Занималнята в училище - за или против

Не мисля, че занималните са само за "слабаците". Като малка ме гледаха баба ми и дядо ми, и двамата работеха. Аз всяка година завършвах с 6 и похвално писмо (от онез забравени социалистически хвалебствия за подрастващото поколение). И ходех на занималня.

Аз съм за занималнята. Много зависи от учителката, която ще води децата. Мисля Дияна на есен да я запиша на занималня (стига да се организират в у-ще).

На базата на моя личен опит с дъщеря ми, която сега завършва 6ти клас, съм категорично против занималня в училище. В първи клас ходи няколко месеца - лоша организация и дисциплина на класа, невъобразим шум и прах, не добра храна в училищния стол и в крайна сметка - дописване на домашните вкъщи вечер до 20 часа. Никакви навици! Спрях я след 2 месеца, макар че това не бе добре за социалните й контакти - целият клас без нея и още едно дете продължиха да си ходят на занималня до края на уч. година. В края на трети клас дъщеря ми пак ходи на занималня 1-2 месеца - учителката се смени, а аз започнах работа след майчинство - новата учителка беше страхотна и детето ми се подготвяше добре. Да, но в четвърти клас пак смениха учителката, даже направиха занималнята платена - пак 1-2 "изгубени"месеца. Дъщеря ми започна да си учи сама вкъщи - един път не е отишла без домашно и ненаучила. Така че дали ще е успешна подготовката на уроците на детето ти в занималнята в много голяма степен зависи от преподавателя.
Щом детето е изкарало "трудния" първи клас, подготвяийки се само вкъщи, нататък ще е още по-добре - аз лично бих си го оставила вкъщи.

Безспорно зависи много от учителката.

Опитайте, всичко зависи от учителката

 Аз съм категорично против занималните в училище.Зависи и от учителя , но при тези огромни групи си е чиста загуба на време и единствено улеснение за родителите. По-склонна съм да се съглася със частните, но пак имам едно на ум. Синът ми сега завършва втори клас. Аз напуснах работа ,за да съм до него  основно ,за да му създам навици за учене и справяне със задълженията. В първи клас определено беше много трудно, но във втори-стоенето ми вкъщи просто изгуби смисъл. Времето лети и децата порастват.
  Смятам ,че в твоя случай занималнята ще е излишна, защото тя вече ще може да се справя сама.

Силно се надявам да е така.


Май най-добрия вариант е този. Няма как да знам със сигурност какви ще са резултатите и ще има ли полза от занималнята за моето дете, ако не опитаме поне за кратък период. Съгласна съм, че много зависи и от учителите, водещи занималнята, но все си мисля че ако проблема идва от тях, ще е най-лесния за решаване.


Това е притеснението ми - липсата на изградени навици или по-точно изграждането на навик да се учи, ако някой те следи изкъсо.


Да. Има доста време до началото на следващата учебна година и съм сигурна, че в това време психичното й развитие ще претърпи скок и много от остатъчните навици, изградени в детската градина ще останат на заден план. Може би ще я оставя да се подготвя сама в началото на 2-ри клас, за да преценя дали ще има нужда да я записвам на занималня и ако все още надделява желанието за игри и не съумява да си наложи да напише домашните преди игрите ще пробвам да я запиша за известно време. Така и тя самата ще има база за сравнение и ще може да избере в коя ситуация се чувства по-спокойна и по-добре.

 Естествено е да има противоречиви отзиви, поради простата причина, че от занималня до занималня понякога разликата е огромна. И това не зависи от това, за частна или държавна говорим, а от качеството на преподавателя. Безспорно удобството и сигурността детето да е под надзор са  неоценимо предимство, а умората от дългия "работен ден"- известен недостатък.
 Лично аз на този етап  съм твърдо "за" . Дъщеря ми е втори клас и посещава занималня, въпреки че аз съм  в майчинство и имам възможност да я гледам, а и резултатите и в училище са прекрасни (пу-пу!). В нейното училище учениците в начален курс, които не ходят на занималня са малко, а в класа й се броят на пръсти. Дисциплината е на необходимото ниво, децата се мобилизират и се справят с доста прилично темпо с огромните домашни, контролът е индивидуален и ефективен и при необходимост  им се  предоставя компетентна помощ, каквато не винаги родителите сме в състояние да дадем чрез достатъчно адекватни за нивото им на познание средства.  Забелязала съм, че въпреки че по принцип е самостоятелна и отговорна, справянето с аналогичен обем домашни в къщи й отнема повече време и усилия да се съсредоточи. От друга страна за голямо предимство считам възможността за социализация през свободното от уроци време, макар то да е доста ограничено- имат задължителен час почивка наобед, през която играят навън, както и след приключване със задачите за деня. Защото по време на сутрешните занятия времето през междучасията е крайно недостатъчно децата да общуват и да се опознаят, а сегашните форми на обучение обикновено им предоставят възможност само да си гледат гърбовете.  Действително умората е значителна, но когато изпълнена с притеснения от прекомерното за възрастта натоварване предлагам на детето да я взема наобяд, обикновено отказва. И често е небходимо неколкократно и свирепо скърцане със зъби от моя страна, за да я убедя да си тръгне и съответно да прекъсне играта си следобед.

Против съм привикване на детето от малко да подготвя уроците си под постоянния надзор на възрастен, в средата, в която прекарва без друго по половин ден и сред 20 деца. Безполезно е. Предпочетох да го науча да се подготвя сам в къщи, да си разпределя времето, да мисли сам, да си подрежда нещата сам. Положих много усилия и още полагам /макар и далеч по- малко/ за двете ни училищни до момента години, но пък резултатът е, че детето наистина се подготвя само, дори успехът му е чудесен и придоби много полезни навици, които липсват у много възрастни хора.
Ако няма кой да го прибира на обяд, а поради местоживеенето ни той не би могъл да си ходи сам от училище в къщи бих наела човек да го води у нас. Допълнителните занимания предпочитам да са извън училище, да не са свързани с общозадължителната му учебна подготовка /там един ученик може да се справи и сам/, да не заемат цялото му свободно време и да са по негово желание.
За мен и през лятото е редно да не се занемарява учебният процес, макар и това да е най- лесния вариант. Винаги съм оставяла през първата лятна ваканция на сина ми някоя и друга задачка или текст за писане. Отнема не повече от половин до един час дневно, но пък полезните навици се затвърждават.

 Самостоятелността в подготовката безспорно е много добре да бъде възпитана възможно най-рано, съгласна съм. Но моите впечетления са, че именно в занималнята нещата поне при нас стават по-лесно - някак си има организация, която донякъде децата сами налагат. Защото се мобилизирaт и работят бързо, не толкова заради конкуренцията, колкото за да играят повече заедно накрая. Ако някой не се справя, прердполагам дописва вкъщи. И под надзор нямах предвид някой да им стои на главите да ги подсеща какво да правят, а по-скоро да се правят проверки на домашните и при необходимост да се дават допълнителни задачи, диктовки и конкретни указания-нещо което иначе родителите биха правили така и така вкъщи.

Да, по- лесно е, когато възрастен организира графикът на детето, но не е полезно за самото това дете. Когато детето свикне да бъде самостоятелно си работи и в къщи добре. По- важно е не нещата да станат бързо, а да станат качествено и с усилията и организацията на самия ученик. Самият процес "учене" също подлежи на обучение и тренировка. Началото задължително следва да бъде в І клас. Иначе се губи ценно време.
Проверки, напр., аз правя винаги у нас, след като се прибера от работа. Само че в къщи ме чакат готовите написани неща и подготвените уроци. Знам, че е по- трудоемко, но го намирам за в пъти по- добре за самото дете. Допълнителни задачи давам от сборници, текстове- чете си сам книжки, подходящи за неговата възраст. Резултатите са видни от училищния успех и резултатите от състезания, които са един вид външна /не училищна/ оценка.
Много ми допаднаха думите, с които нашата класна ни посрещна още миналата година в първи клас. Тя сподели опит, според който да имаш първокласник е като да имаш новородено-толкова работа изисква. Само че е по- трудно, тъй като първокласникът "не се обажда" да те информира за своите нужди /за тях можеш по- лесно да забравиш или въобще да не разбереш,че ги има/, а последните се запълват доста по- трудно и изискват доста повече внимание, а не механична работа.  Тази жена лично мен ме научи на доста неща като майка на ученик. От нея също знам, че това, което е най- важно за началната степен на обучение е не толкова учебния материал, колкото придобиването на най- полезните /не само за училище, но и за живота/ навици- самостоятелност, подредба, отговорност за собственото поведение.

Judy,

Като стана въпрос за самостоятелността споделям възгледите на Джуди.
Тази година децата са във втори и трети клас. Домашни не проверявам - нито през деня, нито в края на седмицата. Има периоди, в които всъщност не зная дали са си писали домашните и колко домашни са имали. Питат за някоя задача или сами ми носят съчитенията си по български, защото много им се кефят - много рядко допускат правописни и граматически грешки и учителките им ги хвалят. Единствено помагам малко по ЧО и ЧП, когато трябва да се правят някакви допълнителни неща и опростявам някои неща. Всъщност целта ми не е детето да изкара оценката, а да му дам по-широки рамки изобщо по природните и хуманитарните предмети така, че да му улесня живота като му кажа основните принципи в науките. Откакто са започнали училище им внушавам, че от тях зависи да потърсят помощ (с две думи, който е на зор си търси начин) и аз няма да им вися на главите. Досега е имало 1-2 леки издънки, но те бяха съвсем в началото.
Съмнявам се дали биха постигнали такива резултати, ако ходеха на занималня. Разказвали са ми, че някои от съучениците им на занималнята хитруват и не казват на учителката какво домашно имат, защото не им се пишело. Част от времето всъщност на занималнята си мислят как да излязат на двора да играят. Като си говоря с другите родители оставам с впечатлението, че те в почивните дни прекарват доста време в гледане на домашни и наваксване на някои пропуски или всяка вечер трябва да контролират какво и как е писано. За мен това е двойна работа и ефективността е снижена.

Дъщеря ми винаги е ходила на занималня, с изключение на последния месец, когато занималнята просто я закриха. Раздвоена съм в мнението си. Като цяло винаги съм била доволна от занималнята. И домашните бяха написани, и детето разполагаше вкъщи със свободното си време и на мен ми беше по-спокоен деня. Не съм имала забележки по отношение на "качеството". И преди, и сега дъщеря ми е пълна отличничка, т.е. и успехът не й се промени от липсата на занималня. НО вкъщи пада едно неимоверно туткане - гледане на телевизия, взимане на душ, оправяне на гардероба, острене на моливи, слушане на дискове, говорене по телефон, пределно късно лягане. Може би Джуди е права, че е по-лесно възрастен да организира времето на детето. Ако се случи мъжът ми да остане вкъщи и да й забрани включване на телевизор докато не приключи с домашните, свършва бързо всичко , но оставим ли на нейната съвест разпределението на времето, нервите ни се скъсват.
В този смисъл и Да за занималнята (като успешен вариант детето да е под контрол и да си научава уроците) и Не - ако приемем, че навикът се формира отрано.
А може и да е въпрос на дете и на възраст... Не знам.

solaris, на това се опитвам да акцентирам в настоящата тема- много трудно е и изисква и време и усилия създаването на навици детето да се грижи САМО за времето си, за интересите си, за заниманията си, за себе си. Усилията са от страна най- вече на родителя. Знам през какво минах за двете години ученически живот на сина ми. Ходя и на работа. Един месец е крайно недостатъчен, това са умения за цял живот. В резултат на непридобити овреме такива навици редица възрастни и сега се туткат, зяпат ТВ понеже е най- лесно да се пльоснеш на дивана и не могат да си подредят живота, понеже няма кой да ги насочва постоянно и да ги тика с остена. Това е едно основно житейско умение, което се възпитава СЕГА, когато грешките не водят до много сериозни последици.
Не е само въпрос на дете и на възраст- всеки човек е склонен малко или много към инерция, към поемане по лекия път. Затова е жизнено важно да се приучи към ред и дисциплина от рано. Научаването на конкретните уроци е много по- маловажно, освен това от родителя зависи те да са подготвени. Сега обаче се залагат основите на бъдещия живот на човека, това е по- важното, мисля. Ако днес уроците са кратки и лесни, утре те стават по- сложни и в пъти по- важни.

Това имах предвид и аз. Ако не я ръчкам постоянно, нещата се влачат, и влачат, и влачат, и накрая така и остават несвършени.