jabata dil, просто не си наясно за какво точно иде реч. Подходът въобще не се изчерпва "само с бдене и напътствия", да не говоря, че четенето на лекции и непрекъснато намилане, могат да бъдат контрапродуктивни. Децата могат да правят избор още от доста малки, стига да им се дава възможност. Сблъскват се и с последствията на своя избор. И това въобще не противоречи на "positive discipline". Напротив. Не мога с две изречения да ти опиша нещата. Има книги, има сайтове. Не само за "positive discipline". Иначе и той, като наказанията, е просто корективен подход - решава възникнали вече проблемни ситуации, поправя поведение. Докато същността за мен е в друго - изграждане на здрава връзка родител-дете, която е предпоставка за едно по-добро взаимно разбирателство и сътрудничество, а от там нуждата от поправки и борбата за надмощие - по-малка.
- Публикувана: 23 май 2008, 12:19 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2008, 14:11 ч.
Наказания в детската градина
децата са много различни - при едни "наказанията" са по-добрия метод, при други "разговорите", при трети "примерни ситуации". Освен това всяко дете се държи по различен начин с родителите си, с познатите, в градината, в занималнята. Освен това децата се променят, минават през различни периоди. Не мисля, че има универсално правило за всички деца.
Че Ка, не бях чела темата скоро...
Заставам зад всяка твоя дума във връзка с наказанията.
Много ми хареса нещо, което прочетох в една книга за възпитание /вече не помня коя/: "Не се стремете към бързи резултати във възпитанието, те никога не са добри."
Безспорно най-лесния и бърз начин да накараме едно дете да прави каквото там прави е да го ударим. Резултатът е мигновен, следващото е да му вземем нещо любимо, да го накажем... Но това определено не възпитава, поне не в особено положителна насока.
Отделно съм забелязала /освен, че съм го чела/, че децата имат неприемливо поведение, когато по някакъв начин искат да привлекат вниманието ни, било за да ни покажат нещо, било, защото се чувстват отблъснати, страдат и прочие...
Заставам зад всяка твоя дума във връзка с наказанията.
Много ми хареса нещо, което прочетох в една книга за възпитание /вече не помня коя/: "Не се стремете към бързи резултати във възпитанието, те никога не са добри."
Безспорно най-лесния и бърз начин да накараме едно дете да прави каквото там прави е да го ударим. Резултатът е мигновен, следващото е да му вземем нещо любимо, да го накажем... Но това определено не възпитава, поне не в особено положителна насока.
Отделно съм забелязала /освен, че съм го чела/, че децата имат неприемливо поведение, когато по някакъв начин искат да привлекат вниманието ни, било за да ни покажат нещо, било, защото се чувстват отблъснати, страдат и прочие...
За да не си говорим наизуст. "Позитивна дисциплина" - чували сте. Не че нямам няко коментари, но мисълта ми е, че принципно има подход за работа с деца, който изключва наказанията. И не е само за родители, но и за възпитатели. Вярно е, че с 1 възпитател на 20-30 деца, този подход едва ли практически е приложим, но не навсякъде е така. 1 учител на 4 деца, както е в групата на сина ми, звучи все пак по-добре. Там не се наказва, нямат си и "столче/ъгълче/легълце и пр. за почивка". Когато едно дете удари друго, не се наказва, не се шамари, не се праща "да размисли". Сяда се между двете деца и се говори. Ако има нещо притеснително и с родителите....
Няма лесен и пряк начин да се овладеят толкова деца, аз само мога да гадая. Много е различно от воденето на малки групи. Как се изгражда здрава позитивна връзка с трийсет деца? Не че не е възможно, но никога няма да е и с трийсетте.
Не говоря наизуст. У дома, с моето дете, този тип позитивно възпитание дава резултати. Водила съм обаче класове (вярно, дълго преди да стана родител и да се заинтересувам от такава книжнина) - ами няма как да ръководиш по същия начин вътрешната динамика, защото вътре в класа, в групата, има множество малки групички.
..... защото вътре в класа, в групата, има множество малки групички.
всяка от които си има лидер, с който изградиш ли връзка, все едно си изградил с цялата група...
/не го казвам от собствен опит обаче/
Още по- сложно е- всяка група и групичка е непостоянно, често променящо се от към състав и лидери малко общество. Често има преминаване от една в друга, оспорване на лидерството, опити да се спечели на своя страна ръководителят на цялата тайфа /сиреч учителят/, има и винаги едни такива свобоно блуждаещи елементи, къде повече, къде по- малко... Особено при малките деца тези формирования са съвсем неустойчиви. До към три годишна възраст дори липсват, но това ми е по лични наблюдения. Въобще сложно е да се отглеждат и още по- сложно да се възпитават на куп толкова много деца.
Писала съм и в други теми- не бих могла да работя това независимо от цената при такива условия, не бих се справила в никакъв случай, а качествено- това е просто невъзможно. Затова яслата за мен е краен вариант, когато никакви други не са налице. ДГ- може, за по- големи деца. Но и там следва да се редуцира съставът на децата.
В моята детска градина навремето също имахме наказания. Изправяха ни до стената с гръб към останалите и нямахме право да говорим с никого. Самия факт, че бях наказана си го преживявах адски мъчително.
Не мисля, че трябва да се прилагат по-строги мерки водещи до болка на децата.
Не мисля, че трябва да се прилагат по-строги мерки водещи до болка на децата.
Не се чувствам засегната, коментирам темата, защото ми е интересна. Възможността за позитивно възпитание в детската градина и в училище е много съществена тема, затова ми се струва, че заслужава коментар.
Не съм раздавала наказания, не съм и можела (частно училище, 1997, какви ти наказания), удържах си учениците (макар и не толкова тихи, че да не се чуват откъм коридора, както се искаше, но никой с никого не се е бил, занимаваха се по групички и си учеха), но не мога да кажа, че съм изградила здрава връзка с целия клас. Това бяха и малки ученичета, де. Играли сме игри, начинът ми да поддържам дисциплина беше чрез постоянна смяна на занятията, на десет минути максимум; когато на децата им е интересно, не беснеят. Но е много уморително, изисква солидна подготовка и неотлъчно внимание, добри ораторски умения и т.н. Аз не бих работила повече това, не и за тези пари.
По-големи ученици? Ами тийнейджърите? Често "лидерите на групички" са тези деца, които са предизвикателно настроени спрямо учителя, те събират пет-шест души свита тъкмо защото си позволяват забраненото. Не мисля, че е добра идея учителят да насърчава това.
Не съм раздавала наказания, не съм и можела (частно училище, 1997, какви ти наказания), удържах си учениците (макар и не толкова тихи, че да не се чуват откъм коридора, както се искаше, но никой с никого не се е бил, занимаваха се по групички и си учеха), но не мога да кажа, че съм изградила здрава връзка с целия клас. Това бяха и малки ученичета, де. Играли сме игри, начинът ми да поддържам дисциплина беше чрез постоянна смяна на занятията, на десет минути максимум; когато на децата им е интересно, не беснеят. Но е много уморително, изисква солидна подготовка и неотлъчно внимание, добри ораторски умения и т.н. Аз не бих работила повече това, не и за тези пари.
По-големи ученици? Ами тийнейджърите? Често "лидерите на групички" са тези деца, които са предизвикателно настроени спрямо учителя, те събират пет-шест души свита тъкмо защото си позволяват забраненото. Не мисля, че е добра идея учителят да насърчава това.
Дори да приема, че е невъзможно да се установи връзка и да се контролират лесно или изобщо 20-30 деца, това по никакъв начин не би ме накарало да приема, да одобря или извиня физически наказания, такива свързани с болка, срам, или крясъци на възпитателя...
според мен, въпреки , че не съм наясно с каквото и да било , дори една супер добра и поzитивна система не може да бъде приложена във всички обстоятелства. По това , което прочитам в темата , основния и мотивиращ фактор zа прилагане на таzи поzитивна система на въzпитание са РОДИТЕЛИТе и ако не всички родители на децата в групата са в чАс с идеята (може би като мен ) и не я прилагат самите те спрямо децата си , въzпитателките нямат шанс да я приложат не на 20 , а на 3 или 4 деца дори.
) и не я прилагат самите те спрямо децата си , въzпитателките нямат шанс да я приложат не на 20 , а на 3 или 4 деца дори.
Това имам предвид и аз, jabata_dil , затова акцентирам на възрастовата специфика и броя на децата в група, за които следва да се грижи един учител. За мен това е мисия невъзможна, поне не и с методи на убеждение и всякаква конвенционална политика. Изключих, а и всички писали по темата го направиха, физическите наказания и наказанията, уронващи явно и силно самочувствието и достойнството на децата. Това е ясно. Както е ясно, че ако в къщи действат едни правила няма как в ДГ да се ползват същите сред такава маса.