Публикувана: 2 юли 2008, 12:15 ч.
Последно мнение: 5 юли 2008, 10:37 ч.

Най-тъжният завършек

34 710
180
1

Отговори

1
...
5
6
7
...
13
Всички

# 75 2 юли 2008, 15:42 ч.

София
Мнения: 7 201

Сещам се още за "Евелин" и "Мъртвите" от "Дъблинчани" на Джойс.
Тъжни без да има буквална и разтърсваща драма.

# 76 2 юли 2008, 15:51 ч.

Мнения: 70

Chanel, точно така си бяха имената - Аурелиано или Хосе Аркадио Буендия. Тя ми е първа в класацията, дори родословно дърво правих при третия прочит, защото ги обърквах Simple Smile

На второ място класирам "Любов по време на холера".
Благодаря за подкрепата за "Повест за Зоя и Шура" bouquet

Вкусове всякакви, на някой може и смешно да звучи Simple Smile

Иначе сред последните ми "открития" е Халед Хосейни. И на двете му книги - "Ловецът на хвърчила" и "Хиляди сияйни слънца" - бях в някакво средно състояние между сълзи, потрес и ужас. Много тежки, но много съдържателни...

# 77 2 юли 2008, 15:54 ч.

Мнения: 11

"Дървото на Юда" има тъжен край.Спомням си, че когато я прочетох за първи път се почуствах и тъжна, и разгневена и объркана.

# 78 2 юли 2008, 15:54 ч.

София
Мнения: 7 201

Цитат на: fermina_dassa в ср, 02 юли 2008, 15:51

.....дори родословно дърво правих.......

Какво съвпадение, и аз!
Ама бях някъде на 17-18, имала съм време явно Mr. Green

# 79 2 юли 2008, 15:55 ч.

София
Мнения: 3 432

"Живот назаем" Ремарк.
Как можах да не се сетя веднага. Любима моя книга, която не спира да ме вълнува толкова години вече. Самата героиня е много любим мой персонаж, в който често виждам себе си.

Понеже споменахте "Малкия принц", мога да кажа, че също не е от настолните ми книги с едно малко изключение, един пасаж, който много обичам, по сантиментални причини:
"Хубави сте, но сте празни - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван.Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза......"

Иначе "Алиса", "Мечо Пух", "Малкия принц" и прочие аз не харесвам.

"Еглетиерови" също ми е любима книга, но краят не ме натъжава.

Авторите, които намирам за гениални, но много тежки са Андерсен и Достоевски.
Не знам защо, но за мен си приличат.

# 80 2 юли 2008, 16:05 ч.

София
Мнения: 2 430

"На изток от рая" Стайнбег
"Архипелаг Гулаг" на Ал.Солженицин

Последна редакция: ср, 02 юли 2008, 16:12 от Madam Stasita

# 81 2 юли 2008, 16:08 ч.

Мнения: 189

Смъртта на Винету и на Оцеола беше сигурно първия стрес в живота ми.
"Клетниците" е много тъжна, и "Парижката Света Богородица" също.
"Птиците умират сами";
разказите на Ги дьо Мопасан са ми тъжни;
"Под палубната тента"-сборник разкази на Джек Лондон също са тъжни, но са ми едни от любимите.

# 82 2 юли 2008, 16:09 ч.

Мнения: 1 032

От дете си спомням стихотворението за мъртвото момиченце от Хирошима на Назъм Хикмет. Още първите думи ме докарват до сълзи. Ето го:
http://www.bukvite.com/poem.php?docid=50191

Разтърсват ме и почти всички български и руски произведения за Втората световна война. Смъртта там винаги е описана толкова реално и брутално. В този ред на мисли слагам и "Време да се живее и време да се мре" на Ремарк.

# 83 2 юли 2008, 16:13 ч.

Мнения: 3 268

Всичко на Ремарк,за мен той е един от най-тъжните автори.И невероятен в същото време.
Най-тъжната приказка ,на която винаги плача е "Малката кибритопродавачка"
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.

# 84 2 юли 2008, 16:22 ч.

Мнения: X

Цитат на: stefani6 в ср, 02 юли 2008, 16:13

Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.

Toчно за неговото "Писмо от една непозната " си мислех, навремето ме докара до смесица от отчаяние, мъка, истерия и гняв докато го прочета до края.

# 85 2 юли 2008, 16:23 ч.

Мнения: 3 268

Цитат на: buttinsky в ср, 02 юли 2008, 16:22

Цитат на: stefani6 в ср, 02 юли 2008, 16:13

Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.

Това ми е любимата негова новела.Колко съм плакала на нея....

# 86 2 юли 2008, 16:34 ч.

София
Мнения: 10 355

Цитат на: Chanel в ср, 02 юли 2008, 15:38

Цитат на: бъръльо-бъръльо в ср, 02 юли 2008, 15:19

А за Ърскин Колдуел какво ще кажете? Такова тягостно настроение създава...

Че аз с него започнах.Не ти ли се стори позната историята,след като си го чела?

Упс, Шанел, изложих се. Така е като влизам по няколко пъти в тема и не помня добре началния пост. Впрочем не държа, че съм изчела всички произведения на Колдуел. Визирах едно негово томче с "Пътуващият проповедник" и още две новели, чиито имена не помня.

# 87 2 юли 2008, 16:35 ч.

Мнения: 48 005

Много неща са ми тъжни, но и до ден днешен не мога да прочета "Майчина сълза" наведнъж
Към края й вече рева с глас, на децата няколко пъти се опитах да я чета на глас- ами не мога Cry

Иначе сте споменали страхотни произведения, някои не са ми познати, а някои не са ми тъжни...например за "Птиците умират сами", "Щогун" и "Отнесени от вихъра"- изобщо не са ми тъжни, камо ли "Ромео и Жулиета".