Къде сгрешихме...

Напоследък покрай ежедневието на моите деца и начина на живот на доста хора, които познавам се замислих наистина какво биха могли да правят в тази "бясна" възраст децата. При децата на село е ясно - работата там няма свършване и много ги юркат. Но за градските деца възможностите са малко. Все пак, много деца имат занимания, които изискват много работа и старание - изкуства, спорт, наука, а явяването на състезания или конкурси ги учи на самодисциплина и им прояснява някои неща в главите. Това им подхранва егото, амбицията и като че ли ги отклонява до известна степен от неприятните ефекти на пубертета.
 Също така познавам родители, чиято работа позволява да привлекат децата си за помощници срещу заплащане. Например, децата на наши познати в ІТ бизнеса работят почасово като начинаещи програмисти или нещо друго, защото имат и интереси и познания в тази облас. Имам и познати-счетоводители, чиито деца учат в икономическите гимназии и също работят. Може и да се търсят начини за почасова работа при познати или приятели.
Вярно, КТ има изисквания, но на 16 години младежите имат право да работят, стига да искат. Накратко, който иска ще проучи и намери удачен вариант. Но колко родители го правят?

и мен доста ме е страх, да видим

Подкрепям  от позицията майка на 12-годишна луда фурия  .

съгласна
и ще подкрепя едон нещо - Ваче много добре го е казала - проблема е в нарушения израз на гнева...който говори или за крайна разяреност или за възможни по-дълбоки конфликти
има и нещо друго обаче - родители сме, но сме хора
всеки със своята сетивност
не всеки има дарба да види дали делата му дават добри резултати или не
нещо, което за дадено дете е добро - абсолютно същото за друго дете може да е чиста отрова....
в този смисъл рецепти за правилно гледане на деца няма
нито любовта сама по себе си е достатъчно"а нито доброто възпитание
"пътя към ада е постлан с добри намерения" и още повече любов бихп добавила аз
а доброто възпитание не гарантира добър човек....
нямам идея защо нещата са стигнали до тук, но определено все пак нещо е сбъркано, дано е временно и контрола се върне между двете

Такива неща се случват и ще продължават да се случват. Зависи от майката как е реагирала след това. Дали си е замълчала, платила интернета, или пък е показала кой решава в къщата.

Но пък, ако девойката е имала онлайн среща с някой възлюбен, естествено че ще избеснее като няма нет.

От друга страна, това ми звучи малко на глезотия...днес ще е интернета, утре защо мама не ми е наготвила и изпрала всички дрехи, друг път защо мама не ми дава по 300 лева на ден и т.н.

Според мен, от нас си зависи, какво предаваме на децата си. Връзката, дори и позагубена, много лесно може да се възстанови..особено ако е свързана с финансовите дажби на детето.

Липса на уважение и респект към майката!

Сигурно аз не съм на кеф, но тази тема ми се струва, че е за Клюкарника.
Поне по начина по който върви от прочетеното на първа страница.

Здравейте мами от този форум,
Незнам дали ще попадна тук на компютърен специалист, но бих искала да попитам дали има програма, която да забранява отварянето на определени страници в Интернет (например покер страници)?

Точно за покер, не знам, но съм чувала, че при филтриращите програми родителят може да настрои програмата да блокира определени сайтове или ключови думи. Ето някои примерни програми:
http://www.softforyou.com/
http://www.netnanny.com/

Мисля,че на децата им трябват занимания в тази възраст.Аз на тази възраст бях толкова заета,че нямах време да се скарам с нашите.Моят син е на 13год. и добре му уплътняваме времето.Даже ходи да работи с баща си когато има подходяща работа,защото и ние имахме изцепки в тоя смисъл.Компютъра не е подходящо занимание за децата точно в тази възраст,не можем да го избегнем,но трябва да се постараем да бъде в разумни граници.

Мами, мами на малки дечица  , просто идея нямате за какво говорите. Забравете вашият пубертет, днес живота и факторите, сформиращи една личност, са коренно различни. Заредете се просто със стоманени нерви и се молете, колкото е възможно, фазата да е по-кратка и по-лека. 

Буквално от единият ден за другият малките ви ангелчета ще станат дяволи. "Комуникация"  такова нещо в тази възраст с родителите е изключено. Изведнъж групата, компанията, приятелите са тези, които знаят и имат право. Те са тези, които определят нормата. Всичко, което родителят казва и прави е в най-добрият случай "само" досадно, в много направо дразнещо. В главите им е хаос, хормонално предизвикан, такива са и мислите и действията им. Забравят, стават разсеяни, непокорни, предизвикателни. Майка, която е минала през този период и ми каже, че не е имала момент в който е "мразела" собственото си дете и се е срамувала от държанието му, лъже!  И, не родител, който е успял да предотварти тази фаза, с цената на желязна дисциплина, наказания и страх е за възхищение. Напротив, този родител просто си го е направил по-лесно, за сметка на израстването и ориентацията на детето си.

Ако разрешите един съвет: Бъдете вие, оставете децата си да са те! С всичките плюсове и минуси. Когато сте ядосани, разстроени, обидени кажете си! Казвайте обаче и извинявай, когато сте реагирали неправилно. Не ходете по децата си като падари и не ги корете непрекъснато. В много моменти те не искат да са такива, но хормона диктува поведението. Не се опитвайте да сте им приятели, не е куул, както е писал някой, а си е направо засрамващо ги. Поставете малко, но ясни граници и най-важното такива, които са поносими за вас, но и за децата ви. И изпълними. Гледайте на всичко, като на естествен път към това да станат възрастни и не се срамувайте, че някой ще ви обвини в липса на дадено възпитание. И се крепете от това, че тази фаза отминава, рано или късно. Не знам колко пагубни са грешките първите 7 години, но направите ли сериозни грешки в тази възраст, ще носите последствията им завинаги.

Абсолютно подкрепям! Не ми се е случвало такова нещо.  Децата ми ми треперят точно толкова, колкото и аз  на тях. За уважението възраст няма.

Ако можехме да обвиним възрастта, щото това е най- лесно, нали, не бих могла да разбера защо децата, които познавам и които следва да са в критичен период, далеч не се държат по толкова безумен начин.
Приказки от типа на "Ще видите вие, като" /проходи, стане на две години, тръгне на ДГ, тръгне на училище и т.н./ съм чувала много от хора, които винаги търсят външни причини за проблемите си, само дето съм ги стигала тези периоди и не съм "виждала" баш това, с което са ни заплашвали. 
Така е, както казва и monda, "За уважението възраст няма.", както няма възраст за доброто възпитание въобще.

  Просто ще те успокоя, че фазите, които си изброила нямат нищо общо с това, което се случва в пубертета.  Дали едно дете прохожда, е на 2 години, тръгва на детска градина или училище, не е свързано с хормонални промени. В тези възрасти детето се възпитава, кое с повече успех, кое с по-малък, но все пак основно правило е, че то все още се подчинява. Родителят за него е ориентир, този който определя кое е позволено и кое не.

Точно това изчезва в пубертета! Това няма нищо общо с уважение. Тогава детето не иска да се подчинява, търси други ориентири, целта му е да прекрачи границите (и то не тези на 2 годишното  ) за да усети как е зад тях! В тази вързаст бих казала детето вече "не" се възпитава, а се съпътства. Ако досега тази работа не е свършена, сега е невъзможна. Проблема е, че тези които прекрасно са възпитавани преди това, се държар по същият начин. Разбира се всяко дете е индивид и при всяко нещата малко или повече се различават. Едни са така да се каже по-леки, други са "малки"-големи бунтовници! Понякога се веселя на родители, които се осланят само на това, което виждат и усещат у дома, без да са наясно какво се случва в тяхно отсъствие.  И обратното, има пубертиращи, които са в къщи непоносими, затова пък навън все още не прекрачват всякакви граници. Така или иначе, някъде, някак си всяко дете трябва да мине от дете към възрастен и това е свързано с проблематично държание.

Но не е ли така, че голямата част хипита и демонстранти на 60 и 70-те днес са министри, лекари и т.н. все уважавани хора?