Най-тъжният завършек

  • 34 706
  • 180
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 4 841
Май го обърнах на литературен анализ.  Embarassed

Именно поради тази причина не се впуснах да обяснявам какво точно имам предвид  Peace
Написах го само за да се види, че хората сме доста различни  Hug
Което от своя страна е нещо много хубаво.

buttinsky, свиването на птиче гнездо под прозореца е нещо ужасно досадно, особено ако става въпрос за жилище, а не за офис. Шумно, мръсно... Неприятно е. Не осъждай колегата си, и аз бих ги махнала. Медала винаги има две страни - за теб това е било чуруликане и украсяване на сградата, за друг е било дразнещо писукане и осиране на дограмата... Помисли си ако е на прозореца ти у дома и пречи на бебето ти да спи...

# 166
  • Мнения: 1 840
Много неща са ми тъжни, но и до ден днешен не мога да прочета "Майчина сълза" наведнъж
Към края й вече рева с глас, на децата няколко пъти се опитах да я чета на глас- ами не мога  Cry

Малиии, и аз така.  Cry Спомням си, че когато бях малка, майка ми ми прочете този разказ. Страшно се разстроих, много плаках - и майка ми плака с мен. Разказът ми напомни изключително силно за моментите, когато трябваше да лежа в Окръжна болница в София - бях на 4 годинки. Тогава не позволяваха на родителите да придружават децата си - и когато майка ми идваше на свиждане, много плачех и се хващах за решетките на процорците и й се молех да постои още малко да я погледам преди да си тръгне. Ох, пак се разплаках...

# 167
  • Мнения: 1 840
Ами по принцип то си е така в природата, майката би го изоставила, а човек- не би трябвало, нали имаме разум и морал
знам ли дали това е идеята на автора, но просто ми става много тъжно от този разказ, няколко пъти започваш да го чета на децата и не мога
 buttinsky , много гадно Sad

Според мен при хората даже е и по-лошо. Малко ли са майките, които изоставят децата си? И ако животните имат извинение, понеже нямат разум, то ние нямаме.

# 168
  • Мнения: X

buttinsky, свиването на птиче гнездо под прозореца е нещо ужасно досадно, особено ако става въпрос за жилище, а не за офис. Шумно, мръсно... Неприятно е. Не осъждай колегата си, и аз бих ги махнала. Медала винаги има две страни - за теб това е било чуруликане и украсяване на сградата, за друг е било дразнещо писукане и осиране на дограмата... Помисли си ако е на прозореца ти у дома и пречи на бебето ти да спи...
Става въпрос за офис. В сградата няма жилища,та камо ли бебета.Ние на нашите прозорци имаме поне на всеки по едно гнездо. Никой не се е оплакал да му пречат. Единствения проблем са цвъчките. Не знам дали толкова хладнокръвно бих могла да съборя гнездо с малки птичета вътре,допускам,че ?човекът? е имал основание,но ако Ангел Каралийчев беше жив,щеше да направи чудесен тъжен разказ от това.

# 169
# 170
  • Мнения: X
Като бях малка майка ме научи да рецитирам "Сватбата на Антон".Спомням си,че с една съученичка искахме да влезем в един кръжок и за целта трябваше да подготвим стихчета. Та нейното "стихче" беше "Обесването на Васил Левски",а моето беше това. Учителят щеше да получи удар от толкова мъка на едно място.Ето го и стихотворението:
Сватбата на Антон

Преди да бъде разстрелян,
Антон Попов се оженил в килията

Започва вече сватбата, Антоне!
Сега смъртта е
тука кум,
но вместо шепа
                   празнични бонбони,
ще хвърля тя куршум подир куршум,
но вместо с мелнишко червено вино
ще пълни чашите
със твоя кръв,
да вдигнат тост сватбарите във синьо
за здравето на българския лъв.

До теб стои невеста и вдовица,
до нея - ти,
             и жив,
             и умъртвен.
Целувай вече тъжната си птица.
И майка си.
И утрешния ден.
С тромпетите на пушките отсреща
сватбарите се стягат за хоро.
След малко сватбените бели свещи
ще изгорят от скръб
над твоя гроб.

И неродени вечно ще останат
едно момиче
и едно момче -
една мечта,
докрай недомечтана,
една любов без люлка и звънче.
Но пак вдигни очи. И пак се радвай.
Ще те запомни
този сив тунел.
Страхливецът никога не вдига сватба,
когато го отвеждат
                      на разстрел!

Ефтим Ефтимов

# 171
  • София
  • Мнения: 4 867
"Чернишка"

И не само...

# 172
  • София
  • Мнения: 62 595

Вярно. Не пък я гонят да я убиват, защото си гледа децата. Няма угодия.  Crazy

Последна редакция: пт, 04 юли 2008, 21:25 от RadostinaHZ

# 173
  • Мнения: 2 241
Сещам се за един разказ, "Айран", от турски автор, чието име не знам, за едно момченце, което продаваше айран на пътниците от спрелия на гарата влак и с мъка влачеше тежкия бидон (много ще да е бил тъжен, щом така ме е впечатлил).

Коте, и аз съм ревала на тоз разказ "Айран". Имах една книжка, която беше пълна с разкази от живота на деца в различни краища по света, не мога да се сетя заглавието и, там беше публикуван този разказ, а имаше и още няколко други много тъжни.

Да, точно в този сборник съм го чела, но другите разкази явно не са ме впечатлили толкова. Трябва да потърся книжката като си ходя вкъщи.

# 174
  • Варна
  • Мнения: 689
Братя Грим и ,,Хензел и Гретел".Като дете не само плачех,но и ме беше страх от тази приказка.
Темата е страхотна.Благодаря,Шанел!

# 175
  • Мнения: 489
Майчина сълза
Четейки я отново преди години на големия ми син пак ми беше стегнато гърлото от преглътнати сълзи.

П.П. Сега видях, че не само на мен действа по този начин.
  Peace И аз не вярвам, че някога ще мога да я прочета, без да се разплача.
А най-тъжното, което си спомням от училище е това  Cry(сигурно не се учи вече):

Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе ,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Избодоха му и двете очи
и не го пита, нито разпитват,
току си зеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу в полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
-Остани сбогом, брате Йоване!
-Хайде сос здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те видя,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпратя.

# 176
  • София
  • Мнения: 2 210
За завършек не мога сега да се сетя, но определено най-сериозен отпечатък като емоция (защото тогава за първи път плаках осъзнато , четейки книга) е "Чичо Томовата колиба". И оттогава си рева на подобни добре пресъздадени тъжни ситуации  Wink
Андерсен също ме е разтърсвал Simple Smile, но човекът е пресъздал тъжното си детство в голяма част от приказките си Simple Smile
Яд ме е на новото поколение малко. Синът ми се натъжава от "Красавицата и звяра".....

# 177
  • Мнения: 451
"Паула" на Исабел Алиенде - сложно ми е да определя дали финалът беше тъжен или точно обратното - безкрайно щастлив. Защото избавлението от страданията и мъките винаги е сложно за дефиниране и определяне. Не знам дали сте чели книгата, но това е истинската история на дъщерята на Алиенде, която умира след дълги месеци будна кома, причинена от порфирия. Авторката безкрайно детайлно, затрогващо и разтърсващо описва мислите си по време на комата на дъщеря си, както и всички спомени за нейното и собственото си детство, които я връхлитат край болничното легло.  Weary
Четох я преди няколко години, но не ме разчувства чак толкова  Thinking
Чела съм повечето от  изброените в темата,но единственото, на което плача всеки път, е "Майчина сълза",  на останалите само при първи прочит Mr. Green
А "Даровете на влъхвите'' за мен е всичко друго, но не и тъжен...

# 178
  • Мнения: 2 161
"В книга за моя приятел" на Анатол Франс,също има доста тъжни моменти.

# 179
  • Мнения: 2 614
"Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел. Все още не мога да намеря филма, а така искам да го гледам.   И "Чучулигата" на Ришат Нури (турски автор). За първи път се срещнах с тази книга на 5 години, майка ми я четеше и вечер преди заспиване я четеше и на мен....

Общи условия

Активация на акаунт