Майка ми си идва,а на мен ми е тъжно и чак страшно

Мила това е твоята майка, а родители не се избират. изтърпяваш колкото можеш като не можеш и го казващ, но опитай, настрой се положително не си мисли тези неща и ще ти кажа защо. моята майка е почти същата - пример майка ми като ми помогне финансово все ми го изкарва през носа,че видиш ли без нея за нищо не ставам ето не мога и еди кво си да си купя мизерствам. Аз не съм го поискала нещото просто съм споделила какво съм харесала примерно и все такива неща. Защо съм се омъжила в еди си кой дом той не бил за мен заради родата не заради зетя и прочие. Тук идва голямото но.... дойде денят на страшната съдба отреди  и най-лошата диагноза тогава разбрах,че лоша добра тя просто ми е майка. Помагам с каквото мога и докато ми издържат  нервите на упреците  и и си отивам,но без да показвам какво ми е. недай боже утре ще ми е чиста съвестта. Ето остана в болница за поредна операция, нямаше кой да остане придружител с нея, баща ми недоразбрал докторите и си отишъл, аз отивайки по късно ми се съобщава,че трябва някой да остане не се замислих обадих се на мъжът ми да се прибира и да гледа малкият и останах.Цяла нощ не посмях да мигна да не би да и стане нещо и аз да не чуя. стоях до нея на стол и непрекъснато питах лошо ли ти е добре ли си като охкаше. Уж нямаше сили,но се обърна и ми изкрещя престани само да ме питаш. Заболя ме доплака ми се,но замълчах, започнах да следя погледа и и без да промълвя да разбирам леген ли какво ли да подам. Дори жената до нея се обърна и каза - Ама тя не ти е виновна. Извини ме стана дълго,но исках с подробности да ти напиша за да успееш да вникнеш. Търпи докато можеш,като неможеш тогава се опитай тактично някак да се измъкнеш и все пак родители не се избират.

Явно наистина много ти се е насъбрало, и майка ти доста те е наранявала и продължава да го прави. Не всички могат да се похвалят с прекрасни, любящи и разбиращи децата си майки.
След като си дойде майка ти, неможеш ли да ограничиш контактите си с нея? Не е нужно всеки ден по цял ден да е в дома ти.
Желая ти успех и да си подобрите отношенията с майка ти.

Понякога живота в чужбина много променя хората.
Не се настройвай предварително.
Може пък да е разбрала някои неща и да не се държи лошо с теб.
Не е хубаво да имаш лоши отношения с роднини,каквито и да са ти.Гледай да не се виждате  често,ако е чак толкова трудно да не се захапете.

Ako трябва да съм искренна, напълниха ми се очите! Не съм вярвала че "големи хора" и то майка и дъщеря са в такива отношния... А тя толкова няма ли сърце... родителите са тези които искат най-доброто за децата си, и не проумявам как няма да се радва, а само ви опреква... Ако като дойде видиш че не се е променила, може би ще ти е нужен кураж и да и кажеш някои работи в очите, това което мислиш... и може би да я попиташ, защо цал живот не е казала "Браво, мойто момиче", а само упреци, които дори не я засягат прако(например за колата)... !

Здравей Панева,
супер гадно това, което разказваш за майка си. Да ти беше мащеха, щях да разбера, но майка...  Наистина съжалявам много за отношението й към тебе. Винаги ли е била такава? Никога ли не е проявявала майчина обич? Каква мислиш, че може да е причината? Само с тебе ли се държи така или просто е въпрос на характер? Няма ли начин да говориш открито с нея и да потърсиш обяснение за отношението й към теб? Все пак ти е майка, сигурна съм че дълбоко в себе си те обича и ти мисли доброто. Може би нещо й пречи да ти го покаже.
Говори с нея. И не се притеснявай, че се връща. Кажи й много ясно, че не може да се натрапва и намесва в живота ви, но й покажи в същото време, че си готова да направиш стъпка за вашето сближаване. Желая ти много успех и не се тормози. Всяко нещо си има обяснение и се надявам ти много скоро да намериш твоето.  

 Не го приемай толкова навътре, гледай на това като на някаква игра- надприказване и  отвръщай със същото. Има такива хора, цапнати през устата, които не се замислят много какво плещят, но и не влагат зла умисъл. 

Не знам защо някои хора мислят, че една майка не може да се държи така и не вярват, когато се разкаже за такъв случай? Разбира се, че може - лошите хора са си лоши хора, дори когато станат родители. Моята е точно същата като майката на авторката, така че чудесно я разбирам. Моят съвет е още на първа среща да си изясните отношенията, посещенията, обажданията и т.н. Ако е възможно със спокоен тон, ако не - както дойде, но ти се зареди с много, ама много търпение и спокойствие и не се оставяй да те провокира. Тя за постоянно ли се прибира или за отпуска? А мъжа ти подкрепя ли те или те осъжда за отношенията ви?

Тъжно е, че си в такива отношения с майка си. Та тя трябва да бъде сред най-близките ти хора. Не знам какво да те посъветвам наистина. Вероятно е нужно огромно търпение, както и железни нерви. Не се настройвай предварително негативно. Сега си кажи - майната му, каквото стане, не го мисли предварително. И после преценявай в движение, според ситуацията. Но нервите и скандалите допълнително ще утежнят ситуацията, мисля. Желая ти успех 

Винаги ли е била такава? Може да не е знаела как да избие целия натрупан стрес и си го е изкарала на най-близкия си човек, без да осъзнава  колко го наранява?Може да е от годините, критика и разни други промени.

DiMostoles го е казала много добре:

Дано да се е променила тази жена
Ще чакаме да пишеш след като си дойде дали продължава в същият дух
Искрено ти пожелавам здраве, щастие и любов в семейството.
Майка ти дано да не ти създава излишни ядове и притеснения

Най-доброто нещо което можеш да направиш е да вдигнеш гарда и да покажеш на майка си, че си зряла и самостоятелна жена.
Прояви непукизъм или просто  репликирай на нейните неуместни изцепки.

  много ми стана мъ4но,и моята майка до някъде е такава

Хм, все едно описваш моята майка
Само дето моята скоро няма да си идва, та съм малко по- щастлива от теб в момента
Всеки разговор с нея ме натоварва ужасно 
Не знам какво да те посъветвам, само ти пожелавам да не се ядосваш толкова 

Мила Панева, толкова ти съчуствам за тези отношения с майка ти! Опитай се да й кажеш всичко в очите, без да правиш скандали. Може да те разбере и да се промени. Знам че съветите не винаги са подходящи, но опитай.

Здравей миличка много тъжен разказ.Аз като човек който е израснал без майчина грижа,просто те съжалявам.Нашите се разведоха когато бях много малка, моят баща, който обичам безкрайно ни отгледа.Като прочетох разказа си казах по добре без майка като мен отколкото в твоя случай.Пожелавам ти късмет и дано успеете да подобрите отношенията между вас.

Не смятам, че живота в чужбина е променила характера в положителна насока, по-скоро възможно е сега като си дойде да стане по-зле.
Не си длъжна да търпиш някой, който те натоварва психически, било то и собствената ти майка.
Такъв тип хора много умело насаждат чувството за вина у теб, непрекъснато изискват, все нещо не им е наред, а  с разговори нищо не се променя.
Затова не се поддавай на съжалението, на чувството за вина и т.н.
И все пак, виж как ще се държи в началото, ако започне старата песен нямаш никакъв избор, освен ясно да и заявиш, че няма да търпиш подобно поведение,а ако се притесняваш да й го кажеш, покажи го с поведението си - след всяка изцепка я иногрирай за няколко дни, не вдигай телефона, не отваряй вратата.
Вече имаш свое семейство и ако ти можеш да си позволиш да търпиш, това неминуемо ще рефлектира върху съпруга ти, няма начин твоето напрежение да не избие върху вашите отношения.
Докато майка ти може да се оправя сама с живота си и битовизмите, няма нужда да се чувстваш задължена да угаждаш и търпиш.
Запиши си някъде като златно правило "Не общувам с хора, които ме карат да се чувствам нищожна и тъжна."

панева, а вариант да си поговорите като големи и зрели люде няма ли?
Сядате и всичко си казвате.
После се опитвате да продължите напред, според конкретните договорки.

Тъжно ми стана като прочетох историята ти.  Явно вашата връзка е прекъснала много преди да се поболее баща ти. Ти не си намерила за нужно да споделиш с нея, че имаш проблеми, че искаш дете и т.н., явно си имала причини за това.
Според мен  не бива да премълчаваш горчилката която се е насъбрала в теб.
Говори открито с нея за всичко което ти тежи, питай всичко което те измъчва, ако ще това да е последния ден в който я виждаш.  Дай малко спокойствие на душата си. Тя ти  е майка независимо от това, че не ти е съпричастна в радостта и мъката.
Можеш да останеш изненадана от отговорите които ще получиш.

По-добре любезни контакти по тел, без никакво виждане или само с минимално такова. То най-добре е без никакъв контакт, но като е за родител трудно се постига

Аз самата не бих в никакъв случай подхващала разговор "за изясняване на отношенията", според мен той води наникъде.

Tess,права си...Даже може и по-крайно решение да се вземе.Каквото си е надробила,това да си сърба майката...Божееее,какви са тия майки???!!!

Че няма да се промени , няма...аз лично познавам една такава жена - за радост не майка ми .
Единственият съвет , който мога да ти дам е да ограничиш доколкото можеш контактите си с нея и да се опиташ да се настроиш положително , независимо от това че ти е трудно .
Положителната настройка обикновено помага , въпреки че не решава проблемите !   

  и мойта 3а сьжаление е сьщата.... нещо ново като и кажеш или се похвалиШ - все нещо лоШо ще каже.. и ние като си купихме колата - ь, сигурно ще е някоя троШка... и бе3брой от то3и сорт реплики... едно време много ми беШе болно, но ра3брах 4е тя не го мисли като критика кьм мен, а това просто са нейните страхове и опасения.... и хи4 не го мисли лоШо.. вьпреки, 4е 4есто то4но така 3ву4и...

Благодаря първо на всички за подкрепата,от която найстина имах нужда!  Олекна ми малко найстина,или поне чувството за вина не е толкова голямо!Явно на мъжа ми думите не ми стигат!Все си мислех че говори в моя полза защото  ме обича! Колокото повече времето наближава да си идва,мен толкова повече ме тресе нервата.Когато раждах миналата година тя си дойде(в чужбина е от 5 години почти).Не се беше променила с нищо,напротив.Първо се мъчех да говоря с нея нормално,като зрели хора.Не ставаше.Винаги на въпреки,винаги многострадална Геновева!Изкара ме виновна за всичко!Родих секцио,деня преди него имахме един грандиозен скандал като се тръгне от тате та се стигне до раждането.Бях винова дори за това че баща ми умря в ръцете ми,а тя изпадна в шок и заспа на погребението ми.Дори последните минути с него не бяха само наши.В един момент не знаех кой ще погребваме. Тя просто заспа.Оправданието после беше че така се е предпазила,за да не полудее!Питам се само едно-кога беше моето време да страдам,кога беше моето такова да се радвам за детето си и за всичко останало?!Как аз бременна в 2 мес трябваше да се предпазя за да не полудея,да опазя детето си здраво,да не направя спонтанен аборт и в същото време да жаля? Когато я попитах тя каза,че когато е бил болен и съм трябвала да жаля аз съм си правела КЕФА и децата!...Когато се омъжвах  нея естественно я нямаше.Прати ми един SMS в деня  на сватбата като някой далеееееечен роднина и какво ми пожела?Да съм обичана МАЙКА както тя е такава.Не се чухме два месеца.И когато се обади се държеше все едно нищо не е било.И ме пита с коя фамилия съм сега Когато разбра че е тази на мъжа ми ми каза най-демонстративно че тате ще се обърне в гроба,че много лесно съм намерила начин да се откажа от всичко свързано с нея и подобни идиотщини. През цялото време имах вмененото чувство за вина и затова пуснах и темата.Мъжа ми ме подкрепя на 100% но просто от нерви понякога си мисля че не ми е достатъчно и че аз съм виновна за това че  едва ли не съм се родила.Иска да контролира дори детето ми което е виждала когато се роди само.А когато и кажа че не е тя човека,отговора е "значи не ме зачиташ за нищо,за нямам право на мнение,та ти си имаш вече ново семейство..... "Все не бива.Един ден просто ми заяви че като си дойде мама мъжа ми ще ни закара за 20 дни на морето мен,детето и тя Стана ми интерестно той къде се намира в списъка,а тя каза"ми нали е на работа?!"Представяте ли си.Просто казах че това няма да стане.Репертоара от там нататък е същия.Незнам....Отчаяла съм се тотално!Боли ме много че тя е майка ми,а никога не съм я чувствала като такава.А съм имала нужда.С баща ми говорих открито за мъже,за секс,за това че искаме дете,за женски проблеми ......а с нея никога не успях!
Когато се опитах миналата година да огранича контактите си с нея се стигна до такива слъзливи излеания че чак ми спря кърмата.Не успях да кърмя детето си пак заради нея!
Понякога си казвам каквото почукало такова се обадило,но пък после започвам да се обвинявам.Такъв човек съм,винаги търся вината в себе си за всичко!Грях ми е че искам да се отърва от нея,а незнам как за да е най-безболенено и за двете!
Боже,стана много дълго! Дано и вие да не заспите както мъжа ми снощи :305:

Да ти кажа има майки и дъщери, които просто не се понасят и не ти остава нищо друго освен ти като дъщеря да се опитваш да си по - тактична, а тя като майка да си въобразява,че може да казва и прави каквото си иска, за да ти вгорчи живота понеже нали тя ти го е дала! Това на мен обаче ми звучи толкова изтъркано! Аз например вече казвам каквото ми е на душата  и не ми пука дали това ще и хареса или не. Нито съм зависима от нея имам си семейство и да ми идва един път в годината да ми трови нервите - е ами не става така. Като иска да си общуваме нормално да започне да се съобразява.Не стига, че животът стана толкова напрегнат ами и майка ми допълнително да ме изнервя така ще я отрежа, че ако наистина ме обича ще се съобрази и ще ми прости или ще се скараме завинаги. И в двата случая печелиш! Замисли се!

Абе маце, ти си била голяма сладурана!!! Токущо прочетох благодарственото ти изявление до всички. И без да те познавам явно, че си се метнала изцяло на баща си " лека му пръст". Нормално е да си израстнала с вродено чувство за вина при такава майка. Повярвай ми ще се излекуваш! Аз бях като тебе. Постоянно се съобразявах с какво ли не и това така обърка живота ми, че когато се осъзнах си мислех, че вече е късно. Е не беше късно слава богу! Тя майка ти и без това е само един паразит в твоя живот! Изкарвала те е за всичко виновна, защото така е най-лесно, а това говори за безпринципност и злоба за това, че ти си по силна от нея. Това явно е факт с който майка ти няма да се примири. Дано не ти прозвучи много крайно, но с такава майка по- добре без майка. Я си гледай мъжлето и детето и хич да не ти пука!!!

И аз да се присъединя да дам кураж. Моята майка почина, но приживе много ги умееше емоционалните манипулации, чувството за вина, гадничките коментари. Спомням си, прибрах се две седмици преди тя да почине. Таман беше излязла от болницата. Първите и думи, като ме видя, бяха: Ти защо си толкова дебела? 

Не си сама, мила. Не се давай и се грижи за психичното си здраве и за семейството си!

И аз се присъединявам към дъщерите с "такава майка".Наистина ми е мъчно,че нямам нормална майка,но по-добре за мен е да не я виждам и чувам.Тази жена направо ми скъси живота-цял живот психически тормоз,все ние/децата и/сме лоши,тъпи,малоумни,за нищо неставащи.Нищо хубаво не ми е казала-само упреци,обиди,манипулации..абе ужас!Не съм я виждала от половин година,нито се е обаждала да се интересува за внука си,преди това го е виждала 2 пъти-и то между другото,когато идваше за пари-нещо,което ПАК сме задължени да правим за нея.
По едно време бях толкова "изкривена",че си мислех,че всички майки са такива,докато не се огледах и не разбрах,че съвсем не е така.
Панева-и аз мисля,че ще е по-добре да не се виждате често,ако ще те подтиска така,с течение на времето това държание ще се прехвърли и на детето ти-нали не искаш и то да е така нещастно и объркано?

Поговори с нея. Кажи й колко те е огорчила. Ясно е, че е приела твърде тежко загубата на любимия. Вероятно се самообвинява (едва ли основателно). И понеже това е твърде саморазрушително чувство, го насочва към... друг близък човек - в случая - към теб.

paneva, искрено ти съчувствам за ситуацията, в която се намираш. Принципно един добър разговор и изясняване на взаимоотношенията би трябвало да свърши работа..., но това е в случай, че имаш насреща си разбран, уравновесен и интелегентен човек. За съжаление, от това, което си написала става ясно, че майка ти не е такъв тип човек. Бих те посъветвала да я игнорираш тотално и да прекъснеш контактите си с нея! Радвай се на семейството си и на добрите взаимоотношения в него!

Незнам какво да кажа ...Жалко е че има такива родители .Децата се създават с толкова любов, отглеждат се с много обич .но някъде явно не е така.  Жалко , много жалко.

Съжалявам за болката ти ,paneva.Напълно те разбирам,защото и примен е същото,само че с баща ми.Дори ми е трудно да го нарека баща.Никога не се е интересувал от мен,а съм на 41 г.Не са се развеждали с майка ми,но той винаги е живял сякаш настрана от семейството ни.Моите спомени с него са:два пъти ме е бил /за детски провинения/ и ми донесе едни дънки от Турция...Това е. Имам толкова много да разкажа,но не искам да обсебвам темата.Ще кажа само ,че майка ми миналата година почина и той сега се сети ,че има дъщеря,като остана сам.Аз от 23 години съм излязла от дома и той нито веднъж не се е обадил,дори само да попита как съм.А последните месеци 3 пъти се обажда и то не да пита за нас, а за поредното оплакване ,че не може да живее сам и т.н.А мен питал ли ме е как съм се справяла ,как съм изхранвала децата си,как съм живяла?Той е от същите тези егоистични родители,които мислят първо за себе си.И аз му го казах.Всичко.Което мисля.Не ме интересува как го е приел.Дори му го написах в писмо,да го има черно на бяло,защото той има удобния навик "да не помни" неща,които не му изнасят.Мисля,че трябва да направиш същото. Защото това се отразява на теб и твоето семейство.didito го е казала-това ще рефлектира и върху детето ти,а то не заслужава да е нещастно.Не мисля,че трябва да изпитваш чувство на вина към човек,който не ти е дал нищо хубаво ,а само тормоз ,огорчения,обиди и пр.Кажи й направо какво мислиш.Сигурно не ти е лесно,но друг начин според мен няма.

да не дава господ никому такива родители. Най-голямото престъпление е да вмениш вина на детето си. да го направиш за цял живот един малоценен и комплексиран човек.
Моят съвет - твърде страшна ти изглежда тази твоя майка, НО намери сили и смелост и и сложи някакви граници. До къде може да се настани в живота ти. Ако трябва направо и го кажи. голяма работа, че ще ти каже, че я нямаш за нищо! Тя да не би да те има? От написаното имам усещането че майка ти е просто един егоист и манипулатор.
Спасението е да се пребориш първо със себе си и после ЯСНО и точно да посочиш къде е мястото на майка ти. Не позволявай в никакъв случай да се намесва в семейството ти. По-добре да ти се сърди, отколкото да се съсипеш психически.
Бъди смела, успех!

Да прави сте че един нормален разговор и изясняване на отношенията би бил добре.Но наистина когато насреща ти стой един разумен за годините си интелигентен човек в случая родител,а не само слушател. Когато започна да говоря какво ми е причинила отговорите и са все едни и същи.Когато родих и си беше тук,след един такъв разговор просто я изгоних и и казах че с баща си,съм погребала и майка си.Понякога от яд ме кара да говоря и върша неща,който не са типични за мен,да нарушавам собствените си принципи. Като например това.Говоря на пук,а сърцето ми се къса!И след всеки такъв разговор е кротка и тиха 2 дни.После забравя,и с пълна газ наново се започва.Веднъж с мъжа ми двамата седнахме да говорим с нея.По повод това което ми наговори когато бях бременна.Упреците в началото,после какъв и беше проблема че няма да живеем в нейния апартамент,за това че толкооова съм надебеляла,за името на детето,абе за  всичко.Отговора беше само един "Бях объркана от загубата на баща ви,не знаех как да реагирам.Ти не ми остави време да скърбя за него,трябва да се радвам,а не мога...."и куп сълзи и сополи. И когато уж разговора свърши недокаран до никъде,мъжа ми излезе за малко и се почна."ти защо си му казала,как не те е срам,да не ми запазиш реномето" Питах я аз ли съм човека който трябва да и го пази!Много пъти се е мъчила да манипулира и да ме кара да не кажа еди какво си на мъжа ми.Но аз всичко си му казвам,просто защото мисля че така трябва!Много пъти съм я гонила,не сме се чували с месеци,когато родих и казахме след 4 часа,когато вече бях вън от упойка.Дори я изгоних от родилното на другия ден.Промяна йок!Дори напротив.Идва момент в който натяква.За това не знам какво да направя.И чак се плаша понякога от нея!

paneva, не може един път да я изгониш, а другия път да сте мили и добре. Щом не разбира, бъди постоянна в изискванията си към нея. Не прави компромиси. Ти това си правила до сега. Все си я съжалявала.

майка ми винаги ме е манипулирала, за всичко.
в махалата ми се смееха, че съм като дресирана.
сега съм женена съсдете и тя се опита покрай мен да дресира и мъжът ми, но той не се поддава на дресура и логично се изпокараха.
животът ми се стъжни, но на нея въобще не и пука - уведоми ни , че животът си е неин и ще си прави каквото си иска.
ох, не ми се говори....
баща ми е мъртъв отдавна, липсва ми ужасно, но....
лошото е, че тя не е лоша, но на свой ред е манипулирана до степен да застане срещу мен.
панева, не ти е лесно...

Да права си,все съм я съжалявала,все съм си казвала ще се промени.Но такава съм си-мека мара.Явно трябва да се променя!Мисля че благодарение на вас ще успея!  Или поне в момента много съм нахъсана Реших също че като си дойде ще си препрочета темата и ще знам че съм права и ще имам сили!

Разплаках се.

paneva не знам на колко години е майка ти, но мисля, че времето през което е можела да промени характера си е минало отдавна. Трябва да си извоюваш уважението, а не днес сме зле, утре сме добре и все едно нищо не е станало.
Майка ми загуби баща си три дни преди да разбера, че съм бременна и загуби и майка си, когато детето беше на годинка и месец. Сама можеш да се сетиш колко й е тежко (както тя казва - дърво без корени съм вече), но нито за минутка не ме е наранила или ме е обвинила за нещо. Изборът е твой - да комуникираш или не с някой човек. Успех!

абсолютно вярно   не мога да разбера реплики от рода "все пак ти е майка", "тя е длъжна" или "ти си длъжна"! след толкова такива теми, да беше станало ясно, че не всяка жена става за майка в смисъл на човек, който винаги мисли най-доброто на детето си. който има такава майка е щастлив, но не са малко и тези, които нямат. в повечето случаи не им вярват и се опитват да им обяснят как да си оправят отношенията. не става. просто стой на дистанция и се опитай да си опазиш останалите нерви. това е истината. званието "майка" не идва автоматично с раждането, но не на всеки му се иска да се откаже от привилегията да се нарича така  

Добър вечер на всички!
Тази вечер ще пътува и утре е тука!Огън-служба не остана-както казва моя мъж!Утре ще разкажа как е минала първата ни среща Със сигурност ще има такава утре но мисля че ще е една от последните.Исками се да се е попроменила малко поне,но знам че е невъзможно.За това и найстина ще ви послушам и ще стоя на страни,и ще си гледам живота.Все пак единственното което ме интересува са детенцето ми и мъжа ми,така че инвестцията за нервите си заслужава заради тях поне!Благодаря ви! 

панева- успех и по- спокойно
каквото и да стане, не си го слагай на сърце!
вече има и други важни хора в живота ти 

Така ми стана неприятно докато четях...
Жал ми е за майка ти!Предполагам тя знае ,че всичко в този живот се връща.Не я разбирам и ме хваща яд на нея.
Та - като си дойде ограничавай вижданията си с нея.Да,майка ти е,но това не означава,че си длъжна да я търпиш!!!Знам,че въпреки всичко си я обичаш,но то пък нейното не се издържа...
Гледай си семейството,и не и се вързвай много,или поне се опитай.
Ще чакаме да пишеш...Успех!

Направо не е за вярване!Вчера бяхме цял ден заедно.Промяна има коренна!Направо не вярвам на очите си Държи се перфектно,дори пита дали може да даде на малката банан  това дето не е било никога.Не се натрапва и не се налага.Незнам дали се е опитала да анализира много от нещата докато е била сама и далеч но ми се струва че се е променила.Или може би само ми се струва,защото ми се иска? Мъжо каза че не вярва и че го прави с цел.Дано този път поне да не е прав 

Човек не се променя толкова лесно, а на коренните промени не вярвам! " Вълкът кожата си мени, но нрава не! " Ще чакаме да пишеш след някой друг ден, защото може мъжът ти да излезе прав. Дано не е така. Дано наистина се е взела в ръце!

Аз вярвам, че е възможно да има промяна. Важното е ти да си настроена позитивно и да вярваш ( има психологическо явление, с което се обяснява, че нашето поведение ( мисли, език на тяло)влияе върху това как другият реагира спрямо нас.
Успех!

аз мисля, че рано или късно идва момент, когато човек преосмисля живота си, вижда грешките си и опитва да промени нещата.
Мила, може би при майка ти е дошъл точно този момент.
Не мога да си обясня нейното предишно поведение, но понякога човек прави големи щуротии от желание за внимание. Може би е осъзнала, че вече годините напредват и не иска да бъде изолирана и сама. Осъзнала е, че нейните действия могат да ви отчуждят от нея. Кой знае... Но явно жената се е замислила и е решила да си промени отношението.
Наистина човек не си избира родителите, но това не означава, че трябва да позволяваме да ни подлагат на психически тормоз. Ако нещо, което тя е казала или направила те е ядосало и подразнило, по- добре да й го кажеш. Нека да разбере, че ако тя не те уважава не може да изисква уважение и от твоя страна към нея... Дай и да се разбере, че всяка нейна намеса може да я отдалечат много от теб и семейството ти.
Желая ти успех  и много щастливи мигове

Браво, все така да се разписваш с хубави новини!
И на мен да ми се връща 

Панева по внимателно със заключенията-не бързай човек не се променя така лесно,може би има причина,но по -добре бъди малко по-резервирана.Аз съм отраснала с властолюбива майчица до мозъка на костите си,упорита като магаре и все тя права,с един дълъг език като аршин.Като не се виждаме често известно време е много внимателна до 6 ден например и старата песен ан нов глас се повтаря бавно с малки изключения.С тази моя мама сме се карали до немай къде,сега рядко и казвам майко-обръщам се по име,но тя много добре знае защо.Не съм от хората ,които позволяват да им се качват на главите,но понеже ми е родител се съобразявам повече,отколкото трябва.
Все пак дай и шанс може би и да е осмислила много неща,но имай едно наум.Моята като си науми нещо е толкова внимателна,любезна и прочие,че човек не може да я познае до момента,в който излезе на яве за какво става въпрос.ДА не забравяме,че това са хора с установени навици,характер и прочие.

paneva, поредната съм, която ще ти напише колко добре те разбира. Години ми трябваха, за да се отърва от терора на майка ми. Докато имаше ключ от апартамента ни - нямаше спокойствие. Накрая и го взех и благодарение на хилядите приказки, които ми е изговорил мъжа ми, проумях, че трябва да престана да се чувствам гузна за това, че и казвам истината когато е зла и несправедлива и не искам да говоря с нея. Баба, собствената и майка, я наричаше проклетия...
Дано промяната и не е само театър, защото при нас винаги е не театър, а просто цирк невиждан, с хиляди номера, за да е тя център на вниманието винаги.

Здравейте,момичета!Минаха 3 дни и аз отново пиша.Мъжа ми за сетен път се оказа прав,а аз за кой ли път излъгана и предадена. И вие бяхте прави!Вчера не се видяхме,днес дойде у нас.Явно всичко е било театър,но успя да го играе един ден само Във вторник ни покани на заведение и искаше просто да се видим.Почна от  далеко.Понеже вече мисли да се връща от чужбина окончателно започна да говори за апартамента.Великия апартамент,заради който погреба дори баща ми.Започна да се мъчи да ни кара да пращала пари да му правим ремонт и да идем да живеем там. Отговор не искала,било само предложение. С мъжа ми казахме че освен една дограма няма какво да му се прави,защото ние там няма да идем.Бавно и методично,чак се учудихме как  е съгласна да се  кърти и сменят мебели както ние сме си искали.Днеска вече не издържа и почна.Обвинения,как останала сам сама,нямала място на света,дъщеря и не я искала и т.н.Накрая каза че щом няма да идем там нямала да прави ремонти.Казах да прави каквото си иска.Накрая ми каза че щяла да го продаде,да ми наплати моята част и да си купела една стая в някоя гораКуп сълзи,ред сополи Аз пак се съгласих и казах че нямам претенции.Питах я в крайна сметка какъв и е проблема и защо иска да сме при нея.Казах и че аз си искам моето семейство и да сме си сами,че там няма да идем.Питах я ако живеех в Бургас какво щеше да прави.Щяла да продаде всичко и да дойде при нас. Съгласи се и с мнението ми че иска да си живее живота чрез моето семейство.Когато казах че няма да стане и не и е работа тръгна да си ходи обидена и разревана.Събра си чантата,тръгвала си.Стана,после седна,пак стана,пак седна.... и пак почна.Циркове  Направо не ми издържат нервичките!Не знам как да я отсвиря,като сърце не ми дава,ама не издържам.Само се хабя,а тя гледаш утре и апартамента ми взела.Мисля че не може,защото се води половината на мен,другата половина на нея.Ама знам ли?Та така.Сега мисля да полегна вече че главата ми ще се пръсне!Лека вечер на всички!

И моите взаимоотношения с майка ми не са лесни и доста често ми е идвало да  , но понякога, когато се замисля какво аз съм казала, какво тя и откривам грешки в поведението и на двете ни. И понякога съм си мислела, че само аз съм правата ( а може би съм и била), но начина, по който съм казала някои неща, реагирала са правили нещата по-зле. Обвиняването само в една посока не помага. Не казвам, че майка ти няма вина, но може би ще помогне ако се опиташ да видиш поведението на двете ви отстрани.

Някои жени ( включително и майка ми) не са в състояние да приемат, че децата им са вече големи и имат свой живот. Така че, не е единствената майка, която би искала да живее с детето си. Обикновено това са жени, които са нещастни и самотни и виждат в това шанс да не бъдат вече такива. Погледни от този ъгъл, а не от " тя иска да ми вгорчи живота". Ако го приемеш, то съм сигурна, че следващият път реакцията ти ще има друг израз (отстоявайки мнението си, но по друг начин изразено). 

Успех!

Миличка гледай си семейството и не допускай  съжителсто с
майка си, защото няма да има добър край!
Тя ще поплаче пък ще и мине!По добре тя да плаче сега,
отколкото ти после!До колкото разбирам е властна жена,
а с такъв човек трудно се издържа!

Ох, съчувствам ти много и направо ми е жал за теб. Мисля, че трябва да бъдеш много твърда с нея, колкото и да ти е трудно. В момента в който започне да ти тежат думите и, каквито и да са и казваш, да млъкне или ставаш и си тръгваш, ако започне със сълзите наистина ставаш и си тръгваш, като и казваш, че от тук нататък така ще бъде. Сигурна съм, че ти е много тежко, но властен човек не може да се промени, единствено ако си много твърда може да промени до някъде отношението си към теб. Майка ти е, но ти имаш твой живот, който е най-важен. Като се тормозиш ти, това се отразява и на съпруга и на детето ти, знаеш. Започни да мислиш, само и единствено за твоето семейство и си постави за цел, в момента в който започнеш да се тормозиш да "изрязваш" майка си твърдо, категорично и безкомпромисно в името на ТВОЕТО семейство и неговото спокойствие. Приемаш, че майка ти си има неин живот, в които твоето участие е съвсем повърхностно и дори с риск да я засегнеш и го показваш ясно. Отрязваш още в зародиш опитите за манипулация, защото определено се опитва да го прави с постоянната позиция на жертва, която си приписва тя и с чувството за вина, което се опитва да ти втълпи. Ти нямаш вина за нищо, трябва да го разбереш, защото мисля, че това е водещото при теб и реакциите ти спрямо нея. Ти си голям, отговорен и разумен човек, ако тя не те уважава за това, накарай я. Дори да ти се разсърди, ще и мине, а и така или иначе, контактите с нея ти носят само негативни емоции. Направи така, че да и стане ясно, че ако желае да контактувате ще се спазват някой правила и го наложи в отношенията ви, а това може да стане, като и покажеш, че няма повече да търпиш каквито и да било манипулации и тормоз. Представи си , ако нещата продължат така и тя наистина се върне за постоянно в България - та живота ти ще се превърне в кошмар. Не го допускай, сега е момента да и покажеш, че ти си тази, която ще взима решенията в живота си и ако тя не може да се зарадва за теб, значи няма да бъде част от живота ти. Успех и много сили ти желая. 

Отново съм тук.Вчера беше кръщенето на малкото ми съкровище.Няма да обяснявам колко плака,и какво беше,мисля че е ясно на всички който са минали през него.Накрая и моите нерви не издържаха като си гледах детето толкова безпомощно и така сърцераздирателно да плаче,та и аз се разплаках.Естествено нашата далечна баба беше там!Вместо да ме успокой започна с упреците и че съм била "башка майка" Както и да е,мина.Като седнаха всички гости ме извика настрани да ми кажела нещо.Каза ми че ще умира,била получила инсулт снощи. Попитах какво е станало.Показа ми на лявата си ръка палеца и се изкривил,седи свит и не може да го изправи.Казах и че от туй не се умира и че  е някое разтегнато сухожилие или нерв.Ревна,не ми пукало за нея,ама то от нейните нерви и безсънни нощи заради мен нищо хубаво нямало да я сполети. Та отново както на всеки мой празник се опита да ми развали всичко,и на мен колкото ми беше натопорчено и показах че тоя път вече няма да успее.Седнах до мъжа си и приятелите ни и си направихме купона.Тя обаче реши от другия край на масата да вдигне тост и да намекне че все пак на масата имало и кръстници и можело да ги поздравим. Искаше да ме злепостави,но те всички я знаят,та на мен ми стана смешно чак.Вече реших че найстина е по добре тя да плаче отколкото аз,колкото и егойстично да звучи!Мисля че засега успявам.До голяма степен го дължа и на вас,момичета! 
Сега с моя мъж се чудим как да извъртим нещата да са в наша полза.Че няма да живеем с нея няма,това е ясно.Но ми се иска докато може да ми праща пари да оправим апартамента.Нейните уговорки са да праща но ако идем да живеем там.Мисля да и кажа че ще идем,като направим ремонт.Да почнем с дограми,паркети и т.н. и да го протакаме колкото може повече.Искаше ми се обаче да чуя и вашето мнение.

Това вече е нагло уважаема! Направо се опулих истински като го прочетох. Значи гадна, лоша, не я искаш, скъсва ти нервите, но нямаш нищо против да ти праща пари! Взимам си думите обратно - не те разбирам и ако си такъв човек имаш точно такава майка, каквато заслужаваш! Ба си! Прочете моето мнение. Не вярвам някой да те похвали за наглостта ти!

Кое е нагло не те разбрах?Тя сама предложи да се прави ремонт на този апартамент,защото е нужно и иска да праща пари за да и го правим НИЕ.Аз не съм я молила.Единственното което е че поставя условия да идем да живеем там,иначе щяла да го продаде.Което естественно няма да направи,защото не може без съгласието ми.Пак ще си направи ремонта,но ще плаща на майстори.Как раздбра че това заслужавам и че съм нагла,и как така си позволяваш да слагаш такива етикети на някой който не познаваш и дори не знаеш цялата ситуация каква е? И в крайна сметка,искам мнение,благодаря за твоето,но с етикетите по кротко де!

paneva, ти искаш и се дразниш на майка си, че е артистка, че те манипулира, а ти с последния си постниг ако го направиш , както си го писала, ще постъпиш точно като нея.
Вярно е , че щем не щем се превръщаме  в хората, които не харесваме понякога, но...
И аз не харесвам баща си, не харесвам какъв е, но осъзнавам, че и аз ставам като нега понякога и се плаша...
Според мен е много глупаво ако постъпите така, да я лъжете и тя да праща пари. Някак си е лицемерно, гадно...
Тя така или иначе апартамента няма да го продаде без твоето съгласие, кажи и право в очите, че няма да живеете с нея и я остави да си прави каквото иска.
Защо толкова искаш да ти праща пари за ремонта?

Има нещо вярно в думите:Децата задминават родителите си...понякога по лошотия.

Аз го казах и тя е напълно наясно.Казах и директно,че няма да идем да живеем там,или поне докато тя не си промени поведението.Тя самата каза че ще си го прави и аз все някой ден като видя какво е хубаво ще съм си поискала да живея там.Няма да бъда нито подмолна нито неблагодарна.Ако можех да бъда такава нямаше да я търпя всичкото това време.Нямаше да съм наренена,и въпреки всичко да се надявам,нито пък щях да продължавам да я търпя.Просто щях да си прекъсна отношенията с нея.И понеже не съм такава,не бих направила и това.Идеята ми беше да се започне ремонта,но не искам и няма да допусна тя да го прави с идеята че заради нас,че ние ще идем там,защото тя така нареди.Ако някой от вас му бъде поставен такъв ултиматом как ще постъпи?Аз казах ясно и категорично.Ако иска да го продава ОК,ако иска ремонт пак ОК,ако иска да дава пари на майстори пак е ОК.Ние с каквото можем ще помогнем.Както и сега го правим.А за това защо искам ремонт-първо защото все някой ден тя ще се върне окончателно и не може да живее там където ветровете имат среща,и второ защото е наложащо.Дограмата е окаяна,има една котка която се подвизава там и е направила сума си поразии.Най малкото защото не мога да вкарам детето си за едно кафе,а камо ли да остане да спи там!Няма да говоря и за това колко ми напомня всичко и за бяща ми и какво ми е!Надявам се сега да съм разбрана правилно и да съм се изказала изчерпателно.

Определно не падаш по-далеч от нея 
Доста гадно и нагло държание имаш ... според мен извърташ много нещата,и особено след последния ти пост не бих казала , че и 50 % не ти  вярвам ... Милата тя, Дева Мария 

Много просто... защото е алчна  и лицемерна 

първо недей да слагаш етикети,защото като ти чета всичките постинги освен да пишеш глупости и да се заяждаш с всички друго не правиш. Този форум не е за скандали,a ако искаш и имаш нужда да си изкарваш нервите на някой-бягай на стадиона или в някоя гора!Като се регистрира биваше да прочетеш поне това: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=10593.0
И както ти сама си казала в една тема:"Що си вреш носа, там където не му е работа?" Карай по кротко и недей се прави на все знаеща и категорична,още повече за хора дето очите и НОСА не си видяла!
А за това дали ми вярваш или не и на колко % да не ти казвам колко ме трогна!

Панева, не само заради последният ти постинг...още на първият не ти повярвах. а момичетата така хубаво ги беше заблудила, че си кротичка и хрисима.

ако не искаш някого в живота си, не го искаш и толкова. не му искаш жилото, но не му искаш и меда.

а вие с мъжа ти за тези пари, пращани от чужбина май сте готови на всичко. не е въпросът, че не искаш да се опълчиш на майка си и да й покажеш вратата, въпроса е, че искаш ужасно много да го направиш, но искаш да продължи да ви дава пари. и апартамента май не може да го преглътнеш, че седи там така, празен, а наполовина твой.

съжалявам ви, хора, дребни хорица...

Не мисля нито да влизам в спорове,нито да обяснявам повече какво искам да кажа или какво съм искала.Мисля че няма смисъл да си спорим и да доказвам на някой какъв човек съм и дали сте прави или не.Всеки има свойте възгледи за живота и кой разбрал,кой не,пише,обвинява,оправдава и т.н.Благодаря и на тези който ме подкрепиха,и на тези който ме обвиниха.И понеже смятам че всичко от тук нататък е излишно и няма нужда само да си "чешем клавиатурите"ще помоля модератор да заключи темата,която пуснах!Лека вечер на всички!