Майка ми си идва,а на мен ми е тъжно и чак страшно

paneva, искрено ти съчувствам за ситуацията, в която се намираш. Принципно един добър разговор и изясняване на взаимоотношенията би трябвало да свърши работа..., но това е в случай, че имаш насреща си разбран, уравновесен и интелегентен човек. За съжаление, от това, което си написала става ясно, че майка ти не е такъв тип човек. Бих те посъветвала да я игнорираш тотално и да прекъснеш контактите си с нея! Радвай се на семейството си и на добрите взаимоотношения в него!

Незнам какво да кажа ...Жалко е че има такива родители .Децата се създават с толкова любов, отглеждат се с много обич .но някъде явно не е така.  Жалко , много жалко.

Съжалявам за болката ти ,paneva.Напълно те разбирам,защото и примен е същото,само че с баща ми.Дори ми е трудно да го нарека баща.Никога не се е интересувал от мен,а съм на 41 г.Не са се развеждали с майка ми,но той винаги е живял сякаш настрана от семейството ни.Моите спомени с него са:два пъти ме е бил /за детски провинения/ и ми донесе едни дънки от Турция...Това е. Имам толкова много да разкажа,но не искам да обсебвам темата.Ще кажа само ,че майка ми миналата година почина и той сега се сети ,че има дъщеря,като остана сам.Аз от 23 години съм излязла от дома и той нито веднъж не се е обадил,дори само да попита как съм.А последните месеци 3 пъти се обажда и то не да пита за нас, а за поредното оплакване ,че не може да живее сам и т.н.А мен питал ли ме е как съм се справяла ,как съм изхранвала децата си,как съм живяла?Той е от същите тези егоистични родители,които мислят първо за себе си.И аз му го казах.Всичко.Което мисля.Не ме интересува как го е приел.Дори му го написах в писмо,да го има черно на бяло,защото той има удобния навик "да не помни" неща,които не му изнасят.Мисля,че трябва да направиш същото. Защото това се отразява на теб и твоето семейство.didito го е казала-това ще рефлектира и върху детето ти,а то не заслужава да е нещастно.Не мисля,че трябва да изпитваш чувство на вина към човек,който не ти е дал нищо хубаво ,а само тормоз ,огорчения,обиди и пр.Кажи й направо какво мислиш.Сигурно не ти е лесно,но друг начин според мен няма.

да не дава господ никому такива родители. Най-голямото престъпление е да вмениш вина на детето си. да го направиш за цял живот един малоценен и комплексиран човек.
Моят съвет - твърде страшна ти изглежда тази твоя майка, НО намери сили и смелост и и сложи някакви граници. До къде може да се настани в живота ти. Ако трябва направо и го кажи. голяма работа, че ще ти каже, че я нямаш за нищо! Тя да не би да те има? От написаното имам усещането че майка ти е просто един егоист и манипулатор.
Спасението е да се пребориш първо със себе си и после ЯСНО и точно да посочиш къде е мястото на майка ти. Не позволявай в никакъв случай да се намесва в семейството ти. По-добре да ти се сърди, отколкото да се съсипеш психически.
Бъди смела, успех!

Да прави сте че един нормален разговор и изясняване на отношенията би бил добре.Но наистина когато насреща ти стой един разумен за годините си интелигентен човек в случая родител,а не само слушател. Когато започна да говоря какво ми е причинила отговорите и са все едни и същи.Когато родих и си беше тук,след един такъв разговор просто я изгоних и и казах че с баща си,съм погребала и майка си.Понякога от яд ме кара да говоря и върша неща,който не са типични за мен,да нарушавам собствените си принципи. Като например това.Говоря на пук,а сърцето ми се къса!И след всеки такъв разговор е кротка и тиха 2 дни.После забравя,и с пълна газ наново се започва.Веднъж с мъжа ми двамата седнахме да говорим с нея.По повод това което ми наговори когато бях бременна.Упреците в началото,после какъв и беше проблема че няма да живеем в нейния апартамент,за това че толкооова съм надебеляла,за името на детето,абе за  всичко.Отговора беше само един "Бях объркана от загубата на баща ви,не знаех как да реагирам.Ти не ми остави време да скърбя за него,трябва да се радвам,а не мога...."и куп сълзи и сополи. И когато уж разговора свърши недокаран до никъде,мъжа ми излезе за малко и се почна."ти защо си му казала,как не те е срам,да не ми запазиш реномето" Питах я аз ли съм човека който трябва да и го пази!Много пъти се е мъчила да манипулира и да ме кара да не кажа еди какво си на мъжа ми.Но аз всичко си му казвам,просто защото мисля че така трябва!Много пъти съм я гонила,не сме се чували с месеци,когато родих и казахме след 4 часа,когато вече бях вън от упойка.Дори я изгоних от родилното на другия ден.Промяна йок!Дори напротив.Идва момент в който натяква.За това не знам какво да направя.И чак се плаша понякога от нея!

paneva, не може един път да я изгониш, а другия път да сте мили и добре. Щом не разбира, бъди постоянна в изискванията си към нея. Не прави компромиси. Ти това си правила до сега. Все си я съжалявала.

майка ми винаги ме е манипулирала, за всичко.
в махалата ми се смееха, че съм като дресирана.
сега съм женена съсдете и тя се опита покрай мен да дресира и мъжът ми, но той не се поддава на дресура и логично се изпокараха.
животът ми се стъжни, но на нея въобще не и пука - уведоми ни , че животът си е неин и ще си прави каквото си иска.
ох, не ми се говори....
баща ми е мъртъв отдавна, липсва ми ужасно, но....
лошото е, че тя не е лоша, но на свой ред е манипулирана до степен да застане срещу мен.
панева, не ти е лесно...

Да права си,все съм я съжалявала,все съм си казвала ще се промени.Но такава съм си-мека мара.Явно трябва да се променя!Мисля че благодарение на вас ще успея!  Или поне в момента много съм нахъсана Реших също че като си дойде ще си препрочета темата и ще знам че съм права и ще имам сили!

Разплаках се.

paneva не знам на колко години е майка ти, но мисля, че времето през което е можела да промени характера си е минало отдавна. Трябва да си извоюваш уважението, а не днес сме зле, утре сме добре и все едно нищо не е станало.
Майка ми загуби баща си три дни преди да разбера, че съм бременна и загуби и майка си, когато детето беше на годинка и месец. Сама можеш да се сетиш колко й е тежко (както тя казва - дърво без корени съм вече), но нито за минутка не ме е наранила или ме е обвинила за нещо. Изборът е твой - да комуникираш или не с някой човек. Успех!

абсолютно вярно   не мога да разбера реплики от рода "все пак ти е майка", "тя е длъжна" или "ти си длъжна"! след толкова такива теми, да беше станало ясно, че не всяка жена става за майка в смисъл на човек, който винаги мисли най-доброто на детето си. който има такава майка е щастлив, но не са малко и тези, които нямат. в повечето случаи не им вярват и се опитват да им обяснят как да си оправят отношенията. не става. просто стой на дистанция и се опитай да си опазиш останалите нерви. това е истината. званието "майка" не идва автоматично с раждането, но не на всеки му се иска да се откаже от привилегията да се нарича така  

Добър вечер на всички!
Тази вечер ще пътува и утре е тука!Огън-служба не остана-както казва моя мъж!Утре ще разкажа как е минала първата ни среща Със сигурност ще има такава утре но мисля че ще е една от последните.Исками се да се е попроменила малко поне,но знам че е невъзможно.За това и найстина ще ви послушам и ще стоя на страни,и ще си гледам живота.Все пак единственното което ме интересува са детенцето ми и мъжа ми,така че инвестцията за нервите си заслужава заради тях поне!Благодаря ви! 

панева- успех и по- спокойно
каквото и да стане, не си го слагай на сърце!
вече има и други важни хора в живота ти 

Така ми стана неприятно докато четях...
Жал ми е за майка ти!Предполагам тя знае ,че всичко в този живот се връща.Не я разбирам и ме хваща яд на нея.
Та - като си дойде ограничавай вижданията си с нея.Да,майка ти е,но това не означава,че си длъжна да я търпиш!!!Знам,че въпреки всичко си я обичаш,но то пък нейното не се издържа...
Гледай си семейството,и не и се вързвай много,или поне се опитай.
Ще чакаме да пишеш...Успех!

Направо не е за вярване!Вчера бяхме цял ден заедно.Промяна има коренна!Направо не вярвам на очите си Държи се перфектно,дори пита дали може да даде на малката банан  това дето не е било никога.Не се натрапва и не се налага.Незнам дали се е опитала да анализира много от нещата докато е била сама и далеч но ми се струва че се е променила.Или може би само ми се струва,защото ми се иска? Мъжо каза че не вярва и че го прави с цел.Дано този път поне да не е прав