Ние с мъжа ми ,миналото лято видяхме една навита на кълбо - до пътя и с една пръчка я побутнахме ,тя си замина .Иначе не са толкова отровни ,то у нас май само усойница и пепелянка има .
- Публикувана: 20 май 2008, 11:03 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2008, 22:05 ч.
За змиите и хората
има две неща от които ме е страх-змии и кьрлежи изпадам в ужас и от двете(от кьрлежи ме е страх не защото са страшни а защото са малки и може да не го видиш а не го ли видиш ей тогава става лошо)а от змии ме е страх от както се помня и тук по улицата има мн убити но край морето и предполагам са водни змий4ета.единственото ефикасно нещо срещу змии са ку4етата.имахме 12 години доберман който ги надушваше от дале4 и ги правеше на пар4ета.майка ми беше изпаднала в ужас 4е ще уморят животинката но ветеринарят каза 4е на ку4ето змиите нищо не могат да му направят.така 4е вземи си ку4е 
Една позната си беше купила змия, гледаше я в аквариум. Доста тънка и красива, около 20-30 сантиметра дълга. Те обичат на топло- животинчето се увиваше около китката на девойката, като гривна. Така си седеше, доста е ефектно. Пробвах и аз, приятно хладна е змията и се затопля като ти постои на китката, там кэдето е пулса точно.
И аз имам фобия от змии. Учебника ми по биология беше облепен с хартия в частта за влечугите.
Хич даже не се учудвам, на това, което разказва момичето!
Във Варненската Морска Градина посред бял ден през краката ми мина змия, какво остава за град с повече зелени площи и река...
Хич даже не се учудвам, на това, което разказва момичето!
Във Варненската Морска Градина посред бял ден през краката ми мина змия, какво остава за град с повече зелени площи и река...
Съчувствам ти искрено, аз харесвам змии и единствената причина, да не отглеждам такива, е че се хранят с жива храна /мишленца/...
Като начало те съветвам да опознаеш "врагът" виртуално, ето една добра статия: http://www.zoomania.org/content/view/528/37/
За почивката непременно си вземи и високи обувки над глезена - няма отровна змия у нас, която да те ухапе над средата на прасеца.
В случай, че изобщо не държиш да ги виждаш:
При разходки сред природата, избягвай най-горещите точки - каменисти местности, скали, открити поляни и шубраци, които са на припек. Избирай прохладни и сенчести места за отдих, змия там няма да припари и в най-големите жеги. Те са студенокръвни и не могат да регулират телесната си температура - затова избират най-слънчевите места /водните ги изключвам, у нас са безобидни/.
Не забравяй, че дори да те ухапе отровна змия, имаш 2-3 часа на разположение да стигнеш до близък медицински пункт.
Като начало те съветвам да опознаеш "врагът" виртуално, ето една добра статия: http://www.zoomania.org/content/view/528/37/
За почивката непременно си вземи и високи обувки над глезена - няма отровна змия у нас, която да те ухапе над средата на прасеца.
В случай, че изобщо не държиш да ги виждаш:
При разходки сред природата, избягвай най-горещите точки - каменисти местности, скали, открити поляни и шубраци, които са на припек. Избирай прохладни и сенчести места за отдих, змия там няма да припари и в най-големите жеги. Те са студенокръвни и не могат да регулират телесната си температура - затова избират най-слънчевите места /водните ги изключвам, у нас са безобидни/.
Не забравяй, че дори да те ухапе отровна змия, имаш 2-3 часа на разположение да стигнеш до близък медицински пункт.
Синът ми като малък много се страхуваше от змии, даже често сънуваше кошмари. А не беше виждал никога змия на живо, само по телевизията.
Страхът му премина, след като се снима с жив питон, преметнат на врата му едно лято на плажа. Беше 8-годишен. Оттогава не само, че не се страхува вече, но и когато в двора на баба му се появи змия и цялата рода се впусна да я трепе, той хвана с голи ръце полуубитото влечуго и тръгна да го пуска в реката, за да го спаси.
Та съветът ми към всички с фобии към змиите е следният - когато отидете на море, оглеждайте се за чичковците с питоните. Явно допирът до кроткото животинче прави чудеса.
Страхът му премина, след като се снима с жив питон, преметнат на врата му едно лято на плажа. Беше 8-годишен. Оттогава не само, че не се страхува вече, но и когато в двора на баба му се появи змия и цялата рода се впусна да я трепе, той хвана с голи ръце полуубитото влечуго и тръгна да го пуска в реката, за да го спаси.
Та съветът ми към всички с фобии към змиите е следният - когато отидете на море, оглеждайте се за чичковците с питоните. Явно допирът до кроткото животинче прави чудеса.
Настръхнах само докато чета - фобия чак нямам, страх по-скоро от змии, паяци, жилещи и май от почти всакакви подобни пълзящи и летящи гадинки. Отровна змия засега не съм срещала, но разни смоци - да. Даже в пристъп на ужас, като срещнах един по-едричък (12-13 години съм била), така съм го удряла с мотиката, че чак дупка бях изкопала 
преди татко да ми обясни, че е безобиден
А, и плъховете забравих - тях и в София ги има
преди татко да ми обясни, че е безобиден А, и плъховете забравих - тях и в София ги има
Не знам дали е фобия , но се вцепенявам при вида на змия. Всъщност не ме е страх ,нито ме е гнус , усещането е много странно. Прекарвам летата с децата на вилата и там е бъкано със смоци, водни змии , слепоци и чат - пат някоя пепелянка. Винаги в началото на престоя ни се ужасявам от мисълта да се поразходим из ливадите ,но с течение на времето фобията ми се притъпява и започва да не ми пука. Всъщност установих ,че май тях ги страх повече от мен и затова си газя тревата смело. 
Аз също знам ,че змиите не чуват, но усещат вибрациите.
Моето предположение за змиите на тротоара е ,че са излезли на припек. Те са студенокръвни животни и за да повишат телесната си температура се излагат на слънце. Е... Какво по-подходящо място от градския тротоар на Костенец? Не са предвидили обаче трафика...
Аз също знам ,че змиите не чуват, но усещат вибрациите.
Моето предположение за змиите на тротоара е ,че са излезли на припек. Те са студенокръвни животни и за да повишат телесната си температура се излагат на слънце. Е... Какво по-подходящо място от градския тротоар на Костенец? Не са предвидили обаче трафика...
и аз съм много зле- до такава степен е моята фобия ,че докато прегледам темата си вдигнах краката много деликатно на стола/ а съм на работа/.Винаги ме е било страх още от малка , а парадокса е ,че не съм виждала или плашена.Мисля си даже ,че в предишния живот ме е удошила /за по брутално/.На страха очите са големи и аз постоянно си гледам в краката и в радус до където ми стига погледа /дори ако ще и сняг да има/, и а нещо шумне се меткам върху най-близкия човек.Но аз почти не си го причинявам това да щъкам сред...........Не мога даже по телевизията да гледам.Като малка баща ми го карах да проверява леглото, стаята и т.н. абе направо УЖАС 
И аз искам много да си излекувам фобията, но ако клин клин ще избива 
, ха мерси ще си карам със страха
И аз искам много да си излекувам фобията, но ако клин клин ще избива , ха мерси ще си карам със страха А, и плъховете забравих - тях и в София ги има
Които всъщност са много по-опасни от змиите, защото носят всякакви зарази.
Момичета става въпрос за неистова фобия и без да има никаква логика кое е по-опасно, нещо извън теб просто
Ами аз какво да кажа,като имам фобия от птици....Всеки ден ги заобикалям, изпречат ли ми се на пътя,а щото мен ме е страх нито ще тръгнат да ги изтребват,нито ще ги накарат да се вържат на каишка и да си сложат намордници, а Венеция..еех, само на снимка ще я гледам 
Искаш ли да си разменим фобиите, аз съм готова 