а и да ви кажа когато сънувах дядо една баба ме посъветва да отида на гроба и да му занеса нещо което обича,аз не го направих и ми е съвестно,тогава хем ми беше мъчно,че го сънувах хем се чувствах много добре,като освободена от нещо просто немога да си обясня тези противоположни чувства странно е и то много
- Публикувана: 10 юни 2008, 09:49 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2008, 18:00 ч.
Говорене с мъртъв човек - възможно ли е?
... че чрез сънищата освобождаваме съзнанието си и по някакъв начин го отваряме за такъв тип общуване.
Да,говорила съм с моя баща,който не бях виждала около година преди смъртта му и това много ми тежеше.Не беше на яве, но не и на сън.В някакво странно безвремие или просъница.Бях тревожна ,имах проблеми.Видях го по-млад на около 40, а той почина на 75.Каза ми да не се тревожа ,че всичко ще е наред.Аз го попитах "Как си там?.Отговорът беше:Много съм щастлив.С мен има едно момченце,което в следващия живот ще ми е син.Не се тревожи " И изчезна.Беше следобяд.Четях книга.Може би съм заспала, но не беше като сън, а много ярко и реално.Не изпитах страх,а покой и увереност, че наистина всичко ще е наред и ,че баща ми е добре/каквото и да значи това за мъртъв човек/.Плаках,но в душата ми остана едно светло и хубаво чувство.
И на мен това чувство ми е познато. Но имам един въпрос към albenap- вярваш ли в прераждането?
Може и цялото това преживяване да е подарък от подсъзнанието ми.Малко помощ, за да преодолея чувството на тревожност и може би на вина, че не съм успяла да се сбогувам с баща си.А може и да не е така...Но каквото и да е било,ми беше нужно и навременно.И сякаш всички ние имаме нужда да знаем, че нашите мъртви любими хора продължават да ни обичат и никога няма да си отидат наистина от нас.И ,че ще се срещнем в "друго време, друг свят" както пеят Сигнал,в една любима песен.
Може и цялото това преживяване да е подарък от подсъзнанието ми.Малко помощ, за да преодолея чувството на тревожност и може би на вина, че не съм успяла да се сбогувам с баща си.А може и да не е така...Но каквото и да е било,ми беше нужно и навременно.И сякаш всички ние имаме нужда да знаем, че нашите мъртви любими хора продължават да ни обичат и никога няма да си отидат наистина от нас.И ,че ще се срещнем в "друго време, друг свят" както пеят Сигнал,в една любима песен.
На мен не ми се е случвало. Случва се на майка ми. И не става въпрос за голяма мъка- случи се много години след като баща и и дядо и бяха починали. И в никакъв случай насън или в сънено състояние.
Аз съм го разказвала някъде по другите теми. Прибира се от работа в полунощ и с влизането в хола ги вижда на балкона. Говорили си, тя въобще не се усетила че те не са живи вече и не изпитвала никакъв страх. По едно време се учудила защо са на балкона и тръгнала да им отваря, а те я спрели. Тогава се усетила че не са живи и много се изплашила. Заотстъпвала назад и светнала лампата. После си спомням че дойде в нашата стая и си постла при нас на земята. Беше много уплашена.
Аз съм го разказвала някъде по другите теми. Прибира се от работа в полунощ и с влизането в хола ги вижда на балкона. Говорили си, тя въобще не се усетила че те не са живи вече и не изпитвала никакъв страх. По едно време се учудила защо са на балкона и тръгнала да им отваря, а те я спрели. Тогава се усетила че не са живи и много се изплашила. Заотстъпвала назад и светнала лампата. После си спомням че дойде в нашата стая и си постла при нас на земята. Беше много уплашена.
Аз пък два дни само умрели сънувам...Явно заради
Задушница.
Задушница.
