Един път направих първата крачка.Знаех че и двамата имаме някакви симпатии.И....то стана една сапунка....Много любов и много сълзи,съчетани с много дълъг период от време.Само че една подробност - в тази връзка аз бях мъжа,а той жената.Пълен мухльо.
С друг пак аз бях по-инициативната,но нещата тръгнаха в същата посока като гореспоменатото и реших че не ми се занимава.
Това е моят опит с действащо лице аз.
Но като цяло нямам против жена да пробва,но пък от моите случки българските мъже се *утьовци.За мъжете в чужбина,които бяха споменати в темата - не знам.
С друг пак аз бях по-инициативната,но нещата тръгнаха в същата посока като гореспоменатото и реших че не ми се занимава.
Това е моят опит с действащо лице аз.
Но като цяло нямам против жена да пробва,но пък от моите случки българските мъже се *утьовци.За мъжете в чужбина,които бяха споменати в темата - не знам.
Нищо лошо няма в това. За мен си е страх от отказ ако не го правят хората, нищо повече. Винаги обаче се прави както трябва 
ааам и идеята за това да отида малко преди края на работния ден в магазина много ми допада - благодаря ти и аз имах подобно хрумване , но сега срещнах подкрепа 
беше с един колега поздрави ме, усмихна се изключително широко и това е . днес се направих ,че не го виждам (не особено успешно, тъй като умирам да го видя всеки ден, всяка минута) и той се въртя, обикаля докато се увери че съм го видяла..пак разменихме усмивки и това е...аз след няколко дни заминавам и незнам дали ще го видя повече. т.е не мога да бъда сигурна ..може да излезе в отпуск, може да не работи повече там за това нз какво да правя ..страх ме е да действам...т.е нз редно ли е да направя първата крачка някак си не е в мой стил ...