Йовков много ме натъжава, но и много го обичам. Талев. Андерсен - понякога. Маркес и Амаду - носят ми сладка тъга, не плача, но притихвам.
- Публикувана: 2 юли 2008, 12:15 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2008, 10:37 ч.
Най-тъжният завършек
А според мен "Даровете на влъхвите" не е с тъжен край-трогателен да, но не и тъжен. Защото двамата млади са пожертвали най-ценното си/от материална гледна точка/, за да осигурят на любимия си един на практика ненужен подарък. Но... всъщност те са получили най-важното-съзнанието колко много означават един за друг и колко е силна любовта им. Така че можем благородно да им завидим. Извинявам се за отклонението от темата, но още не мога да се сетя кой за мен е най-тъжният завършек.
"Живот назаем" Ремарк.
Как можах да не се сетя веднага. Любима моя книга, която не спира да ме вълнува толкова години вече. Самата героиня е много любим мой персонаж, в който често виждам себе си.
Как можах да не се сетя веднага. Любима моя книга, която не спира да ме вълнува толкова години вече. Самата героиня е много любим мой персонаж, в който често виждам себе си.
Добавям "Девет разказа за семейство Глас" на Селинджър. Чела съм ги много пъти и мисля че винаги ще ме вълнуват.
Ох, и "Балада за Георг Хених". Оня пуст бюфет, който значеше толкова много!
"Доктор Живаго"
В момента се сещам само за филми.
Имаше един филм с Бьорк, който беше просто потресаващо тъжен, но не си спомням името му.
"Срещу стената"
Имаше един филм с Бьорк, който беше просто потресаващо тъжен, но не си спомням името му.
"Срещу стената"
Пипи Дългото Чорапче... Там няма смърт, но определено като стане дума за тъга и се сещам за нея. За края и де.
Ако пуснеш тема за най-положителната книжка пак нея ще посоча.
Ако пуснеш тема за най-положителната книжка пак нея ще посоча.
А. Линдгрен е всякаква, но не и натъжаваща.