Занималнята в училище - за или против

Затова споделям опит, тъй като минах през това за тези въпросни две години- ръчках, бутах, наказвах, награждавах, карахме се, примери давахме. Както казах- работя и  през деня, естествено, не съм си в къщи. Използвах обаче първата ни лятна ваканция максимално, както вече писах- всеки ден оставях по някоя задача за вършене. Винаги му набивам в главата, че първо е работата, после- кефът. Спрях компа и ТВ-то за времето, когато не сме си у нас. Първо това му тежеше, сега вече не. Чак тази година взе да схваща, а едва ІІ срок започна да марширува в крак с програмата и изискванията. Обаче употребих за целта целия първи клас и лятната ваканция. Хич не е лесно, да знаете! Обаче се надявам усилията, положени днес, да дадат плодове утре. Сега само "връзваме". Е, поне не сме по голи клони.
Mrs. Lovett , няма как да останат нещата несвършени- вечер проверявам редовно и а съм напипала нещо такова- а съм го спастрила да пише, а това значи да не излезе да играе с апапите /от това по- голямо наказание здраве му кажи/. И от игра съм го викала, няма шест- пет. Свиква се с всичко, само желание и постоянство да има.
Успех!

Judy, при нас нещата са леко изпуснати, плюс, че пубертета я тресе, а и аз с малко бебе - най-често не успявам да проверя всичко (срам, не срам, но е така  ). Но от два месеца тръгна на уроци каката, виждат се резултатите вече, и имам голееми планове за през лятото. 

  Аз също се борих като прасе с тиква ,докато изградим навиците  и създам у сина си чувство за отговорност. Сега считам ,че съм се справила, показателен е успехът му. Не го проверявам ,не му вися на главата. Той сам си гони нещата и съзнава ,че писането на домашни е неговото най-важно задължение. Не съм убедена ,че занималнята постига подобни успехи / пак отварям скоба -зависи и от учителя/. За мен също така е изключително важна и почивката на детето ми, нещо което занималнята по никакъв начин не може да подсигури.

За почивката и разнообразието, за които споменава Ради- също ги включих в сметката и везните съвсем се наклониха "против занималнята".
Mrs. Lovett, бях с малко бебе, когато големият тръгна в І клас. По- лесно беше. Сега бебото е на две и шета, и вика, и внимание иска, и по вратовете ни виси, и с големия се закача, и непрекъснато ломоти, не млъква за секунда. Ужас! Не мога да си представя, ако миналата година беше на две. Връчвам го на тати, когато вечер се налага да обяснявам нещо, в противен случай е невъзможно или поне би било адски трудно. И да не зарязвате работата през ваканцията ей, тя е достатъчно голяма /и работата и ваканцията  /! 

Judy, твоите думи са точно описание на моите действия. И аз съм прибягвала до спиране на комп-а и ТВ-то, докато ме няма вкъщи. Ефект имаше, но само за около 2, 3 дни. После пак същата история. Успокоявах се с факта, че нищо добро във възпитанието не се постига от раз и без полагане на много и непрекъснати усилия, и пак започвах с обясненията, колко е важно да се спазва правилото "Първо работата, после забавленията!". И те така, целят първи клас. 

Думите ти относно резултата от твоите усилия ми дават кураж, че съм на прав път. Много по-важно ми е да възпитам отговорен и организиран човек, отколкото времето ми да минава в спокойствие и почивка. 

Забраните вкъщи определено не са действали благотворно. Мисля, че организирането на времето е умение, което може да се усвои единствено по пътя на пробата и грешката в детска възраст. Не мога да ги контролирам чрез изключване на телевизори, кабели и интернет, защото ако решат да се занимават с нещо друго, то може да бъде игра на карти, някакви техни си игри с играчки и какво ли още не. От свой опит го казвам - когато се опитваха да ме контролират измислях всякакви варианти, в които привидно вършех работа, но всъщност правех нещо друго (книгата под учебника е изпитан метод). Дори имаше някаква провокация и наслада в това положение - цаках ги с топла бира. 

  Абсолютно си права. Децата са много изобретателни особено ,когато трябва да се заобикалят забрани. Забранения плод е най-сладък. Аз не съм прибягвала до подобни мерки. Разрешавам и телевизия и компютър ,и плейстейшън стига да си е преценил правилно времето и да си е подготвил уроците. Оставям сам да си решава ,но с условие ,че отговорността от неподготвените уроци си е негова.

Съгласна съм, само че предпочитам това време да бъде запълнено с някаква активна игра, а не с пасивно зяпане в екрана. Особено с ровичкане в нета, когато в къщи няма никой. Така хлапето придоби навици само да си намира забавления, да си измисля игри и да е по- активен, а не пасивен наблюдател. Преди просто се пльосваше и зяпаше. Сега току ще си хване книжка или ще излиза с топката по- често.

хаха ... нищо по-различно и към настоящия момент с дъщеря ми. После прибягнах към друг метод - сделка. Та, тя си решаваше какъв да е залога. Обикновено беше нещо, което желае да получи - посещение на сладкарница или време за определена игра, в която и аз да се включа, защото не може да се играе от един, пожелавала си е и съвместно правене на крем, които тя много обича. От моя страна условието обикновено беше - добрата подготовка за училище и допълнително четене или писане, понякога дори включвах и оправяне на стаята й. Този метод определено имаше по-голям успех от принудителното спиране на компа и ТВ-то.

За ученето сделки не правя. Казала съм им - когато аз ходя на училище моето име го пише на бележника ми или на студетската ми книжка и си е моя грижа. На техните бележници са написани техните имена и какво пише вътре си е тяхна грижа. Ако искат да учат, ако не искат да не учат. Няма срамна работа (аз самата съм работила какво ли не) и ако не им се учи, винаги ще има нужда от продавачи на пазара или хамали и няма да умрат от глад. Ако си харесват домашното да си го носят така, ако не го харесват да го напишат така, че да си го харесат. От моя страна могат да разчитат на помощ, но не и аз да им върша работата.

Радост, права си. Но, как да я накарам да зареже телевизията и да си напише домашните, ако няма някакъв стимул. Определено не се чувства добре, когато е отишла без домашно на училище, но това кофти чувство явно не е достатъчен мотив все още, за да си наложи малко по-вече организация в подготовката. Ако знаеш, пришки са ми излезли на езика да повтарям ,че ако не учи няма да има добра професия. Но някак си не вниква в смисъла на това. Затова водейки се от принципа "дай, за да получиш", стигнах до идеята за сделка - така поне тя реално може да види резултата от положените усилия. За сега - нещо, което е забавно за нея, но по-късно се надявам наградата й  да бъде удовлетворението от постигнат добър резултат и добри оценки.

  Още като тръгна на училище в първи клас му казах ,че многото му шестици не биха ме впечатлили толкова, колкото многото му знания. Казах му ,че искам от него да направи така ,че да се гордея от него , а не да потъвам от срам. Не искам синът ми да е поредния бележкар , но го виждам как страстно брои шестиците си и ме е яд. За съжаление не мога да направя много ,защото самата образователна система ни е построена на принципа на бележкарството.
   Имах съмнение ,че моят хубостник не си чете уроците по околен свят и разчита само на чутото в час. Опитах се да го накарам да обърне по-сериозно внимание , но ... не успях. Е нещата си дойдоха от самосебе си. Госпожицата го е вдигнала да го изпита и ...познайте ...моето синче започнало да си прави свободни съчинения. Двойката му се разминала , защото по принцип е отличен ученик, но срамът че се е изложил свърши добрата работа. Цялата събота и неделя учи без изобщо да го карам, моли ме да го изпитвам, изобщо положи големи усилия , за да поправи грешката си.
  Изводът е ,че децата сами трябва да осъзнаят отговорностите си, не със забрани и набиване в главата.  Аз също непрекъснато повтарям ,че образованието е изключително важно и той трябва да положи много усилия, давам примери за образовани и необразовани хора , но ако той не го осъзнае сам и мозъкът му сам не го смели, думите ми ще са напразни.

Аз съм изключително горда с резултатите от изходните нива на моето дете. По четене има Отличен - 52 думи за минута, по математика има Мн. добър, защото е допуснала грешка от разсеяност, не че не знае.  И всичко това е резултат на нейни лични усилия ... и мои нервни клетки.

Малко грозно пише, но пък правилно. И се гледаше сам през повечето време, сам пишеше домашни, сам си подготвяше уроците.

Всеки сам решава "за или против".Моята дъщеря посещаваше занималня до 4 клас.В 5, когато вече не посещава, направо луднахме с мъжа ми да я изпитваме вечер и все се оказваше, че не си е научила добре.И хайде учи до късно...
Моето мнение, че малките не биха могли да се справят сами-1,2 клас, но от 3 -4 трябва да свикват.
Освен това аз самата съм работила като възпитател в занималня(ама, че име!).Начално училище.25 деца.Следобяд.На никого не му е до учене.Моят метод беше: всички залягат над урока и четат самостоятелно.Ако някой нещо не разбира ме вика и аз обяснявам тихо.Всяко дете си го познавах и знаех на кое колко му трябва за да разбере и знае урока.Задачите по математика бяха написани на дъската- в съответствие с ученото сутринта.Бълг. език започва с диктовка-задължително! след което другата граматика.Разбира се всяка възраст със своите особености.Тук го написах общо и набързо.

Най-важното ,обаче което искам да ви кажа е, че 1993-1995 (мисля!?) началното образование беше организирано по друг вариант.Един клас се учеше от две учителки, които разделяха предметите в зависимост коя е тяхната силна област.И водеха самоподготовките по своите предмети.Т.е. аз преподавам БЕЛ веднага следва час по самоподготовка БЕЛ и това, което не е успяло детето да разбере се обяснява още следващия час.Така няма опасност да се пропусне материал.Освен това една и съща учителка, която знае къде са пропуските на ученика може да ги отстрани.И методите и изискванията и са същите.А сега какво се получава? Сутринта класната преподава, обяснява.Подхода на възпитателя е друг и става една объркваница....
Техническите предмети, като ДБТ, ФВС,ИИ можеха и следобяд да се провеждат,когато на децата точно това им се прави.
Но това не го решаваме ние,все пак.
А, и нещо друго.При заниманията следобяд-2 часа самоподготовка(в зависимост от предметите ,които се учат) и 2 часа дейност по интереси(в зависимост от това ,което интересува децата ви).Това е по задължителната програма.
Извинявам се за обяснителният пост, но нали съм си НУ