Какво мислите за редукцията на ембриони?

Говорим точно за едно и също - след първия си постинг, където нещата звучаха малко по-тенденциозно, за което съжалих, уточних точно същото, което си писала - че има хипотези и вероятности и са нужни много повече изследвания. Факт е обаче, че има реални причини за замисляне и не виждам защо да не се говори за това.
Също си мисля, че когато човек няма избор, знае какви рискове поема и ги приема като неизбежни - направил е каквото е било човешки възможно, останалото не е в негови ръце. Неговоренето по тези въпроси не променя нито рисковете, нито родителските страхове. А говоренето и съзнанието за рисковете не променя факта, че човек пак би ги поел, въпреки всичко.
Не смятам, че размисли по тези въпроси са неетични и са запазена марка само за хората, които се сблъскват с този проблем. Проблемът със стерилитета, лечението му и последиците от него е на цялото общество, а не само на специфичната група `проблемно забременяване`, макар те да са най-пряко засегнати. Не виждам защо се появява този напън обществото да бъде изолирано от темата заради различните му гледни точки Иначе доста често се говори, че обществото не обръща достатъчно внимание на проблемите на хората, борещи се със стерилитет - а когато започне широко обсъждане на тема, която предизвиква интерес, се започва с призиви обсъждането да се ограничи отново само до тясната група, което определено лишава от разнообразие в мненията и поглед от различни ъгли.  
Не разбирам и защо всяко дръзване да се разсъждава по тези теми се приема като критика, нетолерантност, неприязън или нечувствителност към хората с проблеми със зачеването и непременно плод на лоша умисъл. В дебати като тези има възможност да се представят именно различните гледни точки - за мен е ужасно интересно да виждам гледната точка на хората, които са навътре в темата и ми се струва, че и за вас е полезно да може да се видят нещата и отстрани, така както ги виждат хората, които не се занимават специфично с темата. А от всяко мнение, дори от хипер отрицателните, може да се извлече полза, защото човек най-малкото става наясно какви нагласи има и в каква посока може да се работи за промяна на тези мнения.
Затова - не местете темата там, където ще си чувате само това, което е приутно и удобно и няе съществуват рискове да бъдат наранени чувствата на никого...

Дано никога не ми се налага да правя подобен избор.
За това нямам мнение.

Защото някои от мненията нараняват, осбено, когато човек е на предела на емоциите си и все още се бори. И е нормална и сходна реакцията по темата на всички, които са се сблъсквали с проблемното забременяване.

Мога само да кажа, че определено нямам за цел засягането на нечии чувства, нито ми е приятно, че може да се приеме така Явно просто темата е такава - много важна и много болна...

Нямам конкретно предвид теб.

За мен темата е много специална, да кажем. Предстои ми да се сблъскам с първия си опит ин-витро. От години искаме бебе, имаме няколко неуспешни инсеминации и една спонтанна бременност звършила с мисед. Наистина не знам какво бих решила в такава ситуация.  Искам дете с цялата си същност и съм готова да мина през всичко необходимо. Но не бих пренебрегнала съвета на лекаря си.
В момента не мога да кажа как аз бих постъпила и ми е много чудно хора, в страни от тази тежка и болезнена тема как дават мнение. Опитайте се поне за миг да се поставите на мястото на хора, които желаят неистово дете, и не могат да го имат. Опитайте се да почувствате част от тази болка и после пак ще си говорим...

Много е лесно да се разсъждава по принцип, нали?

Хедра, питам те директно- ако твоето дете, което е плод на любовта със съпруга ти, а не на напредъка на АР технологиите се окаже, че не може спонтанно да зачене- ще го спреш да прави АРТ, или ако изобщо се стигне до там и се наложи редукция, която би благоприятствала нормалното износване на ценния плод който носи- пак ще го спреш 

можеш просто да попиташ дали ако детето й се разболее, ще го заведе на лекар и ще му купи предписаните лекарства и ще се съгласи с назначените медицински изследвания и процедури.

същото е...

Да, може би да е така но аз като него време си правих ин-витро и попитах за това какъв е %, Щерев ми каза много ниска цифра
А за това, че "не става",ами така е, но нямах предвид само при ин-витрото, а изобщо

п.п.Тук мисля темата се измести в "за" и "против" ин-витрото -а не беше в това въпроса
Естествено, че целта оправдава средствата когато една жена иска да стане майка и едва ли някой има право да я упреква за това Независимо какви методи, начини и способи ще предприеме

Не ми харесва формулировката - не смятам, че децата, резултат от АРТ-технологиите не са плод на любовта и желанието на двама души, нито ми допада, че ми се вменява подобно мнение. Технологията подпомага - не изключва любовта
На въпроса - не, не бих спряла детето си да прибегне до АРТ - но ще се притеснявам. Вероятно още по-дълбоко и за още повече неща, отколкото сега, защото дотогава и повече неща ще са ясни за рисковете и ще мисля с грижа и опасения не само за детето си, но и за внучето си. Разликата не е нито в любовта, нито в грижата, а само в страховете. Тук изобщо не ставаше въпрос За или Против технологиите и АРТ - а просто за рисковете от едно или друго, доколкото аз разбрах.
Да твърдим, че такива няма, е абсолютно безсмислено. Просто когато човек няма избор, ги приема. Това е всичко.
Реалистичен пример - мислила съм какво бих направила, ако се окаже, че съм бременна с близнаци. Бременностите ми не са проблемни по принцип, но и двата пъти съм била с контракции и разкритие още от 5-тия месец и бебетата ми са родени с ниско тегло( 2850 и 2880), като и двата пъти ражданията са започвали около 37 седмица. Т.е. при една бременност с близнаци няма никаква гаранция, че бих могла да износя и да родя две здрави деца - шансовете за това предвид историята ми са доста малки. Ако въз основа на тази история ми бъде препоръчана редукция - няма да се съглася, не бих могла, макар че от медицинска гледна точка би изглеждало оправдано и разумно. Ще правя всичко, което зависи от мен, ще лежа на гръб и в болница ако трябва целите 9 месеца, ще ям като за трима, за да осигуря по-добро тегло и ще се надявам на добър изход. И ще си поема последствията, ако решението ми не е било правилното в ситуацията.
Просто никога няма да приема, че редукцията е чисто техническа процедура и е лишена от дилема за родителите и от емоционално бреме, нито пък че тя е един вид отговорност на лекаря, не на родителите. Или простичко казано - редукция не е медицински наложителна (наложителна би могла да стане на много по-късен етап от бременността, ако се види, че тялото на майката не се справя, само че тогава никой вече няма да я направи). Редукцията е избор, който се прави по определени съображения, без да е задължителен във всеки един случай.
Бтв - предполагам, че преди редукцията също се подписва информирано съгласие? Т.е. - човек може както да приеме, така и да не приеме такава стъпка - и правото му на отказ е гарантирано.
Например - кражба на чуждо бебе? Целта оправдава средствата и жената има на кого да стане майка.

Хедра,изопъчаваш нещата 

Не, смешно ми стана просто - както ми е смешна и фразата, че всяка жена е най-добрата майка и знае какво е най-доброто за нейното бебе.

Хедра , ти осъзнаваш ли , че обиждаш реални жени с истински деца ?
каква е твоята специалност , та и в ин-витрото си много компетентна ?

Не, не всяка майка е най-добрата за детето си,но това ти много добре го знаеш 

Цитат, моля - кого обидих и с какво?
Трябва ли да имам специалност, за да разсъждавам върху морални дилеми? Не съм майка може би и не знам какво е да имаш дете, да те боли за дете, да изгубиш дете? Каква специалност се завършва за това?
Да си на различно мнение, което отстояваш според собствените си разбирания, не е обида за хората с противоположното мнение