Запознанство, но как?

Нека ви кажа аз как постъпих в ситуацията на ЖИВЕЙ ЗА МИГА.Беше преди 1 година.Бях омъжена жена.Водех детето си на ясла,после ходех на работа.Всеки ден в яслата виждах най-прекрасния мъж.Сините му очи ме изгаряха.Почнах да ходя всеки ден по едно и също време в яслата,само за да го видя.Ако случайно се разминехме с колите за минута изпитвах неприятно чувство.Исках всеки ден само да го виждам.Минаха 7-8 месеца.Като последният месец май си кимвахме за добро утро.Една сутрин бях с мъжа ми,слязох да оставя детето,а виждах колата на красивия мъж.Вътре в яслата го видях.Той ми каза:днес ще ми върви,видях те!(последните няколко дни не се бяхме виждали).Казах,че и на мен ще ми върви,защото и аз го видях.И се разминахме.Бях виждала визитка на колата му и знаех в коя фирма работи.Като отидох в офиса ми,треперех.От Варна съм.Намерих в нета номер на фирмата,но в София.Поисках номера на варненския клон.И там поисках номер на .....еди кой си.Казаха ми-кой точно.Казах каква кола кара.Секретарката ми каза:ама той се казва еди как си.И ми даде номера.Звъннах му.И казах:обажда се една майка.Неговият глас потрепна и ме попита:онази майка,която 7 месеца тръпна да видя всяка сутрин.............И започна една прекрасна любов,неописуема,незабравима.НО
СЕГА СЪМ БРЕМЕННА ОТ НЕГО,В 9 МЕСЕЦ.
Той се върна при жена си(каза,че е заради децата им).Аз съм сама,смазана от мъка.Даде ми дете,което не можех да имам с мъжът ми,но сега съм обречена на мизерия,самота и много болка.Моля ви,не правете моята грешка.Детето е най-хубавото нещо,което ми остава от тази красива любов

Да ти кажа честно,то не беше просто тръпка.И там се случи,не съм търсила нищо.Просто се случи.Развръзката е ужасна-каза ми чак в 7 месец,че няма да е с мен,че няма да поеме ангажимент.Аборт нямаше да направя,както казах,не можех да имам деца до сега.Поне не със съпруга ми.Но можех да говоря с мъжа ми и да гледаме детето заедно,а сега съм сама и уплашена.До дни ще родя-сама,на квартира,без никой до мен.Не знам какво стана.Просто таткото на детето тръгна,без да ми каже нищо.Само,че съжалявал,че ме е въвлякъл във всичко това.

имам осиновено детенце.моето най-скъпо нещо

Жена му знае.Знае всичко,и за детето......и за това,че той не я обича.Което съм чувала да й казва по телефона преди месеци.............
Не виждам кое ще се нареди при мен-изгубих всичко свято,в което вярвах.Ще имам едно малко слънчице,което не знам с какви средства ще гледам.Дано само е здраво бебенце.Обезверена съм.

Сама реших да родя детето,без да знам,че ще го отглеждам сама обаче.Както казах,в 7 месец разбрах,че ще съм сама.Истината е,че ще го отглеждам сама.Ама съвсем сама.Няма баби,няма никой.Главата си ще държа гордо вдигната.И повярвайте ми,никой не е застрахованЩе се боря с всички сили

Magesta,за съжаление си права.Силните жени не са на мода,мъжете се плашат,когато една жена ги превъзхожда.Опитвам се да свиквам с мисълта,че така е било писано.Факт е,че ще имам нещо прекрасно-детенце.И синът ми ще е батко.Най-гордият!