Моля за съвет

Kasidy, след тези описани от теб случки си мисля, че въобще не си заслужава детето ти да се опитва да се впише в тази групичка. Какво би научило от подобни деца. Самата ти казваш, че ги интересуват неща не за възрастта им, а тази злоба и гаднярство съвсем не ги правят добра компания за детето ти.
Детето ти не заслужава да търпи подобно нещо, пък и да се опитва да се сприятели с тези злоби. Все едно те са нещо повече от него и то трябва на всяка цена да спечели благоразположението им. Я ги отсвирете и потърсете друго място, където децата ще са все още деца, а не като излезли от латино сериал злобни женки търсещи с кого да се погаврят 

Съгласна съм с това. Представи си да им беше приятелка и да им се водеше по акъла, дали щеше да е по-добре?

Kasidy, много си емоционална наистина. Такива неща винаги е имало и май винаги ще има. Не им придавайте такова значение.
Поработи върху самочувствието на дъщеря си и как да се справя с такива ситуации. Не можеш вечно да я местиш, защото не успява да се впише в колектива.

Детето ти е добро и умно, но трябва да се научи да се оправя.

Касиди,много мъчно ми стана за момиченцето.От отговорите ти разбрах, че не желаеш повече де местиш детето.Мисля си ,че си направила грешка като си преместила детето в съседния клас.Подкрепям идеята за смяна на училището.Мисля ,че преди мен имаше подробно обяснение,което аз подкрепям.
Искам да ти разкажа нещо,с което да те убедя,че не винаги  афишираното благоразположение на учителката е вярно.
В нашия клас имаше момченце,което беше по-буйно.Госпожата не го харесваше,но тъй като беше преподавала на баткото,и се познаваше с родителите на момчето от предишния си випуск,избра друга тактика.Успя да убеди няколко родители,че това момченце едва ли не е заплаха за децата им.И те видиш ли написали писмо до директора в което настояват това дете да бъде преместено в друг клас.И така преместиха детето в съседния клас. Майката имаше възможност да избере един от останалите шест класа.Според нея е това е било най-доброто попадение.
Моя син се разбираше с буйното дете и покрай него се сприятелихме с майката.Два месеца след преместването майката сподели,че искат да махнат детето й и от новия клас.И там децата се оплаквали,че той ги тормози.Жената вече си мислеше ,че наистина проблемът е в сина й.Решението дойде неочаквано.Госпожата се разболя и дойде една баба пенсионерка по заместване.Тя веднага усети настроението в класа ,извикала родителите на нароченото дете и поговорила с тях.Учителката ги убедила да говорят с психолага на училището,след това изпратила част от децата при психоложката.Не знам какво са говорили и правили,но изведнъж побойника стана любимец на децата.Когато старата учителка се върнала след боледуването била много разочарована от промяната която настъпила в класа.След години една от майките беше споделила,че учителката ги помолила за съдействие, за да използват плана на предишната госпожа и да се отърват от натрапника.
За протокола момчето завърши с новия си клас 7 клас,с две от момчетата учи и в новото си училище.

Именно. Сега е времето да се научи да се бори и решава проблемите си!. Местенето от клас в клас и ли в др. училище е бягство от проблема. Представи си колко ще е горда със себе си, ако наистина преодолее това препятствие и намери себе си в този колектив. Няма начин да няма поне едно дете от класа, което да я харесва и с което може да другарува.

Ако сега не намери начина, то винаги ще търси как да избяга.

Абсолютно не съм съгласна с това, че сега й е времето да се научи да се бори и решава проблемите си! Сега й е времето да е безгрижна и щастлива, да расте със самочувствие, а не да бъде карана да се чувства като аутсайдер.
Също така не споделям геройската позиция да не се бяга от проблемите. В някои случаи е по-добре да избягаш от проблема, отколкото да хвърлиш куп енергия в това да го преодоляваш.
Последното изречение показва, че подобна ситуация не ти е позната, а разсъждаваш хипотетично.

Три поста по-нагоре съм описала подобна ситуация с дъщеря ми, в която сама се е справила с малко помощ от мен. 

А кога според теб, човек трябва да се научи да се справя с проблемите си?
Да, сега им е трудно сами да преценят и да намерят верния изход, но нали затова сме ние - да ги насочим. Казвам ние, като включвам и преподавателите. И ако наистина тази учителка несъзнателно (или не) настройва класа, то Касиди, трябва да се заеме с този проблем, защото не е по силите на дъщеря й. Но, да си намери другарче от класа е съвсем във възможностите на малката.

Смяната на място, което определено не е за теб не е бягство, а е именно начин за разрешаване на проблема. Важно е обаче да се определи дали е налице такава ситуация или не. Аз мога да определям това само за себе си и близките си, не и за хора, които не познавам.
Когато дадена работа, място, група и т.н. не ми харесват, аз не се опитвам да ги нагодя- тях или колективът, към себе си, а си търся и намирам нови, такива, които са подходящи за мен и които ще ме развиват, а не оставам там, където се стопира развитието ми и получавам предимно негативи. Нали се сещате- човек следва да знае коя ситуация може да промени и коя- не и да не хвърля напразни усилия при втория тип.
Блъскането на стената с рогата определено не е най- добрият начин да преминеш оттатък. Търсенето на брод, а не прещапването през където падне е по- разумният начин да отидеш там, където искаш.
Какво значи "бягане от проблема"- примиряването със ситуация, която е абсолютно неприемлива и очакване "нещо да се промени" е точно такова бягство, а не решаване на същия.
Пак пиша това с резерва, че не съм в нещата, проблемът не е мой и аз не знам цялата истина за него. Пиша как аз бих постъпила ако нещата са така с моите деца и ако са точно такива, каквито ги чувствам от настоящата тема. Примери всякакви всеки може да даде, което обаче не значи, че който и да е от нас е наясно с настоящия случай изцяло.

Затова всеки пост тук е едно хипотетично мение. Касиди сама ще намери решението за себе си.

Не съм казала, че винаги и навсякъде трябва да се подхожда с рогата напред. Разбира се, че решението на всеки проблем изцяло се определя от самия проблем. И Касиди веднъж е намерила приемливо решение за себе си, преценяйки ситуацията. Но ... проблема не е бил решен. Освен това много голямо значение има самият характер на детенцето. Затова решения на даден проблем в училище може да има хиляди, колкото са децата там. И колкото да си пишем тук, никой няма да даде верния съвет, защото той е у тях самите. Единствената помощ може да дойде от психолог, който да прецени характера на детето и да препоръча метод на действие.
Почти съм сигурна, че няма да е смяна на училището.

Но, това си е мое мнение. Без лоши чувства ... 

Именно със спецификите на самото дете и на конкретната ситуация започнах и аз по тази тема.
Не бих си оставила детето да бъде тормозено обаче, каквито и да са тези специфики.
Когато моят син започна да излиза сам навън да играе беше на 6 години и беше най- малкият играещ сам. Докато се нагоди беше чудо. Имали сме тормоз, откраднати топки, взет насила скейборд, обиди, какво ли не. Не мисля, че той можеше сам да се справи със ситуацията.
С баща му обсъдихме и решихме, че е най- добре да покажем и на нашето дете и на останалите, че има гръб. След всяка ситуация лично аз или таккото отиваше при родителите на другото дете за изясняване на същата. След всяка ситуация. След около месец "ситуации" просто нямаше. Това е друг начин за разрешение на въпроса. Квартала няма като как да сменим. Не се и каним.

касиди, съ4увствам ти и те разбирам! мъ4но ми е за детето и за тебе, знам какво е, имах подобен проблем с баткото, много драмати4ен момент за вси4ки! единственото за да се опази детето ми беше, 4е имаше цялата ми подкрепа и справедливост към ситуацията! не допуснах да го ма4кат, както и ти! на него му трябваше доста време за да мине  периода на отхвърляне!но можеш ли да говориш с психолога на у4илището да проведе един 4ас с децата, може, ако е кадърен да оправи нещата или да помогне?! един 4ас по приятелство и взаимопомощ!не го оставяй детето да се затвори и моят отказваше да споделя, казваше и какво ще промениш, какво ще направиш, ако ти кажа, остави ги такива!

Малкият човек също има отговорности и задачи и това не означава, че не може да е щастлив и безгрижен. Не е добре да възпитаваш едно дете, колкото и да е малко в абдикиране от всякакви отговорности и проблемите, които водят със себе си. Междуличностните отношения са сложни и никой "отвън" тях не може да се справи, било то и родител. Като не те харесват голяма група хора се налага извода, че и в теб има проблем. Ако търсиш постоянно  "подходящия" екип все ще си останеш аутсайдер. Адаптивността е важно качество, капризите биха могли да се прикриват под "крехка чувствителност", но общо взето има етикет в отношенията, дори и между децата. Родителите могат успешно да забележат и коригират "проблемните зони" в поведението с много обич и добронамереност. Всички познаваме хора, на които все другите са им виновни   и нямаме много добро мнение за тях, нали?  

Касиди тази тема съм я пропуснала, но съм чела предишната ти за ужаса с госпожата. Радвам се, че поне единия проблем е решен.
Сега за втория, който е много важен. За жалост децата понякога могат да са доста жестоки  , но ние трябва да помагаме в такива моменти и да намерим начина да преодолеем съпротивата ми.
Донякъде е нормално да приемат новия човек сдържано и да не го допускат в своя вече подреден мъничък свят.
Предлагам ти няколко идейки за разчупване на леда.
Защо дъщеря ти не покани у вас няколко дечица - на пролетен купон, на маскен бал или просто така да пийнат по сок и да хапнат пуканки. Можеш да поканиш и мамите на кафе и клюки в кухнята в това време.
Ако на близо има кафенце или МакДоналдс / колкото и да ги мразя/ бихте могли да поканите няколко дечица след училище, да пийнете по сокче и да си поиграят.
Дъщеря ти да занесе някаква интересна играчка - кукла, пони, .... нещо / не съм в час с момичешките модни играчки/ и да се опита да се включи в играта на децата.
Включването на дете в сформирана вече група си е цяло изкуство и не е лесно. Малкия ми син има странен характер и поради тази причина също трудно се аклиматизира при нас помогнаха играчките от яйца - той подари на всяко дете по една дребосъчна играчка от яйце по негов избор и постепенно се сдоби с приятелчета, но болката ти ми е позната 
В това отношение в класа на големия ми син просто не зная как стана, но децата / в по-голямата си част си станаха много близки и родителите също си поддържаме контакти/.

Според мен човек се научава да решава проблемите си постепенно чрез примера на по-големите от него. Тоест, в случая това сме ние, родителите.  Ако родителят не реагира и остави детето да се оправя само, за "да се научи и да го очука животът", детето може да намери решение на проблема в агресия например. Въпросът е дали това искаме. Лично аз за себе си съм взела решението да подкрепям децата си в трудни ситуации, да им показвам как реагира интелигентният човек и смятам, че по този начин те постепенно ще се научат какво е приемливо и какво не. Не съм привърженик на идеята "да го хвърлиш в дълбокото и да се оправя само".

Това да има отговорности и това да е щастлив и безгрижен са две независими неща. Човек може да е щастлив и безгрижен и въпреки това, да си има задачи и да си ги изпълнява добре - точно защото щастието окрилява. И с нас, големите, е така, нали?
Напълно съм съгласна с Judy - и с двата й последни мнения. Убедена съм, че детето израства като човек със самочувствие точно тогава, когато усеща обичта и подкрепата на родителите си.
И на тези, които смятат, че не е възможно малката да не може да си намери нито едно приятелче - смятам, че е възможно. Говорим за трайно приятелство, а не за това един ден така, на другия - иначе. При децата "стадното чувство" работи доста силно и ако едно дете е нарочено за "аутсайдер" от основната група, всички се пазят да играят с него, да не би този етикет да се пренесе и върху тях.  Вариантът е детето да се приспособи (както беше предложил някой по-нагоре) и да влезе в тона на масата. Аз лично за моето дете не съм убедена, че искам да се адаптира по този начин Възпитавала съм я в някои ценности, които мисля за важни и не ми се иска да ги загърбва, за да бъде "приета".