Оскотяваме ли?

  • 4 762
  • 110
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 62 595
18 години живеене преди `89 стигат ли като достоверност на спомените? Само не искам някой сега да каже, че тъгувам по онова време или го идеализирам.
Не зная дали хората са били по-малко скотове, но се живееше по-спокойно. Подозирам, че повече е действало родово-селското у хората ,защото масово хората бяха от село или току-що преселили се в града. В събота и неделя ходеха на село да копаят. Контролът, че беше здрав от държавата, няма какво да коментирам. Но и отвътре контролът работеше - половината комшии са живяли там и преди девети, а на село родата здраво държи юздите. Самоконтролът се развиваше като страх от изолация или наказание, но не и по лично достойнство.
Сега населението е като в пубертета на 14 години, дори не му е стигнало акъла и до пълнолетието. Много инфантилно и истерично разбиране за живота, сякаш светът ще свърши. Самоконтрол никакъв, родовият контрол си замина с разпръсването на семействата из бГ и чужбина. Комшиите вече не се познават и ако не се псуват, в най-добрия случай се правят, че не съществуват .

# 61
ПП Я, още един "майор" пристигнал в темата.
hakunamatata, разкажи повече за касапницата по улиците, в училищата, по къщите... за целия  кошмар в края на 80-те  Laughing, тъй сполучливо описан в днешните вестници, но за наши дни.
Ползвай отпратките, ако решиш.



[/quote]

Еми ,разказвали са ми по -възрастни от мен.И то по-възрастни с 10-15 години.
Както е и разказвал бащата на моя приятел-Който е бил Полковник в полицята.
Наистена се впечетлявах много от разказите му.
Не са били токова мащабни и редовни престъпленията ,но ги е имало.
Нормално е да не им се е давало гласност-особено в по -предните години,все пак са живеели в изкуствено красив свят-кУмОнизЪм-Животец зад желЕзНА ЗАвеЕска- #Cussing out
А когато бях в 1 клас  87год,-ясно помня как хората бяха изпаднали в шок,понеже под моста на реката беше намерено разфасовано тяло!!!!(може и да хипербулизирам,но това се е заечатало в съзнанието ми)Страховито нали-Много ни беше страх,нас момичетата да се прибираме от училище тогава.

Последна редакция: ср, 04 юни 2008, 19:43 от hakunamatata

# 62
И да -оскотяваме,озверяваме,не сме хора.
Престъпност винаги е имало-и преди ,и сега.СЕГА Е МНОООГО ПОВЕЧЕ сигурно.
НО сега хората наистина не се познават,както казва РАДОСТИНА в поста си.
Спорно е колко са били убийствата през соц-а.Ние наборите след 75-76-та.нямаме спомени....
Но аз помня,че всички в квартала се познаваха и поздравяваха-ние дечурлигата играехме до тъмно(като изключа страховитата история с намереното тяло до реката)имахме доверие на възрастните...изобщо,беше различно.
Сега не е така,и цитирам "ЧОВЕК ЗА ЧОВЕКА Е ВЪЛК"-

# 63
  • Мнения: 2 759
...Самоконтролът се развиваше като страх от изолация или наказание, но не и по лично достойнство...
                     Това не е вярно. Бяхме горди, че сме чавдарчета, пионерчета и т.н.т. и имахме осъзнат самоконтрол... То бяха тимуровски команди, то бяха чудесии... Ако някой (независимо от възрастта) направеше някакво провинение (дори да си хвърли хартииката на земята или да пресече на червено), отнякъде изскачаше я бабка, я някой другар, който да каже 'Абе не те ли е срам....' и човека наистина се засрамваше... Село-несело, имаше самосъзнание...

# 64
  • Мнения: 24 467
Аз не бях горда, особено в Комсомола- една година стаж. Влизахме поголовно, какъв ти тука повод за гордост. Гордост би било ако вляза в организация, където има конкуренция, където участието ми зависи от някакви мои лични качества.
Насилствено всяване на страх и срам поне за мен не е нещо положително. По тази логика следваше да ме е срам, че имам голяма коса, че отивам на състезание по тенис, вместо на комсомолско мероприятие, където се преливаше от пусто в празно и т.н.

# 65
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно, че отнякъде изскачаше някоя бабка или другар и се започваше... Това също е принуда, а не самоконтрол. Това с гордостта траеше много кратко - на церемонията по връзването на връзките и толкова. Не беше голяма чест да си в изброените организации, а по-скоро позор, ако по някаква причина не минеш с основната вълна. Което пак е принуда - или си в организацията, или си низвергнат по всички възможни начини.

# 66
  • Мнения: X
За съжаление да, оскотяваме.

# 67
  • Мнения: 335
... когато бях в 1 клас  87год...

Знаех си, че е важно да запишем спомените на първокласниците 80-ти набор с червени букви в историята ни като  „разтърсващи разкрития за уж спокойния живот в годината им на раждане и 5-6 години след това”.
Най-автентичната документалистика за един форум.
Как няма да не е ясно от само себе си, че всъщност не оскотяваме, а се подобряваме.

ПП За потребителките 88-89-и набор:
В отпратката е отговорът на въпроса. Ако някой от тях го прочете, да погледне кога е писано -  да не го разкаже утре като личен спомен от годината му на раждане според както му е обяснил някой майор.
http://books2.my.contact.bg/pelin/geracite.html





... Бяхме горди, че сме чавдарчета, пионерчета и т.н.т. и имахме осъзнат самоконтрол...

Момиче, не дразни хората. Ако говориш за гордост, за самосъзнание и вратовръзки, за рапорт-даден, рапорт-приет, значи говориш за „скаут беге”. То това е след 2000 г. – не бъди тенденциозна и ти.
Националната Скаутска Организация на България,  Организацията на българските скаути... Помниш ли как грозно му викаха навремето „туристическо ориентиране” на това. Днес си е въпрос на цивилизационен избор и не бъркай нещата повече така.

# 68
Холограма,повестта ,която си пратила е писана в друго време,но събитията в нея са толкова познати и днес.
Слава Богу в моето семейство няма такива страсти!
Но колко  често, около мен, виждам как тази история се преповтаря Sad

Така че...

# 69
  • Мнения: 2 759
                       Абе като ви слуша човек няма морал и няма самоконтрол и никога не е имало...  Всичко е въпрос на принуда... Не крада, защото ме принуждават да не го правя - ще отида в затвора, т.е. ако никой няма да ме види бих крала ли?
                       Съгласна съм, че си епилирам краката, защото съм психически насилвана да го правя, но всичко друго правя (и съм правила) само заради себе си и защото правейки го се чувствам добре  Crossing Arms...

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно така е в общи линии. Външната принуда е страшен мотивиращ фактор. Затова и в рекламите се експлоатира нуждата на индивида от приемане в групата, страха от отхвърляне и т.н. К
акто се казвашев един виц, съдят те не защото си направил нещо лошо, а защото са те хванали.  Laughing

# 71
  • Мнения: 335
RadostinaHZ, промиването на мозъци в днешно време наистина е по принуда.
Как иначе ще накараш един оскотял човек днес да си мисли, че е добре.

Но глупостта хич не е принудителна.
Освен, ако не я стоварваш всекидневно и върху главата на някой друг.
Поддакването на всякакви "коректори" на собствената ти история и на собствения ти живот - също.

Оскотяването ни стана напълно доброволно.
Просто имаше достатъчно ентусиасти да разтворят крайници и да прегърнат примитивната идеологема, че допреди 20-ина години са живели ужасно зле.

И само тази една единствена щампа да ги накара да съсипят собствената си страна - с бодряшкия припев, че всъщност това е пътят да отидат по на добре.

# 72
# 73
  • София
  • Мнения: 62 595
И преди беше по принуда. Защо сме ходили на военно обучение в десети клас, как мислиш?

# 74
  • Мнения: 2 759
И преди беше по принуда. Защо сме ходили на военно обучение в десети клас, как мислиш?
                     В крайна сметка, предпочитам принудително всички да карат с 50, пред това всеки ден да гледам ужасни снимки в дира... Като сте се хванали за тая принуда, та принуда  Crossing Arms. Чудо голямо!

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт