Предполагам, че ще има доста хора, които биха ме оплюли дори заради почването на такава тема, но ми е интересно - на някого случвало ли му се е подобно нещо? На темата ме наведе разказът на баща ми снощи за такова събитие с негов първи братовчед, чиято майка почина наскоро. Снощи бях потресена и едвам заспах. Та, днес реших да питам и тука - дали на някого му се е случвало?
- Публикувана: 10 юни 2008, 09:49 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2008, 18:00 ч.
Говорене с мъртъв човек - възможно ли е?
Да и аз съм говорила!
С кого? Как се случи?
Възможно е, но само в главата на живия разговарящ...
Човешкото въображение е способно и на много по-странни неща от един разговор с мъртвец
Но няма лошо в този род въображения, това е защитен механизъм на психиката да се справи със загубата....
Човешкото въображение е способно и на много по-странни неща от един разговор с мъртвец
Но няма лошо в този род въображения, това е защитен механизъм на психиката да се справи със загубата....
Това е и моето мнение. Възможно е на сън, но тогава обикновенно нещата отиват на лошо.
Но няма лошо в този род въображения, това е защитен механизъм на психиката да се справи със загубата....
Това е единственото логично обяснение.
Понякога ми се иска да можех поне веднъж да си поговоря с татко. Почина внезапно преди 6 месеца и бях абсолютно неподготвена да го загубя. Все чакам да го сънувам, търся разни знаци, но за жалост го няма. Още не мога да приема загубата му.
Само веднъж сънувах гласа му. Каза ми - "Много е топло тука бе, тате". И веднага се събудих. Звъннах на мама по-късно, каза ми, че сутринта ходила да разрине снега от гроба му. Беше много слънчево.
Възможно е на сън, но тогава обикновенно нещата отиват на лошо.
Възможно е на сън, но тогава обикновенно нещата отиват на лошо.
На мен не ми се е случвало да разговарям с починали хора.
Възможно е на сън, но тогава обикновенно нещата отиват на лошо.
И авторката пита за на яве, това са различни неща.
Случи се миналото лято в БГ той ме "чакаше", защото знаеше че ще отида-баща ми!
Имам много близка приятелка гадателка ходих при нея по друг повод и той беше там!
Разговарях с него чрез нея!Знам че не е хубаво да викаме мъртвите и ви съветвам да не го правите!
Възможно е на сън, но тогава обикновенно нещата отиват на лошо.
И авторката пита за на яве, това са различни неща.
душите на мъртвите трябва да бъдат оставени...
... да продължат обучението си...
ронка
Не ми се е случвало на яве, но на сън - много пъти. На сън съм улавяла дори аромат от парфюм на починалия.
В самата реалност, съм улавяла докосване... Знам, че ако съм била докосната е било от дъщеря ми... НО за мен това е и си остава докосване от баба ми
. Точно 2 седмици след като си отиде 
Но няма лошо в този род въображения, това е защитен механизъм на психиката да се справи със загубата....
Това е единственото логично обяснение.
Понякога ми се иска да можех поне веднъж да си поговоря с татко. Почина внезапно преди 6 месеца и бях абсолютно неподготвена да го загубя. Все чакам да го сънувам, търся разни знаци, но за жалост го няма. Още не мога да приема загубата му.
Отдавате ли им значение?
да, голямо.
Не ме подвеждат никога.
да, голямо.
И на мен ми се иска . Сякаш се притеснявам че ако го направя ще призная пред самата себе си че вярвам в истинността на провеждането им. Хем е нелепо, хем ми се иска...
И аз се чувствам по същия начин.
Да,аз месеци наред си говорех с майка ми/почина съвсем внезапно и нелепо/.....знам,че е било само във въображението ми,но това ми помагаше да приема действителността,.............говорех и непрекъснато и разказвах какво се е случило,как са децата...ей такива работи...и си отговарях от нейно име....,но напоследък почти не ми се е случвало.
Синът ми, който е на 3 години, вече два пъти вижда и говори с наш близък, който почина преди 5 години.
Нищо конкретно не са си казали, но малкият видимо беше уплашен,което ме навежда на мисълта, че не си измисля.
Нищо конкретно не са си казали, но малкият видимо беше уплашен,което ме навежда на мисълта, че не си измисля.
Синът ми, който е на 3 години, вече два пъти вижда и говори с наш близък, който почина преди 5 години.
Нищо конкретно не са си казали, но малкият видимо беше уплашен,което ме навежда на мисълта, че не си измисля.
Нищо конкретно не са си казали, но малкият видимо беше уплашен,което ме навежда на мисълта, че не си измисля.
оу
В книгите на Лиана Антонова има описани такива случаи. Всеки решава за себе си да вярва или не.
http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=А
http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=А
Синът ми, който е на 3 години, вече два пъти вижда и говори с наш близък, който почина преди 5 години.
Нищо конкретно не са си казали, но малкият видимо беше уплашен,което ме навежда на мисълта, че не си измисля.
Нищо конкретно не са си казали, но малкият видимо беше уплашен,което ме навежда на мисълта, че не си измисля.
И защо е бил уплашен?
Знае ли едно тригодишно дете, че "трябва да го е страх" от мъртвите, че да се изплаши
?
Има тема специално за децата и духовете, ето: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301150.0. Поизостанала е, ако искате, може да я побутнете.
Но няма лошо в този род въображения, това е защитен механизъм на психиката да се справи със загубата....
Това е единственото логично обяснение.
Понякога ми се иска да можех поне веднъж да си поговоря с татко. Почина внезапно преди 6 месеца и бях абсолютно неподготвена да го загубя. Все чакам да го сънувам, търся разни знаци, но за жалост го няма. Още не мога да приема загубата му.
И аз загубих майка ми преди 4 месеца
Беше внезапно, много ми липсва, бих искала да поговоря с нея. Непрекъснато сънувам че се е върнала, че всъшност не е умряла
В книгите на Лиана Антонова има описани такива случаи. Всеки решава за себе си да вярва или не.
http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=А
http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=А
Едно е да сънуваш починал близък съвсем друго е да говориш с такъв.Ако на мен се случеше такова нещо, ще се изплаша до смърт.Не искам да намесвам религията, но съм чувала, че душите на умрелите не могат да се връщат в нашия свят.Ако са налице такива случки те са плод или на нашата психика или на злите сили/както се опитват да ни убедят в други теми/
Да, говорила съм, неведнъж. Първият път ми изнесе толкова факти, че просто не подлежи на съмнение. Записах разговора на хартия, разказах на приятели. Даже питах сестрата и един приятел на починалия дали могат да потвърдят истинността на това, което научих в разговора, но не можаха. И двамата не бяха ходили на погребението, защото беше през многоснежна зима в затънтено селце.
Та с въпросният починал приятел говорихме доста наяве, чувах как в съседната стая гледат "Д-р Куин - Лечителката". Доказателствата, че наистина съм говорила с него, а не съм фантазирала от мъка са следните факти: каза, че бил с "баба Мария, родена на същата дата, както и моят тогавашен любим /7 май/ и едно момче Тодор, набор 73, загинало при катастрофа".
Седем месеца по-късно ми се отдаде възможност са ида на гроба му с приятели, които знаеха историята. Като видяхме колко гробове има, си казах: "Ето сега започва голямото търсене", но нещо не ми се обикаляше гроб по гроб. Избрах един в далечината и се запътих натам. Беше неговият. Останах разочарована, че около него има погребани отдавна хора, с други имена. Но какво беше удивлението ми като направих две крачки назад и погледнах два пресни гроба - на Мария, родена на 7 май 1928, т.е. наистина баба, родена на датата на любимия ми мъж; и на момче Тодор, роден през 1973. Не зная само дали е загинал при катастрофа, но вече получените доказателства ми бяха достатъчни, че не съм загубила приятеля си завинаги.
Та с въпросният починал приятел говорихме доста наяве, чувах как в съседната стая гледат "Д-р Куин - Лечителката". Доказателствата, че наистина съм говорила с него, а не съм фантазирала от мъка са следните факти: каза, че бил с "баба Мария, родена на същата дата, както и моят тогавашен любим /7 май/ и едно момче Тодор, набор 73, загинало при катастрофа".
Седем месеца по-късно ми се отдаде възможност са ида на гроба му с приятели, които знаеха историята. Като видяхме колко гробове има, си казах: "Ето сега започва голямото търсене", но нещо не ми се обикаляше гроб по гроб. Избрах един в далечината и се запътих натам. Беше неговият. Останах разочарована, че около него има погребани отдавна хора, с други имена. Но какво беше удивлението ми като направих две крачки назад и погледнах два пресни гроба - на Мария, родена на 7 май 1928, т.е. наистина баба, родена на датата на любимия ми мъж; и на момче Тодор, роден през 1973. Не зная само дали е загинал при катастрофа, но вече получените доказателства ми бяха достатъчни, че не съм загубила приятеля си завинаги.
Едно е да сънуваш починал близък съвсем друго е да говориш с такъв.
Еличко, разкажи конкретния случай.
Аз вече не знам какво е възможно и какво - не. Вече вярвам във всичко и се съмнявам във всичко...
Аз вече не знам какво е възможно и какво - не.
Вече вярвам във всичко и се съмнявам във всичко...Антич, и сега настръхвам.. Майката на татков братовчед (първи) почина много наскоро. Самият човек е много свестен, леко набожен, но всичко в рамките на нормалното. Преди няколко вечери се събудил от нещо като тръпнене в ръката. Помислил си, че може да има земетресение и станал огледал се, като видял, че всичко е спокойно, решил пак да си легне. Не успял. Все едно нещо го подпряло отзад и тогава се обърнал настрани и видял майка си. Започнали да си говорят. Не разбрах точно за какво, но то не е и важно. Всичко траяло не повече от 2-3 минути. След това изчезнала. От кухнята се чуло нещо като трополене и шум все едно се пуска пералня. Човекът само се прекръстил и отишъл да пуши на терасата...
Та това е. Понеже го познавам и това е последният човек, който би си измислил или излъгал, доста се стреснах. Откакто баща ми го разказа, не смея да ида сама в кухнята по тъмно. Има толкова близки мъртви, с които не съм успяла да си взема довиждане...
Спокойно! Може този човек така да е страдал, че въображението му само да е измислило тази среща. А ако изобщо е вярно, че се случват такива неща, то си мисля, че се случват на хора, които не биха имали нищо против. 
Да ти кажа, и аз това съм си мислила - на човек му се случва това, което може да преживее
На това разчитам 
А дали е само въображение? Никой не е доказал неоспоримо, че говоренето с мъртвите е невъзможно, както и обратното.
Не знам, но тя казва, че е бил истински, облечен с дрехите, които са й били познати. Мисля, че му е казала, че я е страх и той се усмихнал. Дори никога не го е сънувала след това.
Не знам, но тя казва, че е бил истински, облечен с дрехите, които са й били познати. Мисля, че му е казала, че я е страх и той се усмихнал. Дори никога не го е сънувала след това.
Много често сънувам моите баба и дядо. Една нощ сънувам как искам да се обърна, но нещо ми пречи, обръщам си главата и виждам как дядо ми е легнал до мен и аз се обръщам и се гушвам в него. После един глaс ми казва, че не трябва да го правя, защото ако се поддам ще ме пренесе при мъртвите и аз се отдръпнах като попарена и се събудих. И много подобни глупости. Предполагам ,че всичко е плод на въображението ми, защото докато бяха живи, аз много ги обичах, но те не се разбираха с майка ми и често аз бях м/у чука и наковалнята. Понякога, въпреки че всичко в мен плачеше, се правех че не ги обичам и това ще тежи цял живот на съвестта ми. Мисля че всичко е плод на нашето съзнание- любов, съвест, вина. Но кой може да каже!
Не знам, но тя казва, че е бил истински, облечен с дрехите, които са й били познати. Мисля, че му е казала, че я е страх и той се усмихнал. Дори никога не го е сънувала след това.
Знам
Синът ми, който е на 3 години, вече два пъти вижда и говори с наш близък, който почина преди 5 години.
Нищо конкретно не са си казали, но малкият видимо беше уплашен,което ме навежда на мисълта, че не си измисля.
Нищо конкретно не са си казали, но малкият видимо беше уплашен,което ме навежда на мисълта, че не си измисля.
И защо е бил уплашен?
Знае ли едно тригодишно дете, че "трябва да го е страх" от мъртвите, че да се изплаши
? 
-малкият не мръдна от стола.Следващия път детето си беше легнало, когато починалият пак дошъл и поискал да му направи място, за да легне до него. Малкия се изплашил, че ще го "смачка" и плачеше.
За мен е възможно и съм го правила!
Аз разказах на предната страница за разговор наяве, но никой не видя. Чудя се дали не съм мъртва и затова никой не вижда поста ми... 
E как наяве??Пипна ли го? ...Ако са налице такива случки те са плод или на нашата психика или на злите сили/както се опитват да ни убедят в други теми/
Не. За мен мъртвите понякога търсят контакт с нашия свят и не искат да бъдат забравени.
Имам приятел от детството, който беше осиновен. Осиновителката му почина отдавна и аз съм единствения му познат, който я помни и който все още контактува с него. Наяве не съм виждала въпросната жена поне 15 години. Преди миналата Задушница я сънувах. Не помня какво си казахме, но аз се обадих на приятеля ми да му споделя. Оказа се, че от години не е ходил на гроба й. Като чу съня ми отиде да я почете. Повече не сме я сънували нито аз, нито той.
Тук просто няма как да е плод на моята психика. Аз почти бях забравила, че тя е съществувала някога.
Между другото, в събота е Задушница. Говори се, че покрай този празник душите на мъртвите идват по-често в сънищата.
Повечето споменавате страх. Кое му е страшното?
Това са наши близки най-често. В ежедневието ни се
налага да изнтърпяваме общуването с къде къде по-неприятни непознати.
Или се страхувате, че не сте психически здрави?
Това са наши близки най-често. В ежедневието ни се
налага да изнтърпяваме общуването с къде къде по-неприятни непознати.
Или се страхувате, че не сте психически здрави?
Преди 11 дни загубих близък приятел, който беше сънувал два пъти подобни разговори.
Единият сън стана реалност. Другият остана за близките му - да мислят над него.
Страх ме, че вече ще търся символика в такива сънища, не ме е страх от хората, които ги няма.
Аз разказах на предната страница за разговор наяве, но никой не видя. Чудя се дали не съм мъртва и затова никой не вижда поста ми...
E как наяве??Пипна ли го? Казах, че сме говорили, не съм го пипала ...
Освен това мъртвите изглеждат като прожектирани във въздуха, как да ги пипнеш?! Аз разказах на предната страница за разговор наяве, но никой не видя. Чудя се дали не съм мъртва и затова никой не вижда поста ми...
Аз разказах на предната страница за разговор наяве, но никой не видя. Чудя се дали не съм мъртва и затова никой не вижда поста ми...
Искам да те попитам -по време на разговора виждаше ли образа на приятеля си?
До преди тази среща бях разговаряла с мъртви само насън. Иначе, когато ходя на гробища, усещам къде има душа на мъртвец, къде - не. В пресните гробове винаги има, в старите - само понякога. За да разбера това не ми трябва да гледам датите. Понякога има цели празни участъци, друг път е доста оживено.
Добре, че не знаете къде съм, та да ми пратите някой да ме затвори!
Виждах го. Имахме много дълбока духовна връзка и двамата се интересувахме от езотерика, сънувахме странни сънища. В запознанството ни от самото начало имаше особена мистика. Той до такава степен живееше в друг свят, че накрая не издържа и се самоуби много жестоко. За мен беше огромен шок. Месеци наред плачех, не можех да удържа сълзите си дори пред хората - само малко тишина и лицето ми ставаше мокро. Вероятно затова много време беше до мен. После обаче стана твърде обсебващо, защото започна да ми натяква черните си мисли, с които ме тормозеше преживе и с това ме принуди да затворя вратата към него.
До преди тази среща бях разговаряла с мъртви само насън. Иначе, когато ходя на гробища, усещам къде има душа на мъртвец, къде - не. В пресните гробове винаги има, в старите - само понякога. За да разбера това не ми трябва да гледам датите. Понякога има цели празни участъци, друг път е доста оживено.
Добре, че не знаете къде съм, та да ми пратите някой да ме затвори!
До преди тази среща бях разговаряла с мъртви само насън. Иначе, когато ходя на гробища, усещам къде има душа на мъртвец, къде - не. В пресните гробове винаги има, в старите - само понякога. За да разбера това не ми трябва да гледам датите. Понякога има цели празни участъци, друг път е доста оживено.
Добре, че не знаете къде съм, та да ми пратите някой да ме затвори!
Вярвам ти, че можеш да виждаш души в гробищата.
Ванилия Канелска,благодаря за отговора!Миналата нощ за първи път от много години сънувах гробището ,в което са погребани баба и дядо -те са ме отгледали. Не минава и ден без да мисля за тях.Много плаках насън.Много се чудя защо точно гробището след като се смята че душите не са свързани с телата си след смъртта.Може би моите баба и дядо са останали свързани по някакъв начин .
Миналата нощ за първи път от много години сънувах гробището ,в което са погребани баба и дядо -те са ме отгледали. Не минава и ден без да мисля за тях.Много плаках насън.Много се чудя защо точно гробището след като се смята че душите не са свързани с телата си след смъртта.Може би моите баба и дядо са останали свързани по някакъв начин .
Едната ми баба доста време питаше кога ще отида на гроба й.
Напоследък съм в България за кратко, тя е погребана в едно селце, до което ми е трудно да стигна в най-голямата жега и за краткото време, с което разполагам. Когато й показах, че въпреки това живее в мислите ми, се успокои. В този случай, може и да не ми е говорила тя /въпреки че чувах гласа й/, а съвестта ми. За мен най-голямото доказателство, че душата не умира е случката, която вече разказах. Това ми е достатъчно, за да вярвам. Преди винаги имах едно наум - фантазирам ли си или е истина това, което става.Фифундрела, много добре казано!
Аз не разбирам ходенето по гробища и раздаването на храна там. За мен това са езически обичаи. За себе си съм избрала варианта, когато някой от моите близки покойници тревожи съня ми, да ида в храм и да запаля свещ за успокоение на душата му. След това всичко е наред. Макар, че подобни сънища ми се случват изключително рядко. До сега на сън ми е говорела само баба, която много обичам и сина на съседите ни, който загина в катастрофа преди 6 години, и с който бяхме близки.
Така е, Балу. Зависи какво иска мъртвият, от какво ще се успокои душата му - свещ, посещение на гроба му, раздаване на храна - той решава. Веднъж сънувах починалия дядо на мой приятел - каза ми, че много му се яде руска салата. Предадох събщението и жена му е раздала руска салата на съседите. Това го успокои. Винаги го сънувам в навечерието на рожденния му ден. На живите забравям рожденни дни, но дядото на този приятел, винаги ми напомня за своя.
Ванилия Канелска,още веднъж благодаря за отговора!Наистина дълго време не съм посещавала гробовете им. В същия сън някакъв човек продаваше питки със сирене .Направих подобни ,а също запалих и свещички.
Аз също смятам ,че чрез сънищата освобождаваме съзнанието си и по някакъв начин го отваряме за такъв тип общуване.
Аз също смятам ,че чрез сънищата освобождаваме съзнанието си и по някакъв начин го отваряме за такъв тип общуване.
... че чрез сънищата освобождаваме съзнанието си и по някакъв начин го отваряме за такъв тип общуване.
Не е точно разговор, по-скоро го усещам и в главата ми директно се появяват репликите. "Говоря" с баща ми понякога, особено след като известно време след смъртта му изпълних негов съвет, който ми даваше от отдавна...
Въображението е това, с което можем да пътуваме. То не стига само до границите на нашето съзнание / подсъзнание, а може да стигне абсолютно навсякъде. Това че даден опит идва от въображението не го прави неистинно.
Въображението е това, с което можем да пътуваме. То не стига само до границите на нашето съзнание / подсъзнание, а може да стигне абсолютно навсякъде. Това че даден опит идва от въображението не го прави неистинно.
... че чрез сънищата освобождаваме съзнанието си и по някакъв начин го отваряме за такъв тип общуване.
Предпочитам да не говоря с духове веднъж сънувах дядо на него съм кръстена,каза ми че много ме обича и му липсвам нямате си на престава как съм плакала насън,а ако се беше случило наяве щях да съм в лудницата 
Иначе в момента гледам един сериал много интересен точно на тази тема "шепот от отвъдното"
Иначе в момента гледам един сериал много интересен точно на тази тема "шепот от отвъдното"
а и да ви кажа когато сънувах дядо една баба ме посъветва да отида на гроба и да му занеса нещо което обича,аз не го направих и ми е съвестно,тогава хем ми беше мъчно,че го сънувах хем се чувствах много добре,като освободена от нещо просто немога да си обясня тези противоположни чувства странно е и то много
... че чрез сънищата освобождаваме съзнанието си и по някакъв начин го отваряме за такъв тип общуване.
Да,говорила съм с моя баща,който не бях виждала около година преди смъртта му и това много ми тежеше.Не беше на яве, но не и на сън.В някакво странно безвремие или просъница.Бях тревожна ,имах проблеми.Видях го по-млад на около 40, а той почина на 75.Каза ми да не се тревожа ,че всичко ще е наред.Аз го попитах "Как си там?.Отговорът беше:Много съм щастлив.С мен има едно момченце,което в следващия живот ще ми е син.Не се тревожи " И изчезна.Беше следобяд.Четях книга.Може би съм заспала, но не беше като сън, а много ярко и реално.Не изпитах страх,а покой и увереност, че наистина всичко ще е наред и ,че баща ми е добре/каквото и да значи това за мъртъв човек/.Плаках,но в душата ми остана едно светло и хубаво чувство.
И на мен това чувство ми е познато. Но имам един въпрос към albenap- вярваш ли в прераждането?
Може и цялото това преживяване да е подарък от подсъзнанието ми.Малко помощ, за да преодолея чувството на тревожност и може би на вина, че не съм успяла да се сбогувам с баща си.А може и да не е така...Но каквото и да е било,ми беше нужно и навременно.И сякаш всички ние имаме нужда да знаем, че нашите мъртви любими хора продължават да ни обичат и никога няма да си отидат наистина от нас.И ,че ще се срещнем в "друго време, друг свят" както пеят Сигнал,в една любима песен.
Може и цялото това преживяване да е подарък от подсъзнанието ми.Малко помощ, за да преодолея чувството на тревожност и може би на вина, че не съм успяла да се сбогувам с баща си.А може и да не е така...Но каквото и да е било,ми беше нужно и навременно.И сякаш всички ние имаме нужда да знаем, че нашите мъртви любими хора продължават да ни обичат и никога няма да си отидат наистина от нас.И ,че ще се срещнем в "друго време, друг свят" както пеят Сигнал,в една любима песен.
На мен не ми се е случвало. Случва се на майка ми. И не става въпрос за голяма мъка- случи се много години след като баща и и дядо и бяха починали. И в никакъв случай насън или в сънено състояние.
Аз съм го разказвала някъде по другите теми. Прибира се от работа в полунощ и с влизането в хола ги вижда на балкона. Говорили си, тя въобще не се усетила че те не са живи вече и не изпитвала никакъв страх. По едно време се учудила защо са на балкона и тръгнала да им отваря, а те я спрели. Тогава се усетила че не са живи и много се изплашила. Заотстъпвала назад и светнала лампата. После си спомням че дойде в нашата стая и си постла при нас на земята. Беше много уплашена.
Аз съм го разказвала някъде по другите теми. Прибира се от работа в полунощ и с влизането в хола ги вижда на балкона. Говорили си, тя въобще не се усетила че те не са живи вече и не изпитвала никакъв страх. По едно време се учудила защо са на балкона и тръгнала да им отваря, а те я спрели. Тогава се усетила че не са живи и много се изплашила. Заотстъпвала назад и светнала лампата. После си спомням че дойде в нашата стая и си постла при нас на земята. Беше много уплашена.
Аз пък два дни само умрели сънувам...Явно заради
Задушница.
Задушница.
Да не забравяме и за ЕVР
Electronic voice phenomenon
И какво за него?
Понякога човешкия мозък прави номера и ни се струва, че наистина ни се случва, това което желаем да видим или да чуем.За мен е приемлив този вариант, че човешката душа е безсмъртна, а животът ни тук на земята определя нашия бъдещ безсмъртен живот.От както майка ми е била на гледачка и тя й казала, че разни извънземни говорили с духа на баща ми си казах, че всичко е лъжа и измама.Както лъжа и измама са признаците и разните му там привидения.Силно религиозни хора биха окачествили тези прояви като дело на Сатаната /както стана дума и за разните му там гледачки и баячки/, но вие си знаете.Аз лично не бих се доверила на подобни визити на мъртви и бих бягала от тях като "дявол от тамян", както се казва.
дело на Сатаната /
Възможно е, естествено.
Всеки може да говори на мъртъв човек.
И на всеки може да му се стори, че някой му говори - мъртъв или не.
За първи път не чета нито дума от темата, в която пиша.
Ще се възползвам от изключението да кажа:
Понятието "душа" ми звучи единствено като запис на всички спомени (и на мисли, и на емоции), които са минали през главата на живия човек.
Приживе всичко това зависи от физическото устройство на мозъка (предполагам, че там се и съхранява).
След смъртта на човека биологичният носител на "душата" изчезва напълно, разгражда се, престава да съществува.
Нормално е да се случва същото и с "душата", т.е. - престават да съществуват всички записи на преживяното, помисленото, почувстваното от човека приживе според устройството и начина на функциониране на организма му - вкл. според характеристиките на връзките между нервните му клетки и цялата му висша нервна дейност); престава да съществува всичко, записано в неговия мозък.
Чисто логически погледнато след смъртта тази същата "душа" би могла да продължи да съществува единствено, ако приживе се е осъществявал някакъв дублиращ запис някъде "навън", извън тялото на човека.
Това по принцип не 100% невъзможно, но пък няма доказателства за такова нещо засега.
Ако все пак това се случва (не за да се ползва от някой друг, а - да кажем - според библейското обещание за възкресението), представям си този запис архивиран до физическото възстановяване на организма, от който е била "произведена" въпросната "душа".
Ако пък е възможно тези "записи" (душа) да бъдат инсталирани в друг вид физически носител, аналогичен на предишното биологично тяло, и този нов носител няма други записи от такъв порядък, значи тогава се случва прераждане.
С две думи - сами по себе си нещата не са никак обнадеждаващи.
Всеки може да говори на мъртъв човек.
И на всеки може да му се стори, че някой му говори - мъртъв или не.
За първи път не чета нито дума от темата, в която пиша.
Ще се възползвам от изключението да кажа:
Понятието "душа" ми звучи единствено като запис на всички спомени (и на мисли, и на емоции), които са минали през главата на живия човек.
Приживе всичко това зависи от физическото устройство на мозъка (предполагам, че там се и съхранява).
След смъртта на човека биологичният носител на "душата" изчезва напълно, разгражда се, престава да съществува.
Нормално е да се случва същото и с "душата", т.е. - престават да съществуват всички записи на преживяното, помисленото, почувстваното от човека приживе според устройството и начина на функциониране на организма му - вкл. според характеристиките на връзките между нервните му клетки и цялата му висша нервна дейност); престава да съществува всичко, записано в неговия мозък.
Чисто логически погледнато след смъртта тази същата "душа" би могла да продължи да съществува единствено, ако приживе се е осъществявал някакъв дублиращ запис някъде "навън", извън тялото на човека.
Това по принцип не 100% невъзможно, но пък няма доказателства за такова нещо засега.
Ако все пак това се случва (не за да се ползва от някой друг, а - да кажем - според библейското обещание за възкресението), представям си този запис архивиран до физическото възстановяване на организма, от който е била "произведена" въпросната "душа".
Ако пък е възможно тези "записи" (душа) да бъдат инсталирани в друг вид физически носител, аналогичен на предишното биологично тяло, и този нов носител няма други записи от такъв порядък, значи тогава се случва прераждане.
С две думи - сами по себе си нещата не са никак обнадеждаващи.
С две думи - сами по себе си нещата не са никак обнадеждаващи.
Всяка "среща" с мъртъв човек протича според нашата представа как трябва да стане- как би следвало да изглежда, какво да каже или направи... т.е. мисля, че всичко е плод на нашето въображение.
А кое е енергията?
душата.
Рени
Холограма, според книгата "Пътят на душите", не си на прав път в разсъжденията си.
Аз вярвам в прераждането и в това, че душите на нашите покойни близки и приятели са около нас понякога, защото знам един физичен закон - енергията в природата никога не се губи; тя преминава от една форма в друга
И аз така мисля.Никога не съм говорила с мъртвите, чета темата с интерес.
... Холограма, според книгата "Пътят на душите", не си на прав път в разсъжденията си.
Тази тема да не е преродената онази:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=207868.msg4742566#msg4742566
Д-р Майкъл Нютън верно звучи като "доктор".
Всъщност е психолог - учил е в училище кога как и защо хората правят, мислят, искат, сънуват и т.н. определени неща. И как би им харесало да им ги интерпретираш.