Сминсчо, не се предавам, никак даже, но първата година с Мартин ми беше кошмарна, не искаше да се вози в ни в кола, ни в количка, постоянно, ама наистина по 24 часа ревеше, имах рани на раменете си от кенгуруто, в което повече от половин час не изтрайваше, в слинг не щеше да лежи, имах кървящи рани на зърната си до 5тия месец от нон-стоп смукане, ревеше неистово само докато се доближи чужд човек до мен или него, ни баби, ни дядовци признаваше, спеше на пресекулки по не повече от 30 минути, всеки месец на всеки зъб правеше отит и гнойна ангина-направо си бях една депресирана, седяща САМО В НАС отшелничка, и от време на време ходех с кенгуруто до пазара, от мъкнене на бебе и торби ми се удъжиха ръцете...Въобще не искам и да си помислям за подобно преживяване, въпреки че , естествено, детето ми е най-най-най скъпото и най-най-святото същество. Разбира се и не съжалявам, и не мисля, че не си заслужава, но определено сега ми е трудно да "лекувам" последствията. Де факто детето ми се "очовечи" чак на година и 2-3 месеца. И аз съм на мнение, че трябва да имам поне 2 деца, но само мисълта, че второто може да е като първото-моменталически ме разколебава. Сори за отклонението...
Днес си мацнах от горчивото, издебнах Мартин в добро настроение да си иска, и понеже реших, че това е момента-отворих Даум-а. Такава физиономия направи милото:) Бърка си половин час с пръсти из устата, изпи една чаша вода, и пак си поиска след един час Ще мажа основно през деня, да свикне с мисълта, че ако приложа фокуса преди обедния сън, голямо дране ще има. Ще изчакам малко още:)