Моля за съвет

 Снощи нямах нет и не успях да ви прочета, но днес наваксах. Трудно ми е да отговоря на всеки отделно и ще се опитам комплексно. На времето, когато търсих отново съвет тук прецених че смяната на класа а не на училището е варианта, който най-много ще удовлетвори детето ми. Проучих добре учителите и тя самата изрази предпочитания към този клас и госпожа-беше ходила на горско уч-ще с тях, имаше познати децица а и г-жата и беше направила много добро впечатление. С голямо вълнение се премести в новия клас и с много позитивизъм. Още в началото г-жана се опита да я приобщи но явно в класа наистина има строго формулирани групички. Едно от момичетата тук споделя как и нейното детет е попаднало в група, където тарторката е на принципа " Разделяй и владей ", та и с оето дете в началото тръгна така. След опити да се приспособи към една конкретна група, момичето водач което не я е пожелала при тях явно е отцепило пътеките и и до другите момичета.
Снощи говорих с нея, обяснявах много как не е важно да си приятел с всички, а е по-важно да имаш един или двама които да са ти истиски. Дадох пример със самата себе си, аз до ден днешен имам една единствена приятелка.
 При вчерашната случка с поканите за въпросния рожден ден ( понеже и аз съм била дете и знам какво може да роди един денски мозък ) я предупредих да не вземе да ходи да се унижава да пита момичето защо и е казало че ще я кани на рожден ден, а видиш ли за нея покана няма. Предупреждавах аз ама то дете и отишло и попитало. Момичето и отговорило " Ей така, размислих и реших да не те каня ". Няма да го коментирам
 Относно смяната на училището, честно казано не смея. Аз така мога да я мятам от уч-ще в уч-ще и все да не случва нито на клас, нито на г-жа. Опасявам се че ако се получи така единствено и само ще я комплексирам, че проблема едва ли не е в нея.
 Мисля да отида да говоря с г-жата отново. Мисля че ако нещо може да се направи по въпроса то ще е по настоящем и до края на четвърти клас. След това тя ще остане с тези деца чак до 7-ми клас и не ми се мисли Иначе настоящата г-жа е в течение с причините за смяната на класа, аз самата проведох много сериозен и честен разговор с нея непосредствено преди преместването. Мисля че ме разбра добре и влезе в положение. Истината е че класа е безкрайно различен от стария. Ако в миналия в големите междучасия се играеше на топка примерно от децата на двора, в настоящия съучениците и предпочитат да си препращат клипчета с нецензурно съдържание...меко казано
 Всъщност във всеки клас има "по-отворени", в този явно такива преобладават. Чудя са, ама наистина се чудя дали факта че моето дете не се вълнува от подобни неща не е и причината да бъде " различното дете ". Ако се окажа права ще съм безкрайно объркана относно правилността на възпитаниет, което се старая да да прилагам уж за доброто и бъдеще.
 Между другото от днес отказа да ходи сутрин на занималня, предпочитала да си пише домашните вкъщи. За мен обаче истинската причина е повече от ясна.
 Благодаря на всички ви за отделеното време да мислите по моя проблем.

А иначе приятели има ли детето? В другия клас, извън училище? Как контактуваше детето с бившите си съученици и как контактува с тях сега?
Разбира се, че може да се изчака и да се положат усилия от страна на класната. До колкото разбирам тя е добре разположена и към детето и към проблема му.
Не мисля, че проблемът е във възпитанието на детето, просто е нормално- на тази възраст да попаднеш абсолютно сам в колектив, който е нов само за теб и има вече сформирани групи е трудно дори за възрастен човек. Всеки колектив си има своята структура и своите правила и един допада повече, друг- по- малко, трети- въобще.
Права си, излишно е да се коментира поведението на останалите. Децата наистина могат да са по- жестоки и от нас, не осъзнават какво правят и какви са последиците от поведението им.
Пробвайте, с класната, с училищния психолог. Ако и това не помогне е излишно да се измъчва детето. Това си е мъка, определено и то голяма, а до VІІ клас могат да бъдат причинени неизлечими травми при липса на промяна в положението.

Касиди, не съм чела всички отговори и сори ако повтарям някой.
Предложи на дъщеря ти да започне да кани на гости поединично деца от новия клас. Като се заиграят ще се сприятелят. Казвам поединично, защото когато са в група отново може да я изолират въпреки, че е домакин. След това може да започнете да събирате по две деца - примерно на разходка еди къде си, или на кино, или и аз не знам къде.
В класа на дъщеря ми, въпреки че момичетата са само 8, всички бяха разделени на групи и само се дебнеха една друга. Нещата се уталожиха от само себе си точно с такива събирания в извънучилищно време. При това никой не го е правил тенденциозно.
Разбирам колко ти е болно и стискам палци дъщеря ти да намери сили да се интегрира, без да пострада личността й

Между другото, едно от момичетата от класа на дъщеря ми беше също отритнато. Ние сме чувствителни по темата (бащата на детето беше починал и не искахме то да страда и заради дъщеря ми) и настоявахме дъщеря ми да контактува с нея. Смея да твърдя, че с тези срещи и посещения, детето вече е прието наравно сред групата.
Спомням си, че баба й беше организирала да вземе всички момичета у тях след училище, където да обядват, да си пишат домашните заедно и накрая да поиграят ако остане време.

Вариант е и гости с преспиване

В сстария клас беше приятел с почти всички. Както вече споменах и по настоящем ходела пред старата класна стая в междучасията за да е с децата. Ако трябва да бъда честна, като разбрах малко и се поскарах като и казах че пак може да се уговарят да се виждат на двора примерно, но не и да виси отпред оная изкукала вече бивша г-жа да и мята някакви изречения.
 Иначе извън училище си има една много добра приятелка, която е дъщеря на моята най-добра такава и двете са на една възраст. С приблизително 10-тте деца живеещи в блока са почти неразделни. Котактна е и много дружелюбна, децата от блока много я обичат и все идват вкупом да я викат да играят.

А къде учи нейната много добра приятелка?

На другия край на града. Ние сме в центъра, а те са в един от комплексите. Мислила съм и варианта да ги запишем в едно училище и в един клас, но все се надявам скоро да започне да ходи и да се прибира самостоятелно от училище. Запиша ли я в комплекса, това ще е почти невъзможно а аз безкрайно трудно ще съчетавам воденето и прибирането. Бих помолила и приятелката ми да направи компромис и да изберем уч-ще на някакво междинно разстояние, но тя е бременна и за нея с бебето като се роди също ще е трудно.

solaris, в края на този месец детето има рожден ден. Реши да си го празнува вкъщи с децата от блока, мислех да и предложа да си покани и някое дете от класа макар че се чудя дали изобщо ще иска. После идва ваканцията и ефекта от срещата вероятно ще избледнее до септември.
 Може би именно през лятото трябва да поработя над създалата се ситуация в съзнанието и. Има самочувствие детето, но явно не достатъчно щом след като се доближи да си говори с някоя група и казват " Дръпни се да си кажем нещо  " и тя се дърпала

Касиди, не кани деца от класа на рождения й ден, за да не стане по-голяма травма. Вчера ми се скъса сърцето за едно много симпатично момченце от класа на дъщеря ми, на чийто РД в неделя са дошли само две деца. И ние сме за бой, че не предупредихме, но нямахме телефона им. Добре, че поне купих подарък и вчера дъщеря ми го е занесла постфактум.
Представи си да се организирате сега, да ги поканите и детето да висне само. По-добре засега с приятели.

Но не ти пречи да проучиш кои деца живеят по-близо до вас и през ваканцията, и без това децата ще се чудят какво да правят, да им организираш нещо. А за работата над съзнанието на дъщеря ти - просто не спирай.

Касиди, аз също мисля, че смяната на училището, не решава проблема. Или детето ще реши, че то е виновни, или пък че бягството, от проблема, решава проблема. Знам че е малка, и че е трудно да и обясниш, и най-вече да разбере, но детето ти не е виновно за тази ситуация! Ако може да престане да им обръща внимание, след време те сами ще я търсят. Лошото е, че си няма нито едно приятелче в класа, това е наистина тежко.
А може би, трябва още време, за да я приемат.

Аз си представям нещата така, бих се запознала с някоя симпатична майка или татко на родителска среща, бих се сприятелила с тях, твоето детето ще почне да контактува с тяхното дете, така постепенно може и да се сприятелят, и покрай това и другите да я приемат. 

Всичко на всичко е имало една родителска среща. Гледаха ме странно ама то и г-жата не ме представи, та нз дали ще успея да пробия.

Горкото дете, и на мен ми стана мъчно! И аз съм минала през подобни истории и знам какво е.
Честно казано, бих се замислила за смяна на училището, но ако няма възможност, тогава...
Хубаво е, че детето си има и много други приятели. Наблегнете на контактите с тях - гости, кино, и други такива. Така по-лесно ще преживее проблема със съученичките.
Извънкласните занимания, спортове и прочее също са добра идея, те развиват интересите на детето и укрепват самочувствието, съответно те правят по-малко зависим от мнението и поведението на околните.
Ако трябва да и дам съвет лично на нея, бих казала - спри да се опитваш да контактуваш с тях, просто не им обръщай внимание, и най-важното - в никакъв случай не им показвай, че те нараняват! Прави се, че не ти пука! Това, което те търсят, е ответна реакция. Ако няма такава, сигурно първо ще засилят опитите да я наранят, а като видят, че желаната реакция липсва, просто ще им омръзне. Едва ли са толкова единна група, така че с течение на времето може отделни деца да поискат да се сприятелят с нея. Дотогава по-добре да си играе с децата от стария клас, или си седи да си чете книжка по-далеч от змиярника!

Наистина не трябва да й пука. Ако промяната не я направи тя, няма да стане. Говори на нея, пък след това на класната. Те я дразнят, защото тя реагира болезнено. Ако няма реакция - те ще престанат.

Откакто прочетох темата се каня да пиша, но все не намирам време.
Гледам, че шемет и Julie са изразили основната ми мисъл.
Научи детето си да не му пука от това какво мислят другите за него и от държанието на тези другите. Че това да си различен и да не си част от масовката също не е лошо нещо. Със сигурност ще се намери поне едно дете, което да иска да дружи с детето ти, стига то да престане да търси вниманието на "онази групичка".

Самата аз така възпитах дъщеря си. При нея беше наложително още от малка да го проумее, защото има недъг и щеше да е много болезнено за нея, ако се връзваше на всяко отблъскване или подигравка.
Досега тя е изпадала един път в ситуацията на твоето дете, само че с децата от съседния блок. Докато я обожаваха и все я търсеха, в един момент дори здрасти едвам и казваха. Оказа се, че причината е недъга и и тесногръдието на някои родители, но това е друга тема 
На няколко пъти опита пак да се включи в групичката им и то най-вече по мое настояване, но видя, че няма да се получи и  твърдо ми заяви, че тези деца не заслужават тя да си играе с тях, щом така се държат. Повече не се е занимавала с тях и си намери други приятелки.

Като бях в първи клас самата аз бях в ситуацията на дъщеря ти. Класната ми поради конфликти с баба ми, беше решила да си го изкара на мен и беше подстрекала децата да не играят с мен. Бях в тотална изолация и то от целия клас. Спомням си как ги гоних да играя с тях, а те бягаха и ми се присмиваха. И така до момента, в който ми писна и реших да си стоя сама на пейката в двора. Явно им стана безинтересно и лека полека започнахме да ставаме приятели. Дори в един момет бях вече от популярните деца 

Накарай дъщеря си да спре да ги търси и да не дава вид, че и пука. Знам, че е трудно, но ако все тича подир тях само ще ги предизвиква.
Аз обаче нямаше да държа детето си в клас, в който 9 годишни хлапаци имат за любимо занимания гледането на нецензурни клипове.

Мила, Касиди!
Разказът ти ме развълнува като майка и ме замисли като учител. Добре разбирам тревогите ти и знам какъв съвет да ти дам.Самият факт, че си преместила дъщеря си в нов клас е доказателство, че искаш да и помогнеш, но грешката, която си допуснала е, че не си направила подходящата смяна.
Една от причините децата да не приемат детето ти е това, че новата учителка също не я приема, въпреки, че може да не ти изглежда така. Все пак учителската стая е обща, а история като твоята със сигурност е била дълго обсъждана там. Нали не си мислиш, че новата класна с отворени обятия приема проблемното дете на колежката си. Ако греша, защо тогава не се получава?
Така, че те насърчавам да помислиш сериозно по въпроса къде на намериш подходящия учител, който ще помогне на детето ти. Имаш цяла ваканция на разположение  да го търсиш. Новите деца се приемат по-лесно от останалите в класа в началото на учебната година, а не месеци преди края и. Търси този учител, разпитвай, проучвай, говори с него, помисли си, пак говори...учителите също излизат във ваканция, но ходят на работа и са по-спокойни да водят такива разговори, без да ги притиска края на междучасието. Училището, в което работи този учител, може да не е най-близкото до дома ви,  може да не е удобно за взимане и водене на детето, но това изобщо не е от значение, при положение, че то ще ходи там с желание. Друго, което си мисля е, да търсиш този учител, сред по-опитните кадри, които скоро ще си отидат от училище, те са много мотивирани и работят с хъс, като за последно. Търси и сред най-младите, които все още са амбицирани,защото не ги е завъртяла въртележката на ежедневието и за тях ще е предизвикателство да справят с такъв проблем. Избягвай учители със средно дълъг стаж, които вече са натрупали рутина, но и умора. Не на последно място, децата от класа трябва да имат респект от учителя, защото може да се наложи той активно да участва в интеграцията на детето ти. Респект трябва да имат и родителите, това лесно ще го разбереш, като ги поразпиташ за учителя и видиш как говорят за него. Когато намериш подходящия човек му изясни какви са твоите очаквания от него. Дефинирай ясно, че искаш детето да учи в неговия клас, защото очакваш  да му помогне да се интегрира сред останалите деца, а в случай че не успее само, той да намери начин да го интегрира. Това е единственият ти мотив.
Ако те тревожи как ще реагира дъщерята ти на едно ново преместване, можеш да я включиш в процеса и да вземете решението заедно. Бъди максимално искрена с нея, признай си, че има проблем, защото си се опитала да и помогнеш, но си направила погрешен избор и си се издънила.Попитай я какво би направила тя, ако беше на твое място,  а също и какво иска да направи като дете. Може би сама ще ти каже, че иска да се махне от този клас. Тогава и кажи "добре" и обещай на детето си, че този път ще намериш най-подходящата учителка и училище, където децата ще я посрещнат с радост след като е боледувала. Тя ще ти повярва, а ти повече няма да имаш право на грешка. Затова според мен, съсредоточи мислите и усилията  си къде да намериш тази учителка, това училище, а не как да накараш децата от настоящия клас да приемат дъщеря ти. Все пак децата са си деца, те подражават някому , на родителите си ли, на класната си ли, незнам, но поведението им е резултат от нечие поведение на възрастни.
Затова, ако имаш смелост, тегли чертата, учебната година си отива, мисли за догодина, говори с детето си, помогни му само да изрече, това решение, обещай му да го осъществиш и действай.
Не знам от кой град си, но доводи от рода на тези, че не ти е удобно да я водиш и прибираш, ми звучат несериозно, предвид проблема, който имаш, а той наистина не е за подценяване. По добре да губиш време да я водиш до училището, където тя ще ходи с желание, отколкото да стоиш да и правиш компания на оградата, защото децата не искат да и объранат внимание.
Желая ти, да намериш най-правилното решение!

Точно по въпросите, повдигнати от Mota  писах първия път по настоящата тема, когато само загатнах за възможността от обсъждане и пред учителката и пред децата от новия клас за старите проблеми с дъщеря ти и бившата й класна. Това беше причината за предложение за смяна на самото училище, но ти ще решиш. Сега остава малко до края на настоящата учебна година и можеш да помислиш и върху възможността за адаптация в този нов, но неприятен за детето клас и наистина ново училище, където никой не я познава и няма насложени отношения. Не е въпросът детето да се мести постоянно, но точно поради тази причина и аз разсъждавах в насоката за новото училище. Mota е била достатъчно изчерпателна, личи, че има опит.

Касиди, а как изглежда историята през очите на детето ти? Дали ти не се притесняваш повече от нея? Като не иска да ходи на занималня, няма да ходи. Но дай малко по-спокойно, за да може спокойно да сподели как се чувства и какво иска. И моето дете е различно от другите, но изобщо не му пука, и точно защото не му пука, на никого не идва на ум да го дразни. Не е задължително децата да са непрекъснато сред деца, да имат безкрайно много приятели, да изпадаме в паника когато нямат приятели в класа. Твоята дъщеря има немално приятели. Какво като не са от класа в който учи?