Хиперактивност с дефицит на концентрация - тема 4

Здравейте:)
Подсетихте ме за обезопасяването на дома при децата с ХАи Дв-то.При нас продават едни розетки за електричеството ,които изискват "по-специална "хитрост за да може да се вкючи нещо към тях,а също и едни пласмасови капачета ,които покриват плътно входовете за жаковете.Може и в БГ вече в Метро или Техномаркет да ги има-сигурна съм.А иначе на малките техници предлагам да им дадете отверки и ..стари,неработещи радиа или телефони и да се упражняват на воля-аз така правех с момчетата от предишното семейство-хем време убивахме, хем ...развивахме способностти. Че и "химици " стават в по-горните класове-пазете перилните препарати и за чистене (особено хлорните) далече от погледа им и на ключ.
Мари Анка,Пасинет,Мама Мариана-виждам ,че сте безкрайно себеотдадени на децата,но съветвам, да приемате и най-малката помощ от друг(доверен и запознат с проблема)роднина или приятел,който може и за 1 час да се позанивава детето.Време, в което  ,вие, може да правите нещо любимо и полезно за вашето собствено добро-да се поглезите или да се отдалечите в мислите си.Умората се натрупва.А нашето емоционално състояние определя хода на реакциите ни и мислите ни. 

Много си права Веселче! Много е важно да прецениш кой е "най - важния човек". Не е никой друг освен вие самите. Няма кой да ви даде мястото от една страна, а от друга е въпроса доколко се опитваме да контролираме нещата и ако се оставите на последно място наистина няма да имате енергия за нищо. Със сигурност  на някои от майчетата ще им се стори нереално, само ще кажа, че моите деца и двете бяха бебета те са с 13 мес разлика. Наложи ми се да се върна на работа без да ползвам цялото си майчинство с хиперактивното си дете, защото щях да остана без нея. Нямам и майка която да ми помага...

      Ние също нямаме баби да ни помагат с изключение на прабаба й, която живее с нас. Разчитам само на себе си в грижите за дъщеря ми и на прабаба й да ми е жива и здрава, ако трябва да изляза някъде  за  малко.
      Как се справяте с липсата на внимание при децата си. Уморих се постоянно да повтарям "Внимавай, има дупка.", "Внимавай, има стъпало.", "Гледай напред като вървиш." Постоянно се спъва даже и на равното. 

Мари_Анка, ще се радвам ако се видим , докато сте в Бургас...

Това надвесване през прозорци и тераси ми е най-големия страх. Преди няколко дена , карам вело-то, което се намира точно до прозореца, и неотклонно следя какво прави младежа на терасата, в един момент го гледам как се надвесва и се набира с две ръце през парапета, който никак не е нисък и така изкрещях, че после 2 дена ме боля гърло...Изкарвам си ангелите в такива моменти...И много ме е страх като каже, че Хари Потър лети....Иди обяснявай, че ние не можем да летим...И постоянно говоря , че ние ако паднем , тече много кръв, много боли..., а той вика....Еми чичо доктор ще го залепи....
Постоянно се моля Господ да го пази 

Здравейте и от мен    и аз като вас съм минала   през  всички  трудности ,все още е доста див   общо взето все едно съм го отгледала във  гората  Но се държи далеч по добре отпреди    2  години да кажем  все пак  е на 6  .
Днес има   гостенче  от Пловдив една хубава мома   колкото него   голяма  в знак на благодарност  че му е на гости   прави  кълбета на    земята 
За надвесването     ние живеем  в къща   тераса колкото мога съм я обезопасила  до миналата година  беше немислимо да го оставя  сам ,  на два три пъти        за малко да прескочим терасата  От страх   съм  залепена по цял ден за него..
Сега пак се катери   като постоянно му говоря  че  ще падне и   ще си  счупи накрая главата 
За  тока всички контакти  дори и тези на  кухнята са ни с предпазители   за по сигурно

Ще се радвам да направим една среща    в Бургас  Марианка    

На мен също, дори вече си мисля, че получавам параноя от опасностите  От днес, заедно с още две дечица ще посещаваме занимания при психолог, и аз предварително давах наставления, да е затворена вратата към терасата, или да внимават да не се отскубне, като се разхождат, ужас, на моменти си мисля, че аз имам нужда от психолог  Но пък и ние си знаем най-добре децата, на какво са способни, и затова си мисля, че не е излишна малко в повечко предпазливост. На два пъти съм си изкарвала акъла, единия път на гости на брат ми, когато живееше на 14-я етаж се покатери на терасата на столче, и другия път съвсем наскоро се пусна по една нефункционираща водна пързалка, още ме държи...
Да, има такива, и за да включиш нещо в тях се изисква леко завъртане. Имахме такива, когато Марти беше по-малък и проявяваше интерес  към контактите, сега вече са махнати на повечето места, но отдавна не му е щуквало да провери какво има там, да се надяваме, че вече е осъзнал там опасността.
Зламома, това е страхотен напредък, безспорно терапиите оказват своето благотворно влияние.

Привет Сладко пате! Това не е от невниманието, това са трудности в следствие от сензорно интегративни дисфункции. Повечето от децата имат проблеми с проприорецепцията и координацията на движенията си. Усета за собственото ти тяло в пространството често е различен при тях. Трябват специфични упражнения, според типа затруднение.

        Olia, сподели за тези специфични упражнения. От къде мога да намеря инфо за тях.

Аз нямам идея точно какво прави детето. Обикновено се правят като терапевтична програма след проверка на определени области. Често имат и особености според възраста и възможностите на децата.

С Мишо много се работи пред огледалото - не аз де  - психоложката от детската.Не мога да обясня точно какво правят - тя със всички деца от групата работи пред огледалото и с всяко дете по различен начин.Но както знаеш това също подпомага това за което говори Оля.

Eвийн, Блувелвет, с удоволствие ще се видя с вас. 
Като за говорихме за опасните постъпки на нашите дечица, които могат да ги наранят физически по някакъв начин, аз да ви успокоя, че с времето и напредъка на нашите дечица, те стават все по-малко.  Мими вече умее да се пази, като изключим, че все още обича да пресече улицата без да се огледа. Въпреки че непрестанно напоням и показвам, че трябва да се огледаме наляво и надясно и тогава. Вероятно още не е съзряла за този момент.
Сега пази себе си повече, но пък какви пакости ми прави у дома... Нарязва хубави книги, вади кренвирши от хладилника, слага ги в чиния и изсипва върху тях цяла кофичка кисело мляко (казва че готви и сервира, но след нея става хаос), излива си сока на килима и го гледа как тече с удоволствие... Та все е в нарушение.
Изцяло подкрепям Веселчето и Оля, че имаме нужда от време за себе си. За да релаксираме. Все пак изживяваме голямо психическо натоварване. Снощи оставих децата на мъжа ми и излязох с приятелки на центъра, където празникът на нашия град се вихреше с пълна сила. Срам ме е да си призная, че се прибрах в 1ч. през нощта , но пък днес се чувствам заредена и... щастлива.

Какво говориш, все едно аз съм го писала. 
На вън е добре, пази се и от коли и от доста неща, движи се за ръка за мен, обаче вкъщи ........ лудница. 

Е, и аз в петък вечерта го оставих на баща му и излязах да разпусна малко, че отивах към полудяване. 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=305585.msg7819292#msg7819292   

Да се запиша и по повод на сензорната интеграция да дам линк към старата тема

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108366.0

В Сф за сензорна интеграция се работи в болницата по ДЦП и в Пумпелина. Поне ние там сме били.
Искам да ви разкажа за още едно много добро занимание за стимулиране на говора и вниманието. Бях споменавала, че ще ходим на музика за деца и родители.
Музикалната педагожка е допломиран музикотерапевт. И днес ми направи впечатление как се допълват терапиите. Били сме на този курс и преди 1 година. Имаше една песен за снега и се играеше с големи шалчета. Тези шалчета, когато се движат около детето, над главата му, създава същото усещане, както ако около него има други движещи се предмети, докосването на хора, смяна на цветове. Преди 1 година моето дете хич го нямаше в тази игра, само пищеше, така беше и сред хората. Аз цяла година подхвърлям у нас от време на време шалчета, и вчера и днес на курса то много се забавляваше. Играта сега я правихме на подбрана класическа музика.
Друго, за пръв път видях радост от играта с тези топки с бодличките. На всички деца в началото на терапиите са давали различни малки топки, да си стимулират пръстите. Е, и у нас имаме, пипне пусне, какво да им е интересното. Ето днес как направихме играта. В чанта има 3  топки - с бодлички, от дунапрен и от тези рошавите. Всеки участник държи по една топка, започваме да пеем "топчице, топчице я ела на сам" като се разменят топките през определен интервал/така се развиват и социални умения/. Моето дете така силно се впечатли и имаше желание да изучава топките, да ни ги подава, гледаше ме в очите и пееше с мен. Много са важни и такива на глед напълно нормални неща, но интегрират усещанията на детето.

http://picasaweb.google.com/DesislavaPeeva79/56
http://picasaweb.google.com/DesislavaPeeva79/202
http://picasaweb.google.com/DesislavaPeeva79/lNgsOJ
Приятно писане