В отговор- много е травмиращо за всички, но когато сестра ми се разболя, аз не исках да повярвам, че може да се случи най-лошото. Дори, след това не можех да приема, че е истина. Предполагам така е било и за другите, зет ми не беше адекватен, в деня на погребението отиде на фризьор и беше весел, не искаше да стои до края, та се наложи приятели да го върнат. Децата не присъстваха, разбираемо, но от този ден всичко се промени. Майка ми, която живееше при тях, беше помолена да си тръгне, тъй като вече не сме били роднини...........?! По същия начин се отчуждиха и всички семейни приятели, аз бях учтиво помолена да не ходя, особено без предварителна уговорка...Не се говореше повече нищо, дрехите ни ги дадоха повечето в чували и т.н. Зет ми имаше няколко неуспешни връзки, сега след толкова години....и още едно детенце, чиято майка изгони...деликатно. За децата, какво да кажа, трябваше да се консултират с психолог, но кой е помислил...държаха се все едно е заминала някъде, вече са големи и понякога говорим за нея, спомени, вкъщи има снимки.. Без да разтягам прекалено, изводът: днес племенникът ми е на 22 г. и последната година в училище се разболя....от душевна болест, сигурна съм, че има връзка, обърнете внимание на близките си, защото сестра ми си отиде, но сега трагедията е двойна и докато съм жива не мога да намеря решение и покой. 