Най-тъжният завършек

  • 34 697
  • 180
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 7 201
Като стана дума за Елин Пелин - имаше един ужасно тъжен разказ, но не мога да си спомня как се казваше.
За една учителка, която тръпнеше от радост в очакване на сватбата си, а всъщност родата се оказа кошмарна.
И още един, в която една жена бягаше из селото, пребита от мъжа си, и търсеше помощ, а всички и казаха: Иди си вкъщи, иди си вкъщи.

# 91
  • DE
  • Мнения: 967
"По жицата" на Йовков. Всъщност всички негови разкази.
Депресираха ме като бях мялка. Елин Пелин също.

Тъкмо щях да ги споменавам - не само завършеците им са тъжни. Пропити са с тъга.
Сега четох "Ако можеха да говорят".
"Шибил" го помня цял живот - за невъзможната любов м/у Шибил и Рада и тяхната смърт.  Sad

# 92
  • Мнения: 880
Всичко на Ремарк,за мен той е един от най-тъжните автори.И невероятен в същото време.

Любимият ми."Живот назаем" беше първата негова книга,която прочетох."Трима другари" също е изключителна.
"Нещата от живота" на Пол Гимар е с най-тъжният завършек за мен.

# 93
  • Мнения: 2 280
Сега, ако някоя книга ме заинтригува от разказите ви, няма да искам да я чета защото вече ще й знам края....

# 94
  • Мнения: 88
Като стана дума за Елин Пелин - имаше един ужасно тъжен разказ, но не мога да си спомня как се казваше.
За една учителка, която тръпнеше от радост в очакване на сватбата си, а всъщност родата се оказа кошмарна.
И още един, в която една жена бягаше из селото, пребита от мъжа си, и търсеше помощ, а всички и казаха: Иди си вкъщи, иди си вкъщи.
"Сълза Младенова"- учителката
  "Лудата"- пребитата жена
 Обичам разказите на Елин Пелин, макар и доста тъжни....

# 95
  • София
  • Мнения: 3 432
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
Toчно за неговото "Писмо от една непозната " си мислех, навремето ме докара до смесица от отчаяние, мъка, истерия и гняв докато го прочета до края.
Това ми е любимата негова новела.Колко съм плакала на нея....
Малко ме е срам да си призная, но само смътно си спомням за тази новела, даже не съм съвсем сигурна дали съм я чела изобщо.
Ставаше дума за едно момиче, влюбено в някакъв известен мъж, бяха прекарали едн нощ заедно, когато той беше пиян, тя роди дете от него и писмото беше описание на тайната и любов към него след толкова години? Това ли е, или бъркам?

# 96
  • Мнения: 70
Сега, ако някоя книга ме заинтригува от разказите ви, няма да искам да я чета защото вече ще й знам края....
Мила, понякога по-важно от крайната точка на пътя е самото пътуване  Simple Smile
Щом си влязла в тази тема, значи няма защо да ти казвам, че книгата не е само финал, всъщност не е само сюжет. Най-силните книги са тези, които "преживяваш" на всяка страница.
Иначе темата е страхотна (май се повтарям, но не мога да се въздържа Simple Smile), поздравления на Шанел и всички пишещи! Страхотни идеи за четива ми дадохте, момичета  newsm51

# 97
  • Мнения: 516
Забравих да спомена "Майките" на Теодора Димова. Смятам, че тази книга трябва да се раздава в родилните домове при изписване на родилката и бебето. И майките да се препитват на всеки 6 месеца за съдържанието.

# 98
  • София
  • Мнения: 62 595
Повечето класики са с тъжен край - Мадам Бовари, Ана Каренина, целият цикъл на Емил Зола. Засега се сещам за тези.
Тези романи се четат в късния пубертет, а тогава момичетата имат склонност към драматизиране на любовните терзания.

# 99
  • Мнения: 2 386
Любов по време на холера, Лолита, Коледната песен на Мики  Embarassed и Малката кибритопродавачка.
Не си спомням краят на Малката Пиерета в момента, но много ме натъжаваше тази книга като цяло. Още помня как дъвче четвърт хлебче бавно, за да има и за утре..  Cry

# 100
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Още един глас за "Зоя и Шура".  Laughing
Смъртта на Жан Валжан трудно приех, мда. Маркес и Андерсен не ме разплакват, те носят една сурова красота и сладка болка (добре, че не станах критик, щях гладна да ходя Mr. Green).
Разказът на Чехов за бавачката е много хубав и много трагичен. А на писмото на малкото чираче до дядо му колко съм плакала...
Като си помисля, най-много са ме разчувствали и разплаквали сюжети, в които са набъркани деца. Нещо да се случи на някое ситно, ей това не мога да понеса. Ние, дъртите, да мрем, но защо дребните! Rolling Eyes
Поради горепосочената причина много ме хваща яд на графомани, които ровят в тази тема. Не знам защо толкова се връзвам. Тук във форума ли, някъде другаде ли изпадна аматьорски разказ. Разказ от името на майката, пък за детето, пък някакъв самолет ги напръскал с отрова и детето умряло. Пфу. Като опитите от лексиконите някога. Страшна драма, тцъ, тцъ.

# 101
  • Мнения: X
Забравих да спомена "Майките" на Теодора Димова.

Виждам, че Флор вече ме е изпреварила. Това наистина е една невероятна книга!
 Както и "Емине" пак на Теодора Димова.

# 102
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
"той обичаше големия брат."  1984 Оруел

# 103
  • Мнения: 2 448
На много книги и филми съм ронила сълзи, но най-тъжното за мен си остава приказката за Малката русалка. Може би, защото съм била твърде малка, когато за пръв път съм чела нещо толкова тъжно, но и сега да я прочета пак бих се просълзила.

# 104
  • София
  • Мнения: 7 201
Като стана дума за Елин Пелин - имаше един ужасно тъжен разказ, но не мога да си спомня как се казваше.
За една учителка, която тръпнеше от радост в очакване на сватбата си, а всъщност родата се оказа кошмарна.
И още един, в която една жена бягаше из селото, пребита от мъжа си, и търсеше помощ, а всички и казаха: Иди си вкъщи, иди си вкъщи.
"Сълза Младенова"- учителката
  "Лудата"- пребитата жена
 Обичам разказите на Елин Пелин, макар и доста тъжни....

Мерси!

Общи условия

Активация на акаунт