ако решат да си пишат домашните в 9 вечерта ще ги оставя, защото така сами ще се убедят кой е ефективният начин. Все пак става въпрос за ходене на училище и учене, а не за нещо критично.

# 60
  • София
  • Мнения: 478
 Споменах наемането на учител като опция въобще, защото в темите за занималните наред с домашната самоподготовка често това се дискутира като една от възможностите при избор на най-удачен  вариант за осигуряването на добър старт в началните класове.  А от постовете , които следя с внимание, става кристално ясно кой какъв избор е направил и какви са преимуществата и резултатите от него Peace. Мисълта ми беше да не се изключва възможността и друг да има положителен опит, макар и придобит по по-различен начин ( в случая чрез посещение на все пак съществуващата добра занималня с добър учител).
 А за допълнителните занимания-при повечето деца от класа ни са много меко казано достатъчно. Приятелствата на детето ми не мога "да организирам", макар че честно казано, често много ми се иска да бих могла Crossing Arms, и точно затова не мога да забраня най-добрите и приятелки да са две от съученичките. Уф, не че имам нещо против точно тези дечица, говоря за влияние по принцип Crazy Тази жега.

# 61
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, ако има такава възможност да го направи. Според мен може и да е който и да е човек, който да вземе детето от училище и да стои с него да не е самичко вкъщи. Нищо друго да не прави, пак е достатъчно.

# 62
  • София
  • Мнения: 171
Нашето училище имаше платена занималня миналата година. Дъщеря ми беше 2 клас и ходеха 14 деца. Бях доволна, но и аз се чудех на есен какво да правим. Даже пуснах подобна тема. За сега съм решила, да говоря с класната й и с други педагози, който я познават за съвет, да видя какви ще са условията тази година  за занималня (брой деца, цени), да проверя за други частни занимални в района  и да седнем с детето да решим как ще е най-добре за нас! Peace

# 63
  • Мнения: 8 999
За мен алтернатива няма - и двамата с мъжа ми работим и никой от нас не може да се загнезди вкъщи и да помага на децата с уроците. Баби няма.
Да наема частна учителка би обезмислило моето ходене на работа /ако ще давам по-голяма част от заплатата си на частната учителка, то по-добре е да не работя/.
В училището на децата ми има частна занималня /дори две/ и таксите съвсем не са непостижими - около 80-100 лева на месец са.

# 64
  • Мнения: 2 803
Запис. Събирам мнения.

# 65
  • Мнения: 331
baibibi е абсолютно права. Като нямаш друга алтернатива и баби, занималнята е единственото решение. Моето дете си посещаваше занималня в училище от първи до 4 клас, но... тя ми е стигала дотолкова, доколкото знам къде е детето. Вечер се почваше отначало с мен. Четири години нямаше телевизия, нямаше почивка за мен вечер. Но пък резултати има. А и пети клас и нагоре детето е вече в този "коловоз" и трудно излиза от него-самото то е свикнало за знае, да е подготвено и не си позволява самото то, за себе си, да отиде на училище без да се е  подготвило.
Това е моята рецепта. Трудно е, но ти осигурява спокойствието после, затова си струва и  не се тюхкаш в горните класове, че си го изпуснал.
Просто личното ми мнение е, че занималня - частна, държавна, учители - не може да се разчита 100% на тях, защото детето си е твое и с пари-визирам частна занималня, учители до 4 клас само си купуваш спокойствието за момента, а "дупките"ги виждаш след години, когато вече е късно

# 66
  • София
  • Мнения: 478
 И аз съм за контрол изкъсо, особено в началните класове, за да няма "изненади" по-късно. Само вмятам , че ако учителят си е на място, както беше в нашата , подчертавам,  държавна занималня,  системните занимания допълнително вкъщи не са неизбежни. Вярно, че моето детище (да чукна на дърво) е от типа "читанка", но вкъщи домашни сме дописвали и проверявали в изключително редки случаи, когато поради заниманията в школите по език, балет или плуване не е успяла да се справи в занималнята.

# 67
Нашата учителка, води частна занималня и направо ни изнудва да го запишем тъй като нямало да има грижи по подготовката.Тя е сериозен педагог, но си гледа парите.Обясних,че нямаме възможност искат по 270лв за месец без храна.Тя вдигна рамене и каза да не съжелявате
Притеснено ми е да не рефлектира в/у детето. ??????????

# 68
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
  искат по 270лв за месец без храна.


 Shocked  #Crazy

# 69
  • Мнения: 24 467
Ако започне да "рефлектира"- това определено ще е последица от неподдаването ви да бъдете изнудвани по този недопустим начин, а при такова положение, този "сериозен педагог" не само, че не би ви бил необходим, а би бил направо вреден. Бих помислила за алармиране нагоре за проблема /ако описаното е вярно е налице голям проблем/ и преместване на детето.

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
А това не е ли незаконно? То е вид частен урок, а е забранено редовният учител на детето да му дава уроци срещу заплащане.

# 71
  • Мнения: 24 467
Не е законно, само дето организацията може да се направи от името на друг, непреподаващ. Пък отношениета между тях- те си ги знаят.  Confused
bell0, каква е тази занималня, в училището или частна? Как е организирана, от кого и защо класната се занимава с нея?
За тези пари ще си намеря частен учител за по 4 часа дневно да се занимава индивидуално с моето дете, само дето първо няма смисъл и второ- ще му е направо вредно, не виждам то кога ще се научи да се занимава само.

# 72
  • Мнения: 599
Моят син миналата година ходи няколко дни на занималня, но го спрях.
Ами те там правят всичко друго, но не и да учат(естествено зависи от учителя).
Та вечер пишехме и учехме до някое време с тая занималня.
Сам си се потготвя вкъщи от 2-ри клас(сега е пети).
Помагаме му само когато нещо не е разбрал(много рядко).
Сега в новото у-ще пак ми донесе да попълвам молба за занималня, но категорично отказах.

# 73
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Аз съм ЗА занималня.
Виждам го, че вкъщи не може да се концентрира, започва - спира, пъшка. Ту му се спи, ту вода му се пие, ту му се играе... разсейва се със всичко.

# 74
  • Мнения: 861
bell0, за кое училище става въпрос.
По темата: синът ми е в първи клас и засега ходи на занималня. Нямам друг избор, няма кой да го гледа.

# 75
  • Добрич
  • Мнения: 5 453
Тъй като училищата са на делегиран бюджет директорите се чудят от къде да изкарат още някой лев за училището. В някои училищата  започна да се предлага  занималня само срещу заплащане. Не съставят безплатни групи, за да нямат избор родителите и щат не щат да са принудени да заплатят, ако няма кой да се грижи за детето им. Сумите обаче обикновено са по - поносими.

# 76
До Judi  и ЛУЛУ:

Тази занималня е частна извън у-ще.Тези дни си разбих съня  при разговор с нея тя разбра ,че  нямаше кой да го гледа ,затова тя предложи този вариант, но така го каза сякаш е задължително.Сега се поуспокоих, гледам държи се добре с детенце като го питам. Само е пробвала жената ,явно на частната и дават процент на брой деца или нещо подобно ...
Да зная ,че това е незаконно учител няма право да взема у-ци от своя си клас ако е на частна занималня. Тя интелигентна жена и това би говорило много лошо за нея, надявам се да не повлияе отказа ни .Времето ще покаже

# 77
  • София
  • Мнения: 1 654
От 1-3 си ходи в училищната занималня, но тази година няма за четвъртокласници и я записах в частна.

# 78
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Аз записах синът ми в занималнята на училището. Ще бъде платена - училището няма бюджет явно и отдава 2 стаи под наем.
Синът ми ще бъде в класната си стая. Удоволствието струва по 8лв на ден + 2лв за храна. Общо - 240лв (ако учебните дни са 24).

# 79
  • на майната си
  • Мнения: 425
Записах дъщеря ми в частна занималня, близо до у-ще. При двама работещи родители не виждам друг начин. Аз лично съм ЗА, обмислях варианта и за човек в къщи, но мисля че ще и е скучно, предпочитам да е с деца. До занималнята има два големи парка и ги извеждат, на обед засега ги водят в закусвалня наблизо да си хапват, като се застуди - ще поръчват директно на место. Дъщеря ми е влюбена и двете си нови г-жи, от у-ще и занималнята и това при положение че от 16-ти директно си тръгна на занималня, която в момента е полупразна, както повечето, предполагам доста родители си вземат поне седмица отпуска. Та това е, ще следя как се справя, засега е добре и по-натам ще мисля ако възникнат проблеми или изненади.

# 80
  • Варна
  • Мнения: 373
Мили мами,
както бях писала някъде в предишните страници на темата, записах дъщеря ми на занималня, за да имам реална база за сравнение. Занималнята е "Логос" и я посещаваме още от 16-ти сеп.. За моя радост,  нещата вървят добре - в занималнята им правят диктовки, упражняват преразказ, решават задачи, имат доп. занимания по английски и им остава време за игри. А най-хубавото е, че дъщеря ми вечер изявява сама желание да ми почете, да преразказва, дори понякога си пише домашните за другия ден, за да имала повече време за дейностите в занималнята. Това ми говори, че не се преуморява и претоварва през деня.

Изобщо ... за сега се чувствам спокойна относно добрата страна на занималнята и отражението й върху развитието на детето ми.

# 81
  • Мнения: X
Твърдо против,при нас,когато бяхме от 1-ви до 4-ти клас занималнята се провеждаше в една стая за всички класове,един учи едно,друг-друго,какафония отвсякъде,полза никаква,освен,че детето ти не е из улиците докато си на работа.

Общи условия

Активация на акаунт