Мисля, че редукцията е съвсем разумна, оправдана и морална.
Амииии, зависи.
Най-силният довод на лекарите, които ми предлагаха редукция /няколко независими специалиста/, беше 70% вероятност едната ми дъщеря да е увредена. Съчетано с риска за моя живот.
Само дето за една майка /в каквато ситуация бях/, загубила първото си детенце при раждане само няколко месеца по-рано и неистово желаеща бебе, редукцията не беше нито разумна, нито оправдана, нито морална. Още повече от сегашната ми гледна точка, когато отглеждам 2 здрави и красиви деца /попаднахме в 30-те % шанс/.
Не си представям вариант как бих живяла ако бях приела да родя само едната си дъщеря и как бих понесла цял живот да се питам каква би била другата и дали не е трябвало тя да е "печелившата".
Но пък при мен залогът беше, че или и 3-те ще си отидем, или и 3-те ще оцелеем, или аз и едната ми дъщеря ще сме добре, а другата ще е с проблеми, но жива и с нас. Т.е. в 2 от 3 ситуации имахме шанс без редукция...
И понеже стана въпрос дали ние /хората/ сме готови на всичко за рожба - да. Когато имаш свои деца, е адски трудно да разбереш какво е да нямаш. Защото след загубата на сина ни, имаше вероятност изобщо да не мога да забременея и болката от това /да знаеш, че няма да си родител/ е най-силната на света...
Относно редукцията в определени случаи обаче съм твърдо За и не бих съдила никой, който е направил подобен избор...