Когато децата си тръгнат от дома

  • 12 649
  • 96
  •   1
Отговори
19 юни 2008, 09:56 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 268
Мили момичета,знам,че голяма част от вас са още с малки деца и този въпрос им е много отдалечен във времето.
В специализираната литература го наричат "синдром на празното гнездо" Когато децата са самостоятелни хора,имат си свой живот,дори да не са напуснали дома,те си решават някакви сввои житейски проблеми,все по-малко имат нужда от съвет и помощ.Вечер все по-често сте сами със съпруга, не ви питат какво ще се яде,може ли да излязат..
До преди време се смяташе за проблем на западните общества,сигурно и по филмите ви е направило впечаление, колко често семейството се разпада точно в този момент,когато децата заминат да учат в колеж.Просто се загубва общата тема-проблемите на децата и се оказва,че съпрузите нямат какво да си кажат.Замисляли ли сте се за това?Знаете ли за разводи в този период от живота?

# 1 19 юни 2008, 10:02 ч.
  • Мнения: 18
Здравейте, не съм писала от много, много време, но тази тема в момента е много болезнена за мен.
Имам двама сина и дъщеря. Големият си син е вече на 25 г. и е на път да стане тати, има си собствено семейство, което много ме радва, но същевременно и безкрайно много ми липсва въпреки че често се виждаме.
Другият ми син е на 19 и той е вече почти готов да поеме по пътя си. Наистина това е много, много критичен момент в семейството. Хубавото е, че имаме и една малка принцеса на 5 години, която ни радва и ни кара да не го изживяваме толкова трудно. Като се върна във времето назад и ми става тъжно, пораснаха толкова бързо... Ами това засега, защото ми се плаче...

# 2 19 юни 2008, 10:04 ч.
  • София
  • Мнения: 4 867
Често се замислям за това. Мечтая си дори... Знам, че ще използвам времето си за четене и пътуване. Не очаквам това да създаде напрежение между мен и съпруга ми, ние и сега не говорим предимно за децата, когато сме сами.

# 3 19 юни 2008, 10:07 ч.
  • Мнения: 2 401
В интерес на истината често си го представям този момент. Когато хлапетиите в къщи ме докарат до лудост, тази мисъл ме успокоява. Мисля си, че ако сега бях в такъв етап от живота си, щях да предприема нещо екстремно и откачено. Или спорт, или хоби или бизнес.  Тази празнина непременно трябва да се запълни с нещо,  това е и начина и брака да се запази, ако  се усеща  отчуждаване и липса на емоция..

# 4 19 юни 2008, 10:15 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
От както са се родили децата ми, мисля за това. Наблюдавам ги как растат и с всеки изминал ден стават все по-уверени и самостоятелни. И всеки един техен рожден ден е поредната крачка с която се скъсява пътят до тяхното абсолютно откъсване.
Зная, че всичко това е част от цикъла на живота и така трябва да бъде. И е чудесно, че децата ни са здрави и съзряването им става по начина по който трябва. И въпреки това ми е тъжно. Страхувам се от мига в който ще са далеч от мен.
Но ми се ще и да повярвам в себе си, че егоизмът така присъщ на възрастните и градиращ с напредване на възрастта, няма да замъгли и моето съзнание по начин по който да се превърна в бреме за децата си. Което да ги преследва с безконечни изтощителни щения по тяхното присъствие.
Затова  от сега отделям време да мисля как ще уплътнявам старините си, но на база лични интереси, различни от "деца". Внуци в много краен случай  Laughing
Може би ще се посветя на околосветски пътешествия..   newsm78

# 5 19 юни 2008, 10:23 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 677
Според мъжа ми "Животът започва когато се изнесат децата и умре кучето." Laughing Очаквам много свободно време Simple Smile И внуци, разбира се Laughing

# 6 19 юни 2008, 10:31 ч.
  • Мнения: 205
Ох,големия ми син е на 16,малкия на 4-предимство на голямата разлика е че малко отлага това във времето.Така ми е добре ,не ми се страда излишно.

# 7 19 юни 2008, 10:34 ч.
  • Мнения: 2 439
След като излетяхме и трите дъщери от гнездото, родителите ми си запълват времето с пътешествия основно.
Родителите на мъжа ми се чудят какво да правят в същата ситуация.
Явно за всяко семейство е различно.

# 8 19 юни 2008, 10:36 ч.
  • Мнения: 3 034
не мисля, че празнината може да се усети преди да е станала факт. то е същото като появата на децата - колкото и да си я представяме, няма как да я усетим отвътре предварително. и да, правим си планове, мислили сме, макар да е много рано, но не очаквам да имаме и най-бегла представа каква дупка всъщност ще се отвори. и едва ли можем да прогнозираме дали ще бъдем в настроение да я запълваме с пътешествия или спортове. за себе си по-скоро мисля, че не.

# 9 19 юни 2008, 10:44 ч.
  • Мнения: 2 401
Няма начин в труден момент в живота да имаш настроение. Трябва да работиш по въпроса. И ако всичко е наред с децата, т.е. те се справят сами,  няма нищо по- естествено (за мен) от това да седнеш и да начертаеш и своите бъдещи планове.

# 10 19 юни 2008, 10:49 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: Янтра в чт, 19 юни 2008, 10:23
Според мъжа ми "Животът започва когато се изнесат децата и умре кучето." Laughing Очаквам много свободно време Simple Smile И внуци, разбира се Laughing
Ами, ние сме точно в това положение. Мъжът ти е прав.
От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни.
Никакви ангажименти, никакъв график... Свобода! Изведнъж усетих колко е хубаво да не бързаш за никъде, да не се мяташ върху печката щом се прибереш, да не се ослушваш в късни доби и да очакваш да се приберат, че да заспиш спокойно.
Не е истина, че хората се очуждават. Тъкмо напротив. Сега имаме повече време за себе си. Говорим повече за нас, няма я суматохата. В къщата цари спокойствие. Имаме време за всичко.
Не отричам, че понякога ми липсва смеха им и шумотевицата, която създаваха. Но в събота и неделя компенсирам липсата. Къщата отново е пълна с деца и внуци, аз пак готвя по 1000 любими неща и като си тръгнат - блажена тишина и спокойствие, до следващите почивни дни.

# 11 19 юни 2008, 10:57 ч.
  • Мнения: 604
Съвсем нормално развитие на нещата е
децата да поемат своят път!Не мисля че
е възможен развод ,ако разбира се брака
не се крепи само въз основа на грижите за
децата!Всеки от нас има нужда от време за себе си!
Единственото ми желание е дъщеря ми да е
по-близо до мен за да мога да си виждам внучето
по-често!

# 12 19 юни 2008, 10:58 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 268
Започнах темата точно защото сме в подобна ситуация.Дъщерите са големи,едната учи в нашия град,но си има свой живот,приятел,в когото остава и да преспива понякога.Малката ще кандидатства другаде,дано я приемат,но отсега ме стяга под лъжичката,като си помисля,че леглото в детската ще е празно,тя е много ескпанзивна-винаги има емоция с нея.Слава богу,положителна.
Та си мисля колко ще ми липсват,и колко е егоистично от моя страна,че ми се иска винаги да имат нужда от мен.
А със съпруга наистина си намираме собствени занимания,дори тръгнах на риба с него.И куче имаме,което не ни оставя да скучаем,дори да сме само тримата в къщи.

# 13 19 юни 2008, 11:30 ч.
  • на село
  • Мнения: 830
Цитат на: babche в чт, 19 юни 2008, 10:49
От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни.
Никакви ангажименти, никакъв график... Свобода! Изведнъж усетих колко е хубаво да не бързаш за никъде, да не се мяташ върху печката щом се прибереш, да не се ослушваш в късни доби и да очакваш да се приберат, че да заспиш спокойно.
Изобщо не бях се замисляла за това. Признавам, звучи доста приятно! Толкова сме свикнали с отговорността да сме родители, че не можем да си представим живота без тях.

# 14 19 юни 2008, 11:44 ч.
  • Мнения: 419
Цитат на: Belle Fleur в чт, 19 юни 2008, 09:56
Замисляли ли сте се за това?
Дори го изживяхме в лайт-вариант. Синът ни, който сега е на 16, от миналата есен учи в друг град. Аз се бях поболяла от питеснения от момента, в който го записахме  #Crazy. Кой ще го изглади, кой ще го пере, кой ще го целува, кой ще говори с него, как ще се оправя сам, какво ще стане с успеха му, кой ще го контролира, как ще слагаме само три прибора за вечеря и други такива.
Сега се усмихвам - язък за всичките притеснения. Детето се адаптира чудесно в големия град. Сам се оправя, погрижил се е и за целувките - има фен клуб от обожателки.
Всъщност притесненията ми бяха свързани предимно с него, защото си мислех че ще му е трудно. Сега се гордея с него. Ужасно много. Семейството ни не "пострада" от излитането на едното птиче, напротив, сега много повече говорим - за сина и неговото житие, за малката, която малко трудно свикна да стои сама в къщи и да спи без бати.
Предполагам, че след една-две години, когато и дъщеря ни тръгне да учи някъде, отново ще го изживеем (или по-скоро аз) същата моментна криза, но по принцип съм спокойна - децата ни са добри, да са живи и здрави  Hug. Ние се оженихме мноооооого млади, сами си гледахме децата, та когато останем сами, отново ще бъдем млади, и ще имаме възможност да наваксаме всичко пропуснато, щото мнооого има за наваксване   Flutter Crazy

Последна редакция: чт, 19 юни 2008, 11:52 от Танцуваща с вълци

# 15 19 юни 2008, 12:19 ч.
  • Мнения: 4 734
 Не ми се иска да идва този момент. Ще ми е безкрайно пусто без дъщеря ми у дома. Любовта на партньора няма как да замести празнотата от близостта с детето.
 Тъжна е тази тема и същевременно случването на "отлитане" е най-нормалното нещо на света.

# 16 19 юни 2008, 12:39 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 268
И на нас ни се очертава да сме млади баба и дядо,нямам намерение да си седна в къщи и да дондуркам денонощно внуци,но ще е хубаво да ми идват на гости през почивните дни.
Като гледам съседки,станали са робини на внуци и дъщери,най-вече.От петък вечер оставят внучката,та и в неделя са на обяд преди да я вземат.Но да не оспамяме темата.
Аз се наседях в къщи,те ме разбират,че сега ми е време да направя нещо за себе си.Надявам се и зетьовете да са разбрани. Laughing

# 17 19 юни 2008, 13:18 ч.
  • Мнения: 3 268
Синът ми е на 18г. и най-много след 3-4 години ще си събере багажа.Радвам се на мига,точно на този миг,на настоящето,когато децата ми са още у дома.От друга страна,дъщеря ми е на 5г и всичко ми предстои с нея отново.Първи клас,първи срички...С мъжът ми се шегуваме,че тъкмо и тя като порастне,ще дойдат внучетата,живот и здраве. Simple Smile

# 18 19 юни 2008, 17:08 ч.
  • Мнения: 1 558
От миналата година синът ми е студент в София.
Много тежко и мъчно ми беше, че напуска вече нашия дом.
Месеци след това тъгувах. Празнината е огромна.
Но се постарах да запазя тези чувства само за себе си -
той поема по своя си път/и има нашата подкрепа/

# 19 19 юни 2008, 22:23 ч.
  • София - Варна
  • Мнения: 170
От миналата година синът ми е студент в София.
Много тежко и мъчно ми беше, че напуска вече нашия дом.
Месеци след това тъгувах. Празнината е огромна.
Но се постарах да запазя тези чувства само за себе си -
той поема по своя си път/и има нашата подкрепа/

Spokoino! Ste se varne. Horata ot moreto se vrastat!

# 20 19 юни 2008, 22:28 ч.
  • София
  • Мнения: 5 074
Не тъгувайте и не мислете за момента. Той ще дойде, волно или неволно и ще трябва да приемете това.
Живота ви няма да свърши, след като децата поемат своя самостоятелен път в живота.
Нали за това ги раждаме, отглеждаме и се радваме на техните успехи и постижения.
Даже ми е  приятно, като гледам колко добре се справят с проблемите и без нашата намеса.
Приятно е да знаеш, че след ден или два ще дойдат и ще напълнят дома ти с глъч и настроение.
Приятно е да  знаеш, че мислят за вас и се обаждат с повод и без повод.
Приятно е, че наистина се прибираш вечер спокойно, без вечното бързане, въртене около печка, пералня, хладилник.
Пак мисълта ти е заета с тях, проблемите им са и твои, но знаеш, че са големи и отговорни за действията си.
А това, че ще останете сами с половинката не е проблем. Имате си изградени навици, свикнали сте с характери, знаете си хобита и желания. Не мисля, че няма за какво да си говорите.
Все пак децата ги имаме, колкото и да са големи, те са ни деца и част от разговорите пак се въртят около тях.
Не бих казала, че ми е скучно и не бих казала, че ми е тъжно Peace

# 21 19 юни 2008, 23:47 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
В БГ няма голяма опаснот от този синдром, защото по традиция нашенските баби отглеждат внуците почти изцяло. Те не могат да намерят време една книга да прочетат, на гости да отидат, а какво остава да им доскучае. По-скоро изобщо не им завиждам, защото вместо да си гледат живота те са се превърнали в безплатни бавачки, готвачки, чистачки и прочее обслужващ персонал на "младите".

# 22 20 юни 2008, 08:44 ч.
  • София
  • Мнения: 17 592
Хм, мога да ти дам едни практичен съвет: вземете си куче. Кучето е дете, което никога няма да порасне. Ще се учудиш колко много прилича - по поведение, по реакции, по изискване (към времето ви) и като любов, която връща - на едно малко детенце. И как запълва времето и разговорите... Включително и как става повод за нови запознанства със семейства "в същото положение". Както има "клика" на майките с колички, така има и такава на "кучкарите".

Вечерите ви ще се запълнят с обсъждане на последните постижения, бели, изрази, смешки на кученцето, разходките - с магазини и рецепти за кучешка храна... И в случая изобщо не говоря за онази специфична извратена порода кучкари, които обличат кучетата си с полички и шапки или им правят торти. Просто ще те интересува да дадеш най - добрата храна с най - приемлива цена на кученцето си, ще искаш да научиш подходящи места за разходка и всякакви такива. А смешни неща вършат неизброимо много...

# 23 20 юни 2008, 09:11 ч.
  • Мнения: 3 016
Не ми се мисли за  това време. Искам винаги да си е до мен ,но няма как .Един ден и той ще поеме своя път. Бог е да е с него и да го закриля! Само това се моля .Защото живота стана ужасно труден и страшен .

# 24 20 юни 2008, 09:51 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Често мисля за това, но дъщерите ми са ми обещали никога да не ме оставят и да са винаги до мен Simple Smile За сега са много привързани към мен и се надявам да си спазят обещанието Heart Eyes

# 25 20 юни 2008, 09:54 ч.
  • Мнения: X
Не е лесно да се преодолее този момент,но ако не сте живели заедно само заради децата,не виждам защо трябва да има криза в брака.От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни-цитат на babche.Това е едно от предимствата ...Аз живея далече от родителите си и почти всяко лято децата ми им гостуваха по 1-2 месеца.Може на някой да прозвучи егоистично,но тогава активно се наслаждавахме на почивката си с моя съпруг.Можехме да излизаме когато поискаме,да закъсняваме,да правим секс,когато поискаме,без да се ослушваме и притесняваме,че децата не са заспали... Simple SmileИмаме много общи неща,които да правим,когато останем сами...А и те не излизат завинаги от живота ни,ще идват на гости,ще се радваме на внуци,живот и здраве.Аз се опитвам да търся само позитивното в дадена ситуация и да не мисля за негативните моменти.

# 26 20 юни 2008, 10:01 ч.
  • София
  • Мнения: 15 467
Ей, не се притеснявайте, със всичко се свиква.И аз не съм мислила, че от пълна къща изведнъж ще остана в празна, но се свиква. Само където откакто децата ми са по чужбина, нямам маникюр, изчовърках си го, нокът с нокът, от нерви, даже без да се усещам. Peace А пък  с мъжа ми отдавна сме си като съквартиранти, но вече няма смисъл да се развеждаме, защото никой от нас не иска да остане съвсем сам.

# 27 20 юни 2008, 10:02 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: РЕНИ в пт, 20 юни 2008, 09:51
Често мисля за това, но дъщерите ми са ми обещали никога да не ме оставят и да са винаги до мен Simple Smile За сега са много привързани към мен и се надявам да си спазят обещанието Heart Eyes
Не ти ли се струва малко егоистично? Не се заяждам, но помисли. Те ще имат свой дом, деца, съпруг....
Мисля, че когато децата пораснат и поемат пътя си, ние трябва да минем на втори план.
Да се чуем по телефона, да ги посрещаме и да ги поглезваме когато ни гостуват, да сме на линия когато имат нужда от нас - това е нашата роля. Лично аз бих се притеснила ако дъщеря ми или синът ми се грижат и мислят повече за мен и баща си отколкото за собствените си семейства.
Никога не споделям с тях проблеми и тревоги. Не е нужно да се чувстват притеснени и да ни мислят. Може и да не съм права, но аз така я разбирам родителската любов.

# 28 20 юни 2008, 10:22 ч.
  • Мнения: X
Съгласна съм с теб,babche.И на мен би ми било притеснително,ако децата ми са някак зависими от мен и моето присъствие.За да е щастливо едно дете и да се превърне в щастлив човек,той трябва да "излети" от семейното гнездо,да има свой живот.Колкото и да ни е трудно да го приемем.А и не мисля,че едно такова обещание може да се спази.Когато пораснат и създадат свои семейства,най- малкото ще живеят с едно постоянно чувство на вина,че не са на 100 % до майка си,което не е психически здравословно.Според мен децата ни трябва да чувстват само подкрепа от наша страна , а не постоянни изисквания.

# 29 20 юни 2008, 10:31 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Няма правила във взаимоотношенията деца-родители.

# 30 20 юни 2008, 10:37 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: РЕНИ в пт, 20 юни 2008, 10:31
Няма правила във взаимоотношенията деца-родители.
Не мога да се съглася с това. Родителят по никакъв повод не трябва да товари децата си с емоционалните и материалните си проблеми. Достатъчно напрежение има в живота на децата ни, за да им стоварваме и нашите "драми". Няма нищо по-досадно от вечно мънкащи, недоволни и оплакващи се родители. Осъзнато или не те започват да създават чувство за вина и напрежение у децата си, което неминуемо рикошира в отношенията в тяхното семейство.

# 31 20 юни 2008, 10:47 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Добре де, не е нужно всички да мислим по един начин.

# 32 20 юни 2008, 11:04 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 268
Мая баща има една приказка-кравата не бозае от телето.
Тай е на принципа да не ни занимава с проблемите си,но с възрастта като се почувства нещо необре се обажда-как сте,скоро не сте минавали през нас.Търсим се,ако не всяка вечер през вечер поне да се чуем.Иска ми се и моите зетьове да питат като се върнат от работа-вашите обаждаха ли се ?
Неговите родители си отидоха и той си няма близки хора наоколо,но това си е до човека.Извинявайте ако съм извън темата.

# 33 20 юни 2008, 12:11 ч.
  • Мнения: 2 556
Сигурна съм, че моята майка доста си мечтаеше за момента, в който ще се изнесем от вкъщи. Когато тоози час настъпи, тя побърза да се застрахова, като ми обясни, че оттук нататък вече съм семейна и каквито и проблеми да имам, в никакъв случай не трябва да си помислям, че мога да се върна при родителите си, тъй като те са вече възрастни и трябва да живеят спокойно. Това ми го обясни много щастлива, с широка усмивка  Simple Smile Никога не ми е и хрумнало да казвам  на нашите каквито и проблеми да съм имала, затова предупреждението беше излишно, но явно тя е имала нужда да го сподели. Дали да казвам, че от много години не споделям с тях наистина съвсем нищо, нито лошото, нито хубавото.

А брака на родителите ми сега си е перфектен - поне майка ми казва, че цял живот си е мечтала за такова спокойствие (явно със сестра ми сме били някакъв вид пречка за семейната хармония, или поне така излиза според мен). Та има и родители, които никак не се тревожат, че децата им ще ги напуснат, а по-скоро се опасяват силно от обратния вариант  Wink

Че няма да се сближим тепърва - няма, но поне се радвам, че двамата се разбират и си живеят добре.

# 34 20 юни 2008, 13:52 ч.
  • Мнения: 87
Нашите преживяха много тежко моето заминаване за София да уча. Сега брат ми завърши училище и ще кандидатства. Горките мама и тати, направо не са на себе си. Ние сме много сплотено семейство, аз им се обаждам всеки ден, но не е същото. А и виждам, че те доста са се отдалечили един от друг, посветили са много грижи за нас и сега направо не знаят какво да правят един с друг.

Обаче и другия вариант не ми харесва, да се живее до безкрай при мама и тати. Децата трябва да пораснат. И родителите трябва да ги пуснат да си идат.
Какво да ви кажа, имам приятели, които са на мениджърски позиции, имат си коли, ходят на почивки в чужбина...но след пиянска нощ влизат на пръсти вкъщи да не събудят мама и тати...а гаджетата водят на хотел  #Crazy

# 35 20 юни 2008, 14:15 ч.
  • София
  • Мнения: 16 038
При мене процеса стана обратно - майка ми и баща ми се изнесоха в собствен апартамент като почнах работа. Винаги са повтаряли, всяко семейство да е отделно, да си ходим на гости за да се обичаме и уважаваме. Отидох за 4-5 дни в командировка и като се върнах бяха изнесли старите мебели. Живеехме на близо, виждахме се често, после започнаха да взимат дъщеря ми от градина и аз я прибирах от тях. Не сме губили връзка.
Сега незнам как ще го преживея, но сигурно ще свикна.
Мисля, че е добре детето да знае, че има стая в дома ми, че винаги може да се прибере и да разчита на майка си.
Едва ли ще се отчуждим със скъпия, има и други теми за разговор освен децата.

# 36 20 юни 2008, 14:44 ч.
Цитат на: babche в чт, 19 юни 2008, 10:49
Ами, ние сме точно в това положение. Мъжът ти е прав.
От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни.
Никакви ангажименти, никакъв график... Свобода! Изведнъж усетих колко е хубаво да не бързаш за никъде, да не се мяташ върху печката щом се прибереш, да не се ослушваш в късни доби и да очакваш да се приберат, че да заспиш спокойно.
Не е истина, че хората се очуждават. Тъкмо напротив. Сега имаме повече време за себе си. Говорим повече за нас, няма я суматохата. В къщата цари спокойствие. Имаме време за всичко.
Не отричам, че понякога ми липсва смеха им и шумотевицата, която създаваха. Но в събота и неделя компенсирам липсата. Къщата отново е пълна с деца и внуци, аз пак готвя по 1000 любими неща и като си тръгнат - блажена тишина и спокойствие, до следващите почивни дни.

Звучи толкова хубаво, чак ми замириса на мекици и кафе.

Последна редакция: пт, 20 юни 2008, 15:50 от Две хубави очи

# 37 20 юни 2008, 14:59 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: Две хубави очи в пт, 20 юни 2008, 14:44
Звучи толкова хубаво, чак ми замириса на мекици и кафе.
Улучи мириса, но без мекиците. Закуска правя само в неделя, когато бабиното съкровище е на гости. Wink

# 38 20 юни 2008, 15:16 ч.
Цитат на: babche в пт, 20 юни 2008, 14:59
Цитат на: Две хубави очи в пт, 20 юни 2008, 14:44
Звучи толкова хубаво, чак ми замириса на мекици и кафе.
Улучи мириса, но без мекиците. Закуска правя само в неделя, когато бабиното съкровище е на гости. Wink

Това съкровище със сигурност ще запомни аромата на кафе и бабината закуска.

# 39 20 юни 2008, 15:39 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: Две хубави очи в пт, 20 юни 2008, 14:44
Цитат на: babche в чт, 19 юни 2008, 10:49
Ами, ние сме точно в това положение. Мъжът ти е прав.
От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни.
Никакви ангажименти, никакъв график... Свобода! Изведнъж усетих колко е хубаво да не бързаш за никъде, да не се мяташ върху печката щом се прибереш, да не се ослушваш в късни доби и да очакваш да се приберат, че да заспиш спокойно.
Не е истина, че хората се очуждават. Тъкмо напротив. Сега имаме повече време за себе си. Говорим повече за нас, няма я суматохата. В къщата цари спокойствие. Имаме време за всичко.
Не отричам, че понякога ми липсва смеха им и шумотевицата, която създаваха. Но в събота и неделя компенсирам липсата. Къщата отново е пълна с деца и внуци, аз пак готвя по 1000 любими неща и като си тръгнат - блажена тишина и спокойствие, до следващите почивни дни.

Звучи толкова хубаво, чак ми замириса на мекици и кафе.
Мога само да си пожелая да съм като babche.Дано!

# 40 20 юни 2008, 21:47 ч.
  • Мнения: 3 376
Много зависи и от хората според мен.

Родителите ми и тези на мъжа ми са абсолютни противоположности.

Сестра ми е в чужбина,аз живея вече отделно и май на мен ми беше по-трудно да се отделя от тях Mr. Green Сега ходят на почивки,излизат с приятели,работят много,но все излизат вечер или имат гости.Радват се на малкия,знам,че мога да разчитам да го гледат,но те имат собствен живот,май повече и от нас двамата с мъжа ми.Сега обзавеждат и ново жилище,правят планове да си разширят бизнеса,майка ми ходи на обучения и т.н.


# 41 20 юни 2008, 21:53 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: stefani6 в пт, 20 юни 2008, 15:39
Дано!
Преди много време ти бях писала нещо, сега го повтарям. Ти си знаеш.  Hug

# 42 21 юни 2008, 00:31 ч.
  • Мнения: 1 259
Моите родители се отдадоха на "младоженски живот"... по екскурзии и почивки... Simple Smile Решили са ,че това е момента-когато децата вече не са част от ежедневието им, и още не са "дошли внуците"... Да са живи и здрави Grinning

# 43 21 юни 2008, 12:55 ч.
  • sf
  • Мнения: 10 156
оооооооооох, напоследък ми е толкова сдухано физически,че нямам търпение по-скоро да се изнасят от нас  hahaha има -няма още 20 години  Mr. Green

# 44 21 юни 2008, 18:49 ч.
  • софия
  • Мнения: 636
Това е естествен етап от живота. Ще ми е терсене разбира се, но смятам, че ще се справим някак си. Ще направим всичко, за което не сме имали реме, ще се грижим за по-малките си деца, ще пътуваме, ще кроим планове за бъдещето, ще гледаме внуци навярно.....Ако децата ми заминат по цял свят мисля всяка година да правя различни пътушуствия със съпруга си. Ще им погостуваме, ще помогнем с каквото бихме могли да сме полезни, ще им се порадваме и така до другата среща. Освен това професиите ни са такива, че са ни и хоби и винаги ще има за какво да си говорим и какво да правим.

# 45 23 юни 2008, 12:41 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: babche в пт, 20 юни 2008, 21:53
Цитат на: stefani6 в пт, 20 юни 2008, 15:39
Дано!
Преди много време ти бях писала нещо, сега го повтарям. Ти си знаеш.  Hug
Да,да,помня го.... Flutter

# 46 23 юни 2008, 13:03 ч.
  • Мнения: 1 311
Цитат на: babche в пт, 20 юни 2008, 10:02
Цитат на: РЕНИ в пт, 20 юни 2008, 09:51
Често мисля за това, но дъщерите ми са ми обещали никога да не ме оставят и да са винаги до мен Simple Smile За сега са много привързани към мен и се надявам да си спазят обещанието Heart Eyes
Не ти ли се струва малко егоистично? Не се заяждам, но помисли. Те ще имат свой дом, деца, съпруг....
Мисля, че когато децата пораснат и поемат пътя си, ние трябва да минем на втори план.
Да се чуем по телефона, да ги посрещаме и да ги поглезваме когато ни гостуват, да сме на линия когато имат нужда от нас - това е нашата роля. Лично аз бих се притеснила ако дъщеря ми или синът ми се грижат и мислят повече за мен и баща си отколкото за собствените си семейства.
Никога не споделям с тях проблеми и тревоги. Не е нужно да се чувстват притеснени и да ни мислят. Може и да не съм права, но аз така я разбирам родителската любов.

Моят син пък щял да се ожени за мен като порасне. Тъй че никъде няма да ходи  Wink

Сега сериозно - мислила съм по темата, разбира се. Особено като гледам колко бързо растат. Но ... това е живота, има време да са малки и пухкави бебчета, да са луди дечица, ще дойде времето и да хванат живота си в ръце. Не знам какво ще ми е на главата след 15-20 години, надявам се да го преживея леко.

# 47 23 юни 2008, 13:10 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: Приказливка в пн, 23 юни 2008, 13:03
Моят син пък щял да се ожени за мен като порасне. Тъй че никъде няма да ходи  Wink
Ми така де! Laughing
Аз не знам защо бабчето прие думите ми толкова сериозно, но се бях вкиснала нещо и не ми се обясняваше.
Надявам се да си имат свой дом и да бъдат щастливи. И да не ни забравят нас с баща им.

# 48 23 юни 2008, 14:20 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: РЕНИ в пн, 23 юни 2008, 13:10
Аз не знам защо бабчето прие думите ми толкова сериозно, но се бях вкиснала нещо и не ми се обясняваше.
Надявам се да си имат свой дом и да бъдат щастливи. И да не ни забравят нас с баща им.
Съжалявам, ако не съм те разбрала, но край мен имам доста примери на себични родители, които отказват да приемат, че децата не са тяхна собственост и им тровят живота с изисквания, оплаквания, вайкане и мрънкане.
Извинявай, в никакъв случай не съм искала да те засегна. Всеки има право да решава как и какво да прави, без да е необходимо да се обяснява или оправдава.
  bouquet

# 49 23 юни 2008, 14:42 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
babche, няма за какво да се извиняваш. Или искаш да ме провокираш аз да го направя Wink

# 50 23 юни 2008, 17:06 ч.
Възхитена съм от babcheto.Напълно съм съгласна с нея и я подкрепям с две ръце.Ако всички майки бяха като нея,убедена съм ,че ще има по щастливи семейства.Повечето конфликти в младите семействата са от родители,които незнаят какво да правят с живота си след една определена възраст и започват да товарят децата си емоционално,финансово и пр...,а това води до напрежение в собствените им семейства.

# 51 25 юни 2008, 13:48 ч.
Здравейте, от извесно време живея с приятелката си, самостоятелно от родителите ни. Вече започвам да съжалявам че предприехме тази сериозна стъпка и си потърсихме наш дом.
Налага ми се да търпя непресттани упреци и ревност от родителите ми, които дълго време се бореха с огорчението от развода им. Сега са насочили това огорчение към мен и почти ме съсипват.
Налага ми се да слушам че съм неблагодарен, че съм се подвел по приятелката ми, че не им обръщам внимание. Опитах да говоря с тях и да им обясня че не съм вещ и няма вечно да бъда под 18 години. Опитах се да им помогна да си намерят занимание, за да уплътнят времето си. Но до сега се провалям. Мисля че от ден на ден става по-лошо, защото аз се чувствам изнервен и изтощен. Не мога да понасям повече това напрежение и непрестанните обиди към мен. Кажете ми как да се справя с това? Как да обясня на родителите ми че аз не съм ги забравил, не ги обичам по-малко, нито им обръщам по-малко внимание? Как да успея да им обясня че трябва да продължат напред живота си имайки ме за подкрепа, а не притежавайки ме.

# 52 25 юни 2008, 14:01 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Отиди при тях и им кажи това, което си написал в поста си. В един момент ще трябва да преодолеят себе си. Не можеш да се чувстваш виновен за техните реакции, защото си възрастен човек, те също са възрастни хора.

# 53 25 юни 2008, 19:04 ч.
  • Мнения: 3 016
Цитат на: fr в ср, 25 юни 2008, 13:48
Здравейте, от извесно време живея с приятелката си, самостоятелно от родителите ни. Вече започвам да съжалявам че предприехме тази сериозна стъпка и си потърсихме наш дом.
Налага ми се да търпя непресттани упреци и ревност от родителите ми, които дълго време се бореха с огорчението от развода им. Сега са насочили това огорчение към мен и почти ме съсипват.
Налага ми се да слушам че съм неблагодарен, че съм се подвел по приятелката ми, че не им обръщам внимание. Опитах да говоря с тях и да им обясня че не съм вещ и няма вечно да бъда под 18 години. Опитах се да им помогна да си намерят занимание, за да уплътнят времето си. Но до сега се провалям. Мисля че от ден на ден става по-лошо, защото аз се чувствам изнервен и изтощен. Не мога да понасям повече това напрежение и непрестанните обиди към мен. Кажете ми как да се справя с това? Как да обясня на родителите ми че аз не съм ги забравил, не ги обичам по-малко, нито им обръщам по-малко внимание? Как да успея да им обясня че трябва да продължат напред живота си имайки ме за подкрепа, а не притежавайки ме.

Човек рано или късно поема по своя път .Не са прави родителите ти ,но ще свикнат.. Може би изпитват ревност към приятелката ти .Поговори с тях ,защото ако един ден стане твоя съпруга  това ще се отрази на взаимоотношенията ви което никак не е добре .Успех !

# 54 26 юни 2008, 10:47 ч.
  • Мнения: 87
Цитат на: fr в ср, 25 юни 2008, 13:48
и няма вечно да бъда под 18 години.

 newsm78 значи нямаш и 18 години, а вече си живееш отделно с приятелката си, а родителите ти те тормозят със своите грижи, като междувременно са разведени...

# 55 26 юни 2008, 11:07 ч.
  • Мнения: 45
Аз съм така да се каже неориентирана.  Joy Мойте деца са големи. Не толкова, че чак съвсем да се отделят, но и толкова големи, че да имат своя живот, а не непрекъсната нужда от грижи. Та аз съм така: Като ги няма ми липсват, ама много, като са застоят около мен, ми се приисква да позаминат за някъде.  Crazy

С две думи, няма угодия.  ooooh!

# 56 26 юни 2008, 11:08 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Да не си в критическата?  Wink

# 57 26 юни 2008, 11:10 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: RadostinaHZ в чт, 26 юни 2008, 11:08
Да не си в критическата?  Wink

 Joy Аз ли? Може  newsm78 Кажи как е?  Hug

# 58 26 юни 2008, 11:11 ч.
  • Мнения: 2 803
Цитат на: babche в пт, 20 юни 2008, 10:02
Цитат на: РЕНИ в пт, 20 юни 2008, 09:51
Често мисля за това, но дъщерите ми са ми обещали никога да не ме оставят и да са винаги до мен Simple Smile За сега са много привързани към мен и се надявам да си спазят обещанието Heart Eyes
Не ти ли се струва малко егоистично? Не се заяждам, но помисли. Те ще имат свой дом, деца, съпруг....
Мисля, че когато децата пораснат и поемат пътя си, ние трябва да минем на втори план.
Да се чуем по телефона, да ги посрещаме и да ги поглезваме когато ни гостуват, да сме на линия когато имат нужда от нас - това е нашата роля. Лично аз бих се притеснила ако дъщеря ми или синът ми се грижат и мислят повече за мен и баща си отколкото за собствените си семейства.
Никога не споделям с тях проблеми и тревоги. Не е нужно да се чувстват притеснени и да ни мислят. Може и да не съм права, но аз така я разбирам родителската любов.
newsm10

# 59 26 юни 2008, 11:27 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: Dona Bonbona в чт, 26 юни 2008, 11:10
Цитат на: RadostinaHZ в чт, 26 юни 2008, 11:08
Да не си в критическата?  Wink

 Joy Аз ли? Може  newsm78 Кажи как е?  Hug

На мен ми е рано още. Но тъкмо като пораснат децата ще ми е време. А тогава какво ще правя хич не знам. Четох, че това е следващият "пубертет" и е много силна възраст откъм възможности при жените, защото започват един нов живот (стига да не ги накарат да гледат внуци, разбира се).  Hug

# 60 26 юни 2008, 11:47 ч.
  • Мнения: 721
Здравейте, много пъти съм си мислила по този въпрос. Млада майка съм и когато виждам как бързо расте дъщеря ми, си давам сметка, че няма и да усетя как ще отлети от гнездото, за да създаде свое. В едно съм сигурна - няма да й се пречкам, а ще я окуражавам. Толкова много я обичам, че искам тя да бъде щастлива, където и да е, каквото и да прави. Това е...

# 61 26 юни 2008, 12:59 ч.
Цитат на: Nya в чт, 26 юни 2008, 10:47
Цитат на: fr в ср, 25 юни 2008, 13:48
и няма вечно да бъда под 18 години.

 newsm78 значи нямаш и 18 години, а вече си живееш отделно с приятелката си, а родителите ти те тормозят със своите грижи, като междувременно са разведени...

Напротив, отдавна преминах 18. Скоро ще направя 25 и мисля че ми е време да ставам татко. Ще поговоря с тях отново, ще се опитам да съм максимално искрен с тях и да им кажа че проблема е в тях и те трябва да го преодолеят.

# 62 26 юни 2008, 14:16 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 268
Дали ще гледаме внуци не е ли наш избор?
Мисля си,че никой не може да ме накара на сила.Аз,естествено ще помагам-за да си поемат въздух младите,да излязат сами.Но варианта от петък до неделя всяка седмица не ми харесва. От сега съм гообявила на двете щерки,да си правят сметката отдалече... Joy

# 63 26 юни 2008, 14:19 ч.
  • Мнения: 370
да!моите родители се разведаха,когато бях на 20.сестра ми вече отдавна беше излетяла от нашия дом.нашите не се разбираха от години,но това се засили когато аз най-вечепоех живота си в свои ръце.е след години те пак се събраха и сега са заедно,но това се случи.
имам дете,а то ръсте толкова бързо. искам да спра времето.искам тя да си остане мото сладко момиченце. но не е възможно.знам само,предполагам като всеки добър родител,че ще й помагам с каквото мога и както мога.да съм и подкрепа,извинете/да сме й подкрепа с баща й.само да сме живи и здрави и тя също.и съм й обещала ,че ще си гледам внуците/дай боже всеки му/. Praynigможе малко да попрекалих с бъдещите планове но поне за мен каква поголяма награда ще има да си гледам внуците и да съм в помощ на дещеря си!? Heart Eyes

# 64 26 юни 2008, 14:28 ч.
  • София
  • Мнения: 1 274
Цитат на: Kasidy в чт, 19 юни 2008, 12:19
Не ми се иска да идва този момент. Ще ми е безкрайно пусто без дъщеря ми у дома. Любовта на партньора няма как да замести празнотата от близостта с детето.
 Тъжна е тази тема и същевременно случването на "отлитане" е най-нормалното нещо на света.
В добавка на по-горе писаното да кажа и за непрестанните тревоги от всичко, което може да го сполети  Sad сякаш има нещо параноично в тази ми тревога
Идиличната картинка, описана от  babche, няма как да се случи във всяко семейство - ами ако осиротелите родители са болни, а не здрави, или пък няма друг дом за младите хора  newsm78 Надявах се, че ще споделите как емоционално се справихте с проблема, как изведнъж трябва да повярваш, че детето може и само да се оправи толкова добре, колкото, ако ти се намесиш. Тактичното отдръпване не е ли сложно упражнение и защо трябва да крия от децата си проблемите - нима не значи, че и те ще правят същото, а дали не идва отчуждението с разделянето на бита  newsm78
ей върху това си мисля и ми е тъжно, тъжно....
понякога гледам видео с детските му рождени дни и се пренасям в друго време

# 65 26 юни 2008, 15:20 ч.
  • Мнения: 491
Цитат на: yav4e_mrav4e в чт, 26 юни 2008, 14:28
Тактичното отдръпване не е ли сложно упражнение и защо трябва да крия от децата си проблемите - нима не значи, че и те ще правят същото, а дали не идва отчуждението с разделянето на бита  newsm78
ей върху това си мисля и ми е тъжно, тъжно....
Криенето на проблемите е един вид щадене. Близка съм с мама, ама защо да и казвам, че детето е вдигнало температура през нощта - само ще се тревожи, нощо друго няма да се случи. Тя пак ми помага със съвети (когато и ги поискам), пак ме подкрепя безусловно. Отчуждението не идва от това. Не идва и от разделянето на бита според мен. Дори напротив - много близки хора си стават чужди заради дребни битови разминавания.
Не е въпроса да криеш от децата си проблемите, а да не ги караш да се чувстват виновни за тях.

# 66 26 юни 2008, 16:01 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: yav4e_mrav4e в чт, 26 юни 2008, 14:28
Идиличната картинка, описана от  babche, няма как да се случи във всяко семейство - ами ако осиротелите родители са болни, а не здрави, или пък няма друг дом за младите хора  ...
Не ми харесва определението "идилична картинка", но въпреки това тя може да се случи на всеки, който не мисли по този начин.
Определението "осиротели" за родители чиито деца са живи и здрави е нелепо. Защо осиротели? Защото любимият син обича друга жена и не е до полата на мама. Или защото любимата дъщеря заспива в прегръдките на чужд мъж и не чурулика около тати?  Осиротели родители (не дай Боже) означава нещо много страшно. Не смятам, че е уместно да се ползва в този контекст.
И за болестите! Какво по-здрав ли ще стане човек ако се оплаква и мрънка. Или изведнъж ще се излекува ако синът му повтаря три пъти дневно и веднъж за лека нощ - "мамо аз съм си до теб"? Смешно някак звучи този вопъл "Как сте се справили с проблема?" С кой проблем? Нима факта, че един безотговорен тинейджър се е превърнал в млад отговорен мъж е емоционален проблем? Или може би факта, че лигличката е вече грижлива майка и съпруга също е проблем?
Не знам, може и да не съм права, но това е моето мнение. И още нещо - всеки сам прави живота си. Дали той ще е "идилична картинка" или "нескончаем емоционален проблем" зависи само от него.

# 67 26 юни 2008, 16:19 ч.
  • София
  • Мнения: 1 274
babche, има тълковен речник и може да погледнеш там значението на думите, за които си решила че са "нелепи" - осиротял - останал без близки; идиличен живот - тих, спокоен семеен живот, та в тоя смисъл недей да квалифицираш така неподготвена. Stop
Явно си в добро настроение щом ти е смешен въпроса ми, квалифициран от теб, като "вопъл: "Как сте се справили с проблема?". А и не си разбрала какъв е точно проблема....

# 68 26 юни 2008, 17:03 ч.
  • Мнения: 45
един, прекрасен текст по темата  Heart Eyes

Халил Джубран,”Пророкът”

ВАШИТЕ ДЕЦА не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.
 

bouquet

# 69 26 юни 2008, 17:04 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: yav4e_mrav4e в чт, 26 юни 2008, 16:19
babche, има тълковен речник и може да погледнеш там значението на думите, за които си решила че са "нелепи" - осиротял - останал без близки; идиличен живот - тих, спокоен семеен живот, та в тоя смисъл недей да квалифицираш така неподготвена. Stop
Явно си в добро настроение щом ти е смешен въпроса ми, квалифициран от теб, като "вопъл: "Как сте се справили с проблема?". А и не си разбрала какъв е точно проблема....
Факта, че децата не живеят до теб не означава, че си ги загубил и си останал без близки.
"Идиличен" не ми пасва, защото животът ми не е тих и спокоен, а е пълен с емоции и прекрасни преживявания.
Настроението ми е прекрасно (както обикновено), имам хубава работа, хоби, много приятели, знам, че децата ми са щастливи с избора си и на всичкото отгоре имам две съвършени внучета.
Извинявай, че не се жалвам в темата и не казвам колко гадина е снаха ми, само защото е обичана от сина ми и че не нямам  "емоционален проблем" от този факт. Не намирам смисъл да пиша повече. Мога само да кажа, че искрено съжалявам хората, които се чувстват
"осиротели- останали без близки"(според тълковния речник), когато децата им пораснат и се отделят от дома. Това означава, че всичко в това семейство се е въртяло около децата. Съжалявам и тези, които независимо на каква възраст са, имат "идиличен живот - тих, спокоен семеен живот"(пак според тълковния речник). Няма нищо по страшно от скуката.
  bouquet

# 70 26 юни 2008, 17:14 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Моите родители много се промениха откакто не живея с тях. Ппрез първите години очевидно им беше трудно да приемат моята самостоятелност, но след това всичко се оправи, все пак бях на 18 като отидох в друг град. Свикнаха и животът им е различен.

# 71 26 юни 2008, 17:20 ч.
  • София
  • Мнения: 1 274
babche, не ми е ясна постановката ти, честно!  Laughing Извиняваш ми се, че не се жалваш, снаха ти и т.н. - нещо не те разбирам... newsm78 Темата е ясно формулирана и разсъждаваме по нея - просто приеми, че има и хора, които се чувстват тъжни от факта, че виждат по-рядко децата си, т.е. "нескончаемо" тъжни Simple Smile) Личната ти история в детайли не ме вълнува, коментираме конкретна тема, а не кой какво хоби и каква снаха има...съжалявам, ако ти прозвучи неучтиво поста ми!  Peace

# 72 26 юни 2008, 17:23 ч.
  • Мнения: 3 268
Синът ми порастна,днес навършва 18 години.Надявам се още 3-4 години да е около нас и после ще излети.То е ясно.Днес му написах картичка с пожелания..плаках,писах...пак плаках и така...написах му едни такива "мъдри" майчини пожелания.А всъщност исках да му кажа"Почакай,сине,постой още мъничко при мен..."

# 73 26 юни 2008, 17:24 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Честито, Стефаниш!

Какъв ли рев ще му ударя и аз след години!

# 74 26 юни 2008, 17:25 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: yav4e_mrav4e в чт, 26 юни 2008, 17:20
babche, не ми е ясна постановката ти, честно!  Laughing Извиняваш ми се, че не се жалваш, снаха ти и т.н. - нещо не те разбирам... newsm78 Темата е ясно формулирана и разсъждаваме по нея - просто приеми, че има и хора, които се чувстват тъжни от факта, че виждат по-рядко децата си, т.е. "нескончаемо" тъжни Simple Smile) Личната ти история в детайли не ме вълнува, коментираме конкретна тема, а не кой какво хоби и каква снаха има...съжалявам, ако ти прозвучи неучтиво поста ми!  Peace
Много жлъч има в думите ти.По темата едва ли някой се е изразил по-ясно от babche,да не говорим,че повечето от нас говорят хипотетично,а тя говори от позицията на своя житейски опит.По-спокойно,ако нещо те яде,не си го изкарвай на нея. Stop

# 75 26 юни 2008, 17:26 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: RadostinaHZ в чт, 26 юни 2008, 17:24
Честито, Стефаниш!

Какъв ли рев ще му ударя и аз след години!
Благодаря от сърце!Дай Боже всекиму да види децата си порастнали!

# 76 26 юни 2008, 17:47 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: yav4e_mrav4e в чт, 26 юни 2008, 17:20
babche, не ми е ясна постановката ти, честно!  Laughing Извиняваш ми се, че не се жалваш, снаха ти и т.н. - нещо не те разбирам... newsm78 Темата е ясно формулирана и разсъждаваме по нея - просто приеми, че има и хора, които се чувстват тъжни от факта, че виждат по-рядко децата си, т.е. "нескончаемо" тъжни Simple Smile) Личната ти история в детайли не ме вълнува, коментираме конкретна тема, а не кой какво хоби и каква снаха има...съжалявам, ако ти прозвучи неучтиво поста ми!  Peace
Това е първият пост от темата: "Мили момичета,знам,че голяма част от вас са още с малки деца и този въпрос им е много отдалечен във времето.
В специализираната литература го наричат "синдром на празното гнездо" Когато децата са самостоятелни хора,имат си свой живот,дори да не са напуснали дома,те си решават някакви сввои житейски проблеми,все по-малко имат нужда от съвет и помощ.Вечер все по-често сте сами със съпруга, не ви питат какво ще се яде,може ли да излязат..
До преди време се смяташе за проблем на западните общества,сигурно и по филмите ви е направило впечаление, колко често семейството се разпада точно в този момент,когато децата заминат да учат в колеж.Просто се загубва общата тема-проблемите на децата и се оказва,че съпрузите нямат какво да си кажат.Замисляли ли сте се за това?Знаете ли за разводи в този период от живота?"

На грубия ти тон няма да отговарям, защото няма смисъл.
 

# 77 26 юни 2008, 17:53 ч.
  • Мнения: 721
Цитат на: stefani6 в чт, 26 юни 2008, 17:25
Цитат на: yav4e_mrav4e в чт, 26 юни 2008, 17:20
babche, не ми е ясна постановката ти, честно!  Laughing Извиняваш ми се, че не се жалваш, снаха ти и т.н. - нещо не те разбирам... newsm78 Темата е ясно формулирана и разсъждаваме по нея - просто приеми, че има и хора, които се чувстват тъжни от факта, че виждат по-рядко децата си, т.е. "нескончаемо" тъжни Simple Smile) Личната ти история в детайли не ме вълнува, коментираме конкретна тема, а не кой какво хоби и каква снаха има...съжалявам, ако ти прозвучи неучтиво поста ми!  Peace
Много жлъч има в думите ти.По темата едва ли някой се е изразил по-ясно от babche,да не говорим,че повечето от нас говорят хипотетично,а тя говори от позицията на своя житейски опит.По-спокойно,ако нещо те яде,не си го изкарвай на нея. Stop
Явче, успокой топката. Няма смисъл от такова отношение. Събрали сме се да коментираме, а не да се караме. Иначе, Бабче, кефиш ме!  bouquet

# 78 26 юни 2008, 20:29 ч.
  • Мнения: 2 803
babche, много ми харесват постовете ти. Детето ми е малко и съм все още много далече от това.  bouquet

# 79 26 юни 2008, 21:31 ч.
  • Мнения: 44
Синът ми става след 1 месец на 19 и заминава да учи в чужбина. Когато навърши 18 мъжът ми каза: "Птиченцето отлита". Аз плаках много, защото  го гледам и не мога да повярвам колко бързо е минало времето и колко всъщност е голям той и как аз се чувствам на 25, но поглеждайки се в неговите очи виждам , че съм на малко повече от 25 Grinning. Не искам да е до мен близо, както може би повечето родители искат, а желая да си намери мястото и да е готов да се оправя в живота. Сигурна съм , че ще се справи и това, че е далеч ще му се отрази много по-добре отколкото ако живее при мама и тати и да си мисли, че е самостоятелен.
Ще видим как ще се чувствам след 10 години, когато настъпи време и дъщеря ми да поеме по пътя си:)

# 80 26 юни 2008, 23:31 ч.
  • Мнения: 804
Мислех да не пиша повече в темата, но трябва да го споделя с майките, чиито деца са все още малки. Не бъдете съдници и счетоводители. Не се травмирайте предварително от "раздялата". Децата може да са далеч от нас, но най-важното е тяхното усещане за безусловна Любов и подкрепа. Тогава и раздялата не тежи, тогава и връзката не се губи.
Имах най-палавите, безотговорни, свободни и обичани деца не света. Всичко за което се сетите (лошо и лудо) са го правили. Ски, пещери, любови, лутания, кратки връзки, екстремен туризъм, трева, (дано да е само това)... Имало е нощи в които съм се надявала само на Бог и на съдбата... Пирогов ни беше като втори дом. Пуших марихуана (със син и компания) на стари години, ходех на пръсти заради нощни гостенки и гости (м.р.)... Това е живота... Ние създаваме децата и си въобразяваме, че те могат да бъдат това, което ние си мислим, че сме били. Не  е истина!
Ако някой преди година, ми беше казал, че моето лудо момче ще се превърне в нежен и отговорен баща и съпруг, който се скъсва от работа за да живеят любимата му жена и дъщеря добре, щях да го изпратя на лечение...
В заключение - много е рано да мислите за раздялата, но все пак оставете децата си свободни, тогава и тяхната привързаност към вас е най-силна, защото е продиктувана от любов и емоция, а не от задължение.

# 81 26 юни 2008, 23:58 ч.
  • Oslo
  • Мнения: 659
Мисля, че тогава ще съм много щастива..... да видя, че сме възпитали мъже способни да се справят сами и с достойнство в живота, взели в ръце съдбите си.... но и съм доволна, че това е доста далечна перспектива засега:mrgreen:

# 82 27 юни 2008, 09:19 ч.
  • Мнения: 419
babche , комплименти  Hug
Пълниш ми душата   bouquet

# 83 27 юни 2008, 09:36 ч.
  • Мнения: 2 803
Цитат на: babche в чт, 26 юни 2008, 23:31

В заключение - много е рано да мислите за раздялата, но все пак оставете децата си свободни, тогава и тяхната привързаност към вас е най-силна, защото е продиктувана от любов и емоция, а не от задължение.

Много ми хареса.  bouquet

# 84 27 юни 2008, 10:01 ч.
  • Мнения: 721
Babche, ако ме просълзиш още един път ще ти се разсърдя...

Иначе те целувам, просто много ме кефиш!  Wink bouquet

# 85 27 юни 2008, 10:14 ч.
  • Мнения: 45
Да ви поизстудя малко емоцията.  Flutter Не че не ми харесва написаното от babche , напротив, страхотно е!  Peace Но е написано след събитията, така да се каже.  Wink Когато има вече резултата, тоест от позицията на успяла с нейните методи. Не може обаче всеки да е сигурен, че ако се държи по същият или подобен начин, също ще успее, а няма да стане по-зле.  Sad Проблема във възпитанието и съжителството с подрастващи "луди глави" е в това, че всички са различни по своему, а и родителите им. Всеки носи своя багаж, живее обграден от обстоятелства, които играят немаловажна роля и не само "къщата" решава. Аз съм във фазата на пушене на марихуана и ходене по пръсти.  Crazy Не го правя обаче, защото моите принципи са други, което далеч не означава, че по-малко обичам и разбирам децата си.  Heart Eyes

# 86 27 юни 2008, 11:48 ч.
  • Мнения: 84
Аз съм от децата, напуснали дома на 18. Братя и сестри нямам. Много години по-късно си дадох сметка какво е струвало на родителите ми не само да не ме спрат, а и да ме подкрепят в решението ми да замина на другия край на света.
Знам каква жертва са направили и че са пренебрегнали естествения родителски егоизъм в името на моята самостоятелност. Разбирам колко мъка, страхове и притеснетия са преживели.
Убедена съм, че това е било най-доброто и за мен и за тях и нямам думи да опиша благодарността и уважението си към силата им.
Дай Боже и аз да имам тази сила, когато моят син стане на 18.

И между другото - след първата година-две без мен си намериха нов начин на живот - пътуваха, ходеха насам-натам, имаха си някакви нови интереси. До степен, че 6 години по-късно като се върнах бях станала някак си "излишна" (не в лошия смисъл). Бяхме се превърнали в отделни семейства, което пък спомогна много винаги да сме в перфектни отношения.

# 87 27 юни 2008, 13:03 ч.
  • Мнения: 419
Цитат на: Dona Bonbona в пт, 27 юни 2008, 10:14
Да ви поизстудя малко емоцията.  Flutter Не че не ми харесва написаното от babche , напротив, страхотно е!  Peace Но е написано след събитията, така да се каже.  Wink Когато има вече резултата, тоест от позицията на успяла с нейните методи.
Аз пък ще я подгрея  Flutter.
Такова мислене се формира преди, а не след събитията  Heart Eyes

# 88 27 юни 2008, 16:56 ч.
  • Мнения: 721
Цитат на: Танцуваща с вълци в пт, 27 юни 2008, 13:03
Цитат на: Dona Bonbona в пт, 27 юни 2008, 10:14
Да ви поизстудя малко емоцията.  Flutter Не че не ми харесва написаното от babche , напротив, страхотно е!  Peace Но е написано след събитията, така да се каже.  Wink Когато има вече резултата, тоест от позицията на успяла с нейните методи.
Аз пък ще я подгрея  Flutter.
Такова мислене се формира преди, а не след събитията  Heart Eyes
Peace Абсолютно съм съгласна с теб. Ако въртиш в главата си само кофти сценарии как ще си щастлив, как ще си спокоен??? Родителите ми цял живот са ми повтаряли да се пазя, да внимавам и така неусетно изградих страх към какво ли не, защото еди какво си може да се случи. Много време ми отне да се променя и да изтрия този насаден страх...просто ми бяха вкарали лош сценарий за нещата преди те да са се случили. Не издържах - отделих се....Само баба ми ме подкрепи и ми каза, че щом аз съм щастлива, значи и тя е, а майка ми полудя......но свикна! Точно поради тази причина ще гледам детето ми да е щастливо като много добре съм наясно, че ще има трудности, но не искам да драматизирам нито когато нещата ще се случат, нито преди това. Не желая да пренеса страховете и тревогите си върху детето си, те са си мои...то има собствен живот и ще гледам да го възпитам да е силно, да не се страхува и да може да взема решения. оффф, улях се...сори Wink

# 89 27 юни 2008, 23:59 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: Танцуваща с вълци в пт, 27 юни 2008, 13:03
Цитат на: Dona Bonbona в пт, 27 юни 2008, 10:14
Да ви поизстудя малко емоцията.  Flutter Не че не ми харесва написаното от babche , напротив, страхотно е!  Peace Но е написано след събитията, така да се каже.  Wink Когато има вече резултата, тоест от позицията на успяла с нейните методи.
Аз пък ще я подгрея  Flutter.
Такова мислене се формира преди, а не след събитията  Heart Eyes

 Naughty Аз не исках точно това да кажа, но подхващам твойта версия. И мисля, че такова мислене не се сформира нито преди, нито след, ев. може по време, тогава, когато самите родители търсят и се лутат за най-подходящият метод.  Wink Но или си типа, който "пуши марихуана с децата си, и върви на пръсти из къщата" или не си. Ако го правиш, само защото при някой това е проработило, и описанието много те е развълнувало поемаш поне два риска. Единият е да си страхотно неавтентичен родител, което - повярвай - от пубери се усеща веднага  Stop, другият е, точно при твоите деца, точно тези методи да се окажат "автогол". За съжаление обаче, често това се разбира "след това", т.е. тогава, когато не рядко вече е късно.  Sad

Така че, пак повтарям, казното от babche е супер, но не е рецептата за всички. Има подрастващи за които няма по-неприятно и срамно нещо от родители=приятели, за други точно това е, което им трябва. Има такива, които сравнително бързо разбират до къде и по-нататък не, има други, които все са с единият крак "зад границата" и родителят не може да им насмогне в лудориите  Twisted Evil, даже и да иска. Всички са различни, няма рецепта, общовалидна. Даже и много вълнуващо звучаща да е, тя е проработила при Х, при У може да е точно с обратният ефект. Вярвам, че всяка от вас с поне две деца, пък било и то още малки, би го потвърдила. Но едно общо нещо има: всичко, каквото и да предприемаме, трябва да е от и с любов. Да можем да стоим зад това, което казваме и вършим. Тогава, и след най-тежката фаза, настъпва мир и спокойствие.   bouquet

# 90 1 юли 2008, 17:32 ч.
Няма рецепта за щастие. За всекиго е различно. Децата? Преди да стана родител имах поне 10 теории за възпитание и отглеждане и нито едно дете. Сега имам деца, но всички теории отидоха по дяволите. Знам само, че децата са тревожно щастие. Или щастлива тревога- ние избираме.

# 91 11 окт. 2008, 02:13 ч.
  • Мнения: 13
Точно тази вечер се скарах ужасно с баща ми и сега осъзнавам, че той може би страда от опитите ми да бъда самостоятелна. От 6 години не живеем заедно. След като завърших университета, продължих да си живея сама с приятеля ми на кварира само двамата и вече усещам постоянното негодуване на баща  ми, че не се възползвам от бащиното имане, а живея на квартира.
Доста се поскарахме, защото аз си мислех, че не оценява способностите ми да се оправям сама и стремежа ми да не съм им в тежест на стари години. Моето мнение е, че детето не трябва цял живот да е на гърба на родителите си и да разчита те да му помагат във всичко и че трябва да се опитва само да си съгради дом. В България имаме навика или поне го имахме в една къща да се свират и млади и стари, а аз все си мисля, че не е много редно това. Не знам аз ли греша...?
Та според баща ми пък, той не бил градил къща, която да е почти празна (сестра ми живее при тях), а аз да живея по квартири. Аз пък се чувствам добре като съм самостоятелна и си живея с приятеля ми....
Не знам момичета много ми е криво. Плаках и аз не знам защо. Поразвикахме си се един на друг и си казахме остри думи, а сега когато прочетох темата си дадох сметка, че не съм права. Дадох си сметка, че сигурно им  е много мъчно, че се виждаме 1-2 пъти седмично и че аз не живея с тях. Не знам какво да правя и как да реша проблема. Все още нямам деца и ми е трйудно да си представя какво изпитва един родител в такъв момент.

# 92 11 окт. 2008, 02:30 ч.
  • Мнения: X
bioncheria,според мен няма родител,който да понесе лесно изнасянето на детето от дома, независимо от причината.Когато моя син се изнесе да живее сам,три дни ревах...но той не разбра.
Но родителите са за това,да разбират и помагат...И твоят баща ще омекне...може би му трябва повече време...
Всички искаме децата ни да са все малки и около нас...но няма как да стане.

# 93 11 окт. 2008, 08:53 ч.
  • Мнения: 127
Преди години големия ми син отиде да учи в Банско,не се беше делил от нас.Малеее,ревях кат магарица GrinningСега е студент в Пловдив,ама хич не съм ревала.Говорим по телефона,пристигна ли ,тръгна ли ,яде ли......Липсва ми,но чак да изпадам в състояния,че да ми е криво.Малкия е в 12 клас,отдавна говори,че няма да стои изобщо в нашия град .Подготвена съм психически,че и той ще отлети.
Радвам се за тях,няма какво да правят при мен.Трябва да учат и да станат самостоятелни мъже,а ние ще работим с бащата и ще им помагаме.

# 94 13 ноем. 2008, 16:35 ч.
  • Мнения: 44
Синът ми замина в чужбина и от 3 месеца сме без него. Добре, че има скайп иначе не смея да мисля как щях да преживея раздялата ако си комуникирахме само по телефон или с писма както едно време. Преживях  много тежко това откъсване от дома. Той е щастлив, но имам една празнота, която нямам идея как ще се запълни. сега живея като броя дните до прибирането му.

# 95 14 ноем. 2008, 09:16 ч.
  • София
  • Мнения: 1 274
 trevichko, отвърждаваш страховете ми!  Cry В нашето семейство тази "ситуация" предстои, ако е рекъл Господ! Мисля си, че ще има трус у дома, като (ако) замине детето. Сигурно има и значение, че е едно дете.
Сподели, моля те, как се е справило детето - предполагам, че и на него му е за 1-ви път без мама и тати да са наоколо!

# 96 14 ноем. 2008, 14:38 ч.
  • Мнения: 2 885
Бабилия, много ми бе приятно докато четях твоите постове. Радвам се, че моите родители са като Вас.
Макар да имам син на 3 и неродено бебе, знам, че няма да се тръшкам когато станат на 18.
Когато аз бях на 18, нашите ми спряха джобните. Макар все още не бях излязла от дома, това ми беше урок за цял живот.
Показаха ми пътя, помогнаха ми със съвети, за да се превърна в това, което съм сега. Със сестра ми постъпиха по същият начин.
Сега се радват на две щастливо омъжени самостоятелни дъщери, с кариера и внуци.
Много сме си близки, чуваме се често, виждаме се по рядко /аз живея на 500 км, а сестра ми е в чужбина/.
Всички деца растат и се превръщат в самостоятелни индивиди. Обещанията за гледане са си чист вид "вързване" за полата на мама цял живот. Ау, не искам това да се случва с нас като родители.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата