Говорене с мъртъв човек - възможно ли е?

  • 25 238
  • 101
  •   3
Отговори
# 30
  • в баира
  • Мнения: 861
Синът ми, който е на 3 години, вече два пъти вижда и говори с наш близък, който почина преди 5 години.
Нищо конкретно не са си казали, но малкият видимо беше уплашен,което ме навежда на мисълта, че не си измисля.
Малките деца, или по-скоро душите в тях, не са все още обременени от предразсъдаците и съмненията на възрастния човек. Тяхното подсъзнание все още е отворено към отвъдния духовен свят. Затова душите на умрелите често избират малките деца, за да предадат посланията си.

# 31
  • Мнения: 740
Синът ми, който е на 3 години, вече два пъти вижда и говори с наш близък, който почина преди 5 години.
Нищо конкретно не са си казали, но малкият видимо беше уплашен,което ме навежда на мисълта, че не си измисля.

оу newsm43

# 32
  • Мнения: 575
В книгите на Лиана Антонова има описани такива случаи. Всеки решава за себе си да вярва или не.
http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=А

# 33
  • Мнения: 3 880
Синът ми, който е на 3 години, вече два пъти вижда и говори с наш близък, който почина преди 5 години.
Нищо конкретно не са си казали, но малкият видимо беше уплашен,което ме навежда на мисълта, че не си измисля.

И защо е бил уплашен? newsm78
Знае ли едно тригодишно дете, че "трябва да го е страх" от мъртвите, че да се изплаши Confused?

# 34
  • Мнения: 4 515
Има тема специално за децата и духовете, ето: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301150.0. Поизостанала е, ако искате, може да я побутнете.

# 35
  • София
  • Мнения: 786
Но няма лошо в този род въображения, това е защитен механизъм на психиката да се справи със загубата....

Това е единственото логично обяснение.

Понякога ми се иска да можех поне веднъж да си поговоря с татко. Почина внезапно преди 6 месеца и бях абсолютно неподготвена да го загубя. Все чакам да го сънувам, търся разни знаци, но за жалост го няма. Още не мога да приема загубата му.
Същото. Мама, преди четири месеца.


И аз загубих майка ми преди 4 месеца Sad
Беше внезапно, много ми липсва, бих искала да поговоря с нея. Непрекъснато сънувам че се е върнала, че всъшност не е умряла  Cry

# 36
  • Мнения: 4 585

Че има ли хора, които не говорят с мъртвите си?
Понякота ме корят, упрекват, понякога се възмущават.
Случва се да се кефят от това което правя.
Понякога съм груб с тях - ти мълчи сега, гледай си работата!

# 37
  • в баира
  • Мнения: 861
В книгите на Лиана Антонова има описани такива случаи. Всеки решава за себе си да вярва или не.
http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=А
Както и в книгите на д-р Майкъл Нютон - "Пътят на душите" и "Следите на душите".

# 38
  • Мнения: 3 675
Едно е да сънуваш починал близък съвсем друго е да говориш с такъв.Ако на мен се случеше такова нещо, ще се изплаша до смърт.Не искам да намесвам религията, но съм чувала, че душите на умрелите не могат да се връщат в нашия свят.Ако са налице такива случки те са плод или на нашата психика или на злите сили/както се опитват да ни убедят в други теми/

# 39
  • Мнения: 1 100
Да, говорила съм, неведнъж. Първият път ми изнесе толкова факти, че просто не подлежи на съмнение. Записах разговора на хартия, разказах на приятели. Даже питах сестрата и един приятел на починалия дали могат да потвърдят истинността на това, което научих в разговора, но не можаха. И двамата не бяха ходили на погребението, защото беше през многоснежна зима в затънтено селце.
Та с въпросният починал приятел говорихме доста наяве, чувах как в съседната стая гледат "Д-р Куин - Лечителката". Доказателствата, че наистина съм говорила с него, а не съм фантазирала от мъка са следните факти: каза, че бил с "баба Мария, родена на същата дата, както и моят тогавашен любим /7 май/ и едно момче Тодор, набор 73, загинало при катастрофа".

Седем месеца по-късно ми се отдаде възможност са ида на гроба му с приятели, които знаеха историята. Като видяхме колко гробове има, си казах: "Ето сега започва голямото търсене", но нещо не ми се обикаляше гроб по гроб. Избрах един в далечината и се запътих натам. Беше неговият. Останах разочарована, че около него има погребани отдавна хора, с други имена. Но какво беше удивлението ми като направих две крачки назад и погледнах два пресни гроба - на Мария, родена на 7 май 1928, т.е. наистина баба, родена на датата на любимия ми мъж; и на момче Тодор, роден през 1973. Не зная само дали е загинал при катастрофа, но вече получените доказателства ми бяха достатъчни, че не съм загубила приятеля си завинаги.

# 40
  • Мнения: 2 388
Едно е да сънуваш починал близък съвсем друго е да говориш с такъв.
И мен това ме плаши от едно известно време. До преди това не съм отдавала значение на такива сънища.

# 41
  • Мнения: 263
Еличко, разкажи конкретния случай.
Аз вече не знам какво е възможно и какво - не. Confused Вече вярвам във всичко и се съмнявам във всичко...

Антич, и сега настръхвам.. Майката на татков братовчед (първи) почина много наскоро. Самият човек е много свестен, леко набожен, но всичко в рамките на нормалното. Преди няколко вечери се събудил от нещо като тръпнене в ръката. Помислил си, че може да има земетресение и станал огледал се, като видял, че всичко е спокойно, решил пак да си легне. Не успял. Все едно нещо го подпряло отзад и тогава се обърнал настрани и видял майка си. Започнали да си говорят. Не разбрах точно за какво, но то не е и важно. Всичко траяло не повече от 2-3 минути. След това изчезнала. От кухнята се чуло нещо като трополене и шум все едно се пуска пералня. Човекът само се прекръстил и отишъл да пуши на терасата...
Та това е. Понеже го познавам и това е последният човек, който би си измислил или излъгал, доста се стреснах. Откакто баща ми го разказа, не смея да ида сама в кухнята по тъмно. Има толкова близки мъртви, с които не съм успяла да си взема довиждане...  Sick Cry

# 42
  • Мнения: 4 515
 Grinning Спокойно!  Hug Може този човек така да е страдал, че въображението му само да е измислило тази среща. А ако изобщо е вярно, че се случват такива неща, то си мисля, че се случват на хора, които не биха имали нищо против.  Wink

# 43
  • Мнения: 263
Grinning Спокойно!  Hug Може този човек така да е страдал, че въображението му само да е измислило тази среща. А ако изобщо е вярно, че се случват такива неща, то си мисля, че се случват на хора, които не биха имали нищо против.  Wink

Да ти кажа, и аз това съм си мислила - на човек му се случва това, което може да преживее    Praynig Hug  На това разчитам   Peace

# 44
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Когато майка ми е била на 9 години е разменила думи с починалият си баща. Тя е била неговото съкровище след загубата на две момичета.

Общи условия

Активация на акаунт