Най-тъжният завършек

  • 34 654
  • 180
  •   1
Отговори
2 юли 2008, 12:15 ч.
  • Мнения: 2 161
Да разведрим форумската обстановка с нещо тъжно и затрогващо.
Можете ли да опишете на-тъжният финал на разказ или роман?
За мен най-тъжен е разказът на Ърскин Колдуел "Рейчъл".Много бедно момиче се среща с не чак толкова бедно момче.Рейчъл е много красива,много чиста,но толкова бедна,че дори не разрешава на момчето да я изпраща вечер.Срещат се и се разделят до кофите за боклук.И веднъж,на рожденият си ден,момчето получава 5 долара.Въодушевен,той решава да изведе Рейчъл в центъра на града.Малко преди това,през деня,майката на момчето го моли да посипе кофите за боклук с мишеморка,заради плъховете.И вечерта с Рейчъл двамата потеглят за града,на нея й прилошава и влизат в аптека.Рейчъл изгаря от жажда,прилошава й и умира.Аптекарят казва,че е натровена с мишеморка.Рейчъл е вечеряла от кофите за боклук.

# 1 2 юли 2008, 12:21 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Когато Винету умря. Още не мога да го преживея!
Срам ме е да кажа на колко години бях, когато най-после намерих и третия том.  Blush

# 2 2 юли 2008, 12:22 ч.
  • Мнения: 184
О, сещам се на прима виста за "Лолита", "Животът е пред теб", "Идиот". Даже не мога да ги преразкажа, сигурно сюжетът ми се губи, но помня за буцата в гърлото, и че дълго след тях човек не може да почувства нищо.

# 3 2 юли 2008, 12:25 ч.
  • UK
  • Мнения: 3 959
Малката кибритопродавачка.

# 4 2 юли 2008, 12:27 ч.
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Птиците умират сами.
Не само завършекът, почти всичко в книгата.

# 5 2 юли 2008, 12:28 ч.
  • Мнения: 70
"Паула" на Исабел Алиенде - сложно ми е да определя дали финалът беше тъжен или точно обратното - безкрайно щастлив. Защото избавлението от страданията и мъките винаги е сложно за дефиниране и определяне. Не знам дали сте чели книгата, но това е истинската история на дъщерята на Алиенде, която умира след дълги месеци будна кома, причинена от порфирия. Авторката безкрайно детайлно, затрогващо и разтърсващо описва мислите си по време на комата на дъщеря си, както и всички спомени за нейното и собственото си детство, които я връхлитат край болничното легло.  Weary
"Студената планина" - класическа любовна история  Embarassed Гледала съм само филма, книгата не мога да намеря. Но не можах да понеса как след две или три години чакане героинята прекара само една нощ с чакания любим мъж и той умря. Да ви призная, тогава проско се скъсах от плач  Weary
Темата е хубава   bouquet Познанието за чуждото страдание никога не може да те подготви за личното, но ни прави по-човечни.

# 6 2 юли 2008, 12:31 ч.
  • София
  • Мнения: 7 190
Ох, сещам се за "Майката на Монмартр" от романа на Дьоблин "Хамлет или краят на дългата нощ".
Синът беше заминал на война. Бяха се уговорили с майка си след края на войната, да се чакат при църквата Сакре Кьор на Монмартр.
Войната свърши. И майката всеки ден отиваше и чакаше. Отиваше и чакаше. Мина много време. И тя пак отиваше и чакаше.
Финалните думи на разказа:
"Не очаквай продължение, не очаквай продължение. Това е ужасният край".

# 7 2 юли 2008, 12:34 ч.
  • Мнения: 152
"Боже, колко мъка има по тоя свят Боже!"

# 8 2 юли 2008, 12:35 ч.
  • Мнения: 2 070
Цар Плъх ,на Джеймс Клавел.
Много показателно,как средата в която живеем ,убива ,или развива човешкия потенциал.

# 9 2 юли 2008, 12:37 ч.
  • София
  • Мнения: 3 407
Тес от рода д'Ърбървил. Харди.
Още ме вълнува тази жена, спомних си за нея и от темата за кръвосмешението, въпреки, че тя с Алек не беше роднина, мисля.
Още се ядосвам и на Ейнджъл за отчайващото тесногръдие.
И на нея се ядосвам, заради незаслужената всеотдайност към този дояч.
После ще допълвам.
Мисля, че и Мопасан имаше завършеци, които са ме натъжавали и вълнували доста.

# 10 2 юли 2008, 12:38 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Съмърсет Моъм в разказа "Червенокосият" .......

# 11 2 юли 2008, 12:38 ч.
  • Мнения: 2 388
„Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу.
И Том и красивата Ева отидоха на небето.

# 12 2 юли 2008, 12:38 ч.
  • София
  • Мнения: 10 328
Най-съм ревала, когато Марико-сан умря ("Шогун"). В подходяща за реване възраст бях.
А сърцето ми се свива от спомена за разказа "За мишките и хората" на Стайнбек.
Цитат на: Пали в ср, 02 юли 2008, 12:35
Цар Плъх ,на Джеймс Клавел.
Много показателно,как средата в която живеем ,убива ,или развива човешкия потенциал.
Странно, на мен този роман ми действа освежаващо, намирам смисъл в "живота" въпреки всичко. На теб подтискащо ли ти действа, не разбрах?

# 13 2 юли 2008, 12:41 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: Azzy в ср, 02 юли 2008, 12:37
Тес от рода д'Ърбървил. Харди.
Да,как я забравих тази книга.Неграмотната Тес там зададе един въпрос,на който незнам докато свят светува,дали ще се намери отговор:Защо слънцето свети еднакво за лошите и за добрите?
Цитат
Цар Плъх ,на Джеймс Клавел.
На самият край книгата става непоносимо тъжна.

# 14 2 юли 2008, 12:43 ч.
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 225
и на Оловния войник не му е провървяло много...
Андерсен е майстор на тъжните завършеци.

# 15 2 юли 2008, 12:44 ч.
  • Мнения: 2 161
Малката русалка.По-тъжна приказка аз незнам.

# 16 2 юли 2008, 12:45 ч.
  • София
  • Мнения: 7 190
Цитат на: karmacoma в ср, 02 юли 2008, 12:43
и на Оловния войник не му е провървяло много...
Андерсен е майстор на тъжните завършеци.
Абсолютно. Сещам се за "Медният глиган". И имаше един разказ за затворник, който мечтаеше да види слънцето.
Това съвсем не са детски приказки  newsm78

# 17 2 юли 2008, 12:47 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: бъръльо-бъръльо в ср, 02 юли 2008, 12:38
Най-съм ревала, когато Марико-сан умря ("Шогун"). В подходяща за реване възраст бях.
А сърцето ми се свива от спомена за разказа "За мишките и хората" на Стайнбек.
Цитат на: Пали в ср, 02 юли 2008, 12:35
Цар Плъх ,на Джеймс Клавел.
Много показателно,как средата в която живеем ,убива ,или развива човешкия потенциал.
Странно, на мен този роман ми действа освежаващо, намирам смисъл в "живота" въпреки всичко. На теб подтискащо ли ти действа, не разбрах?
това е любимия ми роман.всяка година го препрочитам.
края му е тъжен.

# 18 2 юли 2008, 12:52 ч.
  • Мнения: 502
   Детските приказки с тъжен край ми действат много потискащо.Сещам се за "Майчина сълза"на Ангел Каралийчев,учили сме я в училище.Много от разказите на Чехов завършват тъжно,той си е малко фаталист.Има един разказ-"Спи и се",в който едно девойче работи като бавачка.То е толкова уморено,че едва се удържа да не заспи,а бебето плаче ли ,плаче.И накрая в просъница момичето извършва най-страшното нещо...Много тъжен разказ.

Последна редакция: ср, 02 юли 2008, 13:09 от maraidara

# 19 2 юли 2008, 13:01 ч.
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 836
http://margaritta.dir.bg/praznichen/ohenri.htm

# 20 2 юли 2008, 13:06 ч.
  • Мнения: 4 916
Цитат на: Chanel в ср, 02 юли 2008, 12:15
Да разведрим форумската обстановка с нещо тъжно и затрогващо.
Можете ли да опишете на-тъжният финал на разказ или роман?
...

"Иншаллах" на Ориана Фалачи - гражданската война в Ливан, много тежка книга. Даже не ми се разказва за финала.

# 21 2 юли 2008, 13:11 ч.
  • София
  • Мнения: 708
Много ми е тъжна "Славеят и розата" на Оскар Уайлд, наистина ме избива на рев!

http://www.prikazki.com/t.php?p=105

# 22 2 юли 2008, 13:12 ч.
  • Мнения: 502
  Разказът "На браздата"от Елин Пелин.Като дете винаги плачех,когато умира Сивушка.

Последна редакция: ср, 02 юли 2008, 14:37 от maraidara

# 23 2 юли 2008, 13:13 ч.
  • Мнения: 1 470
Една истинска история,разказана ни от учителката ни по Администрация,за Берлинската стена и времето когато са разделяли роднини,семейства,братя,сестри...Бях гледала документални кадри,как немците скачат от третият и четвъртият етаж,на сграда която попада точно на пътя на стената,и как войниците ги ловят от долу...Но когато са се събирали след години,е имало и по-кофти моменти...Една майка разделена от синът си,след падането на стената...Двамата се срещат на гарата...Майката виждайки своето дете,и внуци,от стреса пада и умира...Дори не е могла да ги прегърне...

В живота има неща които са далеч по-тъжни и страшни от романите...

# 24 2 юли 2008, 13:14 ч.
  • Мнения: 307
"Лолита" и "Птиците умират сами". Първата я преживях два пъти.

# 25 2 юли 2008, 13:14 ч.
  • Мнения: 2 161
Не ме интересуват истинските истории,Червена Шапчице.Моля,придържай се стриктно към темата.

# 26 2 юли 2008, 13:19 ч.
  • Мнения: 502
   И "Малкият принц"завършва тъжно.

# 27 2 юли 2008, 13:20 ч.
  • Мнения: 984
Според мен най-тъжната приказка от Андерсен е "Малката кибритопродавачка". Винаги плача като я чета. Свива ми се сърцето от ужас.

"Майчина сълза" на Ангел Каралийчев е много тъжна приказка. По-чувствителните деца плачат, когато я четат във втори клас.

# 28 2 юли 2008, 13:21 ч.
  • Мнения: 419
На прима виста се сещам за "Дяволската светица" .

# 29 2 юли 2008, 13:22 ч.
  • Мнения: 2 161
Малкият принц е една от най-глупавите книги,които съм чела.Знам,че всички я харесват.Обаче аз не.

# 30 2 юли 2008, 13:27 ч.
  • Мнения: 502
    Но тя е написана от французин,Шанел? Laughing
 Когато Анна Каренина се хвърли под влака ме побиха тръпки,не само тъжно,но някак разтърсващо... Още по-тягостно е чувството при самоубийството на главната героиня от "Идиот"на Достоевски(някой преди мен беше споменал романа).

# 31 2 юли 2008, 13:28 ч.
  • Мнения: 4 841
Много са. Но за да не повтарям повечето от вече изброените, ще допълня "Как се каляваше стоманата" (не ми се смейте  Embarassed ) и една прекрасна сага в три тома на Анри Троая - "Ейглетиерови".

# 32 2 юли 2008, 13:32 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: Chanel в ср, 02 юли 2008, 13:22
Малкият принц е една от най-глупавите книги,които съм чела.Знам,че всички я харесват.Обаче аз не.
аз не я разбирам тая книга ooooh!
и Алиса в страната на чудесата,също newsm78

# 33 2 юли 2008, 13:32 ч.
  • Мнения: 502
Цитат на: BirdsFlu в ср, 02 юли 2008, 13:28
Много са. Но за да не повтарям повечето от вече изброените, ще допълня "Как се каляваше стоманата" (не ми се смейте  Embarassed ) и една прекрасна сага в три тома на Анри Троая - "Ейглетиерови".
 Напротив,никак не е смешно даже.Руските произведения за Великата отечествена война са едни от най-тъжните,които съм чела.Разказът за Павка Морозов,който закрива с гърдите си амбразурата на оръдието.Или героите от "Млада гвардия"-всички са невръстни деца,загинали във войната.

# 34 2 юли 2008, 13:35 ч.
  • Мнения: 2 161
Да,от франзузин е написана Малкият принц,при това симпатяга е бил,горкичкият.Ейглетиерови е много тъжна книга,всяко падение в едно семейство е тъжно.Ейглетиерови е любимата ми книга.Няма по-нещастна жена от Ана Каренина.Но когато не знаеш какво искаш,как да бъдеш щастлив?И все пак Рейчъл е най тъжната героиня,защото на всичкото отгоре умира гладна.

# 35 2 юли 2008, 13:41 ч.
  • Мнения: 184
Ох, и "Балада за Георг Хених". Оня пуст бюфет, който значеше толкова много!

# 36 2 юли 2008, 13:46 ч.
  • Мнения: 134
Изборът на Софи

# 37 2 юли 2008, 13:48 ч.
  • Мнения: 1 212
Цитат на: Пали в ср, 02 юли 2008, 13:32
...аз не я разбирам тая книга ooooh! и Алиса в страната на чудесата,също newsm78

Исках друго да кажа , но видях тук собственото си мнение  Peace
Мисля че проблемът е в това, че когато ми бяха предоставени за прочит ... бях още малка за тях.
Все се каня да ги прочета наново .
Пак ще се включа.

# 38 2 юли 2008, 13:50 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Цитат на: Пали в ср, 02 юли 2008, 13:32
Цитат на: Chanel в ср, 02 юли 2008, 13:22
Малкият принц е една от най-глупавите книги,които съм чела.Знам,че всички я харесват.Обаче аз не.
аз не я разбирам тая книга ooooh!
и Алиса в страната на чудесата,също newsm78

"Малкия принц " е любовна история, за чувстване не толкова разбиране ... макар, че има много мисъл там ... доста хора не я разбират, може би, защото я разглеждат като детска книга, нямам идея защо  newsm78

Ще ми се да ви следя, не се сещам в момента как да се включа адекватно  Rolling Eyes
 

 

# 39 2 юли 2008, 13:52 ч.
  • Мнения: 191
От филмите - най-трогателен е краят на "Леон" с Жан Рено и малката тогава Натали Портман, а за саундтрака да не говорим - голям рев!

# 40 2 юли 2008, 13:53 ч.
  • Мнения: 1 733
Цитат на: прасунчо в ср, 02 юли 2008, 13:01
http://margaritta.dir.bg/praznichen/ohenri.htm


Това щях да кажа и аз.

# 41 2 юли 2008, 13:54 ч.
  • Мнения: 2 161
Зуи,моят проблем не е,че не я разбирам.Не се съмнявай в това.Въпросът е,че не ме трогва разбраното.Аз не мисля,че е детска книгата,не съм елементарна.А и една книга,за да твърдиш,че не я харсваш,значи си я прочел в различни етапи от живота си.Така,че,аз не харесвам Малкият принц.Също така нямам нужда от литературен анализ на книгата.На която и да било книга.

# 42 2 юли 2008, 13:56 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
"Любов по време на холера" на Маркес. Тя цялата книга е доста тъжна и драматична, но краят е съсипващ...

Цитат на: Chanel в ср, 02 юли 2008, 13:54
А и една книга,за да твърдиш,че не я харсваш,значи си я прочел в различни етапи от живота си.Така,че,аз не харесвам Малкият принц.

Аз също опитвах да я чета няколко пъти, но не можах.

# 43 2 юли 2008, 14:00 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Цитат на: Chanel в ср, 02 юли 2008, 13:54


Съвсем не искам да си придавам важности или да правя лит. анализи ... извинявай, ако нещо  Grinning

Щеше ми се и аз да напиша нещо в тая тема  Crazy

# 44 2 юли 2008, 14:00 ч.
  • Мнения: 139
"Историята на говорещото столче"- от един японски писател, не му помня името
Това столче беше само в една къща, то беше живо и много жизнерадостно, чакаше любимото си дете да се върне, за да си играе с него отново, както преди. Но никой не се върна, всички бяха загинали по време на атомната бомбандировка над Хирошима.
Мнооооооооого тъжна книжка Cry

# 45 2 юли 2008, 14:01 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: Зуи в ср, 02 юли 2008, 14:00
Цитат на: Chanel в ср, 02 юли 2008, 13:54


Съвсем не искам да си придавам важности или да правя лит. анализи ... извинявай, ако нещо  Grinning

Щеше ми се и аз да напиша нещо в тая тема  Crazy
Пиши за Зуи. Wink

# 46 2 юли 2008, 14:02 ч.
  • Мнения: 2 161
Една от най-тъжните книги е Жена на Такео Аришима.Чели ли сте я?Като Ана Каренина,но много по-тъжна.Много по-тъжна.

# 47 2 юли 2008, 14:02 ч.
  • Мнения: 502
   Нещо много любимо и тъжно-"Старецът и морето"на Хемингуей.

# 48 2 юли 2008, 14:02 ч.
  • Мнения: 4 841
Цитат на: Н а т и в ср, 02 юли 2008, 13:56
"Любов по време на холера" на Маркес. Тя цялата книга е доста тъжна и драматична, но краят е съсипващ...

За мен пък това е книга на тържеството. Тържеството на любовта, на сбъднатите мечти, на нестихващата страст, и на надеждата, най-вече на надеждата... Та дори и на смъртта. Но в никакъв случай не мога да кажа, че книгата ми е тъжна и драматична. Дълбока - да, но краят поне за мен е пълен с живот. Но ... хора - разни  Hug

# 49 2 юли 2008, 14:03 ч.
  • Мнения: 71
Цитат на: Василиса Умница в ср, 02 юли 2008, 12:21
Когато Винету умря. Още не мога да го преживея!
Срам ме е да кажа на колко години бях, когато най-после намерих и третия том.  Blush

 Peace

Не знам колко пъти препорочетох трилогията, че и повечето книги на Карл Май. Но 3-ти том на Винету, след първия път, го четях само до там, докъдето той беше жив. ( Бях на около 10-15г)

# 50 2 юли 2008, 14:03 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
 за дневниците на Ане Франк се сетих, след историята за столчето

А Зуи ... да, тъжно има и там, че е човек , който все дири себе си

# 51 2 юли 2008, 14:03 ч.
  • Мнения: 2 161
Аз изобщо в Маркес не виждам нищо тъжно.Той умря ли?Защото много искам да се запозная с него.

# 52 2 юли 2008, 14:05 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: Василиса Умница в ср, 02 юли 2008, 12:21
Когато Винету умря. Още не мога да го преживея!
Срам ме е да кажа на колко години бях, когато най-после намерих и третия том.  Blush

 Аз така се натъжих за Оцеола.Но все пак са индианци,трябва да умират.

# 53 2 юли 2008, 14:10 ч.
  • Мнения: 743
Цитат на: maraidara в ср, 02 юли 2008, 14:02
  Нещо много любимо и тъжно-"Старецът и морето"на Хемингуей.

 newsm10

# 54 2 юли 2008, 14:10 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Дневникът на Таня Савичева.
Малката кибритопродавачка.

# 55 2 юли 2008, 14:12 ч.
  • Мнения: 2 478
Най-тъжен ми беше завършека на "Дамата с камелиите" на Ал.Дюма.
Толкова красива и истинска любов умря заедно с героинята от холера.А той дори неразбра веднага.

А относно детските приказки,има много такива с тъжен финал.Фаворити са ми "Малката кибритопродавачка" и "Малката русалка".
Чак си мисля,че доста време бих ги спестила на детето си.

# 56 2 юли 2008, 14:17 ч.
  • Мнения: 502
  "Ромео и Жулиета"може да звучи банално,но си е тъжна история.

# 57 2 юли 2008, 14:18 ч.
  • София
  • Мнения: 1 877
Цитат на: babynova в ср, 02 юли 2008, 13:46
Изборът на Софи


даааа Cry......и 'щастливият принц' на оскар уайлд....

# 58 2 юли 2008, 14:20 ч.
  • София
  • Мнения: 344
Цитат на: Chanel в ср, 02 юли 2008, 12:44
Малката русалка.По-тъжна приказка аз незнам.

Да.
Нищо прочетено след нея не ме натъжава толкова, колкото тази приказка.
Преди време я купих на дъщеря си (в съвсем детски вариант), започнах да й чета и по някое време се запитах как ще й обясня финала...обаче ...това издателство беше направило промени. Русалката си получаваше гласчето и се връщаше заедно с красивите си сестри щастлива при татко морския цар.

# 59 2 юли 2008, 14:20 ч.
  • Мнения: 2 478
Цитат на: maraidara в ср, 02 юли 2008, 14:17
  "Ромео и Жулиета"може да звучи банално,но си е тъжна история.


Не е банално,ужаасно тъжно е.

# 60 2 юли 2008, 14:21 ч.
  • UK
  • Мнения: 3 959
Някой спомена и филми, Мулен Руж също свършва тъжно.

# 61 2 юли 2008, 14:23 ч.
  • Мнения: 2 018
"На браздата".  Още не мога да прежаля Сивушка!  Cry

# 62 2 юли 2008, 14:34 ч.
  • Мнения: 88
Не знам защо на мен финалът на "Отнесени от вихъра" ми оставя горчив вкус в устата- все пак Ред си тръгва....(Може би иначе ще е прекалено захаросано- както се и оказаха тв продълженията)
А иначе и до днес се просълзявам на "Спасова могила" на Елин Пелин.

# 63 2 юли 2008, 14:34 ч.
  • София
  • Мнения: 746
Аз съм за "Легенди за страстта"

# 64 2 юли 2008, 14:50 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: елказелка в ср, 02 юли 2008, 14:34
Аз съм за "Легенди за страстта"
Ще помоля пак,отново,да пишете само за литературни произведения.Нека оставим Туенти Сенчъри Фокс за други теми.

# 65 2 юли 2008, 14:58 ч.
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Това с малката русалка и променения край - просто ме съсипа - това да не е фолклор бре, откъде -накъде ще я променят....
Книгите на които най-много съм плакала са "Златният храм" на Уилям Голдмън и приказката за малката кибритопродавачка. Има и още, щото често ми се случва, но тези са ме покъртили много, както и още една приказка на Андерсен - то май не може и приказка да се нарече - "За нищо не я биваше".

# 66 2 юли 2008, 15:03 ч.
  • Мнения: 502
  Една от любимите ми тъжно-страстни истории-"Осъдени души"на Димитър Димов.Като ученичка съм си мислела,че точно такава фатална и невъзможна любов бих искала да имам.Сега се усмихвам на тези си мисли,много съм била наивна! Laughing

Последна редакция: ср, 02 юли 2008, 15:08 от maraidara

# 67 2 юли 2008, 15:18 ч.
  • Петрич
  • Мнения: 321
"Кралица Марго" на Дюма.

# 68 2 юли 2008, 15:19 ч.
  • София
  • Мнения: 10 328
А за Ърскин Колдуел какво ще кажете? Такова тягостно настроение създава...

# 69 2 юли 2008, 15:22 ч.
  • Мнения: 70
Цитат на: Chanel в ср, 02 юли 2008, 14:03
Аз изобщо в Маркес не виждам нищо тъжно.Той умря ли?Защото много искам да се запозная с него.
Права си, Маркес е всичко друго, но не и тъжен. Въпреки че в неговата "За любовта и други демони" накрая влюбената девойка умира от любовна мъка, докато яде грозде и гледа морето, с обръсната от монахини глава (защото те решиха, че е обсебена от демон, а тя беше просто влюбена).
Иначе Маркес си е жив, даже ще издава нов роман, само че докато стигне до България може и да почине авторът. smile3507
И още една тъжна история, но не се смейте  Embarassed По соцвреме много плачех на истории за убити партизани и ятаци, особено на "Повест за Зоя и Шура", май Любов Космодемянская се казваше авторката.

# 70 2 юли 2008, 15:23 ч.
  • Мнения: 516
Книгата, на която рева всеки път, когато я чета, е " Стършел" на Етел Лилиан Войнич.

# 71 2 юли 2008, 15:29 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Цитат на: бъръльо-бъръльо в ср, 02 юли 2008, 15:19
А за Ърскин Колдуел какво ще кажете? Такова тягостно настроение създава...

Много познато ми звучи, но не се сещам какво е писал

# 72 2 юли 2008, 15:35 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: Дона Флор и нейните двама мъже в ср, 02 юли 2008, 15:23
Книгата, на която рева всеки път, когато я чета, е " Стършел" на Етел Лилиан Войнич.
Флор,в момента правят български субтитри на руската версия на филма.Така че пак ще плачеш.
fermina_dassa ,знаеш ли аз кое харесвам на Маркес най-много?100 години самота.Доколкото си спомням,всеки от мъжете в един род,носеше или името Аурелиано или Хосе Аркадио.Бъркам ли?Отдавна не съм я препрочитала.
А на Зоя Космодемянская,ако някой се изсмее,значи е простак,идиот и кретен:

# 73 2 юли 2008, 15:37 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Даровете на влъхвите на О`Хенри.

Разказът е страхотен и по модерному можем да кажем с неочакван край, но мен винаги ми е тъжно, като го чета.

# 74 2 юли 2008, 15:39 ч.
  • Мнения: 516
Шанел, ще чакам филма с интерес. Понеже споменахте Маркес, препоръчвам тази екранизация.
Извинявам се за офф-а.

# 75 2 юли 2008, 15:42 ч.
  • София
  • Мнения: 7 190
Сещам се още за "Евелин" и "Мъртвите" от "Дъблинчани" на Джойс.
Тъжни без да има буквална и разтърсваща драма.

# 76 2 юли 2008, 15:51 ч.
  • Мнения: 70
Chanel, точно така си бяха имената - Аурелиано или Хосе Аркадио Буендия. Тя ми е първа в класацията, дори родословно дърво правих при третия прочит, защото ги обърквах Simple Smile На второ място класирам "Любов по време на холера".
Благодаря за подкрепата за "Повест за Зоя и Шура"   bouquet Вкусове всякакви, на някой може и смешно да звучи Simple Smile
Иначе сред последните ми "открития" е Халед Хосейни. И на двете му книги - "Ловецът на хвърчила" и "Хиляди сияйни слънца" - бях в някакво средно състояние между сълзи, потрес и ужас. Много тежки, но много съдържателни... 
 

# 77 2 юли 2008, 15:54 ч.
  • Мнения: 11
"Дървото на Юда" има тъжен край.Спомням си, че когато я прочетох за първи път се почуствах и тъжна, и разгневена и объркана.

# 78 2 юли 2008, 15:54 ч.
  • София
  • Мнения: 7 190
Цитат на: fermina_dassa в ср, 02 юли 2008, 15:51
.....дори родословно дърво правих.......

Какво съвпадение, и аз!
Ама бях някъде на 17-18, имала съм време явно  Mr. Green

# 79 2 юли 2008, 15:55 ч.
  • София
  • Мнения: 3 407
"Живот назаем" Ремарк.
Как можах да не се сетя веднага. Любима моя книга, която не спира да ме вълнува толкова години вече. Самата героиня е много любим мой персонаж, в който често виждам себе си.

Понеже споменахте "Малкия принц", мога да кажа, че също не е от настолните ми книги с едно малко изключение, един пасаж, който много обичам, по сантиментални причини:
"Хубави сте, но сте празни - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван.Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза......"

Иначе "Алиса", "Мечо Пух", "Малкия принц" и прочие аз не харесвам.

"Еглетиерови" също ми е любима книга, но краят не ме натъжава.

Авторите, които намирам за гениални, но много тежки са Андерсен и Достоевски.
Не знам защо, но за мен си приличат.

# 80 2 юли 2008, 16:05 ч.
  • София
  • Мнения: 2 430
"На изток от рая"  Стайнбег
"Архипелаг Гулаг" на Ал.Солженицин

Последна редакция: ср, 02 юли 2008, 16:12 от Madam Stasita

# 81 2 юли 2008, 16:08 ч.
  • Мнения: 189
Смъртта на Винету и на Оцеола беше сигурно първия стрес в живота ми.
"Клетниците" е много тъжна, и "Парижката Света Богородица" също.
"Птиците умират сами";
разказите на Ги дьо Мопасан са ми тъжни;
"Под палубната тента"-сборник разкази на Джек Лондон също са тъжни, но са ми едни от любимите.

# 82 2 юли 2008, 16:09 ч.
  • Мнения: 1 032
От дете си спомням стихотворението за мъртвото момиченце от Хирошима на Назъм Хикмет. Още първите думи ме докарват до сълзи. Ето го:
http://www.bukvite.com/poem.php?docid=50191

Разтърсват ме и почти всички български и руски произведения за Втората световна война. Смъртта там винаги е описана толкова реално и брутално. В този ред на мисли слагам и "Време да се живее и време да се мре" на Ремарк.

# 83 2 юли 2008, 16:13 ч.
  • Мнения: 3 268
Всичко на Ремарк,за мен той е един от най-тъжните автори.И невероятен в същото време.
Най-тъжната приказка ,на която винаги плача е "Малката кибритопродавачка"
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.

# 84 2 юли 2008, 16:22 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: stefani6 в ср, 02 юли 2008, 16:13
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
Toчно за неговото "Писмо от една непозната " си мислех, навремето ме докара до смесица от отчаяние, мъка, истерия и гняв докато го прочета до края.

# 85 2 юли 2008, 16:23 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: buttinsky в ср, 02 юли 2008, 16:22
Цитат на: stefani6 в ср, 02 юли 2008, 16:13
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
Toчно за неговото "Писмо от една непозната " си мислех, навремето ме докара до смесица от отчаяние, мъка, истерия и гняв докато го прочета до края.
Това ми е любимата негова новела.Колко съм плакала на нея....

# 86 2 юли 2008, 16:34 ч.
  • София
  • Мнения: 10 328
Цитат на: Chanel в ср, 02 юли 2008, 15:38
Цитат на: бъръльо-бъръльо в ср, 02 юли 2008, 15:19
А за Ърскин Колдуел какво ще кажете? Такова тягостно настроение създава...
Че аз с него започнах.Не ти ли се стори позната историята,след като си го чела?
Упс, Шанел, изложих се. Така е като влизам по няколко пъти в тема и не помня добре началния пост. Впрочем не държа, че съм изчела всички произведения на Колдуел. Визирах едно негово томче с "Пътуващият проповедник" и още две новели, чиито имена не помня.

# 87 2 юли 2008, 16:35 ч.
  • Мнения: 47 982
Много неща са ми тъжни, но и до ден днешен не мога да прочета "Майчина сълза" наведнъж
Към края й вече рева с глас, на децата няколко пъти се опитах да я чета на глас- ами не мога  Cry
Иначе сте споменали страхотни произведения, някои не са ми познати, а някои не са ми тъжни...например за "Птиците умират сами", "Щогун" и "Отнесени от вихъра"- изобщо не са ми тъжни, камо ли "Ромео и Жулиета".

# 88 2 юли 2008, 16:37 ч.
  • DE
  • Мнения: 967
"По жицата" на Йовков. Всъщност всички негови разкази.
Депресираха ме като бях мялка. Елин Пелин също.

# 89 2 юли 2008, 16:42 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Цитат на: mimoza^^ в ср, 02 юли 2008, 16:37
"По жицата" на Йовков. Всъщност всички негови разкази.
Депресираха ме като бях мялка. Елин Пелин също.

Тъкмо щях да ги споменавам - не само завършеците им са тъжни. Пропити са с тъга.
Сега четох "Ако можеха да говорят".

# 90 2 юли 2008, 16:42 ч.
  • София
  • Мнения: 7 190
Като стана дума за Елин Пелин - имаше един ужасно тъжен разказ, но не мога да си спомня как се казваше.
За една учителка, която тръпнеше от радост в очакване на сватбата си, а всъщност родата се оказа кошмарна.
И още един, в която една жена бягаше из селото, пребита от мъжа си, и търсеше помощ, а всички и казаха: Иди си вкъщи, иди си вкъщи.

# 91 2 юли 2008, 16:49 ч.
  • DE
  • Мнения: 967
Цитат на: VG в ср, 02 юли 2008, 16:42
Цитат на: mimoza^^ в ср, 02 юли 2008, 16:37
"По жицата" на Йовков. Всъщност всички негови разкази.
Депресираха ме като бях мялка. Елин Пелин също.

Тъкмо щях да ги споменавам - не само завършеците им са тъжни. Пропити са с тъга.
Сега четох "Ако можеха да говорят".
"Шибил" го помня цял живот - за невъзможната любов м/у Шибил и Рада и тяхната смърт.  Sad

# 92 2 юли 2008, 16:56 ч.
  • Мнения: 880
Цитат на: stefani6 в ср, 02 юли 2008, 16:13
Всичко на Ремарк,за мен той е един от най-тъжните автори.И невероятен в същото време.

Любимият ми."Живот назаем" беше първата негова книга,която прочетох."Трима другари" също е изключителна.
"Нещата от живота" на Пол Гимар е с най-тъжният завършек за мен.

# 93 2 юли 2008, 17:21 ч.
  • Мнения: 2 280
Сега, ако някоя книга ме заинтригува от разказите ви, няма да искам да я чета защото вече ще й знам края....

# 94 2 юли 2008, 17:24 ч.
  • Мнения: 88
Цитат на: red в ср, 02 юли 2008, 16:42
Като стана дума за Елин Пелин - имаше един ужасно тъжен разказ, но не мога да си спомня как се казваше.
За една учителка, която тръпнеше от радост в очакване на сватбата си, а всъщност родата се оказа кошмарна.
И още един, в която една жена бягаше из селото, пребита от мъжа си, и търсеше помощ, а всички и казаха: Иди си вкъщи, иди си вкъщи.
"Сълза Младенова"- учителката
  "Лудата"- пребитата жена
 Обичам разказите на Елин Пелин, макар и доста тъжни....

# 95 2 юли 2008, 17:25 ч.
  • София
  • Мнения: 3 407
Цитат на: stefani6 в ср, 02 юли 2008, 16:23
Цитат на: buttinsky в ср, 02 юли 2008, 16:22
Цитат на: stefani6 в ср, 02 юли 2008, 16:13
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
Toчно за неговото "Писмо от една непозната " си мислех, навремето ме докара до смесица от отчаяние, мъка, истерия и гняв докато го прочета до края.
Това ми е любимата негова новела.Колко съм плакала на нея....
Малко ме е срам да си призная, но само смътно си спомням за тази новела, даже не съм съвсем сигурна дали съм я чела изобщо.
Ставаше дума за едно момиче, влюбено в някакъв известен мъж, бяха прекарали едн нощ заедно, когато той беше пиян, тя роди дете от него и писмото беше описание на тайната и любов към него след толкова години? Това ли е, или бъркам?

# 96 2 юли 2008, 17:49 ч.
  • Мнения: 70
Цитат на: Raliva в ср, 02 юли 2008, 17:21
Сега, ако някоя книга ме заинтригува от разказите ви, няма да искам да я чета защото вече ще й знам края....
Мила, понякога по-важно от крайната точка на пътя е самото пътуване  Simple Smile
Щом си влязла в тази тема, значи няма защо да ти казвам, че книгата не е само финал, всъщност не е само сюжет. Най-силните книги са тези, които "преживяваш" на всяка страница.
Иначе темата е страхотна (май се повтарям, но не мога да се въздържа Simple Smile), поздравления на Шанел и всички пишещи! Страхотни идеи за четива ми дадохте, момичета  newsm51

# 97 2 юли 2008, 17:51 ч.
  • Мнения: 516
Забравих да спомена "Майките" на Теодора Димова. Смятам, че тази книга трябва да се раздава в родилните домове при изписване на родилката и бебето. И майките да се препитват на всеки 6 месеца за съдържанието.

# 98 2 юли 2008, 18:05 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Повечето класики са с тъжен край - Мадам Бовари, Ана Каренина, целият цикъл на Емил Зола. Засега се сещам за тези.
Тези романи се четат в късния пубертет, а тогава момичетата имат склонност към драматизиране на любовните терзания.

# 99 2 юли 2008, 18:18 ч.
  • Мнения: 2 386
Любов по време на холера, Лолита, Коледната песен на Мики  Embarassed и Малката кибритопродавачка.
Не си спомням краят на Малката Пиерета в момента, но много ме натъжаваше тази книга като цяло. Още помня как дъвче четвърт хлебче бавно, за да има и за утре..  Cry

# 100 2 юли 2008, 18:34 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Още един глас за "Зоя и Шура".  Laughing
Смъртта на Жан Валжан трудно приех, мда. Маркес и Андерсен не ме разплакват, те носят една сурова красота и сладка болка (добре, че не станах критик, щях гладна да ходя Mr. Green).
Разказът на Чехов за бавачката е много хубав и много трагичен. А на писмото на малкото чираче до дядо му колко съм плакала...
Като си помисля, най-много са ме разчувствали и разплаквали сюжети, в които са набъркани деца. Нещо да се случи на някое ситно, ей това не мога да понеса. Ние, дъртите, да мрем, но защо дребните! Rolling Eyes
Поради горепосочената причина много ме хваща яд на графомани, които ровят в тази тема. Не знам защо толкова се връзвам. Тук във форума ли, някъде другаде ли изпадна аматьорски разказ. Разказ от името на майката, пък за детето, пък някакъв самолет ги напръскал с отрова и детето умряло. Пфу. Като опитите от лексиконите някога. Страшна драма, тцъ, тцъ.

# 101 2 юли 2008, 18:57 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Дона Флор и нейните двама мъже в ср, 02 юли 2008, 17:51
Забравих да спомена "Майките" на Теодора Димова.

Виждам, че Флор вече ме е изпреварила. Това наистина е една невероятна книга!
 Както и "Емине" пак на Теодора Димова.

# 102 2 юли 2008, 19:07 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
"той обичаше големия брат."  1984 Оруел

# 103 2 юли 2008, 19:37 ч.
  • Мнения: 2 448
На много книги и филми съм ронила сълзи, но най-тъжното за мен си остава приказката за Малката русалка. Може би, защото съм била твърде малка, когато за пръв път съм чела нещо толкова тъжно, но и сега да я прочета пак бих се просълзила.

# 104 2 юли 2008, 19:44 ч.
  • София
  • Мнения: 7 190
Цитат на: Thumbelina в ср, 02 юли 2008, 17:24
Цитат на: red в ср, 02 юли 2008, 16:42
Като стана дума за Елин Пелин - имаше един ужасно тъжен разказ, но не мога да си спомня как се казваше.
За една учителка, която тръпнеше от радост в очакване на сватбата си, а всъщност родата се оказа кошмарна.
И още един, в която една жена бягаше из селото, пребита от мъжа си, и търсеше помощ, а всички и казаха: Иди си вкъщи, иди си вкъщи.
"Сълза Младенова"- учителката
  "Лудата"- пребитата жена
 Обичам разказите на Елин Пелин, макар и доста тъжни....

Мерси!

# 105 2 юли 2008, 19:46 ч.
  • Мнения: 3 034
Йовков много ме натъжава, но и много го обичам. Талев. Андерсен - понякога. Маркес и Амаду - носят ми сладка тъга, не плача, но притихвам.

Последна редакция: чт, 03 юли 2008, 03:49 от simplyaven

# 106 2 юли 2008, 19:50 ч.
  • гр.София
  • Мнения: 380
А според мен "Даровете на влъхвите" не е с тъжен край-трогателен да, но не и тъжен. Защото двамата млади са пожертвали най-ценното си/от материална гледна точка/, за да осигурят на любимия си един на практика ненужен подарък. Но... всъщност те са получили най-важното-съзнанието колко много означават един за друг и колко е силна любовта им. Така че можем благородно да им завидим. Извинявам се за отклонението от темата, но още не мога да се сетя кой за мен е най-тъжният завършек.

# 107 2 юли 2008, 20:00 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
О, да! Бах забравила за този разказ. Сигурно, защото е с възможно най-тъжния и направо абсурден край (като изключим умарането в други книги). Такава безпомощност...

Последна редакция: ср, 02 юли 2008, 20:16 от RadostinaHZ

# 108 2 юли 2008, 20:04 ч.
  • На погрешната планета
  • Мнения: 2 762
"Чичотомовата колиба"-започвам да плача още на втора страница и до края направо с глас ми се реве.

# 109 2 юли 2008, 20:47 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 593
Моля ви О'Хенри не е тъжен той е мъдър това е любимият ми автор имам всичко негово По темата и мен Йовковите разкази много ме натъжават

# 110 2 юли 2008, 20:52 ч.
  • Мнения: 134
Повест за Зоя и Шура. Боже, така се бях впрегнала!

# 111 2 юли 2008, 21:44 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 102
Цитат на: Azzy в ср, 02 юли 2008, 15:55
"Живот назаем" Ремарк.
Как можах да не се сетя веднага. Любима моя книга, която не спира да ме вълнува толкова години вече. Самата героиня е много любим мой персонаж, в който често виждам себе си.
Обожавам тази и всички други книги на Ремарк с леко смахнатите му, безкрайно объркани и много чувствителни героини, които сякаш прескачат от роман в роман. Аз започнах с "Черния обелиск" и може би за това Изабел ми остана любима.
Добавям "Девет разказа за семейство Глас" на Селинджър. Чела съм ги много пъти и мисля че винаги ще ме вълнуват.

Последна редакция: ср, 02 юли 2008, 21:51 от Linkata

# 112 2 юли 2008, 21:46 ч.
  • София
  • Мнения: 7 190
"Великият Гетсби"

# 113 2 юли 2008, 22:24 ч.
  • Мнения: 742
Пипи Дългото Чорапче... Там няма смърт, но определено като стане дума за тъга и се сещам за нея. За края и де.
Ако пуснеш тема за най-положителната книжка пак нея ще посоча.

# 114 2 юли 2008, 22:29 ч.
  • софия
  • Мнения: 25 460
В момента се сещам само за филми.
Имаше един филм с Бьорк, който беше просто потресаващо тъжен, но не си спомням името му.
"Срещу стената"

# 115 2 юли 2008, 23:06 ч.
  • София
  • Мнения: 1 783
Цитат на: сам дойдох в ср, 02 юли 2008, 13:41
Ох, и "Балада за Георг Хених". Оня пуст бюфет, който значеше толкова много!
И аз за нея се сетих.
"Доктор Живаго"

# 116 2 юли 2008, 23:11 ч.
  • Мнения: 5 940
Цитат на: zvanche в ср, 02 юли 2008, 22:29
В момента се сещам само за филми.
Имаше един филм с Бьорк, който беше просто потресаващо тъжен, но не си спомням името му.
"Срещу стената"
Филмът с Бьорк е "Танцьорка в мрака". Най-тъжната история, която съм гледала.

# 117 2 юли 2008, 23:14 ч.
  • Мнения: 1 517
"Майчина сълза", "Малката кибритопродавачка", "Изборът на Софи" , "Доктор Живаго", "На нивата", "По жицата"- все буца ми засяда в гърлото.
Към списъка добавям и "Железния светилник"- когато умира Катерина.

# 118 2 юли 2008, 23:16 ч.
  • Мнения: 29
Имаше едно малко книжле на Солженицин-мисля че беше "Един ден на Иван Денисович"-то не финала, ами цялата книга е една абсолютна летаргия, но си заслужава четенето Wink

# 119 2 юли 2008, 23:23 ч.
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 225
Цитат на: todorovibg в ср, 02 юли 2008, 22:24
Пипи Дългото Чорапче... Там няма смърт, но определено като стане дума за тъга и се сещам за нея. За края и де.
Ако пуснеш тема за най-положителната книжка пак нея ще посоча.
от какво ти стана кофти пък при Пипи  newsm78
А. Линдгрен е всякаква, но не и натъжаваща.

# 120 2 юли 2008, 23:24 ч.
  • in the back seat of my car
  • Мнения: 18
доста от изброените от вас и още
"Сърце" Едмондо де Амичис
"Да убиеш присмехулник" Харпър Лий
"История на любовта" Никол Краус
"Лудориите на лошото момиче" Марио Варгас Льоса
но не само краят

# 121 2 юли 2008, 23:27 ч.
  • Мнения: 1 517
Това не са книги, но всеки път нещо ми засяда и в същото време ме успокоява:

"Настане вечер, месец изгрее.
Звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее.
Балканът пее хайдушка песен"..................Ботев (децата много го харесаха, една вечер ме караха и мелодия да измислям  Grinning )


"Когато вярата в живота, мадежди, страхове се сринат:
На всички Богове с охота накратко пак благодариме.
Че всичко живо отминава и мъртвия в покой остава.
Макар и бавно до морето, достига ручеят безимен"............"Мартин Идън" на Джек Лондон; този стих, че и цялата книга са тъжни


Не гарантирам за правилното поставяне на препинателните знаци в горецитираните.

# 122 2 юли 2008, 23:38 ч.
  • Мнения: 181
" Туарег"

# 123 3 юли 2008, 00:03 ч.
  • Мнения: 1 367
Присъединявам се към мнението за Андерсеновите приказки.Към тях добавям:част от разказите на Елин Пелин,"Отнесени от вихъра"/въпреки че на финала героинята събира сили да признае поражението си и да върви напред/,"Птиците умират сами",и особено финалът на "Морал",продължението на "Знахар" от Т.Д.Мостович.Там героят е толкова ужасяващо сам,плахата му надеждица за лично щастие е така стъпкана за пореден път,че чак ми се плаче всеки път,когато я препрочитам.

# 124 3 юли 2008, 00:15 ч.
  • Мнения: 14 654
За мен до ден днешен, най-тъжен си остава завършекът на "Чучело".
Ето го.

# 125 3 юли 2008, 00:48 ч.
  • Мнения: 2 280
Цитат на: fermina_dassa в ср, 02 юли 2008, 17:49
Цитат на: Raliva в ср, 02 юли 2008, 17:21
Сега, ако някоя книга ме заинтригува от разказите ви, няма да искам да я чета защото вече ще й знам края....
Мила, понякога по-важно от крайната точка на пътя е самото пътуване  Simple Smile
Щом си влязла в тази тема, значи няма защо да ти казвам, че книгата не е само финал, всъщност не е само сюжет. Най-силните книги са тези, които "преживяваш" на всяка страница.
Иначе темата е страхотна (май се повтарям, но не мога да се въздържа Simple Smile), поздравления на Шанел и всички пишещи! Страхотни идеи за четива ми дадохте, момичета  newsm51

Да, права си, но аз винаги съм държала на елемента на изненада Simple Smile Дори понякога да знам нещо как ще свърши все ми се иска накрая да не се оказвам права... Simple Smile

# 126 3 юли 2008, 00:54 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Стършел.

# 127 3 юли 2008, 01:10 ч.
  • София
  • Мнения: 115
"Снаха" и "Татул" на Георги Караславов.
"Гераците" на Елин Пелин.
"Майчина сълза" на Ангел Каралийчев.
Цитат на: QN4O в ср, 02 юли 2008, 23:24
"Сърце" Едмондо де Амичис
Особено, когато разказваше за посещението в училището за слепи деца. Ревах като магарица на думите на едно от децата - "Искам да мога да виждам още веднъж, поне за малко, за да мога да видя отново лицето на мама, защото започнах да го забравям" (цитат-а не е точен).
Има и още, но за това се сещам в момента.
P.S. Хубава тема между другото!

# 128 3 юли 2008, 01:10 ч.
  • Мнения: 2 241
И от мен един глас за "Зоя и Шура", не знам кой би се засмял на това (но подозирам, че болшинството от списващите въобще нямат представа за какво иде реч).

От приказките най-тъжна ми е "Малката кибритопродавачка", един път не успях да я прочета както трябва на сина ми навремето, защото всеки път се задушавах от плач.

От българските разкази - "Другоселецът" на Йовков.

Бих изброила за себе си и много от руските романи, които вече сте споменали, явно огромната руска душа побира огромно количество тъга.

Същото може да се каже и за авторите от американския юг, освен Колдуел и Харпър Лий бих добавила Тенеси Уилямс и донякъде Фокнър.  Още Шърууд Андерсън (много тъжни разкази), Карсън Маккалърс и Капоти (извън "Хладнокръвно"). Робърт Пен Уорън - "Ела в зелената долина" е един от най-тъжните романи, които съм чела.

Сещам се за един разказ, "Айран", от турски автор, чието име не знам, за едно момченце, което продаваше айран на пътниците от спрелия на гарата влак и с мъка влачеше тежкия бидон (много ще да е бил тъжен, щом така ме е впечатлил).

"Невинният" от Габриеле д'Анунцио, идиотът - съпруг реши, че новороденото му бебе е плод от изневярата на жена му и за да я накаже държа бебето голичко на отворен прозорец през зимата, то се разболя и умря. (и мен всички истории, в които страдат бебета и деца ме докарват до истеричен плач)

"Ейглетиерови" и на мен ми е много любима трилогия, но не намирам края за тъжен, по-скоро за логичен и дори спасителен.

Последна редакция: чт, 03 юли 2008, 01:19 от Котка

# 129 3 юли 2008, 01:48 ч.
  • Plovdiv
  • Мнения: 2 144
"Сърце"-плаках през голяма част от книгата

"Зеленият път"- когато умира жената на надзерателя, а Джон Кофи не може да й помогне,защото него отдавна вече го няма.

"Лолита"-това ми е една от най-любимите книги

"Пилешка супа за душата"- всичките й части, някои разкази в тези книги ме разплакват

" Цар Плъх"- края

"Майчена сълза"- всеки път ми ставаше тъжно, когато мама ми го четеше



# 130 3 юли 2008, 10:01 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Azzy в ср, 02 юли 2008, 17:25
Цитат на: stefani6 в ср, 02 юли 2008, 16:23
Цитат на: buttinsky в ср, 02 юли 2008, 16:22
Цитат на: stefani6 в ср, 02 юли 2008, 16:13
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
Toчно за неговото "Писмо от една непозната " си мислех, навремето ме докара до смесица от отчаяние, мъка, истерия и гняв докато го прочета до края.
Това ми е любимата негова новела.Колко съм плакала на нея....
Малко ме е срам да си призная, но само смътно си спомням за тази новела, даже не съм съвсем сигурна дали съм я чела изобщо.
Ставаше дума за едно момиче, влюбено в някакъв известен мъж, бяха прекарали едн нощ заедно, когато той беше пиян, тя роди дете от него и писмото беше описание на тайната и любов към него след толкова години? Това ли е, или бъркам?
Това е Peace

# 131 3 юли 2008, 11:50 ч.
  • Мнения: 223
...ооооххххх не мога да се сетя в момента за името или автора,но като казахте за "сълза" се сетих и за една друга приказка...
за една зима..и една бедна майка с 3те си гладни дечица...и как тя отива да търси храна за тях, а когато се връща колибката е затрупана със сняг....и там имаше "три кокиченца"...  Confused бях малка и много плаках си спомням, и сега се сетих ....

също споменавам и братята с лъвски сърца
Лолита -мнооооооооого силна книга
също и "Жакито"...автора не си спомням
както и "черният красавец"
ох
ще се сетя за още по-натам...



също и Смирненски
"....

    А спрели за миг до фенера,
    чувалчета снели от гръб,
    стоят две деца и треперят
    и дреме в очите им скръб.

    А бликат снежинки сребристи,
    прелитат, блестят кат кристал,
    проронват се бели и чисти
    и в локвите стават на кал...."

Последна редакция: чт, 03 юли 2008, 11:56 от white dream

# 132 3 юли 2008, 11:54 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.”

“Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.

Така започва "Птиците умират сами"
Ще го помня цял живот и винаги, когато го чета плача  Cry

# 133 3 юли 2008, 12:08 ч.
  • София
  • Мнения: 3 407
Цитат на: buttinsky в чт, 03 юли 2008, 10:01
Цитат на: Azzy в ср, 02 юли 2008, 17:25
Цитат на: stefani6 в ср, 02 юли 2008, 16:23
Цитат на: buttinsky в ср, 02 юли 2008, 16:22
Цитат на: stefani6 в ср, 02 юли 2008, 16:13
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
Toчно за неговото "Писмо от една непозната " си мислех, навремето ме докара до смесица от отчаяние, мъка, истерия и гняв докато го прочета до края.
Това ми е любимата негова новела.Колко съм плакала на нея....
Малко ме е срам да си призная, но само смътно си спомням за тази новела, даже не съм съвсем сигурна дали съм я чела изобщо.
Ставаше дума за едно момиче, влюбено в някакъв известен мъж, бяха прекарали едн нощ заедно, когато той беше пиян, тя роди дете от него и писмото беше описание на тайната и любов към него след толкова години? Това ли е, или бъркам?
Това е Peace
Благодаря ти.

# 134 3 юли 2008, 12:25 ч.
  • Мнения: 3 268
Новелата описва любовта на една жена към един мъж,който е от висшето общество и не я забелязва.Имат няколко краткотрайни контакта през целия си живот,но тя го обича от все сърце.Пише му писмо и това писмо всъщност е новелата.Много разтърсващо,сега настръхвам даже.

# 135 3 юли 2008, 12:37 ч.
  • Мнения: 3 621
Те повечето вече са споменати , аз към "Живот на заем" на Ремарк, Андерсеновите приказаки , "Птиците умират сами" , всичко разкази на Йордан Йовков, "Осъдени души" мога да добавя още "Мостовете на Медисън" /книгата е 100 пъти по-хубава от филма/, "Когато гръм удари" на Яворов, и "Мемоарите на една гейша" .... после може да добавя и още

Последна редакция: чт, 03 юли 2008, 12:53 от Nefertity

# 136 3 юли 2008, 12:49 ч.
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 7 331
Сещам се за "Анна Каренина", както  иза "100 години самота" - цялата книга ми  е много тъжна.

# 137 3 юли 2008, 13:45 ч.
  • Мнения: 3 611
"Майчина сълза" на Ангел Каралийчев.
"Янко Музикантът" от Хенрик СенкевиЧ

Тези се сетих, Че нали в кьЩи сме на вълна приказки.
От хълцания и сьлzи все не мога да допрочета приказката, Чак малкият се изнервя  Crazy
Тежки книги скоро не сьм Чела, все някакви криминалета веЧер преди сьн...  ooooh!

# 138 3 юли 2008, 13:59 ч.
  • Мнения: 958
Много плаках на Време Разделно на Антон Дончев, и на книгата и на филма.
Също и на разказите на Елин Пелин, най-вече "По жътва"...кратко и тъжно
По жицата на Йовков, също
"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже"

# 139 3 юли 2008, 14:58 ч.
  • София
  • Мнения: 7 190
Ей това ми е на сърцето в момента - цитат от последния разказ "Чувство за непоносимост" от Задочните репортажи на Георги Марков:

Погледнах назад към България и ми се стори, че тъкмо природната хубост изостряше още повече чувството за непоносимост спрямо грозния живот, който лично аз и мнозина като мен трябваше да живеят. Като че природа, история и национален дух бяха установили твърде ясен критерий за красиво и грозно. Почувствувах, че не можех повече да понасям атмосферата, в която живеех, работата, която вършех, отношенията, в които се намирах. Непоносимост колкото спрямо външния свят, толкова и спрямо себе си. Помислих си, че от много години не бях се радвал на нищо, че всичко беше не само предварително отровено, но и обречено да бъде отровено от това чувство за непоносимост. Ако вие сте имали някаква идея за себе си, ако сте си мислили за едно, а откривате как бавно и безпощадно се превръщате в нещо съвсем друго, тогава вероятно настъпва мигът, в който искате да счупите или огледалото, или главата си. Чисто нравствено, това беше усещане за двойна подлост — и спрямо другите, и спрямо себе си. Извън нравствено — това беше усещане за безизходица.

# 140 3 юли 2008, 19:57 ч.
  • Мнения: 411
Чела съм всякакви книги,от които много приключенски и любовни романи.
Но само на "Карма" - опитвам се,но не мога да си спомня автора,плаках на края.Много.Майка ми тогава влезе в стаята ми и ме пита ратревожена какво ми има.Аз от хлипане не мога да обясня,че е от книгата  ooooh!Тогава тя ми забрани да чета подобни книги.
Сън не спах за да я дочета.Книгата започва с живота на едно момиче от малка,после няколко глави за момче,и после как се срешат и какво се случва с тях...Обаче разглеждайки щателно кориците се оказа,че има и втори том  Grinning  - надежда за щастлив край,може би?!

# 141 4 юли 2008, 00:08 ч.
  • in the back seat of my car
  • Мнения: 18
разказите на Йовков от Старопланински легенди
"Дядо Йоцо гледа" Вазов

# 142 4 юли 2008, 00:23 ч.
  • Мнения: X
Халед Хосейни "Хиляда сияйни слънца" - книгата нашумя наскоро. Прочетох я за два дни и после още два бях като в транс. Мноооого тъжна книга и още по-тъжна, защото е реална. Радвам се, че съм жена в България, а не в Афганистан.
Сещам се, че винаги нещо ми застава на гърлото, когато чета два разказа на Дончо Цончев - "Старото куче Рекс" и "Подаръкът". Прочетете ги-заслужават си, просто е невероятен.

# 143 4 юли 2008, 00:24 ч.
  • Мнения: 814
И до сега не сдържам сълзите си, когато препрочитам  или в разговор се стигне до или спомене разказът "Майчина сълза" на  Ангел Каралийчев.
Бих посочила и финала на "Гераците" на Елин Пелин, този на "Изворът на Белоногата" и още много, много произведения от наши, български автори - класици. Чужди автори няма да посочвам, не бих ги степувала, но за мен "Майчина сълза" е  най - тъжният завършек, който спонтанно и поради това съвсем вярно определих като отговор на въпроса, поставен в темата.

# 144 4 юли 2008, 08:26 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Уфф, тази Майчина сълза е наистина с най-тъжния завършек. Не я харесвам, ама никак. Още от дете съм се чудела защо се случва точно така. Не съм я чела и на децата. Всеки път като се сетя за този разказ изпитвам едновременно жал и яд.

# 145 4 юли 2008, 10:38 ч.
  • Мнения: 516
Нещата от живота, Радостина.

# 146 4 юли 2008, 10:39 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Слава Богу, че точно тези неща от живота са ме подминали. То си трябва и късмет да "ни разпредели" на грижовни родители.

# 147 4 юли 2008, 10:49 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 495
Най-тъжната е определено Майчина сълза.Спомням си сякаш беше вчера ,че сричах следейки с  пръст редовете ,а страниците бяха мокри от сълзи.По-късно спомените ми за много сълзи са от Клетниците и Чучулигата.

# 148 4 юли 2008, 11:05 ч.
  • Мнения: 278
"Човекът, който се смее" - Виктор Юго
"Падалото заплака" - Кръстьо Дренски

# 149 4 юли 2008, 11:06 ч.
  • Дива Индия
  • Мнения: 622
Моментът, най-тъжен за мен, не е от край на книга, а някъде в средата й.  "Джейн Еър" - когато приятелката й умира, спейки в прегръдките й.

# 150 4 юли 2008, 11:10 ч.
  • Мнения: X
Много ми беше тъжна:"Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен, но ако не се лъжа,началото беше най-тъжно. Май трябва да си я припомня newsm78

# 151 4 юли 2008, 11:13 ч.
  • Мнения: 70
Йордан Йовков  "Шибил"
http://myfreeworld.hit.bg/Iordan_Iovkov_-_SHibil.html   Cry

# 152 4 юли 2008, 11:17 ч.
  • Мнения: 2 716
Цитат на: bomboto в ср, 02 юли 2008, 14:58
Книгите на които най-много съм плакала са "Златният храм" на Уилям Голдмън
Същата но на Мишима Юкио

# 153 4 юли 2008, 12:39 ч.
  • Мнения: 3 405
Майчина съ … 83;за
Четейки я отново преди години на големия ми син пак ми беше стегнато гърлото от преглътнати сълзи.

П.П. Сега видях, че не само на мен действа по този начин.

# 154 4 юли 2008, 12:40 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Изглежда тя ще се окаже фаворит в класацията. Заслужава го. Толкова емоционално наситен разказ не съм чела през живота си.

# 155 4 юли 2008, 13:47 ч.
  • Мнения: 3 268
Елин Пелин,Йордан Йовков,Ангел Каралийчев са автори,пред чийто талант се прекланям.Но някак тяхното творчество е много далеч от моето светоусещане.Може би се дължи на факта,че времето,в което са живели е много различно от моето време или по-скоро нещата,за които са писали са далеч от мен.Дали заради това или заради нещо друго техните разкази не ме съкрушават чак толкова.Единствено "По жицата" като чета,ми се стяга гърлото.

# 156 4 юли 2008, 13:56 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 2 452
 Не е на финала, но все пак "Без дом" на Хектор Мало, също "За мишките и хората" на Стайнбек  - много време я преживявах.

Последна редакция: пт, 04 юли 2008, 14:01 от Marid

# 157 4 юли 2008, 14:07 ч.
  • Мнения: 11 315
Цитат на: Котка в чт, 03 юли 2008, 01:10
И от мен един глас за "Зоя и Шура", не знам кой би се засмял на това (но подозирам, че болшинството от списващите въобще нямат представа за какво иде реч).

От приказките най-тъжна ми е "Малката кибритопродавачка", един път не успях да я прочета както трябва на сина ми навремето, защото всеки път се задушавах от плач.


Сещам се за един разказ, "Айран", от турски автор, чието име не знам, за едно момченце, което продаваше айран на пътниците от спрелия на гарата влак и с мъка влачеше тежкия бидон (много ще да е бил тъжен, щом така ме е впечатлил).



Коте, и аз съм ревала на тоз разказ "Айран". Имах една книжка, която беше пълна с разкази от живота на деца в различни краища по света, не мога да се сетя заглавието и, там беше публикуван този разказ, а имаше и още няколко други много тъжни.
От мен също глас за "Зоя и Шура".
Приказките на Андерсен и Оскар Уайлд. До ден днешен ми действат на тънката струна.
Разказите на Елин Пелин и Йовков. Ама такава си ни е душевността - чиста и пълна с тъга и копнеж, като по бялата лястовица.

Бутински, скоро препрочитах Братята с лъвски сърца. Ами тъжна си е. Поревах си, въпреки оптимистичния край.
Поревах и на Роня, колкото и да ми е странно. Ама те сега много хормони бушуват, та може и от тях да е било.

# 158 4 юли 2008, 14:11 ч.
  • Мнения: 139
За мен наистина тъжни са Дядо Горио ,от началото та чак до края ми беше тъжно за горкия човечец,Тютюн въпреки всичко ми харесваше образът на Ирина ,Ана Каренина най много ми хареса една мисъл нз дали е точно така ,но ми се е запечатала в съзнанието и свещта изпращя и изгасна....жалко ,че ги нямам  Mr. Green

# 159 4 юли 2008, 14:18 ч.
  • Мнения: 47 982
Да, Астрид Линдгрен има доста странни книги, например "Братята с лъвски сърца" и "Мили мой Мио", но не съм ревала от тях, а пък "Роня" и "Пипи" са си доста весели
Йовков има невероятни разкази, но ме натъжават по особен начин, по- скоро ме поучават и много ми харесват
Ей сега исках да изчета "Майчина сълза" от линка, ами ревнах и колегите ме гледаха странно, просто не мога да си представя и никога не съм чела по- тъжно нещо! Cry

# 160 4 юли 2008, 14:19 ч.
  • Мнения: 4 841
"Братята с лъвски сърца" ми е много любима, но много оптимистична книга. Ще е една от първите, които ще дам на сина ми да прочете, след като се научи да чете сам  Peace
"Майчина сълза" също не ме натъжава - птичето получава доказателство, че майка му го обича, че мисли за него непрекъснато... И тази мисъл ще го топли през студените зимни дни, което не е тъжно, а по-скоро прекрасно Blush Преди малко я препрочетох отново (реших, че спомените ми са избледнели) след като видях колко от вас са я споменали, и наистина - звучи ми по-скоро оптимистично...

# 161 4 юли 2008, 14:25 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Плодова фея в пт, 04 юли 2008, 14:18

Ей сега исках да изчета "Майчина сълза" от линка, ами ревнах и колегите ме гледаха странно, просто не мога да си представя и никога не съм чела по- тъжно нещо! Cry
извън темата:
Аз мога да си представя и преди три дни видях нещо още по-тъжно.Там,където работя много лястовички си свиват гнезда по прозорците. Много са мили, чуруликат, кръжат - добре че са те, да разкрасят тая грозна, задушна и вмирисана сграда. Една вечер на тръгване от работа видях пред входа размазаното телце на едно птиче. Помислих си:"Горкото, паднало е,не е можело да лети...",а после що да видя, още 4 птичета със скършени вратлета. Явно на някой съсед по офис му е пречело гнездото и го е съборил Rolling Eyes Поне да беше изчакал да дойде есен...убиецът Cry

# 162 4 юли 2008, 14:33 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: BirdsFlu в пт, 04 юли 2008, 14:19
"Братята с лъвски сърца" ми е много любима, но много оптимистична книга. Ще е една от първите, които ще дам на сина ми да прочете, след като се научи да чете сам  Peace
"Майчина сълза" също не ме натъжава - птичето получава доказателство, че майка му го обича, че мисли за него непрекъснато... И тази мисъл ще го топли през студените зимни дни, което не е тъжно, а по-скоро прекрасно Blush Преди малко я препрочетох отново (реших, че спомените ми са избледнели) след като видях колко от вас са я споменали, и наистина - звучи ми по-скоро оптимистично...



Сигурно е така. Ама аз все ссе чудя и какво от това, че получава доказателство, че майка му го обича? Майките се грижат за децата си, а не ги изоставят в в самота и студ, а те самите да "отлитат в топлите страни". Затова не го харесвам този разказ. За мен има вътрешно противоречие между моята представа за майчина любов и описаното там. Някак като оправдание за изоставянето на децата ми изглежда, особено на болно дете.
Не възприемай думите ми като заяждане. Май го обърнах на литературен анализ.  Embarassed

# 163 4 юли 2008, 14:39 ч.
  • Мнения: 47 982
Ами по принцип то си е така в природата, майката би го изоставила, а човек- не би трябвало, нали имаме разум и морал
знам ли дали това е идеята на автора, но просто ми става много тъжно от този разказ, няколко пъти започваш да го чета на децата и не мога
 buttinsky , много гадно Sad

# 164 4 юли 2008, 14:43 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
В природата наистина става така. Но все си мисля, че идеята е разказът да е за хората. Не помня как се казваше този термин в литературата - използването на животински и растителни образи вместо човешки, но всъщност  да е човешка история.

# 165 4 юли 2008, 14:44 ч.
  • Мнения: 4 841
Цитат на: RadostinaHZ в пт, 04 юли 2008, 14:33
Май го обърнах на литературен анализ.  Embarassed

Именно поради тази причина не се впуснах да обяснявам какво точно имам предвид  Peace
Написах го само за да се види, че хората сме доста различни  Hug
Което от своя страна е нещо много хубаво.

buttinsky, свиването на птиче гнездо под прозореца е нещо ужасно досадно, особено ако става въпрос за жилище, а не за офис. Шумно, мръсно... Неприятно е. Не осъждай колегата си, и аз бих ги махнала. Медала винаги има две страни - за теб това е било чуруликане и украсяване на сградата, за друг е било дразнещо писукане и осиране на дограмата... Помисли си ако е на прозореца ти у дома и пречи на бебето ти да спи...

# 166 4 юли 2008, 14:51 ч.
  • Мнения: 1 840
Цитат на: Плодова фея в ср, 02 юли 2008, 16:35
Много неща са ми тъжни, но и до ден днешен не мога да прочета "Майчина сълза" наведнъж
Към края й вече рева с глас, на децата няколко пъти се опитах да я чета на глас- ами не мога  Cry

Малиии, и аз така.  Cry Спомням си, че когато бях малка, майка ми ми прочете този разказ. Страшно се разстроих, много плаках - и майка ми плака с мен. Разказът ми напомни изключително силно за моментите, когато трябваше да лежа в Окръжна болница в София - бях на 4 годинки. Тогава не позволяваха на родителите да придружават децата си - и когато майка ми идваше на свиждане, много плачех и се хващах за решетките на процорците и й се молех да постои още малко да я погледам преди да си тръгне. Ох, пак се разплаках...

# 167 4 юли 2008, 14:59 ч.
  • Мнения: 1 840
Цитат на: Плодова фея в пт, 04 юли 2008, 14:39
Ами по принцип то си е така в природата, майката би го изоставила, а човек- не би трябвало, нали имаме разум и морал
знам ли дали това е идеята на автора, но просто ми става много тъжно от този разказ, няколко пъти започваш да го чета на децата и не мога
 buttinsky , много гадно Sad

Според мен при хората даже е и по-лошо. Малко ли са майките, които изоставят децата си? И ако животните имат извинение, понеже нямат разум, то ние нямаме.

# 168 4 юли 2008, 15:00 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: BirdsFlu в пт, 04 юли 2008, 14:44

buttinsky, свиването на птиче гнездо под прозореца е нещо ужасно досадно, особено ако става въпрос за жилище, а не за офис. Шумно, мръсно... Неприятно е. Не осъждай колегата си, и аз бих ги махнала. Медала винаги има две страни - за теб това е било чуруликане и украсяване на сградата, за друг е било дразнещо писукане и осиране на дограмата... Помисли си ако е на прозореца ти у дома и пречи на бебето ти да спи...
Става въпрос за офис. В сградата няма жилища,та камо ли бебета.Ние на нашите прозорци имаме поне на всеки по едно гнездо. Никой не се е оплакал да му пречат. Единствения проблем са цвъчките. Не знам дали толкова хладнокръвно бих могла да съборя гнездо с малки птичета вътре,допускам,че ?човекът? е имал основание,но ако Ангел Каралийчев беше жив,щеше да направи чудесен тъжен разказ от това.

# 169 4 юли 2008, 15:17 ч.
  • Мнения: 502
  Пак от училище:

http://www.chitanka.info:82/lib/text/5336
http://www.chitanka.info:82/lib/text/5357

# 170 4 юли 2008, 15:25 ч.
  • Мнения: X
Като бях малка майка ме научи да рецитирам "Сватбата на Антон".Спомням си,че с една съученичка искахме да влезем в един кръжок и за целта трябваше да подготвим стихчета. Та нейното "стихче" беше "Обесването на Васил Левски",а моето беше това. Учителят щеше да получи удар от толкова мъка на едно място.Ето го и стихотворението:
Сватбата на Антон

Преди да бъде разстрелян,
Антон Попов се оженил в килията

Започва вече сватбата, Антоне!
Сега смъртта е
тука кум,
но вместо шепа
                   празнични бонбони,
ще хвърля тя куршум подир куршум,
но вместо с мелнишко червено вино
ще пълни чашите
със твоя кръв,
да вдигнат тост сватбарите във синьо
за здравето на българския лъв.

До теб стои невеста и вдовица,
до нея - ти,
             и жив,
             и умъртвен.
Целувай вече тъжната си птица.
И майка си.
И утрешния ден.
С тромпетите на пушките отсреща
сватбарите се стягат за хоро.
След малко сватбените бели свещи
ще изгорят от скръб
над твоя гроб.

И неродени вечно ще останат
едно момиче
и едно момче -
една мечта,
докрай недомечтана,
една любов без люлка и звънче.
Но пак вдигни очи. И пак се радвай.
Ще те запомни
този сив тунел.
Страхливецът никога не вдига сватба,
когато го отвеждат
                      на разстрел!

Ефтим Ефтимов

# 171 4 юли 2008, 15:58 ч.
  • София
  • Мнения: 4 867
"Чернишка"

И не само...

# 172 4 юли 2008, 16:03 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: Янита в пт, 04 юли 2008, 15:58
"Чернишка"

И не само...

Вярно. Не пък я гонят да я убиват, защото си гледа децата. Няма угодия.  Crazy

Последна редакция: пт, 04 юли 2008, 21:25 от RadostinaHZ

# 173 4 юли 2008, 21:21 ч.
  • Мнения: 2 241
Цитат на: Вечерница в пт, 04 юли 2008, 14:07
Цитат на: Котка в чт, 03 юли 2008, 01:10
Сещам се за един разказ, "Айран", от турски автор, чието име не знам, за едно момченце, което продаваше айран на пътниците от спрелия на гарата влак и с мъка влачеше тежкия бидон (много ще да е бил тъжен, щом така ме е впечатлил).

Коте, и аз съм ревала на тоз разказ "Айран". Имах една книжка, която беше пълна с разкази от живота на деца в различни краища по света, не мога да се сетя заглавието и, там беше публикуван този разказ, а имаше и още няколко други много тъжни.

Да, точно в този сборник съм го чела, но другите разкази явно не са ме впечатлили толкова. Трябва да потърся книжката като си ходя вкъщи.

# 174 4 юли 2008, 22:46 ч.
  • Варна
  • Мнения: 686
Братя Грим и ,,Хензел и Гретел".Като дете не само плачех,но и ме беше страх от тази приказка.
Темата е страхотна.Благодаря,Шанел!

# 175 5 юли 2008, 00:29 ч.
  • Мнения: 489
Цитат на: Анджелина в пт, 04 юли 2008, 12:39
Майчина сълза
Четейки я отново преди години на големия ми син пак ми беше стегнато гърлото от преглътнати сълзи.

П.П. Сега видях, че не само на мен действа по този начин.
  Peace И аз не вярвам, че някога ще мога да я прочета, без да се разплача.
А най-тъжното, което си спомням от училище е това  Cry(сигурно не се учи вече):

Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе ,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Избодоха му и двете очи
и не го пита, нито разпитват,
току си зеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу в полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
-Остани сбогом, брате Йоване!
-Хайде сос здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те видя,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпратя.

# 176 5 юли 2008, 00:41 ч.
  • София
  • Мнения: 2 210
За завършек не мога сега да се сетя, но определено най-сериозен отпечатък като емоция (защото тогава за първи път плаках осъзнато , четейки книга) е "Чичо Томовата колиба". И оттогава си рева на подобни добре пресъздадени тъжни ситуации  Wink
Андерсен също ме е разтърсвал Simple Smile, но човекът е пресъздал тъжното си детство в голяма част от приказките си Simple Smile
Яд ме е на новото поколение малко. Синът ми се натъжава от "Красавицата и звяра".....

# 177 5 юли 2008, 05:16 ч.
  • Мнения: 451
Цитат на: fermina_dassa в ср, 02 юли 2008, 12:28
"Паула" на Исабел Алиенде - сложно ми е да определя дали финалът беше тъжен или точно обратното - безкрайно щастлив. Защото избавлението от страданията и мъките винаги е сложно за дефиниране и определяне. Не знам дали сте чели книгата, но това е истинската история на дъщерята на Алиенде, която умира след дълги месеци будна кома, причинена от порфирия. Авторката безкрайно детайлно, затрогващо и разтърсващо описва мислите си по време на комата на дъщеря си, както и всички спомени за нейното и собственото си детство, които я връхлитат край болничното легло.  Weary
Четох я преди няколко години, но не ме разчувства чак толкова  Thinking
Чела съм повечето от  изброените в темата,но единственото, на което плача всеки път, е "Майчина сълза",  на останалите само при първи прочит Mr. Green
А "Даровете на влъхвите'' за мен е всичко друго, но не и тъжен...

# 178 5 юли 2008, 08:27 ч.
  • Мнения: 2 161
"В книга за моя приятел" на Анатол Франс,също има доста тъжни моменти.

# 179 5 юли 2008, 09:48 ч.
  • Мнения: 2 614
"Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел. Все още не мога да намеря филма, а така искам да го гледам.   И "Чучулигата" на Ришат Нури (турски автор). За първи път се срещнах с тази книга на 5 години, майка ми я четеше и вечер преди заспиване я четеше и на мен....

# 180 5 юли 2008, 10:37 ч.
  • In the jungle out there..
  • Мнения: 1 252
Последният лист - О'Хенри

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата