Публикувана: 23 май 2008, 12:19 ч.
Последно мнение: 13 юни 2008, 14:11 ч.

Наказания в детската градина

20 195
199
1

# 165 8 юни 2008, 15:41 ч.

Мнения: 982

Цитат на: СтелиЯни в нд, 08 юни 2008, 15:04

Често се случва родителите да омаловажават неприемливото поведение на децата си, в петък го видях за пореден път....

Това е много често срещано дори.
На пързалката, на която ходим често, виждам деца, които се качват по нея, а не се пързалят, изблъскват по-малките, хвърлят разни боклуци и т.н.Забележка не им се прави.

# 166 8 юни 2008, 15:43 ч.

Мнения: 447

Децата обичат реда и границите. Когато поставиш граници какво може и какво не, те много бързо се приспособяват към исканията ни. Според мен точно това необсновано викане, тичане, рев, крясъци и агресия са един протест от децата, че нямат установен ред какво може и какво не може. В този ред на мисли съм за наказанието. Аз наказвам дъщеря ми като я пращам да си играе сама в другата стая. Когато детето ходи в градина или ясла мисля, че е повече от нормално също да има наказания. Напълно приемливо е сядането на столче, далеч от другите деца. И също напълно нормално е учителката да преценява кога да става това и защо. Все пак, тя е тази която е там и може да прецени конкретната ситуация, и колкото и глупава и нищожна да ми се струва на мен тя след това, ще приема, че са ми наказали детето основателно.

# 167 8 юни 2008, 16:26 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 951

Цитат на: jujavka в нд, 08 юни 2008, 15:43

Граници могат да се поставят и без наказания. Може би не винаги е възможно като се работи с повече деца, не знам, особено в градини с много деца и малко персонал. Но "прекалено сте шумни, блъскате се, наранявате се, време е за почивка" е едно, "наказани сте, защото викате, тичате, крещите..." е друго. Различен подход, различно отношение към децата. Границата и в двата случая е поставена.
Възможно е такова поведение, особено ако е масово в групата, да е в резултат на недобро балансиране на спокойни занимания и физическа активност. Тогава персоналът би трябвало да работи в тази посока.

# 168 8 юни 2008, 17:30 ч.

Мнения: 447

Че Ка, всъщност говорим за едно и също нещо. Но няма начин, съгласи се, при положение че едно дете "създава" проблеми, да почива цялата група. Самия факт, че детето ще седне само някъде на столче да си почине, му показва къде е границата която е минало, за да не бъде с другите деца. Тук според мен и ролята на учителя да обясни защо седи там. И си мисля, че е правилно да се нарича наказание. Не намирам нищо странно в използването на тази дума. Все пак децата като група и едно дете не могат да бъдат разглеждани еднакво.

# 169 8 юни 2008, 17:55 ч.

София
Мнения: 62 595

Наказанията в ДГ са цената, която плаща всяко дете и всеки родител за отглеждането на много деца в едно помещение от 1 човек. И както при такава организирана единица като групата, важно е благосъстоянието нагрупата, а не на отделния индивид. Който не иска да плаща тази цена не ползва тази услуга, а си наема бавачка. Но това е положението, дори и да са по 10 деца на 1 учителка - индивидуалният подход се губи и е важно да има ред, а това се налага с дисциплинарни методи, най-лесният бързо работещият е санкцията.
Училищата не искам да ги коментирам, защото там децата са по-големи и могат да заявят мнение, ако смятат наказанието за несправедливо (стига да са възпитани така от родителите си). На всичко отгоре училището е задължително.

# 170 8 юни 2008, 18:12 ч.

Мнения: 7 821

Аз не мога да разбера с какво толкова ви пречат наказанията Rolling Eyes

. В крайна сметка дали ще са в градината или някъде другаде децата трябва да се научат, че трябва да се съобразяват както с другите така и с някакви норми на поведение и когато не спазват правилата има наказания. Какво толкова?!? И кога според вас е нормално едно дете да научи, че в живота има наказания, че трябва да се съобразяваш? Докога ако дете удари друго дете трябва да му викаме "не така бе маме"?

# 171 8 юни 2008, 23:31 ч.

Мнения: 7 201

Цитат на: Ellypr в нд, 08 юни 2008, 18:12

И кога според вас е нормално едно дете да научи, че в живота има наказания, че трябва да се съобразяваш? Докога ако дете удари друго дете трябва да му викаме "не така бе маме"?

Ето това е същността на цялата ситуация!

# 172 8 юни 2008, 23:54 ч.

Мнения: 1 347

Аз уж следя темата, пък така и не разбрах как въпросът се измести от това, кои са приемливи и кои - неприемливи наказания в ДГ, към това дали изобщо да има наказания?!

# 173 9 юни 2008, 01:06 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 951

Цитат на: Ellypr в нд, 08 юни 2008, 18:12

Аз не мога да разбера с какво толкова ви пречат наказанията ... когато не спазват правилата има наказания. Какво толкова?!? И кога според вас е нормално едно дете да научи, че в живота има наказания, че трябва да се съобразяваш?

Не ми се ще причината да не смята да обира банка/да се скатава от работа/да не кара с безумна скорост по пътищата един ден да бъде страх от затвор/уволнение/ глоба. Наказанията са за хора, на които им липсва вътрешна мотивация, за да решат кое е правилно и кое не. Страхът като мотивация - не е това, което искам за детето си.

Има и друга причина, свързана с връзката родител-дете. В тази връзка страхът място няма.

Цитат на: Ellypr в нд, 08 юни 2008, 18:12

Докога ако дете удари друго дете трябва да му викаме "не така бе маме"?

Може и без "бе маме" и задължително с някои други неща, между които и да се търси причината за агресивното поведение, за да се премахне. Два шамара, пардон, "наказан си, няма да гледаш довечера еди що си", е най-лесно, ама едва ли ще реши проблема из корен.

Докога? Докога ако дете удари друго дете, трябва да го наказваме? Ако няма никой наоколо, който да го накаже, каква ще е мотивацията да не удари?
Докога е относително и в двата случая. Но ако родителят не се справя, има психолози.

П.С. Не си правя илюзии, че наказанията могат да бъдат напълно избегнати. От една страна, те са бърз начин за контролиране на ситуации, особено като се работи с много деца, и няма възможност за индивидуален подход, от друга - границата межу т.нар. "логически последствия" и "наказанието" е много тънка, в някои случаи - никаква. Но точно заради това, не виждам защо, ако има друг начин за овладяване на дадена ситуация, наказанието трябва да е първата алтернатива.

Последна редакция: пн, 09 юни 2008, 01:38 от Че Ка

# 174 9 юни 2008, 01:30 ч.

Мнения: 1 312

Цитат на: Еко в нд, 08 юни 2008, 09:44

Персонала не е обучен да се занимава с деца. Викат, крещат, наказват без обяснения. "Защото така!" Sick

За съжаление така стоят нещата в яслите! Неудовлетворени хора от работата си правят децата ни невротични!

Предполагам,че имаш мноооооооооого голям опит с различни ясли,та се изказваш така категорично и генерализираш Wink

Щото да ти кажа аз едно вярно нещо в думите ти не виждам за себе си.
Айде по-полечка с квалификациите,че лично се засягам понякога.
Реве ми се като знам колко съм доволна от персонала в нашата ясла и колко съм спокойна сутрин като си оставя детето там,реве ми се,защото знам за какви пари работят тези хора,а каква отговорност носят.

# 175 9 юни 2008, 11:20 ч.

Мнения: 9 052

че ка, не съм съвсем съгласна, чЕ може беz накаzание. Ти например можеш да zанеш zащо е добре да си дупчиш билет в градския транспорт, но ако няма глоби и проверки винаги ли ще дупчиш?

# 176 9 юни 2008, 11:55 ч.

Мнения: 440

И аз съм "за" наказанията. Защото, колкото и да не ни се иска, страхът е една от най-ефективните мотивации.
Нямам предвид разбира се, детето да трепери и да сънува кошмари за наказанията, които може да го сполетят ако не слуша. Но трябва да знае, че има правила. И че ако не ги спазва, ще има последствия, и то неприятни.
А иначе, Че Ка , съм напълно съгласна с теб, че страхът няма място в отношенията родител-дете. Това обаче изисква много време и усилия от страна на родителите. А иначе , по темата - не мисля, че е реално да очакваме същото отношение в детската градина/ясла/училище. При този ограничен персонал (като бройка имам предвид) и толкова много деца, дисциплината е важна. И то за всички - както за персонала (не само за тяхното спокойствие и пиене на кафе,а просто за да могат да си вършат работата), така и за самите деца. В крайна сметка точно на тези места извън семейството детето се сблъсква с повече и по-сложни изисквания и колкото по-рано се научи да ги спазва, толкова по-добре за него.

# 177 9 юни 2008, 17:15 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 951

За да не си говорим наизуст. "Позитивна дисциплина" - чували сте. Не че нямам няко коментари, но мисълта ми е, че принципно има подход за работа с деца, който изключва наказанията. И не е само за родители, но и за възпитатели. Вярно е, че с 1 възпитател на 20-30 деца, този подход едва ли практически е приложим, но не навсякъде е така. 1 учител на 4 деца, както е в групата на сина ми, звучи все пак по-добре. Там не се наказва, нямат си и "столче/ъгълче/легълце и пр. за почивка". Когато едно дете удари друго, не се наказва, не се шамари, не се праща "да размисли". Сяда се между двете деца и се говори. Ако има нещо притеснително и с родителите....

# 178 10 юни 2008, 09:47 ч.

Мнения: 9 052

Съгласна съм, че ако някой се zанимава непрестанно може и само с бдене и напътствия и обяснения да се мине ... но в един момент човек zапочва да действа сам , беz напътствия, беz някой непрестанно да бди над всяко негово движение и да му обяснява ... тогава трябва да вzима самостоятелни решения и да прави самостоятелен иzбор, да постъпва правилно вечЕ спрямо себе си , но и спрямо правилата ... тогава ми е интересно до къде ще доведе тоzи метод? В крайна сметка идеален и беzгрешен човек няма, а в реалния живот все пак човек "плаща" zа грешките си ... има ли наблюдения над деца въzпитани по таzи система? много ми е интересно как се адаптират нататък в средата в която попадат?

# 179 10 юни 2008, 10:09 ч.

София
Мнения: 62 595

До известна степен моите са възпитавани по този начин - без наказания, малко време ходиха на градина и ги гледах аз (като изключим бабите през лятото). Изборите си ги правят без проблем като всички други деца - къде подходящи избори, къде си създават неприятности. На заниманията, на които са ходили е било за по 1-2 часа и са участвали без проблем и са спазвали правилата, защото са били все колективни занимания и е имало ясна цел за цялата група, поставена от учителя. В повечето случаи още като бяха малки им обяснявах защо и как се прави едно или друго нещо, казвала съм им какви варианти имат. Много рядко съм отсичала "просто така, защото аз съм възрастния". Сега нямат проблеми в училище нито с материала, нито с дисциплината. Не се подчиняват сляпо на правилата и не си мълчат, ако се случи така, че някой учител накаже целия клас заради едно или две деца. Вярно, с това предизвикват първоначален шок у учителя, но се аргументират и това им печели уважение от всички. И с извънкласните занимания са добре - работят с други деца без проблем, готови са да положат труда, който е нужен, но изискват уважение и точност от учителите си. Научиха се общо-взето и кога да си траят. С две думи, развиват се като всички деца и не са станали някакви разглезени и неконтролируеми деца.

Препоръчани теми

Страсти - ясли и градини в София, кампания 2024/2025 - Тема 1

Боледуване на децата ни-тема 78

Частни детски градини - София (тема 13)

Извиняване отсъствие от предучилишна група за 2 май

Причина:

Причина: