Кога е най подходящата възраст да заведа сина си на гроба на починалата ми майка

  • 7 272
  • 91
  •   1
Отговори
27 май 2008, 11:40 ч.
  • Мнения: 23
Мили мами, често съм си задавала въпроса кога да заведа сина ми /5,5г / на гроба на починалата ми майка. Казала съм му, че баба му е звездичка и там отгоре ни наблюдава и му се радва, винаги като ходим в църква да запалим свещичка за здраве, той сам е искал да запали и за майка ми/ естествено след като съм му обяснила къде се палят свещи за починали хора/. Мисля, че е достатъчно голям и ме разбира, че баба му е на дългия път и никога няма да се върне/той не я познава тъй като е починала преди 17 г/. Бих се радвала да споделите, ако  сте имали такъв случай, как сте подходили в съответната ситуация? Дали пък няма да се изплаши като отидем на гробището, незнам ще Ви бъда благодарна да споделите своя опит. Praynig     

# 1 27 май 2008, 12:21 ч.
  • Мнения: 2 123
Имам съвсем личен опит, помня как още съвсем мъничка (3-4 годишна) мама ме водеше на гроба на баща си. Разхождахме се из гробищата, тя ми разказваше за гробищата на военните, на евреите, на Гунди и Котков...
Разказваше ми за дядо ми, за смъртта, безкрайно съм й благодарна за тези мигове

Пак на гробищата видях първия и последния в живота ми антисоциалистически  "позив". Дядо ме заведе специално да ми покаже гроба на Стефан Стамболов. Пак съм била малка - 8,9 годишна и пак са ми много ясни спомените - гроба беше пообрасъл, но явно ходеха хора, защото, там, където беше плочата беше изчистено. На лист имаше написано с големи букви "Хора, помнете този велик българин"... дядо беше много развълнуван.

Сина ми ще бъде заведен на гроба на баща ми в най-скоро време. Смъртта е част от живота - тя не е страшна или ужасна. Безумна е  болката от липсата на близките ни ...
Да ви кажа честно, не мисля да спестявам тези неща на детето си, защото кой-по добре от една майка ще обясни на детето си да не се страхува.

# 2 27 май 2008, 12:26 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Моята баба почина малко след като се роди синът ми.
Сега той е на 5 години и вече съм го водила на гроба й, на годишнината от смъртта й.

Той сам настояваше. Просто сложихме цветя и запалихме свещичка. Нищо травмиращо.
Преди това се огледах дали няма погребение, защото не бих искала да вижда такива неща. Някои жени много вият, а и ковчег, плачещи хора...не е за малко дете тая емоция.

Иначе - паметници със снимки, цветя - нищо страшно.

# 3 27 май 2008, 12:55 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
няма формула за изчисляване на подходяща възраст.
както ти го усещаш... както самото дете поддава...
Живота е раждане и смърт. Не може да не се говори за 2-те неща.
Аз лично на 6г. и 9м. бях на погребението на баба ми. Помня. Благодарна съм на нашите, че са ме допуснали...

# 4 27 май 2008, 13:21 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 388
Моята майка почина, когато Дария беше на 3. Майка ми се грижеше за нея, докато съм на работа и двете много се обичаха. Дъщеря ми знае, че баба й е звездичка на небето и често ходим да запалим свещ за нея в църквата. На гробищата, обаче още не съм я водила, защото тя е много емоционална и аз се страхувам как ще реагира и въобще как ще и се отрази. Тя знае, че баба има място, където може да ходим, да носим цветя и да си говорим за нея, че там има паметник с нейната снимка.

# 5 27 май 2008, 14:01 ч.
  • Мнения: 766
Не зная как е при по-големи деца.
Но майка ми почина преди почти 2 месеца. Дъщеря ми точно беше навършила две.
Естествено на погребението не беше.
Но почти винаги след това е идвала.
Истината обаче, че аз много сдържам чувствата си пред нея, тъжа, но не плача.
И за нея е някак  естествено да отидем на това място където има снимка на баба, да сложим цветя, да полеем с водичка и да запалим свещ.

# 6 27 май 2008, 14:14 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Стана ми тъжно  Rolling Eyes Момичета, съжалявам за загубите ви  Hug

Наскоро почина дядо ми, който обожаваше Калина и до последно снимката й беше в стаята му срещу него, окачена в рамка на стената. Тя също беше привързана към него, въпреки, че й е чак прадядо. На погребението не я заведохме, но често си говорим за него с нея. Не съм сдържала сълзите си на мъка пред нея, напротив. Но пък и тя не е толкова чувствителна, че да я разстроя по този начин. Тъй че това е отговорът ми - много зависи от самото дете. Аз бих я завела на гроба на дядо ми без притеснение, защото не би се изплашила или разстроила.
Ти познаваш детето си най-добре, за да прецениш кога ще е най-удачно.

# 7 27 май 2008, 14:17 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Говори с детето си.
Моята майка почина точно преди четири месеца. Не съм водила децата. Малкият все още не разбира, но големият го е страх и аз много добре го разбирам. Самата аз се ужасявах като дете. Племенницата ми пък (тя е на 6) няма никакъв страх и ходи, сади цветя, милата. До дете си е.
П.П. Майка ми винаги е казвала, че децата нямат място на гробищата. Ние (децата й) не ходехме на погребения, независимо какво казваха роднини и пр. За което пък аз съм й много благодарна. Тя самата не би одобрила да водя децата на гроба й. Даже щеше да ми се скара.

# 8 27 май 2008, 14:26 ч.
  • Мнения: 5 468
Ами аз заведох детето ми на гроба на майка ми, на 40-тия ден още след смъртта й. Беше на 3 години. Не се впечатли особено, даже хукна по другите гробове и ми вдигна кръвното... Не знам, има ли смисъл от това нещо. Май не... Ама я бях взела с мен, защото нямаше къде да я оставя тогава Sad.
Племенницата ми също дойде с нас, беше на 6 години. Не й стана мъчно, нищо... дори се усмихваше едно такова... може би, от някакво детско неудобство... не знам. Но пак си мисля, че мястото на децата не е по гробищата.

# 9 27 май 2008, 14:31 ч.
  • Мнения: 23
Благодаря Ви Момичета за споделеното от Вас, аз като тийнейджърка сащо си спомням, че много ме беше страх от погребения и починали хора, вярно родителите ми не са ме водили на погребение или на гробища, незнам добре ли е било, но аз до като не почина майка ми, ужасно се страхувах от смъртта. Спомням си, че от тогава, след нейната смърт, приех нещата по спокойно в смисъл, че живота и смъртта са като деня  и ноща, едното е естествен завършек на другото. Аз се сблъсках със смъртта сравнително късно, бях на 21 г, но си мисля че за детенцето ми е по-добре от малък да му се обясни по-детски за тези неща,  незнам ... объркана съм!          

# 10 27 май 2008, 14:32 ч.
  • София-овча купел
  • Мнения: 38
Да говори с детето си обяснявай му ,не му спестявай такива неща.
Нашия син е на 5г и е ходил почти всеки път ,на гробище като е задушница.
На мъжа ми баща му е починал като е бил дете и сега продължава да ходи ,в последствие и дядо му и ходят и на двата заедно много му говориме и макар да палиме свещички и да ходиме на гробище той ги познава много добре.
То си зависи и от това как ще го обясниш на детето,ето например нашия син от филми и игри в интернет го е страх от вампири и тн ,но за него не е лошо, страшно или скучно да отиде на гробище  той си знае че отива да отдаде почит на любим човек.
 

# 11 27 май 2008, 14:44 ч.
  • Мнения: 2 123
Цитат на: babaluda в вт, 27 май 2008, 14:31
Благодаря Ви Момичета за споделеното от Вас, аз като тийнейджърка сащо си спомням, че много ме беше страх от погребения и починали хора, вярно родителите ми не са ме водили на погребение или на гробища  

Няма нищо мила... но според мен затова трябва да заведем децата си от малки на такива места. Като мънички те много по-лесно приемат смъртта като нещо естествено. Нормално е през време на пубертета да се страхуват повече.
Заведи го сега, докато е пролет, докато е зелено, докато е красиво, разходете се по алеите, разкажи му истории за баба му, разкажи твоите спомени за нея - като приказка. Няма никаква не

# 12 27 май 2008, 14:44 ч.
  • Мнения: 81
За 6 г. незная може и да е достатъчна възраста за да не се страхуват толкова много децата, но 3г не е от най-подходящата. Мина месец, а дъщеря ми продължава да плаче и да казва, че не иска да остарявам и да спинкам в земята под камъка.

# 13 27 май 2008, 14:45 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
различни хора, с различни схващания за този миг.
И понеже децата порастват и стават самосиндикални вземащи решения същества, то тези решения са в стила им на възпитание.

Както стана ясно и от преждеизказалите се по темата.

babaluda, само в твои ръце е решението. Съобрази се, разбира се и с детето си. Както го възпиташ в тази насока, такова ще е то и като порасне.

# 14 27 май 2008, 15:03 ч.
  • София
  • Мнения: 3 116
Майка ми почина преди шест години и половина. Синът ми сега е почти вече на 10, и все още не съм го взимала с мен на гробищата. Първите години след смъртта й беше много разстроен, често се сещаше и плачеше за нея, затова не исках допълнително да го натъжавам. Сега мисля, че ще се справи, защото когато говорим за баба му, усещам, че е спокоен и си спомня само хубавите неща. Иначе разговаряме по темата винаги, когато той поиска. Винаги споменавам пред него за нея, когато има повод, защото тя е част от живота ни, макар вече да не е физически с нас.

В конкретния случай ми се струва, че след като синът ти не е познавал майка ти, вероятността да се изплаши или разстрои е по-малка.  Peace

# 15 27 май 2008, 15:38 ч.
  • Мнения: 9 990
Не водя малки деца на гробища.Не обяснявам със звездички.На моето дете не му беше ясно какво е да си звездичка, както беше споделило дете от неговата група за дядо си.За него звездата е онова, дето свети на небето нощем и не може да свърже човек с онова, блестящото.Просто обясних какво е да умреш.Да те няма.Дете е по-логично за мен да се разстрои от самото настроение по тези места, от гробовете и т.н.Особено, след като не познава човека, на чийто гроб отивате. ThinkingНе бих те съветвала нищо, аз казвам, че аз не водя деца по такива места/което не означава, че не знаят за съществуването им/Звездичките са  планети и са на небето, не са на гробището.

# 16 27 май 2008, 16:24 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Когато навърши 4г. мъжа ми заведе Гергана на гроба на майка си. Аз, преди това, и обясних, че тя е починала. На погребения не сме я водили.
Гробищата сами по себе си не са страшни.

# 17 27 май 2008, 16:30 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: VG в вт, 27 май 2008, 16:24

Гробищата сами по себе си не са страшни.
Точно. Гробът сам по себе си не е по-страшен от паметника на Незнайния войн, да речем. Можеш да го представиш по този начин - че на хората, които са били ценени и обичани, им се издигат паметници. Не е нужно да обясняваш какво точно има под паметника. Щом детето така или иначе не познава баба си, едва ли ще е травмиращо.

# 18 27 май 2008, 18:04 ч.
  • Мнения: 386
Голямата дъщеря беше на две, травмира се много... Сега не иска да стъпва , а за мен е място, където имам необходимост да отида. Ходих скоро с малката, на две и половина, прие го съвсем нормално. Децата ми копираха моите емоции, моята настройка. Ако ти , както казваш си готова, значи ви е достатъчна възраста.

# 19 27 май 2008, 19:03 ч.
  • Мнения: 46 535
Зависи от детето и от твоите разбирания.
София беше на на 2 г. на погребението на прадядо си, на гробовете на други роднини я водим редовно. Това е неизменна част от живота, за съжаление, смятам, че ако от дете приема смъртта за нещо нормално, след това ще е по-лесно и по-малко травмиращо  Confused

# 20 27 май 2008, 20:42 ч.
  • Мнения: 22 452
Като малка съм присъствала на няколко погребения, бях на 3-4 и 5г. Първото бих казала, че изобщо не помня, от другите имам спомени. За мен не беше нищо страшно, а всъщност колкото и грозно да звучи сега беше забавление, идваха и други деца, тичахме, играехме и ядяхме жито и така.
мисля че на тази възраст е съвсем нормално да заведеш детето на гробищата.

# 21 27 май 2008, 20:45 ч.
  • Мнения: 2 161
Дъщеря ми беше много,много по-мъничка,когато я заведох на гроба на баща си.Дни,след като го погребахме.Но аз смятам за нещо много важно детето ми да запази спомен за дядо си,ние често говорим за него,и постоянно ходим при него.Тя му носи цветя,полива с вода пръста и на мен ми е хубаво,че детето е съпричастно към моята мъка и че баща ми е част от нея.От какво да я предпазвам?Защо детето да не знае за нещата от живота?За мен е ненормално обратното-да се опиташ да спестиш на детето всичко.

# 22 27 май 2008, 21:47 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 295
Водя Емилия на гроба на баба ми от почти 3 годишна.
Тя знае, че баба Стефка е на небето. Иначе я помни много добре.
Не ме е питала за гроба(какво е, защо е). Носим цветя, свещички ...

# 23 27 май 2008, 21:54 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 5 457
Майка ми почина, когато бях бременна в първия месец. Беше неочаквано и много тежко го преживях. През цялото време, когато съм ходила на гробищата винаги съм вземала дъщеря си. Още откакто беше бебе на няколко месеца. Когато с колата тръгнем за гробищата тя познава пътя и ни пита " При баба Жани ли отиваме?" Няколко месеца след майка ми почина и дядо. Винаги ходехме и на двата гроба. Детето е свикнало и го приема нормално. Миналия месец почина баба ми. Обяснихме на дъщеря ни, че баба Ана е отишла на гробищата при баба Жани и дядо Вълчо. Мисля, че когато децата са по - малко по- лесно свикват с тези неща и по - не задават въпроси.

# 24 27 май 2008, 23:56 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Марти беше на 2 годинки когато и обясних  за загубата на баща ми. Знае, че е на небето и от там и се радва. После я заведох на гроба му. Не се е изплашила и го приема за нормално.
Според мен си зависи от детето и как ще го подготвиш за този момент.

# 25 28 май 2008, 00:00 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: Вела в вт, 27 май 2008, 21:54
... Мисля, че когато децата са по - малко по- лесно свикват с тези неща и по - не задават въпроси.

Аз заведох Дариа на гроба на дядо й, когато беше на 2 месеца. Той почина докато бях бременна.
Къде отиват хората като умрат зависи от религията, която се изповядва или...не се изповядва. Дъщеря ми в последно време е завладяна от темата за смърта и ми задава едни въпроси  ooooh! като: "Кой показва пътя на хората към небето?"

# 26 28 май 2008, 00:45 ч.
  • Мнения: 625
Един от първите ми съзнателни спомени е погребението на дядо ми-била съм на 3 години.Спомням си колко много цветя имаше и аз ги подреждах.Не помня да ме е било страх,нито пък сълзи,нищо друго.Само цветята.За малките деца не е съвсем ясно какво реално се е случило,важното е да им се обясни подобаващо за възрастта.

# 27 28 май 2008, 11:10 ч.
  • Мнения: 23
Незнам, може би не съм подготвена за невероятните въпроси/ и техните отговори/, които изникват в детската главица, които за едно 5 ,5 год.дете са проява на чисто детско любопитство, но за възрастния често пъти се оказват нелека задача. newsm78 Усетила съм го, че макар и малък е разбрал по своему, че човек никога не се връща оттам, - един ден баща му беше много зле/физически/ и той идва и ме попита : мамо, тати нали няма да отиде на небето?  И се чудя как по детски се обяснява за смъртта, за това че човек уж е станал звездичка, а  пък ние отиваме на едно друго място/гробищата/ да отдадем почит ? Може би беше права Пенелопа, която написа, че звездите са планети, и хората не стават звездички......но някак си по този начин са свикнали да обясняват повечето от нас, или по-скоро представата, че любимите ни хора винаги са с нас, там някъде горе....и ни гледат отвисоко.По мило е някак си.......  Rolling Eyes     

# 28 28 май 2008, 11:41 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: babaluda в ср, 28 май 2008, 11:10
....По мило е някак си.......  Rolling Eyes     

По-мило, но със сигурност не е истина.  Naughty
Дали умираме и се превръщаме в нищо, дали отиваме на небето, в рая, в ада, прераждаме се... ще бъдем сигурни като умрем чак и кое ще кажем на децата си зависи от вярванията ни, но че не ставаме "звездички" е ясно.

На децата трябва да им се казва истината.

# 29 28 май 2008, 11:53 ч.
  • Мнения: 9 990
Разбира се, че любимите ни хора са "живи" в сърцата ни.Или "присъстват духом" или кой както го усеща.За това спор няма. HugНо никой не "наблюдава"от никъде моето дете.То може да пази спомен, може и да няма никакъв.Да, гробищата са мястото, където си спомняме, където отдаваме почит.Просто аз, за себе си не искам да създавам някакъв завоалиран модел.Хората умират и вече физически не са с нас.Кратко, ясно.Разрешено е да се плаче, разрешено е да се страда,когато си спомняш, въобще-малко повече реализъм съм решила аз лично да вкарвам в Нещата от Живота...

# 30 28 май 2008, 12:10 ч.
  • София
  • Мнения: 5 079
Ще заведа синът ми на гроба на свекърва ми, когато почне да разбира и да задава въпроси, защо има само една баба. Така съм решила. Sad

# 31 28 май 2008, 12:47 ч.
  • Мнения: 3 211
чичото на Габи (брат на мъжа ми) почина преди 1г. и пол.
Габи много го обичаше и много тъгува за него, все още. Заведохме я на гроба някъде 6 месеца след погребението, водим я всеки път с нас, когато ходим, пее му песни, садим му цветя, поливаме, носим с нея цветя, приема го нормално. Не мисля, че синът ти е малък. Още повече, че не я познава. В същия гроб е погребан и бащата на мъжа ми (дядото на Габи), който тя не познава, само пита в началото кой е той и не й прави впечатление.
А относно смъртта съм й обяснила, че тялото е погребано с земята, а душата му е на небето, самата аз вярвам в това Peace

# 32 28 май 2008, 14:19 ч.
  • Мнения: 2 123
Цитат на: Isa в ср, 28 май 2008, 11:41

На децата трябва да им се казва истината.

Иса, и други твои постове съм чела, доста по сходен начин мислим - и тук съм на 100 процента съгласна  bouquet

# 33 28 май 2008, 15:11 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: Fussii в ср, 28 май 2008, 14:19
Цитат на: Isa в ср, 28 май 2008, 11:41
На децата трябва да им се казва истината.
Иса, и други твои постове съм чела, доста по сходен начин мислим - и тук съм на 100 процента съгласна  bouquet

Мерси, но не е моя заслугата...
Пише го по всички книги за възпитание. Истината и само истината... Никакви измислици, никакви оправдания с някой друг, без отлагане 'когато пораснеш', никакви залъгвания.

За смърта специално питах терапевтката си, защото дъщеря ми последно време само за това говори. Първото, което тя ми каза беше - Не я лъжи. Никакви "Заминават, заспиват..." и прочие.

# 34 28 май 2008, 17:57 ч.
  • varna
  • Мнения: 676
Мисля че възрастта му е подходяща за това.Когато почина наскоро баба ми,след няколко дена заведох синът си на гроба и(той е на 8 години).Той го възприе съвсем нормално,занесе цветя,пожела да запали свещ,дори пожела да премете около гроба ,което ме учуди.Но според мен зависи от детето.Ако предполагаш,че твоето ще реагира по друг начин или ще се уплаши,по-добре не го води.Първо разговаряй с него,попитай го дали би искал да отиде и го подготви по някакъв начин за това,което ще види,за това какво представляват гробищата.Ако видиш,че има колебание или страх в него,по-добре отложи.

# 35 28 май 2008, 18:34 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
Дъщеря ми нямаше навършени 3 месеца, когато за първи път я заведох на гроба на батко й... Всеки месец я водя с мен поне веднъж. Носим цветя, говорим си за него...
За мен просто няма друг начин.

# 36 28 май 2008, 19:31 ч.
  • Мнения: 1 640
  Moето дете не разбра,че загуби дядо си,болен от рак /преди 2 месеца точно/.Много трудно ми бе да  крия мъката си ,сълзите и негодуванието с-у съдбата,защото баща ми си отиде в болка и голямо страдание.Не й казахме,прикриваме се и досега.Но говорим за дядо й/ все едно е жив и е заминал надалече/ и самата тя често се сеща за него.Мисля,че едно дете на 3 и половина г. не може да се сблъсква с такава болка.Аз поне нямах сили спокойно да й обясня случилото се и последиците.
  Не зная кога ще съм готова да й кажа.

# 37 28 май 2008, 20:05 ч.
  • Мнения: 6 733
Ние нямахме голям избор, защото родителите на мъжа ми са починали преди да се роди синът ни, а баща ми почина, когато той беше на 2 години и 8 месеца - винаги идва с нас на задушница.  Нормално е и да е питал защо има само една баба.
Не мисля, че гробищата са травмиращо място за едно дете в нормален ден. Това просто е част от живота. Ако съдя по себе си няма нищо страшно и аз от дете съм ходела с родителите си на гробовете на дядовците и бабите си.
До възприятия на родителите и дете си е.

# 38 28 май 2008, 20:21 ч.
  • Мнения: 9 990
Цитат на: ФЕЯТА в ср, 28 май 2008, 19:31
  Moето дете не разбра,че загуби дядо си,болен от рак /преди 2 месеца точно/.Много трудно ми бе да  крия мъката си ,сълзите и негодуванието с-у съдбата,защото баща ми си отиде в болка и голямо страдание.Не й казахме,прикриваме се и досега.Но говорим за дядо й/ все едно е жив и е заминал надалече/ и самата тя често се сеща за него.Мисля,че едно дете на 3 и половина г. не може да се сблъсква с такава болка.Аз поне нямах сили спокойно да й обясня случилото се и последиците.
  Не зная кога ще съм готова да й кажа.

Не мисля, че това е  начина, ти таиш и криеш-за теб е тройно мъката, детето не разбира и един ден със сила ще му се стовари истината.Прекалено е малко, за да възприеме смъртта като чак такава трагична случка, че то да се натовари.И е съвсем нормално да поплачеш пред детето си.Не се прикривайте, хора, бъдете естествени.Така учите и децата да преживяват тежко.Показвайте си мъката-това не е лошо, нито грешно, нито ще натовари детето.Ще го научи.

# 39 28 май 2008, 20:47 ч.
  • София
  • Мнения: 39 783
Дияна още не съм я водила. Януари месец искаше да идва на погребението на вуйчо ми, но я оставихме в Сф с баща й.
Не знам кога ще я заведа.

# 40 28 май 2008, 21:36 ч.
  • ride my bike...
  • Мнения: 1 145
много от близките ми са починали. водим децата си на гробищата от бебета. знаят, че бабите им са починали. Каката сади цветя и се радва, когато са цъфнали. За нея това е "градинката на баба".
не съм съчинявала истории.

# 41 28 май 2008, 22:53 ч.
  • Мнения: 1 753
Зависи какво е твоето настроение и какво й обясняваш... и какъв тип дете е... Много са нещата. Моята голямата в момента е на вълна `умиране`. Непрекъснато ме разпитва какво е да умреш, какво се случва, къде отиваш и т.н. Много е любопитна и аз гледам да й обяснявам спокойно, без да влагам емоции. И тя самата сега приема смъртта като част от всичко, което се случва на хората... Даже веднъж беше толкова ентусиазирана, че ми обясняваше `Мамоо, аз много искам да умра и да отида на небето при дядо Господ`   Embarassed

Та така....

# 42 28 май 2008, 23:15 ч.
  • Мнения: 1 820
От както се помня съм ходила на гробища.Незнам какво е било обяснението на родителите ми,но съм го приемала за нещо нормално.Разликата е че не бях ходила на погребение до към3 клас.Тогава за пръв път видях починал човек-това беше учителката ми в първи клас.Заведоха ни от у-ще и родителите ми не знаеха.Тогава се запечата едно страшно чувство в съзнанието ми.Не отидох на погребение повече никога.......До 2006 когато тати почина.Ужаса от загубата и самата гледка ме преследва още,макар че той почина в ръцете ми.Вече голяма,омъжена,с дете,аз не мога да преодолея този ми "страх".Зная че това е реалността,неизменна част от живота ни,но просто когато трябва да ида на погребение все не ми достигат сили.Иначе на гробищата ходя без да се замислям.Някак си приемам го може би,незнам....Но никога няма да направя грешката която мойте родители допуснаха с мен.Не бих позволила детето ми да "расте в саксия"и да не е част от реалността.Дъщеря ми е на год и 2 мес.Ходила е на гроба на дядо си.Все още не обяснявам нищо,защото няма нужда.Тя не разбира къде е и защо,водила съм  я за да я "види той" колкото и да  е смешно на някой.Мисля че дори след време ще го приема като нещо нормално,и няма да се налага да съчинявам истории и да си измислям.Мисля че колкото е по малко толкова по лесно се приемат нещата.Без задълбочаване,без да се замисля,приемат го като факт и това е.Просто в една осъзната възраст за нея не бих спестила истината...

# 43 29 май 2008, 09:25 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 6 931
Аз не си падам по ходенето по гробища ,нито по погребения.Но майки ми почина преди по-малко от 2 месеца и ми се налага доста често вече да ходя Cry Дъщеря ми я заведох сега на Великден,за да занесеме яйчица.тя знае ,че баба й е ангелче и е на небето.На 3г. и 4 мес сме я завели,не е имало драми или нещо от сорта.

# 44 29 май 2008, 10:32 ч.
  • Мнения: 251
Феята, разбирам мъката ти. Аз не съм водила все още малката на гробища. Моята дъщеря е също на 3 и половина годинки. Ходя сама, понеже не знам как тя ще понесе гледката на толкова много плачещи хора  наоколо а и мен ревяща заедно с тях.
Тя е много чувствителна и как ще и обяснявам  какво става, идея си нямам. Така че за сега ще отлагам ходенето до гробищата с нея, докато малко порасне.

# 45 29 май 2008, 10:37 ч.
  • София
  • Мнения: 17 592
Нямам личен опит (за щастие), но си мисля, че удачен е момента, в който ти е чувстваш готова да го заведеш, без ти самата да го натовариш евентуално с поведението си (защото това със сигурност е твърде емоционално за теб...)

# 46 29 май 2008, 22:45 ч.
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Зависи, на кой кога и как му се случи. Моят чичо почина когато синът ми беше на 6 месеца. Тогава всичките ми братовчеди, сестра ми бяха в чужбина по командировки. Майка ми дойде да гледа бебето и всички разправии отнесох аз, беше получил инфаркт на пътя в колата си. После на всички панахиди съм си водила детето. Малкото като беше на две три съм го завела за пръв път, но почувствувах, че при него като го водя на гробища има голямо напрежение, като че усещаше там какво е. Казват, че дете докато му е отворена фонтарелата не трябва да ходи на такива места, но аз съм водила. А деца поначало не било добре да виждат мъртавци, но за гробища и панахиди, нямало проблем.

# 47 30 май 2008, 09:09 ч.
  • Мнения: 166
Моите деца ги водя от две годишни на гробищата те знаят ,че там е погребана моята майка не са я виждали тя почина преди 12 години те сега са на 6 ,но момченцето ми много плаче за нея както и аз,много ме притеснява това ,че почти всяка вечер преди да легне си плаче в леглото.Все му казвам да си мисли за друго гледам да му отвлека вниманието,

# 48 30 май 2008, 10:48 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Наистина е до това ,как го чустваш. Нашите баби починаха през 6 месеца. големият беше на 9 , а малкия на 4. Не съм ги водила на погребенията и на панахидата за 40,защото беше кошмар Cry. Заведох ги месец след 40-те дни, отидохме сами,за да не травмират от многото плачещи хора. Много им е мъчно . Sad. Иначе сега ходим веднъж месечно, понякога и по-често. Всъщност малкия  съм го водила на гроба на баща ми когато беше 2 годишен.Той не го помни и нищо не разбра.
 От ония дни малчо попита кога ще си дойдат бабите му  Sad.Обясних му,че няма да си дойдат ,че са звездички, и ако всички звездички дойдат на земята , небето ще стане тъмно. А той каза :" Ми мамо нека само мойте баби си дойдат, другите да си останат звездички." Sad
 

# 49 30 май 2008, 11:07 ч.
  • Мнения: 158
Искам да споделя и аз..... За мен децата изобщо не трябва да се водят по гробища, погребения и т.н.....От личен опит - бях на 6 и половина, когато дядо ми почина и бях на погребението му....всичко помня, ковчег, виещи лелки, плач и много тъга....след това съм била на толкова много погребения, че и аз вече не мога да ги преброя....и спомена за всяко от тях е толкова жив...всяко едно е пред очите ми....и вярвайте ми страшно травмиращо е...
Има моменти (имах доста преди време да не кажа всеки ден) в който си представях всичките си близки (живи) в ковчези, цветя и т.н. ако не бяха ме водили нашите на такива места, нямаше и да знам как изглеждат и да се травмирам толкова!!!
Съжалявам, че са ме водили!!!!!!
За жалост и майка ми и баща ми починаха. Синът ми ги помни смътно, но знае, че са на небето и ни гледат и помагат и бдят над нас.
По темата - НИКОГА не бих завела децата си на гробище - това е ужасна травма, особено ако децата са по- чувствителни!
На гроба на майка и татко ходя сама! Така се потапям в спомени и тъжа и плача на вола, без да ангажирам най-малко детето си с това!

# 50 30 май 2008, 12:14 ч.
  • Мнения: 8 999
Майка ми почина, когато децата ми бяха на 2 и на 1.5 г. Странното е, че я помнят, но и аз не спирам да говоря за нея, разглеждаме снимки и така.
Не мисля, че има подходяща възраст, на която да осъзнаеш смъртта и да се примириш с нея, затова заведох децата на гроба на майка ми, когато правихме помен на 40тия ден от смъртта й. Те бяха доволни, че могат да видят градинката на баба, да посядят цветенце и да почерпят мравките и божите кравички с трохи от питката. Дори пийнаха и по малко винце. Беше средата на май, гробищният парк се беше раззеленил, пееха птици, слънцето огряваше мраморните паметници и те ни връщаха слънчеви зайчета в очите.
Децата се успокоиха, че на баба им й е добре там.

# 51 30 май 2008, 12:39 ч.
  • България-София
  • Мнения: 573
Много зависи от децата. При едно от пребиваванията си при баба и дядо, падащо се на една от задушниците, родителите ми решили да заведат и децата на гробища. Не, че имам за цел да ги предпазвам от тази житейска реалност, но определено смятам, че децата трябва да бъдат подготвени предварително с разговори по темата. Преди година и половина, когато почина дядото на съпруга ми /децата много го обичаха и търсеха/ им обясних, че е починал, но душата му винаги ще е с нас, но невидима... и от този род без да се впускам в подробности и на погребението естествено не бяха. Но от тогава на тази тема разговори не са се водили. И изведнъж - на гробищата. Какво са правили, какво са им обяснявали понятие нямам, но вече три месеца децата вечер не заспиват без редовните въпроси: "Мамо и мен ли ще ме прекопават? Shocked, "Кой ще ми вземе Мимето /играчка с която единия спи/ като умра?", Ще ме боли ли като ме ядат червеите?"......Просто се втрещявам и не зная как да отговарям на тези въпроси. Като ги питам от къде знаят за червеите и прочие, отговарят, че някакво дете от градината им е "обяснил"... Явно ние може да си мислим, че е нормално да свикват с това, но преживяното през техните очи изглежда не както през нашите. Затова смятам, че ако сте решили да си въвеждате в "другия свят", то го направете внимателно с много разговори преди това. За да не стане както в нашия случай - да се чудя как сега да пропъдя страха от душиците им. В нормалните страни, човек може да се консултира с психолога от консултациите, на които се водят децата, но в БГ до това скоро няма да доживеем. Поне ние трябва да се опитваме да щадим психиката им, доколкото можем...

# 52 30 май 2008, 12:52 ч.
  • Мнения: 329
И на мен ми стана мъчно  Cry сестра ми почина на 36 г. и остави две деца, сега са на по двадесет години и до ден днешен не са стъпили на гроба и, тогава бяха по на 10-14 г. и спомените им са били ясни. Знам, че обичта не се измерва в това, но тя го заслужава. Защото разговорите, ходенето ни кара да си спомним за нашите близки..., а те вече са забравили, не я споменават. Опитвали сме да им предложим да отидем заедно, но винаги имат извинение. Те си знаят.

# 53 30 май 2008, 13:34 ч.
  • Мнения: 1 820
Цитат на: Karry в пт, 30 май 2008, 11:07
Искам да споделя и аз..... За мен децата изобщо не трябва да се водят по гробища, погребения и т.н.....От личен опит - бях на 6 и половина, когато дядо ми почина и бях на погребението му....всичко помня, ковчег, виещи лелки, плач и много тъга....след това съм била на толкова много погребения, че и аз вече не мога да ги преброя....и спомена за всяко от тях е толкова жив...всяко едно е пред очите ми....и вярвайте ми страшно травмиращо е...
Има моменти (имах доста преди време да не кажа всеки ден) в който си представях всичките си близки (живи) в ковчези, цветя и т.н. ако н!.......


Разбирам те на пълно защото и аз се чувствам така.Но нещо не съм съгласна с това децата да не се водят на гробища дори.За погребение да,но не и изобщо,а когато станат в една осъзната възраст.Не можеш да държиш детето далеко от реалността,защото тя е неизбежна.За разлика от теб аз бях виждала починал човек веднъж само.На погребение не бях ходила.До това на баща ми.Няма да описвам всичко което ми се е запечатало в главата,но мислиш ли че е по добре един човек да е далеко от заобикалящият го свят и в един момент да види някой от близките си.Аз не знаех как изглежда дори починал.И в един момент това е баща ми.Преди да почине той ме беше питал ходила ли съм на погребение.Казах "Не"а той каза"Съжалявам че за първи път ще идеш на моето,но не се притеснявай това е нещо нормално".На 26 год бях естественно знаех реалността,че човек се ражда и после умира,и идва друг....Но не можех да я приема:ooooh:Мисля че ако говоря,ако не държа детето си далеч от това,ако му бъде поднесено в подходящ вид и на подходяща възраст,то нито ще изпитва страх от починалия си дядо напр.,нито няма да може да я приеме!Не можем да избягаме от това,а и не бива.Ако не от нас родителите,то от детската градина или улицата децата научават всичко,за жалост обаче не винаги  по правилния начин!
Това си е мое мнение,всеки си има своето разбира се!  bouquet

# 54 30 май 2008, 13:42 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
Цитат на: siren в пт, 30 май 2008, 12:52
И на мен ми стана мъчно  Cry сестра ми почина на 36 г. и остави две деца, сега са на по двадесет години и до ден днешен не са стъпили на гроба и, тогава бяха по на 10-14 г. и спомените им са били ясни. Знам, че обичта не се измерва в това, но тя го заслужава. Защото разговорите, ходенето ни кара да си спомним за нашите близки..., а те вече са забравили, не я споменават. Опитвали сме да им предложим да отидем заедно, но винаги имат извинение. Те си знаят.

Ето това смятам за непростимо, не воденето по гробища...

# 55 30 май 2008, 15:20 ч.
  • Мнения: 1 931
Аз не знам кога ще заведа децата на гробищата, а и аз не съм ходила откакто съм родила, но това не означава, че не обичам и не мисля за баба ми, тя ми беше много близка и трудно приех, че няма да я видя повече, бях на 23-24 години когато тя почина. Говорила съм с Йони за това, че и аз си имам баба и дядо, но те вече не са с нас.
Тази сутрин той ми каза, че всички ще станем пясък. Изброи родителите ми, мен, сестра си, баща си и лелите. Аз не съм му казвала такива неща. От градинките го е научил, но не искаше да говори повече за това и започна за друго да приказва.
 А siren за племенниците си не знаеш. Били са голями като са загубили майка си и може би им е било много тежко и това е техният начин да се справят със ситуацията. Може и дори да й се сърдят за това, че ги е оставила, зависи как са приели нещата тогава. Но със сигурност не им е безразлично.

# 56 30 май 2008, 16:18 ч.
  • Мнения: 23
Благодаря на всички които отликнаха и откликват по темата.Напълно съм съгласна с paneva, че децата  трябва да се подготвят от рано, за да няма впоследствие този страх, но си мисля ,че не точно страх е думата, а едно тягостно чувсто  което винаги ще го има.А и въпросите за които споменах в по преден пост, въпросите които unik така точно написа, зададените с наивно детско любопитство въпроси....... болезнените въпроси ....от чийто отговори ние възрастните се ужасяваме, как да отговорим по най-щадящия начин за да не нараним крехката детска психика.   
За това, че  малки деца не трябва да присъстват на погребение, съм напълно съгласна с повечето от Вас, мисля че поне тази отрицателна емоция сме длъжним да им спестим, защото не сме сигурни какво се запечатва в съзнанието им, дали не е твърде травмиращо за тях, и дали в един момент няма да се прояви по един или друг начин последствието от преживяното и видяното.....
Но за ходенето на гробищата с децата , за носенето на цветя, запалването на свещичка, разказите, по-точно спомените за близките хора които вече не са сред нас, това можем да направим, най-малко за да им отдадем почит.....       

# 57 30 май 2008, 17:49 ч.
  • Мнения: 2 123
Децата попиват твоето чувство. Ако ти си напрегната и дъщеря ти ще се напрегне. Нали ти казвам - мама ме разхождаше из гробищата и ми разказваше историите на починалите без сянка от страх и болка (само тъга, но тя е друго чувство). Не ми е останало лошо чувство, напротив

Успех мила. Ако имаш порив да я заведеш - направи го. Ако нещо те притеснява и спира - изчакай още малко.

# 58 30 май 2008, 18:41 ч.
  • София
  • Мнения: 2 686
Заведох сина си на гроба на баща ми, когато беше на около годинка. Скоро ще го заведа и на гроба на дядо ми. Смятам оттук-нататък, когато ходя аз и времето позволява, той да е винаги с нас, когато ходим да почетем починалите ни близки хора.

# 59 30 май 2008, 20:17 ч.
  • Мнения: 1 820
Да не е точната дума страх.Но аз изпитвах такъв когато бях по малка.Просто защото в съзнанието ми винаги изплуваше любимата ми учителка.И нормално-като всяко дете на тази възраст до определен период на възрастта си съм свързвала нещата едентично.Сега не ме е страх,изпитвам болка,празнота и т.н.Иска ми се да има друг живот,всички отишли си близки да ни виждат....И въпреки всичко на погребения не мога да ида.Ако се наложи ми коства много,и месеци след това не съм на себе си.Това не искам да чувства детето ми,а да го приеме като част от живота.

# 60 30 май 2008, 21:47 ч.
  • Мнения: 1 485
Вие ме шашнахте тотално Shocked Shocked Shocked
Дъщеря ми е почти на 5г и все още не смея да си помисля дори,а какво
остава да я заведа на гроба на моята баба,която почина преди една година
и тя  я помни.
Въпрос на гледна точка вероятно Thinking

# 61 31 май 2008, 08:59 ч.
  • Мнения: 2 657
Моята баба почина на 28-ми този месец...Тя много обичаше детето,а и той нея....С едното ставане на 28-ми сутринта,то попита къде е,аз се разплаках,а баща му му обясни,че тя е на небето и че ще го пази....Днес трябва да ходим на гробища и ще го заведем и него.Предварително съм му казала,че баба не е в къщи,а си има друго място и че въпреки,че е закопана,тя е на небето и ни гледа от там Cry

# 62 31 май 2008, 11:34 ч.
  • Мнения: 1 531
и аз мисля,че зависи от детето и от родителите как ще му поднесат информацията. на този етап не бих си и помислила и не допускам да водя мира нито на гроба на моя баща нито на мъжа ми майка му.и мисля,че скоро не бих - някой ден ще го почувствам и тогава...

# 63 31 май 2008, 17:56 ч.
  • Мнения: 351
Аз още не сьм водила сина ми на гроба на моята майка, но той не я познава(тя почина като бях на 12г). Ако поиска бих го завела, но не и на погребение. Едно е да видиш паметник, а сьвсем друго умрял човек. Но, Слава Богу, Гого не го вьлнуват още тези теми!

# 64 31 май 2008, 18:56 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
Цитат на: Fior в пт, 30 май 2008, 21:47
Вие ме шашнахте тотално Shocked Shocked Shocked
Дъщеря ми е почти на 5г и все още не смея да си помисля дори,а какво
остава да я заведа на гроба на моята баба,която почина преди една година
и тя  я помни.
Въпрос на гледна точка вероятно Thinking

Вероятно... Иначе не виждам от какво може да си толкова шашната...

# 65 1 юни 2008, 09:11 ч.
  • Мнения: 2 657
Вчера ходихме всички на гроба на баба ми...Имаше и въпроси,защо сме тук,но обяснихме,че това е новото й място и че тя ни гледа от небето и го пази...Поплакахме малко,не сме крили тъгата си от него,запалихме по една свещичка и той запали.А на тръгване,каза-чао бабо,много те обичам и и прати една въздушна целувка Confused

# 66 1 юни 2008, 10:30 ч.
  • Мнения: 3 016
При мен е по- различно. Аз загубих второто си дете на 5- ия ден от раждането.  Това се случи миналата година август месец. Имам по- голямо моченце което е на 6 год и 8 мес. По препоръка на лекар не му казахме истината ,защото детската психика е много лабилна и не се знае ка ще му се отрази .Въпреки това се намираха хора които да му кажат .Ние отхвърляхме .С течение на времето той спря да пита за своето братче , но съм сигурна че знае какво се е случило.  Не сме го водили на гробчето и нямам намерение да го правя в скоро време .Ще му кажа цялята истина когато му дойде времето . А кога ще дойде това време  ,мисля че сама ще усетя ...........
Всичко това написах през сълзи.  Много е тежко да загубиш близък човек ,но когато става въпрос за собственото ти дете ...........не може да се опише .

# 67 1 юни 2008, 14:48 ч.
  • Мнения: 1 049
Сестра ми почина скоро, когато детето беше навършило точно 2 год. Прибрахме се специално от Германия за да присъстваме на погребението. Малката нямаше на кого да я оставим и баща й просто я държеше надалеч от цялата церемония. Така че тя не видя нищо и не усети болката и мъката на гроба, но отвреме навреме няма как да не поплакваме пред нея. Докато бяхме в България я заведох още 1 път на гроба за да се простим преди да заминем.

Никога не бих изпитвала страхове или угризения да заведа детето си там. Не бих и чакала някакъв подходящ момент. За мен момента е тогава, когато някой от най-близките ми си отиде. Това е част от живота. На нейната възраст тя още не осъзнава какво е станало, просто носим цветя и палим свещички. Дори когато порасне и започне да задава въпроси, все ще намеря отговорите според възрастта й. По-скоро бих се притеснила, ако детето ми живее далеч от реалността и не знае нищо и за другата страна на живота. Като я прикриваме това не значи, че тя не съществува. Обикновено тогава ефекта е точно обратен. Рано или късно всеки се сблъсква с това и травмата е много по-тежка и за някои дори непреодолима, ако като деца не са споделяли и говорели за това в семейството.

За децата няма нищо страшно да бъдат заведени на гроба на любимата баба или леля, но сякаш най-вече нас самите ни е страх от това... дали ще имаме сили да го направим или да им го обясним.  Hug

Последна редакция: нд, 01 юни 2008, 21:09 от Ciao_bella

# 68 1 юни 2008, 23:08 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: reni _805 в нд, 01 юни 2008, 10:30
... По препоръка на лекар не му казахме истината ,защото детската психика е много лабилна и не се знае ка ще му се отрази ...

Що ли за лекар е дал подобна безумна препоръка да криете от детето си смърта на бебето?  newsm78 ooooh!

# 69 1 юни 2008, 23:16 ч.
  • Мнения: 698
Синът ми е на 5 без 4 м., а моята баба почина преди почти 2 години - макар и бегло, той я помни и съм му обяснявала какво се е случило. Но някак не ми се ще да го заведа на гробищата. И не мисля скоро да го правя. Разумно обяснение защо нямам. Просто интуитивно нещо ми подсказва, че мястото му не е там. "Подходящата възраст" да го заведа ще настъпи, когато изчезне това ми вътрешно усещане.

# 70 2 юни 2008, 08:01 ч.
  • Мнения: 3 016
Isa,  безумната препоръката  както я наричаш  ти , аз и моя съпруг за в момента не мислехме  изобщо че е безумна. Незнам  сигурно не ти се е случвало подобно нещастие и дано никога не изпиташ тази болка .Отстрани нещата изглеждат по един начин  ,но когато  в действителност ти се случи не съм сигурна, че ще мислиш по този начин по който си написала своята гледна точка.  Ти знаеш ли че сина ми държеше своето братче  в ръцете си  и го очакваше с такова вълнение.  Спирам защото повече немога ..Ужасна болка е ...........

# 71 2 юни 2008, 09:38 ч.
  • Мнения: 9 814
Всичко зависи от детето и разбиранията на неговите родители.

# 72 2 юни 2008, 10:38 ч.
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Малката ми дъщеря беше на 3 години,когато сама пожела да я отведем на гроба на баща ми.
 Почина 3 години преди тя да се роди и никога не го е виждала.
 Но много странно често плаче за него и го вика,когато нещо и тежи.
 Твърдеше,че дядо и идвал при нея и си приказвали. Shocked
 С баща и надълго и широко обяснявахме какво става с човек когато починие.
 Детето пожела да и покажем къде са погребали дядо и.
 Отведохме я,стоя на гроба и рецетира стихчета,пя му песни. Cry
 Сякаш след това се успокои малко,но пак плаче за него понякога,което ме притеснява. Tired

# 73 2 юни 2008, 11:04 ч.
  • Мнения: 329
Цитат на: siren в пт, 30 май 2008, 12:52
И на мен ми стана мъчно  Cry сестра ми почина на 36 г. и остави две деца, сега са на по двадесет години и до ден днешен не са стъпили на гроба и, тогава бяха по на 10-14 г. и спомените им са били ясни. Знам, че обичта не се измерва в това, но тя го заслужава. Защото разговорите, ходенето ни кара да си спомним за нашите близки..., а те вече са забравили, не я споменават. Опитвали сме да им предложим да отидем заедно, но винаги имат извинение. Те си знаят.

Ето това смятам за непростимо, не воденето по гробища...
[/quote]

Не знам,  за Тарталетакое е толкова непростимо и възмутително, всеки си има своята драма и квалификации не смея да давам. Но едно знам със сигурност, че  в момента в който човек отива на гроба на близък, той не го прави САМ.

# 74 2 юни 2008, 11:31 ч.
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Аз също мисля, че децата не бива да се водят на гробища. Мое мнение. Синът ми е на четири и половина, чичо му почина преди почти година (на 18г.  Cry), помни го, но на гробища не съм го водила. Мъжът ми малко се сърди, но не смятам и да го заведа скоро.
Сестра ми е много по-малка от мен, баща и почина (майка ми има втори брак) когато беше в 4ти клас. Още не мога да простя на майка ми как постоянно настояваше да мъкне детето по всички панахиди и на гробищата, голяма травма беше за нея.
Любовта и спомена за починалия могат да се изразят и по много други начини, освн ходенето на гробища.
Кога настъпва подходяща възраст - нямам отговор, индивидуално е. Всеки родител би трябвало сам да си прецени това...

# 75 2 юни 2008, 12:06 ч.
  • София
  • Мнения: 344
Цитат на: siren в пн, 02 юни 2008, 11:04
Цитат на: siren в пт, 30 май 2008, 12:52
И на мен ми стана мъчно  Cry сестра ми почина на 36 г. и остави две деца, сега са на по двадесет години и до ден днешен не са стъпили на гроба и, тогава бяха по на 10-14 г. и спомените им са били ясни. Знам, че обичта не се измерва в това, но тя го заслужава. Защото разговорите, ходенето ни кара да си спомним за нашите близки..., а те вече са забравили, не я споменават. Опитвали сме да им предложим да отидем заедно, но винаги имат извинение. Те си знаят.

Ето това смятам за непростимо, не воденето по гробища...

Не знам,  за Тарталетакое е толкова непростимо и възмутително, всеки си има своята драма и квалификации не смея да давам. Но едно знам със сигурност, че  в момента в който човек отива на гроба на близък, той не го прави САМ.
[/quote]
Може и да е възмутително, но аз самата не изпитвам на гроба на майка ми, това което изпитвам към нея когато съм у дома. За мен майка ми е нявсякъде другаде, но не и в гроба (или по-скоро, това което е в гроба вече не е тя). Почина преди 5 месеца; много се обичаха с дъщеря ми.  Ами не мога да заведа детето на гроба й, не мога. То страда, пита за нея, понякога започва да плаче и си мисля, че ще е по-зле ако я заведа. 

# 76 2 юни 2008, 12:20 ч.
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Не е ли по-добре да кажеш на детето и да покажеш отколкото да страда и да се чуди къде е починалия близък. Confused

# 77 2 юни 2008, 12:38 ч.
  • Мнения: 3 016
Цитат на: Фантичка в пн, 02 юни 2008, 12:20
Не е ли по-добре да кажеш на детето и да покажеш отколкото да страда и да се чуди къде е починалия близък. Confused


Много е индивидуално .Зависи от характера от емоционалността на детето . Има много фактори .

# 78 2 юни 2008, 13:51 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
Абе като се опитвате да цитирате, поне го правете както трябва  Tired
Възмутително?! Къде съм го казала това нещо  newsm78
Непростимо, да. За мен е непростимо деца да не стъпват на гроба на майка си... Всеки сам изживява мъката си, затова казах, че така смятам аз.
И защо всяка контра някъде се приема за потъпкване на нечии права или бог знае какво сериозно нещо Не можем всички да сме на едно мнение, това ни отделя от стадото...

# 79 2 юни 2008, 13:58 ч.
  • Мнения: 2 161
Аз казах на дъщеря си,че дядо й сега е звезда.Честно си признах,че не съм сигурна в това,но ми харесва да си мисля,че е звезда.Предложих й,ако й харесва и тя да си мисли така за него.Обясних й и за тялото,което е погребано и как то ще се разпадне,но че това няма никакво значение.Тя знае за тялото,знае как е устроен скелета на човека,има енциклопедии за тази цел.Не се погнуси,не се отврати,прие нещата естествено,защото така й бяха обяснени.На мен ми харесва да си мисля,че баща ми е звезда,на нея също й харесва-няма лъжа,няма измама.Защото никога не можем да бъдем сигурни в какво се превръщаме след това,нали така?

# 80 2 юни 2008, 14:17 ч.
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Именно.Предпочитам детето ми да знае,че дядо е ангелче и е на небето.
 Да знае къде е погребан и,че ако и е мъчно за него можем да отидем "да го видим".
 Да му изпее песничка и да му поговори.
 Вместо да си мисли,че е заминал на някъде,и че тя явно не му липсва щом не и се обажда.
 И в един момент просто да го забрави,или да остане някаква горчивина от факта,че той не се сеща за нея.
 Детенцето ми е много емоционално и чувствително.Всичко преживява и изживява тежко,но беше доволна,когато я отведохме на гроба на дядо и.
 След това се успокои. Cry

# 81 2 юни 2008, 14:24 ч.
  • Мнения: 329
Цитат на: Тарталета в пн, 02 юни 2008, 13:51
Абе като се опитвате да цитирате, поне го правете както трябва  Tired
Възмутително?! Къде съм го казала това нещо  newsm78
Непростимо, да. За мен е непростимо деца да не стъпват на гроба на майка си... Всеки сам изживява мъката си, затова казах, че така смятам аз.
И защо всяка контра някъде се приема за потъпкване на нечии права или бог знае какво сериозно нещо Не можем всички да сме на едно мнение, това ни отделя от стадото...

Дължа ти извинение, погрешно съм те разбрала  Stop , а квалификации не давам. Няма да пълня темата с излишни обяснения, достатъчно е болезнена за някои.

# 82 2 юни 2008, 15:52 ч.
  • Мнения: 690
Преди 6дни полагах 40 дни на татко! Каката я оставих на градина, но малката я взех с мен.
 Малката ми дъщеря е на 2г и 6м, нямаше на кого да я оставя. Не съжалявам, че я заведох.
През цялото време, докато траеше панахидата, дъщеря ми не каза и гък. Гледаше сериозно
 и беше улисана в самата панахида. #Crazy Много се изумих, мислех, че ще реве, че е вързана в количката,
ще се ядосва, че не може да тича и т.н.
 

# 83 2 юни 2008, 15:55 ч.
  • Мнения: 690
 ..

# 84 2 юни 2008, 16:00 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: reni _805 в пн, 02 юни 2008, 08:01
...Ти знаеш ли че сина ми държеше своето братче  в ръцете си  и го очакваше с такова вълнение.  Спирам защото повече немога ..Ужасна болка е ...........

И точно, защото синът ви е очаквал братчето си с вълнение... вие сте решили да не му кажете какво изобщо се е случило с него?  Thinking Ако се бяхте посъветвали с психолог той щеше да ви даде правилното решение и повярвай ми нямаше да е да скриете от детето токова важна информация.  Naughty която може да окаже влияние върху цялостната му същност... и по всяка вероятност е оказала.

Разбирам, че болката ви е ужасна... но се замисли колко по-ужасна щеше да е тя ако някой просто ви беше отнел бебето без да ви даде никакви обяснения какво се е случило с него и ще разбереш какво е било на сина ви. 

# 85 2 юни 2008, 16:51 ч.
  • Мнения: 3 016
Цитат на: Isa в пн, 02 юни 2008, 16:00
Цитат на: reni _805 в пн, 02 юни 2008, 08:01
...Ти знаеш ли че сина ми държеше своето братче  в ръцете си  и го очакваше с такова вълнение.  Спирам защото повече немога ..Ужасна болка е ...........

И точно, защото синът ви е очаквал братчето си с вълнение... вие сте решили да не му кажете какво изобщо се е случило с него?  Thinking Ако се бяхте посъветвали с психолог той щеше да ви даде правилното решение и повярвай ми нямаше да е да скриете от детето токова важна информация.  Naughty която може да окаже влияние върху цялостната му същност... и по всяка вероятност е оказала.

Разбирам, че болката ви е ужасна... но се замисли колко по-ужасна щеше да е тя ако някой просто ви беше отнел бебето без да ви даде никакви обяснения какво се е случило с него и ще разбереш какво е било на сина ви. 



Сигурно съм пропуснала да спомена ,че му казахме че бебето е болничко и е останало в болницата .В началото питаше, но с времето спря .
Ще ти кажа един друг случай в който жената загуби бебето в последните месеци .Когато казаха на дъщеря и какво е станало ,тя започнала да вика: ти си лоша  майка ,ти уби бебето .Кажи сега по- добре ли е така ?

# 86 2 юни 2008, 16:54 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
siren, може ли да кажеш нещо повече, за "теорията" на племенниците си, моля.
Защото и аз съм на мнението на Тарталетка  Heart Eyes и ми е чудно (да не кажа и по-друга дума) такова поведение.  Thinking
Мерси.

# 87 2 юни 2008, 17:02 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: reni _805 в пн, 02 юни 2008, 16:51
Сигурно съм пропуснала да спомена ,че му казахме че бебето е болничко и е останало в болницата .В началото питаше, но с времето спря .
Ще ти кажа един друг случай в който жената загуби бебето в последните месеци .Когато казаха на дъщеря и какво е станало ,тя започнала да вика: ти си лоша  майка ,ти уби бебето .Кажи сега по- добре ли е така ?

Как си обясняваш това, че е спрял да пита?
Препоръчвам ти да прочетеш "Всичко е език" на Фр. Долто http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=217 Може да ти помогне в тази ситуация.  Peace

Що се отнася до последния въпрос - Да, по-добре е. Нормално е детето да изпитва гняв и да го изразява.  Peace

# 88 2 юни 2008, 18:52 ч.
  • Мнения: 46 535
И аз подкрепям Тарталета.

Цитат на: Karry в пт, 30 май 2008, 11:07
... От личен опит - бях на 6 и половина, когато дядо ми почина и бях на погребението му ...

Ако до тази възраст не са те "посветили" в тези неща, нормално е да е травмиращо, ако те бяха водили от малка, щеше да го приемеш по-леко ...

Когато съм била бременна в 8 месец е починал единия ми дядо, заради глупави суеверия не са ми казали Confused приемам нормално смъртта, но неговата преживях и все още преживявам много тежко, а минаха вече няколко години Confused не мога да си простя, че не го изпратих.


# 89 2 юни 2008, 20:24 ч.
  • Мнения: 1 049
Да, точно така е, Никол. Колкото повече се изчаква някаква подходяща вьзраст и времето минава, толкова по-трудно става. Нормално е при по-големите деца да се приема по-трудно, когато като малки никога не са се сбльсквали с това.  Peace

# 90 3 юни 2008, 10:04 ч.
  • Мнения: 329
В отговор- много е травмиращо за всички, но когато сестра ми се разболя, аз не исках да повярвам, че може да се случи най-лошото. Дори, след това не можех да приема, че е истина. Предполагам така е било и за другите, зет ми не беше адекватен, в деня на погребението отиде на фризьор и беше весел, не искаше да стои до края, та се наложи приятели да го върнат. Децата не присъстваха, разбираемо, но от този ден всичко се промени. Майка ми, която живееше при тях, беше помолена да си тръгне, тъй като вече не сме били роднини...........?! По същия начин се отчуждиха и всички семейни приятели, аз бях учтиво помолена да не ходя, особено без предварителна уговорка...Не се говореше повече нищо, дрехите ни ги дадоха повечето в чували и т.н. Зет ми имаше няколко неуспешни връзки, сега след толкова години....и още едно детенце, чиято майка изгони...деликатно. За децата, какво да кажа, трябваше да се консултират с психолог, но кой е помислил...държаха се все едно е заминала някъде, вече са големи и понякога говорим за нея, спомени, вкъщи има снимки.. Без да разтягам прекалено, изводът: днес племенникът ми е на 22 г. и последната година в училище се разболя....от душевна болест, сигурна съм, че има връзка, обърнете внимание на близките си, защото сестра ми си отиде, но сега трагедията е двойна и докато съм жива не мога да намеря решение и покой.  Cry

# 91 3 юни 2008, 12:33 ч.
  • Мнения: 3 016
Siren ,много тъжно ми стана. Помагай доколкото можеш, явно ти си единствената . Сестра ти ще е доволна да помогнеш на сина и ...................

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата