За змиите и хората

  • 10 911
  • 109
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
Ами аз какво да кажа,като имам фобия от птици....Всеки ден ги заобикалям, изпречат ли ми се на пътя,а щото мен ме е страх нито ще тръгнат да ги изтребват,нито ще ги накарат да се вържат на каишка и да си сложат намордници, а Венеция..еех, само на снимка ще я гледам Tired
  hahaha  Искаш ли да си разменим фобиите, аз съм готова smile3521
дадено, мен от змиички не ме е шубе bowuu

# 46
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Не ме е страх от змии. В детството си съм имала три срещи с пепелянка, едната от които твърде близка. Разгледах я с интерес и тя си тръгна  Rolling Eyes. От приятел, които гледа змии зная, че тях ги е страх повече от нас и шанса да настъпиш змия или да те ухапе е минимален.

# 47
Разбрахме се тогава.Ти къв Венеция , аз по полята Joy Joy Joy

# 48
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
като имаш фобия, се бориш с нея. иначе не става да живееш в страх.

//и малко офф
//хората се разбират със змиите прекрасно, виж с жените са друго нещо

# 49
  • Мнения: X
като имаш фобия, се бориш с нея. иначе не става да живееш в страх.

//и малко офф
//хората се разбират със змиите прекрасно, виж с жените са друго нещо
хм,мислила съм по въпроса със борбата, но в моя случай ми се струва,че докато се преборя,мога да пукна от страх. За мен страхът си има някакви степени,градация,така да се каже:притеснение, безпокойство, страх, по-страх,паника, най-страх. При тва последното имам чувството,че не само сърцето ми ще изскочи,ами..не знам много е гадно.

# 50
А пък аз имам агорафобия. Това е страх от открити пространства. Ако сте гледали "Имитаторът", там Сигорни Уивър имаше агорафобия.

Когато се налага да излизам, ме обхваща такава страхотна паника, че понякога не мога да дишам. Особено ако знам, че дълго време ще съм навън, тогава е ужасно.

Ревала съм с глас, докато преодолея паниката. Нямам почти нищо в хладилника си (живея сама), карам го на храна чрез поръчки онлайн, хубавото е, че имам приятелки, които ми помагат с други неща.

Понякога толкова ме е страх, че оставам без тоалетна хартия... Срам ме е, но не мога да направя нищо

# 51
  • Мнения: X
А пък аз имам агорафобия. Това е страх от открити пространства. Ако сте гледали "Имитаторът", там Сигорни Уивър имаше агорафобия.

Когато се налага да излизам, ме обхваща такава страхотна паника, че понякога не мога да дишам. Особено ако знам, че дълго време ще съм навън, тогава е ужасно.

Ревала съм с глас, докато преодолея паниката. Нямам почти нищо в хладилника си (живея сама), карам го на храна чрез поръчки онлайн, хубавото е, че имам приятелки, които ми помагат с други неща.

Понякога толкова ме е страх, че оставам без тоалетна хартия... Срам ме е, но не мога да направя нищо
Искрено ти съчувствам  Sad Hug, това с паниката  и спирането на дъха е част и от моята фобия .

# 52
Благодаря ти, мила  Hug

Вас ви е страх, но имате възможност да се борите със страховете си.

Аз имам тапети на остъкления балкон

# 53
  • Мнения: 189
Аз изпитвам ужас от всякакви студенокръвни. Нищо, ама нищо на света не може да ме накара да гушна питона на морето. Не е фобия, просто погнуса. Филмите за Индиана Джоунс ми развалиха съня за дни наред - то хлебарки ли не бяха, змии, паяци, всякакви гадини.
Може и да ми се смеете, но май единственото нещо, от което изпитвам ужасяващ страх са жабите.

# 54
  • Мнения: 2 759
                       Чак фобия не ми е, обаче и аз виждам редовно змии. От миналото лято, когато все ми казваха да внимавам, че змиите са излезли по Витоша, а на мен ми беше смешно, защото от 20 години не бях виждала. Първо за малко да настъпя една - около метър беше. Покрай пътя имаше едър камък, а ми се беше развързала маратонката, стъпвам аз, навеждам се и завързвам. Свалям си крака, правя две крачки и виждам как змията си тръгна... Беше напълно безшумна, само изпаднаха малки камъчета при движението и и така я фиксирах. Сигурно съм и изкарала акъла  Mr. Green. После събирах боклуци неособено високо в планината, та заедно с някаква цигарена кутия съм хванала и змия в ръката си. Тя се размърда в същия миг и успях да я пусна. За мое щастие бях с найлонова ръкавичка - от тия, с които се слагат в боите за коса. След това започнах да ги срещам навсякъде. После разбрах, че и в Южния се срещат цяло лято едрички екземпляри... Абе има си и в София. Може би не по тротоарите, но има.
                     А около морето не е истина. Хапваме в някакво капанче, до масата се промъкна 60-80 см змийче, ама докато го видим, сервитьора вече го беше видял и го млатеше. Каза, че било редовен номер.

# 55
  • Мнения: 25 618
Понякога толкова ме е страх, че оставам без тоалетна хартия... Срам ме е, но не мога да направя нищо

Не се срамувай, няма от какво. Просто потърси помощ!
Не някой да те снабдява с необходимите ти неща, а някой, който да те научи да преодоляваш страха си. Психотерапевт имам предвид. Дано само намериш истински специалист.  Thinking

# 56
  • varna
  • Мнения: 676
Пуснете таралежи из града!!! alert

# 57
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
в щатите има специален курс за преодоляване на фобия от височини, като се използва шлем за виртуална реалност , като се симулират различни височини, от малка към голяма за да може да свикне човек. същото е и с останалите фобии, няма да ти минат ако не ги преодолееш.

# 58
  • Мнения: 1 065
Здравейте момичета,изчетох отговорите ви-благодаря ви за разбирането.
От това,което и на вас се е случвало ми стана още по-страшно newsm43.Аз никога не съм виждала жива змия в естествената и среда,но дори и от умрялата изпитвам неистов ужас.Първата ми инстиктивна реакция е да надам кански писък,имам чувството ,че сърцето ще ми изскочи и не мога да си поема въздух.В такива моменти мъжът ми се ядосва защо пищя,не разбира ,че това е начина да отреагирам на уплахата.,,Какво пък толкова,умряло змийче,виж колко е малко''Малко не малко си е змия,без никакво значение ,,породата и''Най -смелата ми постъпка е да погледна 10-тина секунди сгърченото в странна форма,почти плоско тяло на змийчето и повече не издържам.Със сигурност нямат крака,не правя разлика между смоци ,слепоци и др. подобни-всичко за мен е ужасяващо страшно.Само от гущерите изпитвам ,,по поносим страх"ако мога да се изразя така.
Когато прочетох дали,,кучегона ''може да се ползва за ,,змиегон''малко се обнадеждих ,но май няма да има ефект щом не чуват гадините му с гадини.А да се престраша да пипна жива змия, май няма да ми се случи в тоя живот,сигурно ще ми се пръсне преди това сърцето от страх.
Там където ще ходим на море има чудесни паркове и тревни площи и тъй като мъжът ми не е много любител на слънцето, разходките ни ще са ежедневни,не знам как ще превъзмогна страха си поне да не мисля за това,а че ще се оглеждам като ,,стрелян заек''то си  е сигурно Simple Smile
Дали пък няма нещо, с което да се намажеш и да ги държи на дистанция?
Шегуват се с мен да се намажа с чесън ,змиите не го харесвали,но то тогава и хората ще бягат от мен JoyАко някой нещо знае -помагайте.

# 59
  • Мнения: 583
и аз съм от тези с фобиите от змии-имала съм и срещи по села с тях и най вече със т. нар-смок-мишкар -в мазето на село при баба ми се видяхме Shocked/. откачам като видя  тези с питоните по морето-разходката ми никога не е спокойна. а един наглец в приморско като ме видя, че ме е страх тръгна по мен с него-умрях от ужас. истории колкото щеш. между другото преди 5-6 години вестниците писаха за змии в южния парк Mr. Green и понеже живеех наблизо-сълго време не се мярках там. Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт