Винаги ли е била такава "неразговорлива" или отскоро е така...
Тя не млъква...но никога не е споделяла. До сега не мислих, че е проблем, а го отдавах на черта от характера й.
- Публикувана: 3 юни 2008, 00:08 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2008, 00:21 ч.
Напред - назад
Тя не млъква...но никога не е споделяла. До сега не мислих, че е проблем, а го отдавах на черта от характера й.
...Аз пък мисля, че е още малка. Според мен такова малко дете трудно преразказва преживяно. ....
Не е малка, за да разказва. Друг е въпросът дали детето иска да споделя.
Дъщеря ми е на 4 и от началото на първа група разказва всичко, ама наистина всичко, което се е случило през деня. Дори реплики и интонация пресъздава
Но само пред мен. Дори баща й ако я пита - в много случаи мълчи или отговаря едносрично.Явно си е до дете.
Иса, според мен е имало някаква случка, която е направила "любимата" преди госпожа не съвсем желана сега. Може да е нещо маловажно, поне в нашите очи. Но децата често преживяват нещата по по - различен начин. За нас може да изглежда, че правят от мухата слон, но в тяхното съзнание е нещо сериозно.
Пак говори с госпожите. Може пък те да ти подскажат за нещо, което я е притеснило.
Според мен причината е в самите учителки.
Миналата година, когато приеха малката ми дъщеря в детската се наложи да е във Втора група. (нямаше място в първа). Тази година 2007/2008 сия сложиха в нейната, възрастова, Първа група. Детето и до ден днешен си иска старата група
, тя не се разплака нито веднъж , когато я давах в началото ( в периода на свикване), а сега дори не иска да ходи на детска. И всеки ден ме пита "Мамо, утре ще си ходя ли най после в мойта група" 
, това е вече една година.Аз го отдавам на учителките, тя сияе като си види старите учителки, дори като са на двора си ходи при тях и си стои там, сякаш е от тази група. И тя вече не споделя нищо от това, което им се случва там. А преди ми разказваше и показваше всичко, дори и как " пишка госпожата" 
Миналата година, когато приеха малката ми дъщеря в детската се наложи да е във Втора група. (нямаше място в първа). Тази година 2007/2008 сия сложиха в нейната, възрастова, Първа група. Детето и до ден днешен си иска старата група
, тя не се разплака нито веднъж , когато я давах в началото ( в периода на свикване), а сега дори не иска да ходи на детска. И всеки ден ме пита "Мамо, утре ще си ходя ли най после в мойта група" , това е вече една година.Аз го отдавам на учителките, тя сияе като си види старите учителки, дори като са на двора си ходи при тях и си стои там, сякаш е от тази група. И тя вече не споделя нищо от това, което им се случва там. А преди ми разказваше и показваше всичко, дори и как " пишка госпожата" 
Най-странното е, че и Дариа от любимо дете за учителката - изведнъж вече не й е никак любимо... До скоро слушах само колко е умна Дариа, колко е ученолюбива, колко ... А днес чух само каква е глезла. 
Да, освен че опитай и от останалите госпожи да получиш някаква информация, направи опит и от детето да изкопчиш нещо.
Идеята за игра е мн.добра
Предложи да играете на детска градина, тя да е госпожата, ти едно от децата например. Наредете и кукли, слагайте ги да спят, да ядат и т.нат. Създай различни ситуации, в които тя да реагира като учителка. Опитай и този вариант!
Но според мен при всички положения се е случило нещо
Идеята за игра е мн.добра
Предложи да играете на детска градина, тя да е госпожата, ти едно от децата например. Наредете и кукли, слагайте ги да спят, да ядат и т.нат. Създай различни ситуации, в които тя да реагира като учителка. Опитай и този вариант!
Но според мен при всички положения се е случило нещо
Всичко, което бих казала, вече са го написали умните жени
Бих добавила само едно - Иса, може би е добре да започнете да "тренирате" споделянето. Разбира се не познавам детето нито ситуацията при вас, но може би става дума не толкова за нежелание за споделяне, а за ... не знам как да го формулирам ... липса на навик да разказва.
Бих опитала - всеки ден или поне през ден два - първо аз да разказвам за моя ден. Ама с подробности - като приказка, като игра. Може да си измисляш разни работи, за да й е интересно. После я помоли тя да ти разкаже как е минал деня и. Не просто да я попиташ какво правихте в детската, ами кажи и "Разкажи ми случка от деня" и така...
Важно е, защото в бъдеще ще имаш хиляди ситуации, в които ще имаш нужда от информация именно от нея.
Според мен е имало случка с въпросната учителка, може и да е поредица от дребни случки...
Успех
Бих добавила само едно - Иса, може би е добре да започнете да "тренирате" споделянето. Разбира се не познавам детето нито ситуацията при вас, но може би става дума не толкова за нежелание за споделяне, а за ... не знам как да го формулирам ... липса на навик да разказва.
Бих опитала - всеки ден или поне през ден два - първо аз да разказвам за моя ден. Ама с подробности - като приказка, като игра. Може да си измисляш разни работи, за да й е интересно. После я помоли тя да ти разкаже как е минал деня и. Не просто да я попиташ какво правихте в детската, ами кажи и "Разкажи ми случка от деня" и така...
Важно е, защото в бъдеще ще имаш хиляди ситуации, в които ще имаш нужда от информация именно от нея.
Според мен е имало случка с въпросната учителка, може и да е поредица от дребни случки...
Успех
Важно е, защото в бъдеще ще имаш хиляди ситуации, в които ще имаш нужда от информация именно от нея.
И майка ми каза така... както и това аз да разказвам.
Истината е, че аз нищо не разказвам от деня си. Нямам навика, работата ми е конфеденциална, а и няма нищо, което би било интересно за едно 4 годишно... Сега ще трябва здраво да мисля по въпроса
Честно казано, след втората част от разказа (за тържеството, за взаимното охладняване на отношенията) си мисля, че все пак може да има и реална причина Дариа да не иска вече да ходи в тази група. Но все пак може и да си е съвсем елементарно - отношенията между децата и възрастните много се променят при преминаването от случайни контакти към всекидневни и целодневни 
- Дариа е видяла учителката в строгата й светлина, учителката е започнала да я оценява на фона на по-големите... само предположения. Във всеки случай стискам много палци да напреднете със споделянето! 
- Дариа е видяла учителката в строгата й светлина, учителката е започнала да я оценява на фона на по-големите... само предположения. Във всеки случай стискам много палци да напреднете със споделянето! 
Плащаш достатъчно, за да може д ходи и при мишлетата, и при котетата. Обясни й, че трябва да избере с кои ще яде и спи - понеже това определено би било проблематично иначе - и да се обажда на възпитателите, когато иска да смени обстановката... и просто им каже, че е в период, в който ще се мести.
Синът ми е десетина години по-голям и не споделя. Пробвахме разни тактики, не подействаха. Свикнах, прилича на баща си. Сега директно се информирам от другите майки.
Казваш, че стояла до тебе на тържеството. Миналата седмица бяхме на море. Моята така се тръшна на аниматорите, че просто отидох и си я взех да стои до мене и да гледа как играят децата, макар че никой не посмя да се оплаче от нея.
Що се отнася до въпроса за избора, мисля, че това е проблема. На 4 години може се говори за правото на избор и да се наблегне, че не желанията са винаги водещи. Можеш да попиташ дъщеря си какво е направила, за да свикне с изискванията в горната група, дай пример, че и на мама не всичко й харесва, но трябва да работи.
Казваш, че стояла до тебе на тържеството. Миналата седмица бяхме на море. Моята така се тръшна на аниматорите, че просто отидох и си я взех да стои до мене и да гледа как играят децата, макар че никой не посмя да се оплаче от нея.
Що се отнася до въпроса за избора, мисля, че това е проблема. На 4 години може се говори за правото на избор и да се наблегне, че не желанията са винаги водещи. Можеш да попиташ дъщеря си какво е направила, за да свикне с изискванията в горната група, дай пример, че и на мама не всичко й харесва, но трябва да работи.
Тъй като аз обикновено черпя идеи от всякъде, освен че пуснах тема тук, консултирах се с майка ми, накрая говорих близо час и с терапевтката ми...
Вечерта говорих с Дариа и й казах, че ако иска да остане в групата на големите - ще трябва да започне да участва наравно с другите и да спазва правилата... да видим
Днес беше втория открит урок/с друг учител/, на който отиде баща й и тя естествено се е държала дори по-зле... Само дето сега вече съм убедена, че всичко е желанието й да ни манипулира.
Вечерта говорих с Дариа и й казах, че ако иска да остане в групата на големите - ще трябва да започне да участва наравно с другите и да спазва правилата... да видим
Днес беше втория открит урок/с друг учител/, на който отиде баща й и тя естествено се е държала дори по-зле... Само дето сега вече съм убедена, че всичко е желанието й да ни манипулира.
Не зная дали си на принципа на поощренията или наказанията, мисля си, че е първото, та затова ти предлагам да я лишиш от награда за участие в тези открити уроци. При мене действаше безотказно, следваше седмица на суперпримерно поведение и старание, купувах наградата, после лигавенето се забравяше. Моите са вече ученици, но помнят, че точно това им е действало отрезвяващо и са ми го казвали самите те.
Вечерта говорих с Дариа и й казах, че ако иска да остане в групата на големите - ще трябва да започне да участва наравно с другите и да спазва правилата... да видим
Мисля, че това е супер решение. На госпойцата й е обяснено, даден и е избор - това е важното. Ако искаш оставаш - но това означава ...... Ако искаш се връщаш, но това означава .... Така ще знае, че тя е избрала решението и ще трябва да се съобрази с последствията.
А за разказването на деня - мисля, че няма нужда да разказваш с подробности за срещите си и работата си. Имах предвид нещо като: "днес вървях по улицата, онази, която минава покрай....., там където бяхме при...., помниш ли? Срещнах еди кой си, пита ме за теб, видях котенце... приличаше на...." Ей такива работи ... Аз също здраво тренирам точно в момента по подобен начин с Никола
Успех