Плъхче , 
съжалявам че си станала една от нас
за малкото ти ангелче
съжалявам че си станала една от нас за малкото ти ангелче - Публикувана: 5 юни 2008, 16:32 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2010, 22:25 ч.
Как протича живота ви след загубата?
Съчувствието , уви, не помага.
Разкажи повече за дъщеричката си. Видя ли я? Как изглежда? Казва ли ти нещо насън?
Толкова ми е познато желанието детето да е тук, и е толкова болезнено да го изпитваш... В някакъв смисъл тя е тук, но не е в ръцете ти, а само в сърцето и мислите ти.
За малката ти дъщеричка...
Разкажи повече за дъщеричката си. Видя ли я? Как изглежда? Казва ли ти нещо насън?
Толкова ми е познато желанието детето да е тук, и е толкова болезнено да го изпитваш... В някакъв смисъл тя е тук, но не е в ръцете ти, а само в сърцето и мислите ти.
За малката ти дъщеричка...
Имам нужда да изживявам точно това, което чувствам.
И аз смятам, че така е най-добре. Човек да се отдаде на мъката за известно време, да я изживее, без да се старае да я подтисне и да я надмогне преди да му е дошло времето. Смятам, че ако ти се плаче, крещи, вие - трябва да го направиш.
Минах два пъти през това. И оцелях. Непосредствено след самата загуба мислех, че животът ми е свършил. Че няма смисъл да продължавам. При това имах сина си. С времето обаче осъзнах,че животът все пак продължава. Днес отново съм бременна и смея да кажа - се радвам на живота. Трудно е да се повярва, че може да дойде такъв момент. Но се случва.
Искрено съжалявам, че и ти минаваш през този ад.Ако имаш нужда да говориш за случилото се - ние сме винаги насреща.
Плъхче ,:hug: те силно. Незнам защо не си писала досега?! Когато открих този форум и започнах да пиша ,споделих с останалите момичета моята съдба, какво ми се случи, лично аз почувствах някакво вътрешно спокойствие. Разбрах ,че тези момичета са преминали през същото и само и единствено те могат да ме разберат в момента .Пиши мила споделяй ,излей си болката.
- спи спокойно мило дете.
- спи спокойно мило дете.
Благодаря ви !
Трудно ми е да подредя мислите си, за да напиша нещо смислено. Истината е, че не мога да приема това което ми се случи. Винаги сам знаела, че се случват "такива неща", но не съм предполагала, че и аз ще вляза в черната статистика. Знам, ще ви прозвучи грубо, но за съжаление е точно така.
На моменти се озлобявам към хората, които дори не подозират...
На моменти се озлобявам към близките си, че не могат да ме разберат...
Осъзнавам, че го правя от слабост и безизходица. Търся, постоянно търся някаква причина, във Всяко мое действие или бездействие,
във всяка изказана или неизказана дума. Връщам се месеци назад и си казвам "ами, ако бях направила..." или " ако не бях направила..." Къде всъщност сгреших ? Защо не усетих ? Как не разбрах ?
Извинявам се, че не ви отговарям на въпросите, но все още ми е трудно да говоря.
Може би известно време ще пиша хаотично, неразбираемо и на никой.
Искам сама да си отговоря на въпроса "Как протича живота ми?"
Трудно ми е да подредя мислите си, за да напиша нещо смислено. Истината е, че не мога да приема това което ми се случи. Винаги сам знаела, че се случват "такива неща", но не съм предполагала, че и аз ще вляза в черната статистика. Знам, ще ви прозвучи грубо, но за съжаление е точно така.
На моменти се озлобявам към хората, които дори не подозират...
На моменти се озлобявам към близките си, че не могат да ме разберат...
Осъзнавам, че го правя от слабост и безизходица. Търся, постоянно търся някаква причина, във Всяко мое действие или бездействие,
във всяка изказана или неизказана дума. Връщам се месеци назад и си казвам "ами, ако бях направила..." или " ако не бях направила..." Къде всъщност сгреших ? Защо не усетих ? Как не разбрах ?
Извинявам се, че не ви отговарям на въпросите, но все още ми е трудно да говоря.
Може би известно време ще пиша хаотично, неразбираемо и на никой.
Искам сама да си отговоря на въпроса "Как протича живота ми?"
Плъхче, съжалявам за огромната ти загуба. Съжалявам че си станала една от нас. Плача с теб. Пиши всичко, което искаш да кажеш, тук никой няма да те критикува, защото всички те разбираме съвсем точно, как се чувстваш, какво изпитваш. Сега трябва да изживееш болката си, после ще мислиш как ще продължиш напред.
Ако имаш нужда от рамо да поплачеш, насреща съм.
Ако имаш нужда от рамо да поплачеш, насреща съм.
плъхче, направи това което искаш...пиши както го чувстмаш
не бъди силна - бъди всичко онова което се полага да бъде една майка, когато й отнемат деето....
бъди дори и лоша...мини през всичко, зада успееш да продължиш...
не може да се пише смислено за смъртта, защото поне според нашите представи, тя не е особено смислена...а дори да има смисъл, то той се губи притолкова болка и тъга
прегръдкии съжалявам, че се налага да пишеш тук
не бъди силна - бъди всичко онова което се полага да бъде една майка, когато й отнемат деето....
бъди дори и лоша...мини през всичко, зада успееш да продължиш...
не може да се пише смислено за смъртта, защото поне според нашите представи, тя не е особено смислена...а дори да има смисъл, то той се губи притолкова болка и тъга
прегръдкии съжалявам, че се налага да пишеш тук
загубих и двете си де4ица от загубата на РАДИ мислех 4е само друго бебе 6теме успокои и кодато отидох на гинеколок зада питам кога трябва да за4ена за6тото родих секцио а от раждането бяха минали 8месеца разбрах 4е съм бременна .Бях на 7-то небе тежко ми беше от загубата на Ради но бях щастлива 4е някои щего замести и пак ще сменям памперси.Но съдбата мие готвела друго.Родих Пресиян след 40тия ден разбрах 4е е болен от болеста на баткоси и 4е трябва дасе прибера вкъщи и да 4акам краяму.Отидеси и той преди по4ти 3месеца сега незнам за6то господ мее създал азли съм наи-гре6ния 4овек на света та трябва6е дамиги отнеме и двамата????????????????????????
направихги но Ради няма6е то4на диагноза знаеха само 4е е генети4ен проблем и предполагаха какъв е. В България лабораториите неса заредени с гена които при4инява болеста затова неоткриха ни6то наПреси.КОГАТО ЗАПО4НАХА да изследват Преси откриха вси4ко но ве4е бе6е роден.Незнам за другите но аз си мисля 4е съм прокълната
Съжалявам за двете ти ангелчета. Просто не знам какво да напиша....
Анелия, съмнявам се да си прокълната - търсейки моите си отговори съм чела за други майки на две деца с едно и също генетично заболяване. Просто когато гените се подреждат, случайността играе, не някой друг. При шанс 1:2 или 1:4 е много лесно да се родят едно след друго две деца със заболяването. Или и родителите на две последователни деца със сини очи да кажат, че са прокълнати да имат само синеоки деца? Майката-Природа уж е майка, но не изпитва емоции, докато действат природните й закони. А те уви са еднакви и за хубавото, и за лошото.
А ако си прокълната - какво правиш тогава? Гръмваш се? Отказваш се да имаш други деца? Гръмваш вещерите дето са те прокълнали?
Сменяш свекървата?
Не прибързвай с решенията. Дай си време да изтъгуваш толкова грамадната ти загуба! В момента едва ли можеш трезво да разсъждаваш, аз поне не можех толкова скоро след смъртта на детето ми (което също почина от генетично заболяване). Дай си и почивка, защото твърде тежък товар се е струпал на гърба ти. С теб съм и искрено ти съчувствам!
А ако си прокълната - какво правиш тогава? Гръмваш се? Отказваш се да имаш други деца? Гръмваш вещерите дето са те прокълнали?
Сменяш свекървата?
Не прибързвай с решенията. Дай си време да изтъгуваш толкова грамадната ти загуба! В момента едва ли можеш трезво да разсъждаваш, аз поне не можех толкова скоро след смъртта на детето ми (което също почина от генетично заболяване). Дай си и почивка, защото твърде тежък товар се е струпал на гърба ти. С теб съм и искрено ти съчувствам!
Благодаря LILIBON голям товар ми пада от сърцето 4етеики написаното от теб и от вси4ки други знам 4е не съм само аз с такава съдба но все се питам за6то аз????ЗА6ТО И ПРЕСИЯН нестига6елиму на Господ РАДИ за6то и Преси за6то тези проклети болни гени се срещат за6то съдбата ,господ несе намесиха и не направиха 4удото за което се молех .много съм объркана ИЗВИНЯВАЙ!!! 
За първи път влизам във форум. Ние също загубихме детенцето си преди година и няколко месеца. отидох на рутинен преглед, а казаха че няма да имам бебе. Оставаше съвсем малко до термина.
Родих моята Женя, но тя не беше жива. Оцелях и оцеляваме.
Сега мисля че съм бременна. Някак ми е нереално. Страх ме е. Наистина ме е страх. Страх ме е да не объркам нещо, не искам да мисля лоши неща, но те сами кацат в ума ми. Не знам какво да пиша. Само знам , че искам да имаме детенце и че не знам какво да правя.
Родих моята Женя, но тя не беше жива. Оцелях и оцеляваме.
Сега мисля че съм бременна. Някак ми е нереално. Страх ме е. Наистина ме е страх. Страх ме е да не объркам нещо, не искам да мисля лоши неща, но те сами кацат в ума ми. Не знам какво да пиша. Само знам , че искам да имаме детенце и че не знам какво да правя.
X
Реклама