Много ми беше тъжна:"Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен, но ако не се лъжа,началото беше най-тъжно. Май трябва да си я припомня 
- Публикувана: 2 юли 2008, 12:15 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2008, 10:37 ч.
Най-тъжният завършек
Книгите на които най-много съм плакала са "Златният храм" на Уилям Голдмън
Майчина съ … 83;за
Четейки я отново преди години на големия ми син пак ми беше стегнато гърлото от преглътнати сълзи.
П.П. Сега видях, че не само на мен действа по този начин.
Четейки я отново преди години на големия ми син пак ми беше стегнато гърлото от преглътнати сълзи.
П.П. Сега видях, че не само на мен действа по този начин.
Елин Пелин,Йордан Йовков,Ангел Каралийчев са автори,пред чийто талант се прекланям.Но някак тяхното творчество е много далеч от моето светоусещане.Може би се дължи на факта,че времето,в което са живели е много различно от моето време или по-скоро нещата,за които са писали са далеч от мен.Дали заради това или заради нещо друго техните разкази не ме съкрушават чак толкова.Единствено "По жицата" като чета,ми се стяга гърлото.
И от мен един глас за "Зоя и Шура", не знам кой би се засмял на това (но подозирам, че болшинството от списващите въобще нямат представа за какво иде реч).
От приказките най-тъжна ми е "Малката кибритопродавачка", един път не успях да я прочета както трябва на сина ми навремето, защото всеки път се задушавах от плач.
Сещам се за един разказ, "Айран", от турски автор, чието име не знам, за едно момченце, което продаваше айран на пътниците от спрелия на гарата влак и с мъка влачеше тежкия бидон (много ще да е бил тъжен, щом така ме е впечатлил).
От приказките най-тъжна ми е "Малката кибритопродавачка", един път не успях да я прочета както трябва на сина ми навремето, защото всеки път се задушавах от плач.
Сещам се за един разказ, "Айран", от турски автор, чието име не знам, за едно момченце, което продаваше айран на пътниците от спрелия на гарата влак и с мъка влачеше тежкия бидон (много ще да е бил тъжен, щом така ме е впечатлил).
От мен също глас за "Зоя и Шура".
Приказките на Андерсен и Оскар Уайлд. До ден днешен ми действат на тънката струна.
Разказите на Елин Пелин и Йовков. Ама такава си ни е душевността - чиста и пълна с тъга и копнеж, като по бялата лястовица.
Бутински, скоро препрочитах Братята с лъвски сърца. Ами тъжна си е. Поревах си, въпреки оптимистичния край.
Поревах и на Роня, колкото и да ми е странно. Ама те сега много хормони бушуват, та може и от тях да е било.
За мен наистина тъжни са Дядо Горио ,от началото та чак до края ми беше тъжно за горкия човечец,Тютюн въпреки всичко ми харесваше образът на Ирина ,Ана Каренина най много ми хареса една мисъл нз дали е точно така ,но ми се е запечатала в съзнанието и свещта изпращя и изгасна....жалко ,че ги нямам 
Да, Астрид Линдгрен има доста странни книги, например "Братята с лъвски сърца" и "Мили мой Мио", но не съм ревала от тях, а пък "Роня" и "Пипи" са си доста весели
Йовков има невероятни разкази, но ме натъжават по особен начин, по- скоро ме поучават и много ми харесват
Ей сега исках да изчета "Майчина сълза" от линка, ами ревнах и колегите ме гледаха странно, просто не мога да си представя и никога не съм чела по- тъжно нещо!
Йовков има невероятни разкази, но ме натъжават по особен начин, по- скоро ме поучават и много ми харесват
Ей сега исках да изчета "Майчина сълза" от линка, ами ревнах и колегите ме гледаха странно, просто не мога да си представя и никога не съм чела по- тъжно нещо!
"Братята с лъвски сърца" ми е много любима, но много оптимистична книга. Ще е една от първите, които ще дам на сина ми да прочете, след като се научи да чете сам 
"Майчина сълза" също не ме натъжава - птичето получава доказателство, че майка му го обича, че мисли за него непрекъснато... И тази мисъл ще го топли през студените зимни дни, което не е тъжно, а по-скоро прекрасно
Преди малко я препрочетох отново (реших, че спомените ми са избледнели) след като видях колко от вас са я споменали, и наистина - звучи ми по-скоро оптимистично...
"Майчина сълза" също не ме натъжава - птичето получава доказателство, че майка му го обича, че мисли за него непрекъснато... И тази мисъл ще го топли през студените зимни дни, което не е тъжно, а по-скоро прекрасно
Преди малко я препрочетох отново (реших, че спомените ми са избледнели) след като видях колко от вас са я споменали, и наистина - звучи ми по-скоро оптимистично...Ей сега исках да изчета "Майчина сълза" от линка, ами ревнах и колегите ме гледаха странно, просто не мога да си представя и никога не съм чела по- тъжно нещо!
Аз мога да си представя и преди три дни видях нещо още по-тъжно.Там,където работя много лястовички си свиват гнезда по прозорците. Много са мили, чуруликат, кръжат - добре че са те, да разкрасят тая грозна, задушна и вмирисана сграда. Една вечер на тръгване от работа видях пред входа размазаното телце на едно птиче. Помислих си:"Горкото, паднало е,не е можело да лети...",а после що да видя, още 4 птичета със скършени вратлета. Явно на някой съсед по офис му е пречело гнездото и го е съборил
Поне да беше изчакал да дойде есен...убиецът "Братята с лъвски сърца" ми е много любима, но много оптимистична книга. Ще е една от първите, които ще дам на сина ми да прочете, след като се научи да чете сам
"Майчина сълза" също не ме натъжава - птичето получава доказателство, че майка му го обича, че мисли за него непрекъснато... И тази мисъл ще го топли през студените зимни дни, което не е тъжно, а по-скоро прекрасно Преди малко я препрочетох отново (реших, че спомените ми са избледнели) след като видях колко от вас са я споменали, и наистина - звучи ми по-скоро оптимистично...
"Майчина сълза" също не ме натъжава - птичето получава доказателство, че майка му го обича, че мисли за него непрекъснато... И тази мисъл ще го топли през студените зимни дни, което не е тъжно, а по-скоро прекрасно
Преди малко я препрочетох отново (реших, че спомените ми са избледнели) след като видях колко от вас са я споменали, и наистина - звучи ми по-скоро оптимистично...Сигурно е така. Ама аз все ссе чудя и какво от това, че получава доказателство, че майка му го обича? Майките се грижат за децата си, а не ги изоставят в в самота и студ, а те самите да "отлитат в топлите страни". Затова не го харесвам този разказ. За мен има вътрешно противоречие между моята представа за майчина любов и описаното там. Някак като оправдание за изоставянето на децата ми изглежда, особено на болно дете.
Не възприемай думите ми като заяждане. Май го обърнах на литературен анализ.
Ами по принцип то си е така в природата, майката би го изоставила, а човек- не би трябвало, нали имаме разум и морал
знам ли дали това е идеята на автора, но просто ми става много тъжно от този разказ, няколко пъти започваш да го чета на децата и не мога
buttinsky , много гадно
знам ли дали това е идеята на автора, но просто ми става много тъжно от този разказ, няколко пъти започваш да го чета на децата и не мога
buttinsky , много гадно
Препоръчани теми