И аз съм съгласна с тезата за спорта. Не може да накараш едно дете да яде банан вместо сладолед когато то желае. Аз например въобще не обичам сладолед и не купувам но дъщеря ми го обожава и си купува постоянно.Говоря и че не трябва но кой слуша? Десичка е много права.
- Публикувана: 11 юни 2008, 12:52 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2008, 23:23 ч.
ПЪЛНО ДЕТЕ
И за мен темата е интересна, тъй като и моята щерка има склонност към напълняване!
Според мен голяма роля изиграва генетично заложения материал у детето !
Но съм съгласна и с факта че всъщност от нас самите зависи как се хранят децата ни, и дали
прекаляват със забранените храни!Моето дете също като всички други не харесва твърде плодовете
и зеленчуците, но с налагане на някои норми от моя страна нещата се промениха
Спрях да купувам чипсове обясних и как се развалят зъбките когато прекаляваме със сладкишите
и нещата при нас бавно но сигурно се промениха!
Живея в държава в която хората са издигнали храната в култ и по голяма част от децата им страдат от наднормено тегло!
Истината е една-трябва да внимаваме с какво храним децата си!
Според мен голяма роля изиграва генетично заложения материал у детето !
Но съм съгласна и с факта че всъщност от нас самите зависи как се хранят децата ни, и дали
прекаляват със забранените храни!Моето дете също като всички други не харесва твърде плодовете
и зеленчуците, но с налагане на някои норми от моя страна нещата се промениха
Спрях да купувам чипсове обясних и как се развалят зъбките когато прекаляваме със сладкишите
и нещата при нас бавно но сигурно се промениха!
Живея в държава в която хората са издигнали храната в култ и по голяма част от децата им страдат от наднормено тегло!
Истината е една-трябва да внимаваме с какво храним децата си!
Както много досега казаха и аз съм на мнение, че за всичко са виновни родителите. Аз бедни, дебели деца не съм виждала, те в Сомалия не страдат май от затлъстяване.
Аз като бях малка не можеха да ме спрат, а колкото до плодове и зеленчуци имали сме и моменти на безпаричие и на "паричие", но плодове винаги е имало вкъщи. Родителите ми излизаха рано сутрин и се прибираха вечер към 7 часа и майка ми въпреки всичко готвеше.
Аз съм от София, но почти всеки от нас има село или град, където е ходел ваканциите и там с другите деца винаги ходехме и джанки и череши сме крали и сме яли плодове на воля и без пари. Катерехме се, играехме народна топка, криеница, ръбче и т.н. и никой не ни е водел или пък да сме ходели на специално построени площадки, не, просто на улицата или в двора на училището. Бях като щека и цялата в мускули. Баща ми ме учеше да ходя на ръце и да стоя на челна стойка и ни караше да се състезаваме с брат ми кой ще направи повече лицеви и коремни преси. Никога нищо не са ми забранявали да ям, но шоколад и други боклуци имаше само по празниците вкъщи. Напълнях после от мързел и стрес, липса на спорт и на нормална храна, но сега съм на път да стана момичето от детството.
Та искам да кажа, нищо особено не трябва, като просто не се купуват излишни боклуци за вкъщи децата няма как да станат дебели.
Аз като бях малка не можеха да ме спрат, а колкото до плодове и зеленчуци имали сме и моменти на безпаричие и на "паричие", но плодове винаги е имало вкъщи. Родителите ми излизаха рано сутрин и се прибираха вечер към 7 часа и майка ми въпреки всичко готвеше.
Аз съм от София, но почти всеки от нас има село или град, където е ходел ваканциите и там с другите деца винаги ходехме и джанки и череши сме крали и сме яли плодове на воля и без пари. Катерехме се, играехме народна топка, криеница, ръбче и т.н. и никой не ни е водел или пък да сме ходели на специално построени площадки, не, просто на улицата или в двора на училището. Бях като щека и цялата в мускули. Баща ми ме учеше да ходя на ръце и да стоя на челна стойка и ни караше да се състезаваме с брат ми кой ще направи повече лицеви и коремни преси. Никога нищо не са ми забранявали да ям, но шоколад и други боклуци имаше само по празниците вкъщи. Напълнях после от мързел и стрес, липса на спорт и на нормална храна, но сега съм на път да стана момичето от детството.
Та искам да кажа, нищо особено не трябва, като просто не се купуват излишни боклуци за вкъщи децата няма как да станат дебели.
Според мен голяма роля изиграва генетично заложения материал у детето !
Аз лично виждам нещата така:
Ако генетиката ти позволява - Хапваш повечко + спорт.
Ако не ти позволява - Храниш се по-здравословно + спорт.
Силно се надявам един ден, като имам дете да го науча да спортува, да му обесня ползите от това.
За себе си, като грешка и то голяма мога да отчета липсата ми на какъвто и да е интерес в тази насока.
И аз съм съгласна с тезата за спорта. Не може да накараш едно дете да яде банан вместо сладолед когато то желае. Аз например въобще не обичам сладолед и не купувам но дъщеря ми го обожава и си купува постоянно.Говоря и че не трябва но кой слуша? Десичка е много права.
така е
Тази тема сякаш е по-подходяща за раздела Нашите деца...
Смятам, че парите не са проблем за здравословното хранене, защото сутринта майката може набързо да спретне един омлет от 2 яйца = 40 ст. и малко сирене още 20-30 ст. и да стане точно толкова колкото една мазна баничка/поничка. Или препечена филийка с краве масло и малко сирене + домат и маслини.
Но там е работата, че децата не обичат такива неща
Лично аз много готвя вкъщи и съм готова да направя всичко, само и само моят злоядко да яде. Заради това, признавам, понякога давам и боклуци, само и само да е нахранен. Но в последно време започна да яде добре месо 
и вечер си хапва добре. Надявам се наред с тестените закуски, които виждам за следобедна закуска, останалата храна да е качествена, но като виждам как лелките излизат от градината с пълни чанти, едва ли...
За спорта...не всеки го влече. Трудно ще накараш едно дете да прави лицеви опори, но няма и нужда. Това, което съм забелязвала е, че всяко дете обича да кара колело, ролери или скейтборд. Сега с този паркур също се запалиха децата. Не трябва да ги ограничаваме със страх, че ще си разбият главите на скейт или ролери, или кънки. В моя град забелязвам доста родители да карат колелета с децата, да ритат топка, да се разхождат.
Има надежда
Смятам, че парите не са проблем за здравословното хранене, защото сутринта майката може набързо да спретне един омлет от 2 яйца = 40 ст. и малко сирене още 20-30 ст. и да стане точно толкова колкото една мазна баничка/поничка. Или препечена филийка с краве масло и малко сирене + домат и маслини.
Но там е работата, че децата не обичат такива неща
Лично аз много готвя вкъщи и съм готова да направя всичко, само и само моят злоядко да яде. Заради това, признавам, понякога давам и боклуци, само и само да е нахранен. Но в последно време започна да яде добре месо и вечер си хапва добре. Надявам се наред с тестените закуски, които виждам за следобедна закуска, останалата храна да е качествена, но като виждам как лелките излизат от градината с пълни чанти, едва ли... За спорта...не всеки го влече. Трудно ще накараш едно дете да прави лицеви опори, но няма и нужда. Това, което съм забелязвала е, че всяко дете обича да кара колело, ролери или скейтборд. Сега с този паркур също се запалиха децата. Не трябва да ги ограничаваме със страх, че ще си разбият главите на скейт или ролери, или кънки. В моя град забелязвам доста родители да карат колелета с децата, да ритат топка, да се разхождат.
Има надежда Според мен голяма роля изиграва генетично заложения материал у детето !
Аз лично виждам нещата така:
Ако генетиката ти позволява - Хапваш повечко + спорт.
Ако не ти позволява - Храниш се по-здравословно + спорт.
Силно се надявам един ден, като имам дете да го науча да спортува, да му обесня ползите от това.
За себе си, като грешка и то голяма мога да отчета липсата ми на какъвто и да е интерес в тази насока.
Ако това на снимката си ти не знам защо трябва да имаш интерес към спорта!
Аз съм. Трябва да имам интерес към спорта, защото той е здраве, учи на дисциплина.... Много други неща мога да напиша, защо е важно да се спортува.За съжаление не мога да ги приложа.
Ако спортувах, щях да изглеждам много по-добре.
Аз нямам деца-раничко ми е още,но все пак ще се включа,защото и аз съм била дете.Като бях малка,родителите ми никога не са ми забранявали да ям нещо.Другите деца редовно се оплакваха,че не им дават да ядът шоколади,че мама и тати казвали,че е вредно,вечно врънкаха на родителите си и гледаха влажно витрините.(тук не става въпрос за липса на пари)При мен нямаше такива неща,но аз и не обичах сладко.Не ядях торти,пасти....шоколад веднъж в годината ако се сетя.Но пък много обичах тестени неща(и още обичам).Родителите ми работеха много и се е случвало на обяд при баба да изям дори 4-5 филийки БЯЛ хляб с масло и домат....Спортувах умерено,като нормално дете-малко тенис,малко плуване,волейбол,лятото федербал.Спортовете ми се отдаваха,обичах да бягам,да скачам...участвах в щафети за удоволствие.После обаче реших,че трябва да сваля килограм-два.На 14 години почнах да се ограничавам малко сама,макар че нямах никаква нужда,(бях си абсолютно нормално дете въпреки.че никога не съм била от хората с бърз метаболизъм) и какво стана-сега имам такъв глад за сладко и бискви,че мога и цял магазин да изям,а от друга страна нямам сили да протичам 100 метра.
Представяте ли си какво ще е за едно дете да му забраниш да яде кроасани и сладки неща или пък да си купи пуканки като излезе.Детската главичка няма да проумее,че всичко това е за тяхно добро и желанието му за такива храни ще се засилва все повече и повече.Аз мисля.че децата не трябва да се лишават от нищо.От абсолютно нищо,ако е в ъмерени количества.Важно е да се движат и да спортуват да не се застояват.Малки са още за да седят по цял ден на стол...
Представяте ли си какво ще е за едно дете да му забраниш да яде кроасани и сладки неща или пък да си купи пуканки като излезе.Детската главичка няма да проумее,че всичко това е за тяхно добро и желанието му за такива храни ще се засилва все повече и повече.Аз мисля.че децата не трябва да се лишават от нищо.От абсолютно нищо,ако е в ъмерени количества.Важно е да се движат и да спортуват да не се застояват.Малки са още за да седят по цял ден на стол...
Е, какво излиза: всички са съгласни, че трябва да се спортува. Това помага на децата, дори и да ядат нездравословна храна да не дебелеят. И тук идва въпросът: защо в у-ще децата не спортуват? Имат база, дори и в най-затънтения град или село у-щето има спортен салон, има преподаватели, но какво от това, когато часовете са само два или три пъти в седмица по 40 мин. Това достатъчно ли е? Защо е необходимо да водим децата си на допълнителен спорт извън часовете, те да не искат, защото компа ги чака в къщи, когато още от първи клас, даже от детската градина трябва всеки ден в у-ще да има поне по един час спорт и то не формално, както е сега. Отдавна не съм в течение на спорта в у-ще, защото дъщеря ми е студентка, но си спомням по нейно време как се спортува в у-ще. Това беше една пародия! Толкова ли е трудно да се направи програма от Министерството на образованието, която да приучава децата от малки да спортуват, да разберат ползата от това, да им създадат интерес, а не отвращение? И тук е мястото на медиите, за да се върна в началото на темата. Призовавам авторката, когато прави своето предаване, да има предвид, че всички писали във форума смятат спорта за изключително важен и нужен и за разлика от храненето, което много зависи от нашия пример и дебелина на портфейла не е толкова трудно да се въведе активен спорт в училище, нужно е само желание.
Скоро правиха изследвания, че това с което родителите се хранят и майката докато е бременна , определя генетично вкусовите предпочитания на детето.
А за децата - абе аз гледам по улиците много често - пълна майка води за ръчичка пълно дете...
Така че и аз мисля, че храненето в семейството е определящо...а за училище - ами дори да си вземе кроасан или чипс това ще е едно хранене за деня, ако другите хранения са ок, няма да е толкова страшно...
Общото мнение за спорта не го игнорирам,но мисля че е донякъде грешно.
Психиката на българина и на българката е че трябва да си хапне ,
я шкембе чорба,я кебапче или кюфте,после за десерт торта,баница ,баклава или крем.
А после половин час на гладиатора или пътеката и всичко е наред.
Наред,наред ама не е.
Не може да се нахвърлиш на маслото и на тлъстата пържола а после да си вземеш хапчето за кръвното или да регулираш холестерола.
На първо място е здравословното хранене,а на второ спортуването.
Психиката на българина и на българката е че трябва да си хапне ,
я шкембе чорба,я кебапче или кюфте,после за десерт торта,баница ,баклава или крем.
А после половин час на гладиатора или пътеката и всичко е наред.
Наред,наред ама не е.
Не може да се нахвърлиш на маслото и на тлъстата пържола а после да си вземеш хапчето за кръвното или да регулираш холестерола.
На първо място е здравословното хранене,а на второ спортуването.
Здравейте!
Темата е доста интересна и деликатна.Истината е, че днешното поколение деца, като процент са по-пълни от предходното. В основата на това са прекалено многото храни на пазара, които са нездравословни. В това число не само сладкишите , а и натъпканите с какво ли не добавки и в месото и колбасите. Както и да е, в това спор няма, както и в това, че децата ни трябва да се хранят балансирано и да спортуват. Аз ще добавя само, че освен генът, фактор който не бива да се пренебрегва има и елемент на психологическо състояние на детето. То е изключително натоварено в училище, понякога е депресирано и това също води до нахвърляне върху храната. Познавам семейство, което изключително много се грижи за храната на детето си, стимулира го да спортува, води го на диетолози, следи за храната му и въпреки усилията , детето е доста пълно- пълнотата му е убословена на първо място от гените /цялото семейство е предразположено/ и на второ място от стреса. Детето се крие и си похапва "забранени храни". Разговорите и усилията не дават резултат.
Въпреки всичко мисля, че основната грижа на родителите е не да се борят със затлъстяването, а да го предотвратят. Имам предвид, че аз, като бивша пълна жена винаги съм имала едно на ум и децата ми видяха шоколад в училище. И до ден днешен, парчето шоколад се изяжда само по време на умствено натоварване .
Така че, според мен, войната със затлъстяването е в превенцията - създаване на добри хранителни навици и въздействане върху психиката и то не само в къщи , но и в училище.
С "Наредбата за здравословно хранене на децата в училищните столове ", задължаваме децата н и да ядат това:
"Чл. 22. Задължителният асортимент-минимум включва следните групи храни, напитки и води:
1. сандвичи и/или хамбургери;
2. тестени закуски - баници със зеленчукова, млечна или месна плънка; питки и кифли с разнообразни плънки, сиренки, кашкавалки и пици;
3. млека - кисело мляко, прясно мляко и айрян;
4. плодове, според сезона;
5. натурални плодови и зеленчукови сокове и нектари;
6. слабоминерализирани минерални води.
Чл. 23.
(1) Предлаганите сандвичи и/или хамбургери са от следните три групи:
1. с млечна компонента (сирене, кашкавал, извара, млечни салати и млечни майонези);
2. с нетлъсти меса и колбаси, риби, яйца;
3. със зеленчуци (вкл. лютеница, кьопоолу, руска салата, печени пиперки), маслини и др.
(2) Продуктите от различните групи от ал. 1 могат да се комбинират.
(3) Сандвичите и хамбургерите от първа и втора група по ал. 1 трябва да включват компонент от пресни зеленчуци. "
Нищо не пречи, в училищата да бъдат провеждани часове , в които на децата да бъдат изяснявани последствията от нездравословното хранене, както и да се консултират от психолози при нужда.
Хубав ден!
Темата е доста интересна и деликатна.Истината е, че днешното поколение деца, като процент са по-пълни от предходното. В основата на това са прекалено многото храни на пазара, които са нездравословни. В това число не само сладкишите , а и натъпканите с какво ли не добавки и в месото и колбасите. Както и да е, в това спор няма, както и в това, че децата ни трябва да се хранят балансирано и да спортуват. Аз ще добавя само, че освен генът, фактор който не бива да се пренебрегва има и елемент на психологическо състояние на детето. То е изключително натоварено в училище, понякога е депресирано и това също води до нахвърляне върху храната. Познавам семейство, което изключително много се грижи за храната на детето си, стимулира го да спортува, води го на диетолози, следи за храната му и въпреки усилията , детето е доста пълно- пълнотата му е убословена на първо място от гените /цялото семейство е предразположено/ и на второ място от стреса. Детето се крие и си похапва "забранени храни". Разговорите и усилията не дават резултат.
Въпреки всичко мисля, че основната грижа на родителите е не да се борят със затлъстяването, а да го предотвратят. Имам предвид, че аз, като бивша пълна жена винаги съм имала едно на ум и децата ми видяха шоколад в училище. И до ден днешен, парчето шоколад се изяжда само по време на умствено натоварване .
Така че, според мен, войната със затлъстяването е в превенцията - създаване на добри хранителни навици и въздействане върху психиката и то не само в къщи , но и в училище.
С "Наредбата за здравословно хранене на децата в училищните столове ", задължаваме децата н и да ядат това:
"Чл. 22. Задължителният асортимент-минимум включва следните групи храни, напитки и води:
1. сандвичи и/или хамбургери;
2. тестени закуски - баници със зеленчукова, млечна или месна плънка; питки и кифли с разнообразни плънки, сиренки, кашкавалки и пици;
3. млека - кисело мляко, прясно мляко и айрян;
4. плодове, според сезона;
5. натурални плодови и зеленчукови сокове и нектари;
6. слабоминерализирани минерални води.
Чл. 23.
(1) Предлаганите сандвичи и/или хамбургери са от следните три групи:
1. с млечна компонента (сирене, кашкавал, извара, млечни салати и млечни майонези);
2. с нетлъсти меса и колбаси, риби, яйца;
3. със зеленчуци (вкл. лютеница, кьопоолу, руска салата, печени пиперки), маслини и др.
(2) Продуктите от различните групи от ал. 1 могат да се комбинират.
(3) Сандвичите и хамбургерите от първа и втора група по ал. 1 трябва да включват компонент от пресни зеленчуци. "
Нищо не пречи, в училищата да бъдат провеждани часове , в които на децата да бъдат изяснявани последствията от нездравословното хранене, както и да се консултират от психолози при нужда.
Хубав ден!
Поздравления за авторката на темата и за идеята да се направи репортаж.
Надявам се, че няма да се сблъска с неразбиране, защото темата е и някак деликатна.В смисъл, рядко има родител, обективно оценяващ, че детето му има проблем с наднорменото тегло.
Преди няколко години едно приятелско дете/ ІІІклас/ ми разказваше за негова съученичка, която изумявала децата с апетита си.В междучасието си купувала две/!!!/пици, мажела ги обилно с кетчуп, слепвала ги откъм намазаната страна и без проблем изяждала този сандвич.Е, сега, може и да е изключение, може и да е плод на детска фантазия, ама кажете ми, ако е вярно-тези родители не виждат ли какво се случва с детето, не знаят ли, от бедност ли детето е пълно.../беше някакви безумни за възрастта си кг.
В магазините кошниците се пълнят с безумни неща, на плажа често виждам деца, които са се заиграли, правят замъци от пясък, пръскат се с вода и току някоя майка или баба ги привика да им дава ту кроасан, ту бисквитка и др. А по-нормално е на плажа да се носят плодове, вода.Все пак това не е евакуация, това е развлечение.За навика да се яде в кината, трайно насадил се през 90-те години, просто нямам коментар.
Така че има проблем, едва ли точно бедност е началото му,важното е дали този проблем се осъзнава.
За спорта- две мнения няма- това е здраве, красота и емоция!И също не е нужно нито кой знае какви пари, нито особена организация.В моето детство , особено като се стоплеше времето всички след часовете и след като научим уроците си/кой учил, кой не, но това е друга тема/ се изсипвахме отново в двора на училището.Момчетата играеха футбол, ние момичетата -федербал, по-малките- ластик.Е, вярно че почти всички живеехме на около 500 м. от у-ще, става въпрос за основното училище и беше лесно и приятно да се събираме.Сега, тъй като живея близо до моето училище ,често минавам оттам- ами най-много да се размотават едно-две деца в двора.А дворът е голям, ограден, няма опасност от МПС ,има къде да се играе.
Според мен е важно съчетанието на здравословна храна,колкото и в днешно време да има спорове коя храна е здравословна, спорт и още нещо- реалистичен поглед към проблема
Надявам се, че няма да се сблъска с неразбиране, защото темата е и някак деликатна.В смисъл, рядко има родител, обективно оценяващ, че детето му има проблем с наднорменото тегло.
Преди няколко години едно приятелско дете/ ІІІклас/ ми разказваше за негова съученичка, която изумявала децата с апетита си.В междучасието си купувала две/!!!/пици, мажела ги обилно с кетчуп, слепвала ги откъм намазаната страна и без проблем изяждала този сандвич.Е, сега, може и да е изключение, може и да е плод на детска фантазия, ама кажете ми, ако е вярно-тези родители не виждат ли какво се случва с детето, не знаят ли, от бедност ли детето е пълно.../беше някакви безумни за възрастта си кг.
В магазините кошниците се пълнят с безумни неща, на плажа често виждам деца, които са се заиграли, правят замъци от пясък, пръскат се с вода и току някоя майка или баба ги привика да им дава ту кроасан, ту бисквитка и др. А по-нормално е на плажа да се носят плодове, вода.Все пак това не е евакуация, това е развлечение.За навика да се яде в кината, трайно насадил се през 90-те години, просто нямам коментар.
Така че има проблем, едва ли точно бедност е началото му,важното е дали този проблем се осъзнава.
За спорта- две мнения няма- това е здраве, красота и емоция!И също не е нужно нито кой знае какви пари, нито особена организация.В моето детство , особено като се стоплеше времето всички след часовете и след като научим уроците си/кой учил, кой не, но това е друга тема/ се изсипвахме отново в двора на училището.Момчетата играеха футбол, ние момичетата -федербал, по-малките- ластик.Е, вярно че почти всички живеехме на около 500 м. от у-ще, става въпрос за основното училище и беше лесно и приятно да се събираме.Сега, тъй като живея близо до моето училище ,често минавам оттам- ами най-много да се размотават едно-две деца в двора.А дворът е голям, ограден, няма опасност от МПС ,има къде да се играе.
Според мен е важно съчетанието на здравословна храна,колкото и в днешно време да има спорове коя храна е здравословна, спорт и още нещо- реалистичен поглед към проблема