Тузарско-филоложка

Няма ли да уточним последно - този тузар в безпомощно състояние ли е или все пак действа нещо там.
Така ще разберем деятелна ли му е наставката     или не.
И проблемът ще отпадне окончателно.

ммдам...и аз заложих на Я, звучи ми по-правилно (млекарят, лекарят) , пък как е във филма... мен нито кари ме кефи, нито той! самантаааааа  rulz 

На твоите хора "-ар" определено им е деятелна наставка.

Тях няма какво да ги мислим.

ПП Освен в някои теми, в които се твърди, че лекарите нищо не правели.

всъшност май  си прав/а холограма, сега се замислям...  да не говорим за ПП 

Защото Хаус е собствено име, а Тузар е прозвище, прякор.
Собствените имена не се превеждат на никой от съществуващите езици. Госпожа Овчарова си е Овчарова и на английски, а не гуспойца Шепърд.
Това е кофти понякога, защото така нашенска Галина, нямаше да звучи като кокошка на италианци и испанци... да не говорим за Минка... (което значи: БИЙП!)

Защото при филмовите преводи, преводачът трябва да се съобразява с широката аудитория, а тя е съставена от: деца, зрели хора и възрастни от всички възможни обществени прослойки и с различна степен на образование.
Защото правилото е винаги посоката на превод да е водеща, тоест, да звучи адекватно и ясно на български език.

Има още безкрайно много детайли, които за зрителя остават незабелязани. Като например, дължината на фразите, както при субтитри, така и при дублаж. Често самите обстоятелства налагат заместването на по-подходящи думи с други, не толкова точни.

И така, работа на преводачът е да превежда.
Да турга членове, мята запетайки и често да изчеква оригиналния превод е редакторска работа.

Това имах предвид, като говорех за разграничаване по- горе.
Затова е логично, прозвището да е членувано с кратък член.

Тузара трябва да го каже, кво е това тузаря ...
Все едно да каже по ТВ вместо обувки - постале...

опс

Ами обясни де ...

Няма как да е Тузаря...
Когато съществителното означава деятел и завършва с наставки -ар, например вратар,главатар,овчар, тогава членуваме с -ят.
В думи като буквар, пазар, катинар, календар, олтар, минзухар, куфар, -ар не е деятелна наставка, което означава, че членуваме букварът, пазарът, олтарът (а не букварят, пазрят, олтарят).
Според мен е така, пък и Тузаря много тъпо звучи

От четири сезона видяхме, че въпросният тузар
не е абсолютно никакъв деятел, а е обикновен
дегустатор с изчаквателна функция. Ето защо
трябва да приемем, че се членува твърдо, още
повече, че е последователен в твърдостта си.
Предлагам да стиснем ръцете на преводача, но
и на софийско-трънчанския редакционен екип и
да си кажем по едно наздраве за Тузара пусти.

Това за "деятел" много ми харесва, лошото е, че се сетих думи прозвища, съществителни, които също не означават деятел, обаче пак се членуват с "я", ят". ТежкарЯ (мисля, че не е деятел ), другите ги забравих в момента.

Фактът, че съществуват изключения доказва, че не може винаги буквално да се прилага правилото, понякога различни причини налагат нарушаването му. Краткият член „я” за „Тузар”, не звучи добре. Освен, ако не влагаме ироничен смисъл.
На мен „тежкарЯ” ми звучи правилно, но „тузарЯ” и хиляда пъти да го повторя, все  ми звучи смешно и неправилно. Предполагам, че някои от изключенията съществуват и поради подобни причини, недобро звучене или пък наложило се такова в разговорния речник.
Друг пример за възможно прозвище (сигурна съм, че има такова, чувала съм), „бръмбарА”, пак завършва на „ар”, обаче никак не звучи да кажеш „бръмбарЯ”.
Сетих се и за „майстора”, пак е от този тип прозвища, охарактеризиращи даден човек, носещи като смисъл най-характерното за него, външни белези, способности, различност, индивидуалност....прояви, черти..., дотолкова характерни за него, че се превръщат в прозвище.
Не мисля, че при „Тузар” сме задължени да спазим правилото и да го подредим до „козар”, „млекар”, „хлебар”, „кравар”..., това са все професии, някакво занимание, ако се употребят смислово като професия, се членуват с пълен член. Ако е прякор, не се членува, ама май трябва да е всеизвестен. Например „мичмана”, „китаеца”, всички знаем кои са, щем не щем, и затова няма да кажем „мичманът”, използваме прозвището вместо името му.
Въпрос на тълкувание и приемане, зависи как се наложи в разговорната реч, но ТузарЯ, според мен няма шанс да се наложи, не звучи правилно и има много логика да се подреди при изключенията.  В интерес на истината ми е все тая как ще се произнася, но принципно, след като не звучи добре, а и анкетата показва кое се използва повече, защо пък трябва да се прилага правилото по инерция.

Твърдо за ТузарА.

Дано станат 5-6, че както не следя официалните сериали по българските ТиВи, много залагам на форумите.

Забавно, приятно и достатъчно дълго.
В реално време - като... "Дързост и красота" 2565-и епизод (дано не греша заглавието - според както е преведено от официалния преводач).

Ами! Преводачът превел, ама, друг път! Заглавията най-често са решения на съвсем други екипи и по-рядко на скромния човечец, поназнайващ малко чужди езици.

А, старата и толкова вярна мисъл, помните ли я?
Преводът е като съпругата. Ако е хубав, не е верен. Ако е верен, не е хубав! 

Ако пък трябва да сме съвсем точни, софийско-трънчанскиО екип, би го подал без излишни коментари като - ТузарО. 

Интересно, че аудиторията не гласува за граматически правилното - я, -ят. Стражар, тузар, пъдар, овчар...
Съгласна съм с Лиска  - ако има художествен смисъл ТузарА, т.е е по-скоро съ сила на име -  приемливо е.

И аз го знам като Мр. Биг.