На пръв поглед е елементарно, но за мен, в конкретната ситуация, се оказва сложна работа. 
Падам си страшно по едно момче, младичък е, затова някак не ми идва да го наричам "мъж". Нямаме никакви допирни точки на практика - като обща месторабота, общи познати, общ супермаркет, общ жилищен квартал и каквото и да било, което да ми помогне случайно някак да завържем разговор по стечение на обстоятелствата. А вече 6 месеца въздишам по него отдалеч или се разминаваме, хвърляйки си по един поглед, кога по-къс, кога по-дълъг, но нищо повече. Работата е там, че имам дете и мъж, с който се развеждаме, но Той не го знае, вижда само една жена с дете и може би от елементарно възпитание няма да направи първата крачка, а съм сигурна, че ме харесва и е взаимно. И тук идва моментът, в който се надявам да ми помогнете с някакви свежи съвети какво да направя, за да му привлека вниманието. Не става да го спъна, минавайки покрай мен, нали
, не става да се изправя просто ей така пред него и да изтърся "Здрасти, аз съм еди-коя-си, хайде да ми дадеш номера си...", защото не съм от типа жени, които гонят мъжете, досега не ми се е налагало, срам ме е. Всъщност бих събрала смелост да застана пред него и да изтърся нещо, но искам да е нещо, което да не ме прави отчаяна, влюбена и загубена по него. Може би нещо закачливо, което да е забавно, но не и отчаяно, а не ми хрумва такова 
, затова моля, помагайте. 
Аз съм човек, който решава сам важните и сложни проблеми, но за такива дреболии, съм доста куца. 
Падам си страшно по едно момче, младичък е, затова някак не ми идва да го наричам "мъж". Нямаме никакви допирни точки на практика - като обща месторабота, общи познати, общ супермаркет, общ жилищен квартал и каквото и да било, което да ми помогне случайно някак да завържем разговор по стечение на обстоятелствата. А вече 6 месеца въздишам по него отдалеч или се разминаваме, хвърляйки си по един поглед, кога по-къс, кога по-дълъг, но нищо повече. Работата е там, че имам дете и мъж, с който се развеждаме, но Той не го знае, вижда само една жена с дете и може би от елементарно възпитание няма да направи първата крачка, а съм сигурна, че ме харесва и е взаимно. И тук идва моментът, в който се надявам да ми помогнете с някакви свежи съвети какво да направя, за да му привлека вниманието. Не става да го спъна, минавайки покрай мен, нали
, не става да се изправя просто ей така пред него и да изтърся "Здрасти, аз съм еди-коя-си, хайде да ми дадеш номера си...", защото не съм от типа жени, които гонят мъжете, досега не ми се е налагало, срам ме е. Всъщност бих събрала смелост да застана пред него и да изтърся нещо, но искам да е нещо, което да не ме прави отчаяна, влюбена и загубена по него. Може би нещо закачливо, което да е забавно, но не и отчаяно, а не ми хрумва такова , затова моля, помагайте. Аз съм човек, който решава сам важните и сложни проблеми, но за такива дреболии, съм доста куца. 
шегувам се !
По-лесното беше да го забравя, вече 6 месеца опитвах, дори се обръщах на другата страна, за да си наложа да го игнорирам, и не става, сънувам го, болна съм, като ученичка, не мога да повярвам, че ми се случва. Ако се запозная с него, има голям шанс бързо да видя, че той не е това, което си представям и много бързо да се "излекувам". Защото в момента и без това не ми е до връзки, нямам доверие в никой мъж. Парадоксално е, но трябва да се запозная с него, за да го забравя. 
И спри да спамиш темата, след като нямаш отговор на зададения въпрос, който е конкретен и се намира в 2 (два!) поста. И това "немаш ли си друга работа, та се занимаваш с глупости!", което си написала, мисля, че се отнася до теб, след като седиш и си чешеш езика тук. Ще съм ти благодарна да престанеш да досаждаш. 
Ако някъде по кафета или пейки се засечете може да го накараш да се завърти покрай него , да му сипва разни камъчета в шепите , да го черпи със солетки и т.н., а ти ще трябва да обясняваш на детенце, че така не се прави , че чичкото може да не иска да му досаждат..... и хоп .... вързали сте разговор 
Взехте жената за мезе 
...Все пак той те вижда с дете,нормално е дори и да те харесва,да е резервиран към тебе и изобщо не очаквам той да направи първата крачка.
Пък може и да е твоя човек 
беше с един колега поздрави ме, усмихна се изключително широко и това е . днес се направих ,че не го виждам (не особено успешно, тъй като умирам да го видя всеки ден, всяка минута) и той се въртя, обикаля докато се увери че съм го видяла..пак разменихме усмивки и това е...аз след няколко дни заминавам и незнам дали ще го видя повече. т.е не мога да бъда сигурна ..може да излезе в отпуск, може да не работи повече там за това нз какво да правя ..страх ме е да действам...т.е нз редно ли е да направя първата крачка някак си не е в мой стил ... 
