Има ли Господ и вярвате ли в него? - VII

  • 9 885
  • 231
  •   1
Отговори
# 225
gitadam, такива неща  стават.Наскоро, при една молитва за изцеление, в абсолютно претъпканата църква, аз стоях   най-отзад, в самия коридор.Усещането беше като разтърсване и тогава започнах да плача, но така, както никога в живота си преди.Дълбоко вътре сякаш нещо се разпука и  се изляха толкова сълзи.Но те бяха различни.Не  като сълзи на скръб, мъка, отчаяние.А сълзи на предаване на всичко, което не зависи от мен.Не видях  Бог, ангели или друго.Но  усещах,че Той е  там и аз съм в прегръдките Му и можех да изплача всичко, при това без усилие, а то се изливаше  от мен.  За мен това  е присъствието на Св.Дух.Не го усещам всеки път, но се е случвало много пъти, така осезателно, макар и  всеки път да е различно.

  И с друго искам да прославя Бога.Напоследък имамхме много сериозни финансови проблеми.Мъжа ми все не успяваше да се задържи на работа или да започне  такава.Стигнахме до заеми, та чак заорахме в дъното.Това в последните 3-4 месеца.Никога преди не бях изпадала така.Нямах пари да си платя потребителската такса при доктора, а за лекарства/спешни/ и дума да няма.Признавам си, че дотолкова  ме притесни това положение, че почти изпаднах в нервна криза, отделно и се  карахме.В един момент се освестих и си казах, че не бива да се притеснявам какво ще ядем или пием, защото Бог има грижата за това.Даже Го обиждам, като се притеснявам, каквото  зависеше от мен направих.Сега беше ред на Бог да изпрати враните  , да ни нахранят.Визирам историята за пророк Илия/не, че очаквам да слетят врани на прозореца ми, макар, че какво е невъзможно за Бога/ Обещал го е в оная древна книга  "съчинена от хора" Wink, според мнозина.
  Така и стана, Бог промисли.Не един път, не два пъти.Пари започнаха да пристигат по необичаен начин.В писмо от приятелка в чужбина, която  също е безработна там  в този момент.Те не бяха много, но напълно достатъчно да се оправим.После от друго място и по други начини.И точно толкова, колкото ни  бяха необходими, ни повече, ни по-малко.Подчертавам- не сме ги искали от хората, те даже не знаеха, че сме в нужда.
Освен това мъжа ми се опитваше да започне  работа с неистови усилия и лупинги, но  винаги   ,в последния момент нещо се объркваше.Казах му да се спре и да позволи на Бог да му отвори  точната врата. Така  той излезе за една работа, без  предварителни уговорки и пр. и се върна с подписан договор.Да, парите  не са чак каквито ги искаше, но никак не са малко.Затова пък отсъства по-малко от дома и пътува само до близките държави.
  Благодаря на Бог , че  ни показа грижата си и този път, както и при много други поводи.Ето това е  реалното действие на Бог и и истината на писаното Му слово.Не може да се отрече или потвърди просто така.То се живее и така се доказва.  bouquet

Последна редакция: пт, 06 юни 2008, 19:55 от gerik

# 226
  • Мнения: 37
Gerik,  newsm26!
По принцип не съм много емоционален, но като те четох и на мен ми идваше да заплача от радост. Удивително е как Бог действа по сходен начин. Напълно заставам зад твоите думи и макар да не се познаваме лично, поради преживяванията, които имаме чувствам хората тук много близки. Защото имаме един общ Приятел. Отношението ни с Него са сходни, защото Той заслужава не само нашето уважение, но и безкрайна любов.
Действително за Бог е характерно да помага на време и толкова колкото е необходимо. Защото учейки ни на доверие към Себе си Бог възпитава и в смирение, а гордостта е в основата на всяко падение. Никой не е застрахован от възгордяване. Няма имунизация до живот от гордост.
Смирение не е да навеждаме главите си, а да преобразяваме по Неговия образ - 2 Кор. 3:18. Защото гледайки Бог в Неговата слава, неусетно откриваме истински себе си. Има много християни по света, но хората които са насочили своя поглед към Бога си личат още щом ги погледнеш. Много е насърчително да бъдеш в присъствието на такива хора.
За съжаление обаче е много лесно да отвлечеш вниманието си от Бог и да забравиш за Него, поради житейските грижи, успехи или удоволствия. Тогава всичко се изпарява. Загубваш мира си, любовта и независимо дали продължаваш да закачаш етикета "християнин" всички виждат, че нямаш нито живота, силата и властта на такъв.
Бог поради Своята милост обаче пак показва любовта си към нас и този, който смири себе си има възможността да върне мира и пълнотата на Божието присъствие в живота и сърцето си.

Цитат
Книгата на пророк Михея  Глава 6

8 Той ти е показал, човече, що е доброто;
И какво иска Господ от тебе
Освен да вършиш праведното, да обичаш милост,
И да ходиш смирено със своя Бог?

  bouquet

# 227
  • Мнения: 295
Еди,
не си ме разбрал (а може и аз да не те разбирам) докрай относно любовта към ближния и егоизма. Наблегнах на втория елемент от цитата, защото смятам, че именно той ни дава насоката за каква любов към ближния става дума. И че любовта към самия себе си не е егоизъм, а егоизмът предполага точно това, което си описал.
Признавам, много отдавна не бях влизала в тази тема, явно съм пропуснала онези постинги, които си изтрил и за което те поздравявам, защото отдавна според мен трябваше да се размаха тази метла.
Според мен е важно наистина да се обръщаме в молитвите си към Бог като към наш небесен баща. Да знаем,че винаги можем да искаме от Него без да се страхуваме дали то ще бъде изпълнено или не.В библията пише да се молим на всяко време с всякаква молитва.
с това мнение на Дрос съм съгласна, не съм съгласна обаче с по-горното твърдение, че Важното е какво произвежда в теб молитвата. Напротив, твърдя, че това не е важно. Защото то обръща вниманието ти върху личното преживяване на молитвата, а не върху самата молитва. Разбира се, говори се за молитвено настроение, молитвена нагласа, т.е. , използвайки православната терминология, със страх Божи да пристъпваш към молитвата. Не обаче целта да бъде някакво по-определено или не емоционално преживяване, сълзи, екстази и прочие. Много от православните отци и от католическите светци говорят за това (споменавам тях, а не протестантски автори, защото просто нищо от тях не съм чела и не съм запозната). Наблагям на това, защото ми се струва, че има голяма връзка с това, което Еди говори - за сектите и вербуването. За много псевдохристиянски общности е характерно точно това - съсредоточаване на вниманието върху разни есктазни преживявания (скачане, викане, пеене, реване, изпадане в транс, заспиване, псевдоговорене с ангели, пък дори и с Господ). Съвсем в началните издания на тази тема бях споменавала нещо по този повод.
Гитадам - няма в християнството излъчване и преливане на енергии или пък зареждане с такива. Питаш защо ти се случват такива неща, защо усещаш по-различна атмосфера в църквата. Ами според мен, защото там живее Бог. Както на много църкви над входа пише "храм Божи дом Божи" или нещо от тоя род. Вътре е живият Христос - в Светото Причастие, което се съхранява там, когато не се извършва литургия. Затова в католическата и в православната църква пред олтара (православаната) и пред дарохранителницата (католическата) светят червени лампи - за да напомнят на хората, че именно там е живият Христос. Това обаче по никакъв начин не е в конфликт с Божието вездесъщитие - т.е. с Неговото присъствие навсякъде. Да, Той е навсякъде около нас, можем да се молим навсякъде, не само в храма. Защо обаче е необходимо да се ходи на църква - защото там са тайнствата, защото там е живият Христос в светото Причастие.
За ангелите ще пиша друг път.

# 228
  • Мнения: 2
MamaG,тъй като си ме споменала в поста си ще ти отговоря.Под това че " зависи какво произвежда в теб молитвата" нямам предвид някакви екстазни преживявания , а точно това че трябва да си в едно с Бога по време на молитва.Да усещаш , че духа в теб се моли.Вероятно неясно съм се изразила. Peace

# 229
  • Мнения: 822
Цитат
. Ами според мен, защото там живее Бог. Както на много църкви над входа пише "храм Божи дом Божи" или нещо от тоя род. Вътре е живият Христос - в Светото Причастие, което се съхранява там, когато не се извършва литургия. Затова в католическата и в православната църква пред олтара (православаната) и пред дарохранителницата (католическата) светят червени лампи - за да напомнят на хората, че именно там е живият Христос. Това обаче по никакъв начин не е в конфликт с Божието вездесъщитие - т.е. с Неговото присъствие навсякъде. Да, Той е навсякъде около нас, можем да се молим навсякъде, не само в храма. Защо обаче е необходимо да се ходи на църква - защото там са тайнствата, защото там е живият Христос в светото Причастие.

Mama G, съгласна съм с твоите думи, но с едно уточнение - Бог не обитава в ръкотворени храмове. Божият храм е нашето тяло (1 Коринтяни 3гл.). Църквата, храмът не е самата сграда. Бог не е там по презумпция, а само ако двама или трима са събрани в Неговото име.
Необходимо е  за вярващите да се събират, да общуват, да се молят заедно, да се насърчават - виж първата църква (Деяния на апостолите) - те съставляват църквата.
Сградата е просто мястото, където се събира църквата. Тя може да е величествена катедрала, може и да е схлюпена къщурка или дори...... катакомба.  Peace

# 230
  • Мнения: 37
MamaG, четох предния ти пост и се замислих за любовта към ближния и егоизма. Права си, че темата е интересна. За мен отговора се крие в това, че ние обичайки себе си обичаме Живота. Отношението ни не само към другите трябва да бъде променяно, но и към самите нас. Комплексите за малоценност също са вид гордост. Гордостта се крие в това да оценяваме себе си спрямо другите и да определяме себе си по-високо от тях. Комплексите пък са незадоволена гордост. Отношениоето ни към нас самите трябва да зависи от Божията оценка за нас. Освен това, човек който не обича себе си няма как да обича ближния си, което не означава, че трябва да прескача в областта на гордостта.
2 Кор.3:18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
В момента нямам време да довърша...

# 231
  • Sofia
  • Мнения: 3 035
Силно съжалявам, че изобщо се стигна до тук.
Цялата серия теми се изроди в поредица от проповеди, анатемосване и възхвала на деноминации фракции и секти.
Личните ми наблюдения са, че едни и също хора се гонят из различни специализирани и неспециализирани форуми, мерят разни немерими неща и се "надговарят". Полезността на такова упражнение точно в нашия форум ми се губи, а вредите не ми се мерят.
Няма лошо в религиозните убеждения, както и в липсата на такива. Просто не мисля, че нашият форум е подходящ за детайлни диспути и разисквания по тези въпроси.
Заключвам тази тема и моля да не се възобновяват теологични битки тук под каквато и да е форма. Има достатъчно други места, където да разгърнете красноречието си и да блеснете с цитати.
Благодаря за разбирането и се извинявам на засегнатите.

Общи условия

Активация на акаунт